Художествената стойност на паметника България 1300 години

https://www.facebook.com/roumenmladjov/:Уважаема Госпожо https://www.facebook.com/Йорданка-Фандъкова-Yordanka-Fandakova-823170804413576/,

По стечение на обстоятелствата бях не само свидетел, но участвах лично в проектирането и строителството на Паметника България 1300 години като заместник-началник на строежа на сградата на НДК.Моето разбиране и тогава, и сега е, че:

Въпросът с художествената стойност на паметника е твърде субективен. Да си припомним историята на Айфеловата кула – множеството френски интелектуалци и граждани са се обявили против изграждането й. Това не попречи тя да се превърне в символ на Париж и на цяла Франция. За паметника България 1300 има редица положителни оценки от хора на изкуството в чужбина и у нас.Определящо за художествените и градоустройствени качества на паметника би трябвало да бъде професионалното мнение на изявени представители на нашата архитектурно – художествената колегия.Мемориал на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове безусловно и без отлагане трябва да бъде 3 създаден. За подходящото му включване в новоизградената градска среда би било правилно това да стане чрез национален конкурс.Обновяването и актуализирането на паметника България 1300 е не само напълно възможно, но е и единственото правилно решение в духа на запазване на културното и историческото ни наследство.Доколкото зная, за такова обновяване има изготвен проект от проф. Старчев. Това обновяване ще бъде значително по-бързо и ще изисква по-малко капиталовложения, отколкото разрушаване и повторнопострояване.

Г-жо Фандъкова, това писмо не е продиктувано от лични интереси, а от вътрешната необходимост да направя обществено достояние факти за които се знае малко, а са съществени при взимането на решения. Независимо от вече взетото решение за “демонтиране” на паметника България 1300, позволявам си да предложа едно преразглеждане на проблема с оглед да се вземат предвид изнесените по-горе обстоятелства, и специално фактите за незавършеното строителство и практическата невъзможност за демонтаж и съхранение на паметника, както и факта, че той е неделима част от изградения общ архитектурно- градоустройствен комплекс НДК.

Убеден съм, че обновяването и актуализирането на паметника е най-доброто решение, което ще бъде оценено от бъдещите поколения и ще утвърди престижа на столицата и страната.

С уважение,ст. н. с. инж. Румен МладжовСан Франциско————————————————————-Инж. РУМЕН МЛАДЖОВ е завършил строително инженерство в София. Работил е като конструктор и строител. По-известни негови сгради и съоръжения: Радио София, Булгартабак, зала „Христо Ботев”, СМП „Метални конструкции” (сеизмично-изолирана); хотел Петербург, Пловдив, мостовете на Бебреш, моста „Чавдар”. Инж. Младжов е един от основателите на ДCO „Метални конструкции”, зам.-началник на строителството на НДК (1979 – 1981), началник строеж “Зимен Дворец”, директор на СМП „Метални конструкции” (1982 – 1990). От края на 1990 работи в САЩ. По-значителни обекти: Moskonе Center в Сан Франциско; Clark Center в Stanford University; One Market Plaza – SF, редица обществени сгради, високо строителство в Джакарта, Междунарoднo летище в Доха, Катар.Член е, и председател (1995-96) на Сеизмичната Комисия към SEAONC, има редица публикации по теория и история на строителното инжинерство.Носител е на най-престижната награда на САЩ – Excellence in Structural Engineering за сгради от 2004 година – за проекта на Clark Center. https://www.facebook.com/roumenmladjovст. н. с. инж. Румен Младжов – заместник-началник на строежа на сградата на НДК

[https://www.facebook.com/roumenmladjov/])

Извън фактологическата и техническата страна, не мога да не споделя и мислите от общочовешка гледна точка:За всеки човек, сътворил и изградил нещо в живота си, е трудно да приеме действието на разрушаване, още повече разрушаването на паметник. В случая – не на какъв да е паметник, но на паметник, посветен на една голяма годишнина, паметник на нашата държава, на нашата история и култура. Не мога да не си задавам ивъпроса – за какво е нужно това? Какви проблеми на съвремието ни ще реши? Защо един паметник, който дори не е символ на определена политическа формация или интереси се превръща в гръмоотвод за негативизма към недалечното ни минало? Означава ли това, че трябва да събориме и сградата на НДК? И как да си обясним факта, че този народ, който съхрани джамията в центъра на София,сега е готов с един замах да разруши паметника, посветен на България?

Преместване, демонтиране или обновяване?Предложението за “преместване” на Паметника е технически несъстоятелно. В световната практика са известни премествания на сгради, но на относително къси разстояния. СМП Метални конструкции (чийто директор бях през годините 1982 -1990) премести две конструкции (моста Бебреш 2 и покритието на басейнаСпартак) през 80-те години. Но това бяха технологични монтажни процеси и конструкциите бяха специално проектирани за целта.Понятието “демонтиране” често срещано в дискусията, в случая е дипломатичен израз за “разрушаване”. Дори и за слабо запознатите със строителството е ясно, че 250 мм двойно армирани монолитнистоманобетонни стени и плочи не могат да бъдат демонтирани (и после да бъдат монтирани наново).Следователно, съзнателно или не, става дума за разрушаване на Паметника. Общественото мнение не би трябвало да бъде подвеждано с тази игра на думи.

Независимо от настоящото окаяно общо състояние на Паметника, металната и стоманобетонните конструкции могат да изпълняват функции си. Това мнение е потвърдено от компютърния анализ, проведен от инж. А. Малеев през 2012-13, независимо от оригиналните изчисления. Този анализ (недостъпен по времена проектирането) потвърди мнениетo, че конструкцията е правилно проектирана и може да изпълнява носещите си функции. Тя се нуждае само от относително малки поправки поради дългогодишното излагане на външните атмосферни условия и липса на елементарно поддържане.

По изграждането и настоящето състояние Паметникът не беше завършен до откриването на НДК, и истинското му, предвидено в проекта завършване, никога не се осъществи. Това може да се провери в протоколите на Щаба по строителството на строежа,които би трябвало да се съхраняват в архива на НДК. Инж. М. Момчилов, директор на СУКМО – изпълнител на облицовките на паметника, отказваше изпълнение на работите в срокове, по-кратки от технологически необходимите, докато не получи уверение, чеоблицовките са временни и че на строителите ще бъде предоставено необходимото време за качествено завършване на работите след откриването на НДК. За съжаление това решение не беше изпълнено.В ранните сутрешни часове преди откриването, главният изпълнител на Околното Пространство – Инжстрой, получава нареждане да разчисти площадката около паметника за предстоящото събитие. В резултат -работното скеле бе смъкнато от паметника и откарано далеч от строежа. 2 Пожарните коли измиха повърхностите на паметника с мощни струи вода, които, заедно с праха, отмиха ипресно положения силикон за уплътняване на фугите в облицовките.Само след няколко часа откриването на НДК се състоя както беше предвидено. На следващите заседания на щаба по строителството въпросът за завършване на Паметника бе повдиган многократно, но без какъвто и да е било резултат. Проблемът вероятно беше усложнен и поради неяснотата кой ще е собственик на паметника– НДК или Столичния съвет.Така паметникът фактически бе оставен в незавършено състояние години наред, без необходимите грижи и поддържане.

Паметникът е проектиран на база спечелен конкурс от проф. Валентин Старчев, и по същество той е архитектурно-пространствена композиция, която участва в цялостното решение и баланс на комплекса, а не единична, отделна скулпторна група. Автори на реализирания проект заедно с проф. В. Старчев са арх. Ал. Баров, арх. Ат. Агура, арх. Ал.Брайнов, инж. Н. Пеев, проф. инж. М. Брайнов и инж. Р. Младжов. Четирима от авторите, за съжаление, вечене са между живите. Това е още една причина да се чувствам задължен да запълня някои празнини в информацията.

Паметникът България 1300 години е неразделна част от хармонично изградения архитектурно-градоустройствен комплекс – НДК и околно пространство. С изграждането му София придоби един от най-съвременните културно-конгресни центрове в Европа. С включените в комплекса близо 30 творби на най-известните български художници и скулптори, той се превърна наистина в Дворец на Културата. Паметникът е част от това културно наследство.

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки