Как България изостава зад Румъния

Ето как "успешно" изпреварваме Румъния, ама при всички икономически показатели отчетени от НСИ и БНБ в пъти под тези в Румъния (INSSE):= по ПЧИ /Преки Чужди Инвестиции/ за 2016 година:

  • ПЧИ в България годишно = 700÷750 млн.евро за година (постоянно понижение) vs (срещу) ПЧИ в Румъния = над 3,5 милиарда евро всяка година (постоянно увеличение);
  • ПЧИ Ръст в България = минус 40÷50% всяка година vs ПЧИ Ръст в Румъния = плюс 35% всяка година;

= по БВП /Брутен Вътрешен Продукт/ за 2016 година:

  • БВП Ръст в България = 3,6% vs БВП Ръст в Румъния = над 4,7%;
  • БВП на глава от населението България = 7350,80 $, vs БВП на глава от населението Румъния = 9474,13 $;
  • БВП България - Сектор услуги = 67% vs БВП Румъния - Сектор услуги = 61,3%;
  • БВП България - Сектор индустрия = 28% vs БВП Румъния - Сектор индустрия = 35,4%;
  • Повишение на БВП на Окръг Варна за 10 години = +50÷55%, vs Повишение на БВП Окръг Кюстенджа (Констанца) за 10 години = +100÷110% (двойно);= Растеж на БВП през третото тримесечие на 2017 година: България =+2,6%, vs Румъния =+8,6%;

= по Индустриални крайбрежни зони (площ) и пристанищни зони (ръст в наемане) към 12.2016 година:

  • Индустриални крайбрежни зони в България = под 896 декара vs Индустриални крайбрежни зони в Румъния = над 7386 декара;
  • Индустриални крайбрежни зони във Варна = под 503 декара (21% работещи и напълно изградени) vs Индустриални крайбрежни зони в Констанца = над 1346 декара (95-97% работещи и напълно изградени);
  • Повишение в площите под наем в Пристанище Варна за 2016/2017 г. = липсва vs Повишение в площите под наем в Пристанище Констанца за 2016/2017 г. = +375% (повишение от 800 декара на 3000 декара);

= Дълбоководни терминала (контейнерни и за насипни товари - зърнени) към 11.2017 година:

  • Дълбоководни контейнерни терминала в България = липсват като готова цяла инфраструктура в Бургас, във Варна въобще не се планува, vs Дълбоководни контейнерни терминала в Румъния = 2 налични и 1 в строеж завършване 2018 година;
  • Дълбоководни зърнени терминала в България = липсват в обем изградени напълно в мощности, силози и достъп, vs Дълбоководни зърнени терминала Румъния = 2 налични и 1 в строеж с газене 18 метра;
  • Транзит на товари през България към СЕЕ (Централна Европа)= практически липсват под 30÷35 TEU, vs Транзит на товари през Румъния към СЕЕ (Централна Европа) = 250000÷300000 TEU (внос и износ);

= Инфраструктура (магистрала към пристанище с най-голям обем обработени товари: зърно и TEU) към 11.2017 година:

  • Магистрала Варна - София ще се завърши в прогноза 2024-2025 година, ако има финансиране, vs Магистрала Констанца - Букурещ завършена напълно 2012 година;

= Наличие на проекти или готови логистични коридири Азия-СЕЕ (Централна Европа) при обем на товари от Азия към СЕЕ за над 300 милиарда $ годишно или над 55 млн. TEU. Към 11.2017 година:

  • Наличие на готов проект на държавно ниво в България за нов логистичен коридор Азия-Централна Европа = липсва такъв на държавно ниво, vs Румъния = 2013 година стартиран проект "Логистичен и Реекспорт Хъб за Централна и Източна Европа“ или “Logistic and Re-export Hub for Central and Eastern Europe - Romanian Gateway”, статус: реализиран през 2017 година на 100% с ЕС финансиране!

= Превозени товари с Товарен автомобилен Транспорт /ТАТ/ (по данни на НСИ за 2016 г.) в България, vs Превозени товари с Товарен автомобилен Транспорт /ТАТ/ (по данни на INSSE.RO за 2016 г.):

  • Превозени товари с ТАТ (oбщо) в България = 172957 хил.тона (+3,8↑), vs Румъния = 216957 хил.тона (+8,8↑);** Превозени товари с ТАТ (вътрешни) в България = 112250 хил.тона (-15,7%↓), vs Румъния = 216957 хил.тона (+3,3↑);*** Превозени товари с ТАТ (международни) в България = 34885,6 хил.тона (+22%↑), vs Румъния = 43128 хил.тона (+38,7↑);

= Превозени обем транзитни товари с ЖП транспорт за 2016 година:Жп транзит на стоки през България за 2016 година = 649,92 хил.тона (НСБС* - 122,8 хил.тона) = През 80-те година обема на товарните превози е достигал около 100 млн.тона за преблизително същата железопътна мрежа!

  • Превозени транзитни товари с ЖП транспорт (по данни на БДЖ ТП и НСБС за 2016 година) = Транзитните жп товари през България: 5,4% от общо превозените товари и 17% от всички международни жп превози!** Превозени товари с ЖП транспорт (по данни на НСИ, БДЖ и НСБС за 2016 година) = Обща тенденция на намаление на превозените товари с ЖП транспорт: БДЖ ТП (-25,4%↓). НСБС (-17,6%↓);*** Превозени товари с ЖП транспорт (внос) по данни на БДЖ ТП и НСБС за 2016 г. = БДЖ ТП: Намаление жп товари внос към България с 14,8%↓. От Румъния (-46,1%↓) и Унгария (-21%↓)! БДЖ ТП: Намаление общо на товарите с 25,4%↓. Увеличение от Сърбия (+34,5%↑), НСБС /Българската асоциация по спедиция/: Намаление на вноса с 9,0%↓. Намаление общо товарите с 44%↓;
  • Транзит на товари през България към СЕЕ (Централна Европа) блок влакове TEU през пристанище = практически липсват обеми, vs Транзит на товари през Румъния към СЕЕ (Централна Европа) = 250000÷300000 TEU (внос и износ!);

= Товари морски пристанища по направления и вид (по данни на НСИ, Пристанища и НСБС, и съгласно INSSE.ro за 2016 година):

  • ОБЕМ НА ТРАНЗИТA (БЪЛГАРИЯ): 1255 хил.т. (1223 хил.т. от Румъния),29971 TEU (24215 TEU от Thessaloniki Port), vs ОБЕМ НА ТРАНЗИТА (само Пристанище Констанца): 13627.9 хил.т.!** ОБЕМ на RO-RO товари в България: ТЕХНИЧЕСКИ ЛИПСВАТ: RO-RO товари!, vs ОБЕМ на RO-RO товари само в Пристанище Констанца: Износ: 1942915 RO-RO unit |(+44,2%↑), съгласно INSSE.ro;*** КОНТЕЙНЕРНИ ТОВАРИ: Морски пристанища България 2016 г. - 204594 TEU (Няма информация TEU колко са пълни, празни, внос или износ?), vs КОНТЕЙНЕРНИ ТОВАРИ: Само Пристанище Констанца 2016 г. - 706157 TEU (+2,4%↑), Внос: 352271 TEU (пълни!) и Износ: 353886 TEU (пълни!). Допълнително още са обработени над 250000 TEU (празни!), или Общо: над 730000 TEU;

= Достъп кораби за насипни товари % от целият флот (поръчани нови общо в цел свят) съгласно (1) към морски пристанища към 2007 година, към 2017 година и прогноза 2018 година:

  • Пристанище Констанца за 2007 година е от 87% от целият наличен флот(1) днес. За 2007 година е от 93,6% и при прогноза за 2018 година: 99,4% (повишение: +14%↑ спрямо 2007 година);** Пристанище Варна за 2007 година е от 45,7% от целият наличен флот(1) днес. За 2017 година е от 12% и при прогноза за 2018 година: 12,6% (понижение: - 75%↓ спрямо 2007 година);*** Пристанище Бургас за 2007 година е от 87% от целият наличен флот(1) днес. За 2017 година е от 43% и при прогноза за 2018 година: 33,8% (понижение: - 61%↓ спрямо 2007 година);(1) "The Builk Carrier Register 2010-2016", отчитайки дълбочина в пристанище, отчитайки заявеният флот като тип в строителство с draft "SSMR rеport" www.isl.org и по анализи на експерти НПО "Бъдеще за Варна" http://e-democracy.bg/index.php/portfolio/egp/

= по Бизнес климатат в България съгласно новия доклад Doing Busines 2018 („Да правиш бизнес“) на Световната банка и други показатели:

  • България 39-то място в редовната класация, която показва на инвеститорите кои са най-уредените и дружелюбни икономики на планетата, където си заслужава да влагат парите си, vs Румъния, която е 36-то място;
  • Коефициентът на безработица през януари 2017 г.: 7,2% в България, vs 5,4% в Румъния при 8,1% средно за ЕС;
  • Минимална заплата към 01.2017 в България = 235 евро, vs Румъния = 319 евро;

= по акумулирала средства от ЕС 2007-2013 и 2014-2020 и от Световната банка:

  • По официални статистически данни на Европейската комисия в периода от 2007 до 2013, България е усвоила бюджет от близо 7,6 милиарда евро, a Румъния – 23 милиарда евро;
  • 2007 до 2013 - България е акумулирала близо три пъти по-малко бюджет в сравнение с Румъния (близо 1,08 милиарда евро на година са усвоените средства за България сравнено с 3,28 милиарда на година за Румъния);
  • По официални статистически данни на Европейската комисия в периода 2014-2020 - има заявени близо 15 милиарда евро от България, срещу заявен бюджет малко над 40 милиарда евро срещу представени проекти от Румъния;

= Официални статистически икономически данни на Световната банка в отпуснати от тях средства за проекти и брой реализирани проекти:

  • Реализирани проекти на България до 2015 година: 54 проекта, срещу Реализирани проекти на Румъния до 2015 година: 118 проекта;
  • След 2010 година България технически не е получавала средства в ниско лихвен заем от Световната Банка;
  • Румъния за 2012 година е получела ниско лихвен заем от Световната Банка в сума общо от над 1,8 милиарда евро и Румъния през 2014 година е получела ниско лихвен заем от Световната Банка в сума общо от над 1,37 милиарда евро;
  • При внимателно изследване и разглеждане на реализираните проекти от Румъния между 2012 и 2014 година се вижда, че много от реализираните проекти са със значим принос- като проекта за реформи в съдебната и изпълнителната власт в Румъния са финансирани основно чрез заемите от Световната Банка. За 2012 година заема за реформи в съдебната власт е бил за над 400 милиона евро. Източник: http://e-democracy.bg/index.php/2015/10/21/eu/

Даже 2017 година в България, още не се движим в правилната посока по стратегически теми като икономика, индустрия, пристанища, транспортни коридори и транзитни товари към и от СЕЕ, от това което е постигнато в Румъния даже преди 10 години!....

ПЧИ – Преки Чужди Инвестиции;БВП – Брутен Вътрешен Продукт;НСИ - Национален статистически институт;INSSE.ro - Национален статистически институт (Румъния)

Управляващите не искат да приемат, че не разбират от икономика = "Именно инвестициите са големият проблем на българската икономика и затова е последното място на България в ЕС по почти всички икономически показатели. През последните години в България се гледа на ЕС само като на донор за еврофондове, а не като източник на преки инвестиции." Румен Гълъбинов финансист http://www.transmedia.bg/2017/09/13/%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D0%BD/

"България се нуждае от повече работни места с добро заплащане, за да остават хората тук, а стандартът на живот да се повишава. Но за да се увеличат чуждестранните инвестиции, тя трябва да подобри бизнес климата и съдебната система, така че инвеститорите да чувстват сигурност." Това мнение изрази пред Би Ти Ви американският посланик в София Ерик Рубин.http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/10/01/3051673_poslanikut_na_sasht_spadut_na_chujdite_investicii_shte/

Борисов за доклада на ЕК: Изпреварваме Румъния

По какво?

Отговорете на тази публикация

По кражби...естествено.

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки