Как да сложим край на тази демагогия...

Как да сложим край на тази демагогия? Елементарната логика показва: 1. Няма нужда граждански организации да събират средства за изпълнение на задълженията на общината. Ако имат нужда от доброволци, нека кажат, а не да се жалват, че никой не им е помогнал, когато не са искали. 2. Ако някой е занемарил обща собственост, за която е поел отговорност, редно е да я възстанови в приемлив вид. 3. Ако нещо е опасно, разумния подход е да се анализира проблема и вземат адекватни мерки, а не да се премахне средата на "опасността". Представете си подобна логика по отношение на пешеходните пътеки: след всяко произшествие изтриваме пътеката и махаме светофарите.   4. Ако нещо е останало недовършено, значи остава само да бъде завършено. 5. Тези, които наистина са имали възможност "да направят нещо за паметника през всичките тези години" са точно управниците на града. Не само възможност - имали са и задължението през цялото това време. 6. Представянето на предложението към проф. Старчев да определи разположението на пластиките като съгласуване с автора е все едно да твърдим, че "поканата" към някого да изкопае гроб за още живи е съгласуване на това, което ще последва.

Фандъкова: Моментът за възстановяване на "1300 години България" отдавна е отминал

Тука е права,нещата бяха лошо некачествено изпълнен,не довършен,като всичко което оставиха след себе си червените хмери

Отговорете на тази публикация

Недовършените хубави неща е най-добре да бъдат завършени. Какъв проблем може да има в цивилизования подход?

Отговорете на тази публикация

Всичко може да се направи. Може да се заздрави, да се възстанови, да се завърши. Въпросът е дали необходимите за това ресурси и усилия си заслужават - нашите, на всички нас, усилия и ресурси. Когато още през 1988 г. е установено, че паметникът е некачествен и незавършен - кой, ако не авторите, е трябвало да даде предложение как това да се поправи, заздрави, възстанови, завърши? Защо досега не са го направили - може би защото общината не им го е възложила? И сега - от кого се очаква да бъдат направени такива предложения? Добре, да допуснем, че общината се вслуша в протестиращите, и не премахне паметника - какво би последвало? Има ли г-н Старчев проект за укрепване, заздравяване, довършване, поправяне? Изобщо - каква е алтернативата на демонтирането? Да се "консервира" в сегашния му вид?

Отговорете на тази публикация

Не съм забелязала някой от протестиращите да иска запазване в сегашния вид. А прехвърлянето на отговорността за укрепването към проф. Старчев е смешно неразбиране на авторското право. Няма никакви технически пречки паметникът да се възстанови по първоначалния проект, без дефектите - те не са част от проекта, а от изпълнението.

Отговорете на тази публикация

Не бих посмял да се произнасям, без да съм наясно с нещата, които са установили комисиите през годините - включително и онази, в която г-н Старчев е взел участие - през 2003 г., ако не се лъжа (доста отдавна - интересно, ако паметникът е бил нефелен тогава - какво ли е действителното му състояние днес?). Както вече писах - няма технически пречки да се направи каквото и да било - включително паметникът да се бутне, и да се изгради наново. Въпросът е дали си струва обществения ресурс, който следва да се употреби за тази цел? И - не става въпрос за отговорност, а за инициатива - какво точно предложение е дал г-н Старчев, като автор, за съдбата на паметника - ако имате представа - моля, споделете.

Отговорете на тази публикация

Истината е в парите за усвояване. Аз се питам, какво ще правим когато свършат?

Отговорете на тази публикация

Не зная. Аз си мисля така - ако парите за ремонт и "довършване" на паметника бяха повече, отколкото за демонтажа (а те няма как да не са били) - защо никой не се заинтересува от този факт? Сигурно има и нещо друго.

Отговорете на тази публикация

Няма кой да го направи качествено в тези срокове. По лесно е да направиш една бутафория и да вземеш едни сигурни пари.

Отговорете на тази публикация

Големите пари предполагат и много работа, ерго - дълги срокове. Не е това причината - поне не основната причина.

Отговорете на тази публикация

1336 години след 681 г. Въведение. Преди 36 години се навършваха 1300 години от създаването на Българската държава и беше годината 1981, в която трябваше да се проведе поредният величествен конгрес на БКП. В тогавашната НРБ това бяха единствените събития, за които подготовката и честванията им беше основна тема на преса, радио и телевизия. Водещото в кампанията беше, че след основаването на българската държава - 681 г., годината 1944 е следващата, в която народът, в лицето на работническата класа /разбирай БКП/ е избрала социалистическото си бъдеще. През 1981 г. бяха открити два паметника посветени на 1300 годишнината от основаването на Бългаската държава. Един на хълма до гр. Шумен /автор Крум Дамянов/ и този в пространството пред НДК /автор Валентин Старчев/ За паметника пред НДК /както го наричат/: Това е монумент. Има някои основни неща, които трябва да се отчитат при изграждането на монументално-пластичното изкуство, а то е:

  1. Разположение в пространството на терена.
  2. Ослънчаване.
  3. Обем и височина спрямо ограничаващото пространство за възприемането му от човешки поглед.
  4. Подходи и обходни маршрути към и около около него.
  5. Съчетание на материалите за изграждането и повъхностната им обработка.
  6. И най-важното: Обевно-пластично изграждане, съобразено с горните точки. Монументът 1300 /така ще го наричам/ е поставен в пространството пред НДК, което е решено като централна композиция с алеи, тревни и водни площи в ос към бул. Париарх Евтимий. Отстрани на тази ос към бул. Фр. Нансен е оформена пейзажна паркова територия, чийто завършък към бул. Патриарх Евтимий е монумента 1300. Анализ по точките горе: по т.1 – Монумент 1300 е ситуиран в противовес на централната композиция на сградана на НДК /обемно и фасадно завъртяни на 90 градуса осмоъгълници/ и развита по остта вертикална планировка към бул. Патриарх Евтимий. Мястото на монумент 1300 трябваше да е в тази ос. Предвид разстоянието от булеварда до НДК, то монумент 1300, независимо от неговата височина и обем, не би влиял на обема и възприятието на сградата на НДК. По т.2 - Считам, че обемната архитектурна спираловидна пластика и вградените в нея скулптурни композиции с ориентация предимно на запад и север, не дават най добро осветление за възприемане на монумента. По т.3 - Определено трябваше да е по-висок и по-малко площен в основа и в ос с НДК. По т.4 – Сгрешени подходи, предвид разположението му и излишни подземни нива. По т.5 – Бронзови скулптури и композиции, монтирани върху метална конструкция, облицована с гранитни плочи и всичко това се разпада 30 години след изграждане. Това не е монументално изкуство. Това е изкуство на деня, годината 1981. По т.6 – Монумент 1300 е проектиран и изпълнен като една многоъгълна спирала, целяща да олицвотвари вековният възход на българската държава от създаването й, но се питам, защо спиралата започва под земята. Фигуралните скулптури на Валентин Старчев следват тази спирала, но въздействат като прикачени към нея. В допълнение към композицията има и релефни букви, монтирани към гранитните плочи, цитати от бългаски автори. Не знам дали в тези цитати има прикачена дата 1944 г. И друго. Погледнете Монумента 1300 двуизмерно. Не ви ли прилича на агитационен плакат.

Заключение: От горното разбирате, че искам монумент 1300 да бъде съборен. Също така смятам, че възстановяването на войнишките паметници на мястото на манумент 1300 ще е грешка. Те също така няма да се вписват в пространството пред НДК.

PS: Скултурите на Валентин Старчев са много добри и няма нужда да намират място в някакав музей. Те, при подходящо архитектурно решение може да се разположат в паркови и площадни пространства в София.

Отговорете на тази публикация

Това, че монументът не е в централната ос на НДК сппред мен е една от най-ценните му характеристики. През 1981 светът като цяло беше надживял "тръпката" от симетричното величие, но тоталитарните режими още го намираха за вдъхновяващо. Предполагам, че ЦК на БКП е предпочитал да е в оста?

Отговорете на тази публикация

Не е само централната композиция, която коментирам по т.1, а и въздействието на монумента, погледнато през останалите 5 забележки, мотивирани в коментара ми.

Отговорете на тази публикация

Прочетох ги. Но не сме на конференция или семинар, така че избрах една от точките за кратък коментар. Благодаря ви за обстойното изложение, но няма да го анализирам. Достатъчно е да кажа, че нито една от критичните забележки не може да бъде основание за разрушаване, това е големият и съществен въпрос.

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки