Магическото ми путуване до Гърция

Сърце от моретоИвелина Желязкова

Когато бях на 13 години прочетох поемите на Омир “Илиада” и „Одисея” и безброй старогръцки легенди и митове. Тази литература мигновено ме плени и аз се влюбих в нея, в античното изкуство, в древна Елада... Много пъти съзнанието ми ме е пренасяло на онези места, и въпреки че Гърция се намира непосредствено до нашата страна, времената бяха такива, че дори не смеех да мечтая, че някога ще имам реална възможност да се разходя из тези земи. Никога не съм предполагала, че действително ще стъпя на остров Итака – родното място на героя, който ме впечатли със своето остроумие и ми стана любимец - Одисей.Но ето че в една прекрасна майска нощ, четвърт век след първия ми досег с древногръцката култура, с моя приятел отпътувахме с автобус на организирана екскурзия до остров Лефкада, включваща круиз из Йонийско море.Около обед пристигнахме на уреченото място от дестинацията - малкото селище Перигиали и останахме поразени от неземната красота, която ни заобикаляше. Хотелчето ни бе разположено в планината, а гледката, която се откриваше от терасата на нашата стая бе вълшебна. Пред нас като изрисувани на картина стояха няколко острова сред Йонийско море, а популярният плаж Паса беше на броени метри. Тутакси оставихме багажа в стаята и незабавно се отправихме към морския бряг, за да се възползваме от хубавото време.Никога преди не бях виждала такова море! Беше синьо-зелено или както още му казват изумрудено. По брега нямаше и частица пясък, а само дребни обли камъчета в невероятни цветове – бяло, сиво, кафяво, зелено, розово... По някои от тях сякаш с четка бяха добавени чертици в други багри. Невероятен художник е майката природа! Ходейки по брега и гледайки чудните камъчета, изхвърлени от морето, случайно съзрях сред тях... сърце! Толкова съвършено и изваяно, че човешка ръка трудно би постигнала подобен ефект. Цветът на камъчето също бе изненадващ - сърцето беше лилаво. Какво ли означава това – да намериш символа на любовта на приказно място, отдалечено на хиляда километра от дома ти? Естествено, взех сърцето със себе си за спомен, заедно с много други разноцветни камъчета от този плаж.Щом хванах лек загар, реших че е време да се потопя в бистрите измурудени морски води. Бяха много приятни на допир. Дъното бе каменисто, но за щастие имах джапанки с доста дебели подметки. Навлязох спокойно, докато водата не стигна до раменете ми. Тези, които не си носеха подходящи чехли завистливо ме гледаха от брега. Аз се наслаждавах на прозрачните йонийски води и изумително чистото море. Островите в него, планините наоколо, палмите по брега, екзотичните храсти и изобщо цялата околност бяха балсам за сетивата ми.След слънчевите бани отидохме на вечеря в традиционен гръцки ресторант, а после се унесохме в сладки сънища, притаили дъх на това неземно място между планината и морето.На следващото прекрасно майско утро с автобуса се отправихме към манастира „Панагия Фенеромени”, разположен високо в планината. Поддържан е, а дворът му е осеян с красиви цветя, дървета и храсти. Към светата обител е създадена и чудесна малка зоологическа градина. Гледката от манастирския двор към морския бряг и столицата на острова е изумяваща. Имах усещането, че часове наред мога да наблюдавам великолепния залив и цялата природа наоколо... Любувайки се на красотата, загубих представа за реалността и помислих, че сънувам... От манастира се виждаха и няколко автентични вятърни мелници, разположени на самия бряг. Слизайки с автобуса към крепостта „Агия Мавра” успяхме да ги зърнем в близък план. Изглеждаха като нарисувани на синьо-зеления морски фон.После посетихме „Агия Мавра” – доста запазена крепост от Средновековието, разположена на брега на морето, построена с цел да защитава острова от вражески набези, а след това с автобуса минахме по подвижния мост, свързващ острова с континента и стигнахме столицата. Останах изненадана от факта, че остров Лефкада не бил... истински остров. Бил създаден изкуствено чрез прокаран канал по времето на Коринт, а по-късно отново бил свързан със сушата чрез моста, по който преминахме.Стигайки до главния град на острова, който също се нарича Лефкада или още Лефкас, първото нещо, което забелязахме беше яхтеното пристанище. Най-голямото, което някога очите ми са виждали. После тръгнахме пеша към централната част на столицата и аз продължавах да се чувствам, като в сън. Тесни улички, безброй магазинчета и ресторантчета, старинни църкви, мост на влюбените, красиви къщи, палми и ярко цъфнали екзотични храсти... Очарователна атмосфера на фона на планината и разбира се, морето. Времето за разходка из такива романтични кътчета никога не е достатъчно.Следобед се върнахме в Перигиали, където се възползвахме от слънчевата усмивка и отново посетихме плажа Паса, потапяйки се за пореден път в прекрасните йонийски води.А вечерта, натрупали безброй впечатления се унесохме в сладки сънища, събирайки сили за следващото вълшебно приключение.На другата сутрин се събудихме с лека тревога. През нощта беше валял дъжд и сега росеше, а небето се мръщеше мрачно. Имаше вероятност да не успеем да се насладим подобаващо на кулминацията на нашата екскурзия - круизът около седем Йонийски острова. Но, както обичам да се изразявам в такива моменти - не е важно какво се случва, важното е какво чувстваш. Моя милост беше в добро настроение и си каза, че нищо не е в състояние да ѝ развали деня.Когато с автобуса стигнахме до Нидри – малко пристанищно градче на остров Лефкада, времето продължаваше с опитите да ни провали пътешествието, започвайки да вали по-силно. Под дъждовните капки прибягахме бързо до пристанището, където ни очакваше корабът за нашия круиз. Качихме се на него, сложихме дъждобраните и заехме стратегически позиции. Действително бяхме решили, че ще се насладим пълноценно на круиза, защото метереологичното време може да не зависи от нас, но настроението ни е изцяло под властта ни. Обаче нашият корабен гид ни съобщи, че за този ден е поръчал слънце и наистина спази обещанието си. Само след около десетина минути облаците се разпръснаха и небето започна да се прояснява. След малко и слънцето ни се усмихна, а ние щастливи се любувахме на кристално чистото синьо-зелено Йонийско море. Обикаляйки остров Лефкада, минахме край фар, за който се носят легенди, че оттам известната поетеса Сафо се хвърлила във водите, поради любовна мъка. После пред очите ни се появиха невероятни бели скални брегове със съвсем малка ивица суха, обсипана с обли, но за разлика от тези в Паса, чисто бели камъчета. Тук морето имаше прозрачен светлосин цвят. Това бе прочутият плаж Порто Кацики, заел достойна позиция сред десетте най-красиви плажа в света. Приближихме брега и... о, чудо... акостирахме на самата плажна ивица и от кораба се спусна стълба! Слязохме по нея и се озовахме на най-красивото място, което някога бях виждала. Всеки трябва да го съзре със собствените си очи и да го почувства със своето сърце. Над плажа имаше стъпала, водещи до панорамна площадка, разкриваща изумителна гледка към Порто Кацики и светлосиньото Йонийско море. Там дъхът просто спира. След разходката по удивителния плаж, се изкачихме по спуснатата стълба и се озовахме отново на кораба, който ни отведе до остров Кефалония.Той е приказно красив с подчертан италиански привкус. Разноцветни сгради, безброй цветя, тесни улички, кокетни малки ресторантчета и кафенета, разположени непосредствено до прозрачните изумрудени морски води... Райско кътче на земята.А след него се отправихме към легендарната Итака. Хиляди пъти съм си я представяла, докато четях „Одисея”, и въпреки че очаквах красив остров, бях изненадана от великолепието му. По-малък е от Кефалония, но има по-високи планини. Тук отново видяхме малки привлекателни заведения, магазинчета и романтични улички... Неописуема островна идилия, далеч от забързаното ежедневие. Потопих се в тази дивна атмосфера и се върнах в дните на моето детство, когато четях древногръцките легенди и митове, разказващи за живота на богове и смъртни герои...После отплавахме към остров Меганиси и с кораба се промъкнахме в пещерата Папаниколи, която се намира там. Да влезеш с кораб в пещера! Какво невероятно изживяване, за което дори не съм предполагала, че може да се осъществи в реалната действителност!След това обиколихме отблизо остров Скорпио, бивша собственост на известния гръцки милиардер Аристотел Онасис, а понастоящем се държи от руски богаташ.Е, моите финансови възможности са далеч, далеч, далеч по-скромни, но в този момент се почувствах като Онасис – пиех любимото ми гръцко фрапе на борда на кораб сред прозрачните синьо-зелени води на Йонийско море и трупах тен под палещите слънчеви лъчи. Пожелавам подобно усещане на всеки. А що се отнася до финансовата страна на въпроса - круизът беше на цената на една вечеря...После съзряхме островите Спарти и Скорпиди и някои други малки островчета, след което акостирахме на пристанището в Нидри. Там, край морския бряг видяхме паметник на Аристотел Онасис и кораб, изработен по подобие на този от рисунките, изобразяващи съда, с който е плавал моят любимец Одисей. Разходихме се из красивото морско градче, което подобно на останалите посетени селища, бе събрало в себе си невероятна магнетична атмосфера.Привечер се прибрахме в Перигиали и натрупали безброй впечатления и емоции се отдадохме на сладък сън, оцветен в синьо-зелено, като водите на Йонийско море.На следващата сутрин потеглихме с автобуса към родната България, събрали слънчев загар по кожата и невероятна колекция от уникални спомени в съзнанието. По пътя към дома стисках в ръка съвършеното лилаво камъче със сърцевидна форма, което намерих в Паса и си мислех, че си взех сърце от морето, ала оставих моето там.

https://www.facebook.com/Bukvite.fondation/ https://www.facebook.com/Bukvite.fondation/photos/a.10155429505521245.1073741914.107641511244/10155519836261245/Сърце от моретоИвелина Желязкова

Когато бях на 13 години прочетох поемите на Омир “Илиада” и „Одисея” и безброй старогръцки легенди и митове. Тази литература мигновено ме плени и аз се влюбих в нея, в античното изкуство, в древна Елада... Много пъти съзнанието ми ме е пренасяло на онези места, и въпреки че Гърция се намира непосредствено до нашата страна, времената бяха такива, че дори не смеех да мечтая, че някога ще имам реална възможност да се разходя из тези земи. Никога не съм предполагала, че действително ще стъпя на остров Итака – родното място на героя, който ме впечатли със своето остроумие и ми стана любимец - Одисей.Но ето че в една прекрасна майска нощ, четвърт век след първия ми досег с древногръцката култура, с моя приятел отпътувахме с автобус на организирана екскурзия до остров Лефкада, включваща круиз из Йонийско море.Около обед пристигнахме на уреченото място от дестинацията - малкото селище Перигиали и останахме поразени от неземната красота, която ни заобикаляше. Хотелчето ни бе разположено в планината, а гледката, която се откриваше от терасата на нашата стая бе вълшебна. Пред нас като изрисувани на картина стояха няколко острова сред Йонийско море, а популярният плаж Паса беше на броени метри. Тутакси оставихме багажа в стаята и незабавно се отправихме към морския бряг, за да се възползваме от хубавото време.Никога преди не бях виждала такова море! Беше синьо-зелено или както още му казват изумрудено. По брега нямаше и частица пясък, а само дребни обли камъчета в невероятни цветове – бяло, сиво, кафяво, зелено, розово... По някои от тях сякаш с четка бяха добавени чертици в други багри. Невероятен художник е майката природа! Ходейки по брега и гледайки чудните камъчета, изхвърлени от морето, случайно съзрях сред тях... сърце! Толкова съвършено и изваяно, че човешка ръка трудно би постигнала подобен ефект. Цветът на камъчето също бе изненадващ - сърцето беше лилаво. Какво ли означава това – да намериш символа на любовта на приказно място, отдалечено на хиляда километра от дома ти? Естествено, взех сърцето със себе си за спомен, заедно с много други разноцветни камъчета от този плаж.Щом хванах лек загар, реших че е време да се потопя в бистрите измурудени морски води. Бяха много приятни на допир. Дъното бе каменисто, но за щастие имах джапанки с доста дебели подметки. Навлязох спокойно, докато водата не стигна до раменете ми. Тези, които не си носеха подходящи чехли завистливо ме гледаха от брега. Аз се наслаждавах на прозрачните йонийски води и изумително чистото море. Островите в него, планините наоколо, палмите по брега, екзотичните храсти и изобщо цялата околност бяха балсам за сетивата ми.След слънчевите бани отидохме на вечеря в традиционен гръцки ресторант, а после се унесохме в сладки сънища, притаили дъх на това неземно място между планината и морето.На следващото прекрасно майско утро с автобуса се отправихме към манастира „Панагия Фенеромени”, разположен високо в планината. Поддържан е, а дворът му е осеян с красиви цветя, дървета и храсти. Към светата обител е създадена и чудесна малка зоологическа градина. Гледката от манастирския двор към морския бряг и столицата на острова е изумяваща. Имах усещането, че часове наред мога да наблюдавам великолепния залив и цялата природа наоколо... Любувайки се на красотата, загубих представа за реалността и помислих, че сънувам... От манастира се виждаха и няколко автентични вятърни мелници, разположени на самия бряг. Слизайки с автобуса към крепостта „Агия Мавра” успяхме да ги зърнем в близък план. Изглеждаха като нарисувани на синьо-зеления морски фон.После посетихме „Агия Мавра” – доста запазена крепост от Средновековието, разположена на брега на морето, построена с цел да защитава острова от вражески набези, а след това с автобуса минахме по подвижния мост, свързващ острова с континента и стигнахме столицата. Останах изненадана от факта, че остров Лефкада не бил... истински остров. Бил създаден изкуствено чрез прокаран канал по времето на Коринт, а по-късно отново бил свързан със сушата чрез моста, по който преминахме.Стигайки до главния град на острова, който също се нарича Лефкада или още Лефкас, първото нещо, което забелязахме беше яхтеното пристанище. Най-голямото, което някога очите ми са виждали. После тръгнахме пеша към централната част на столицата и аз продължавах да се чувствам, като в сън. Тесни улички, безброй магазинчета и ресторантчета, старинни църкви, мост на влюбените, красиви къщи, палми и ярко цъфнали екзотични храсти... Очарователна атмосфера на фона на планината и разбира се, морето. Времето за разходка из такива романтични кътчета никога не е достатъчно.Следобед се върнахме в Перигиали, където се възползвахме от слънчевата усмивка и отново посетихме плажа Паса, потапяйки се за пореден път в прекрасните йонийски води.А вечерта, натрупали безброй впечатления се унесохме в сладки сънища, събирайки сили за следващото вълшебно приключение.На другата сутрин се събудихме с лека тревога. През нощта беше валял дъжд и сега росеше, а небето се мръщеше мрачно. Имаше вероятност да не успеем да се насладим подобаващо на кулминацията на нашата екскурзия - круизът около седем Йонийски острова. Но, както обичам да се изразявам в такива моменти - не е важно какво се случва, важното е какво чувстваш. Моя милост беше в добро настроение и си каза, че нищо не е в състояние да ѝ развали деня.Когато с автобуса стигнахме до Нидри – малко пристанищно градче на остров Лефкада, времето продължаваше с опитите да ни провали пътешествието, започвайки да вали по-силно. Под дъждовните капки прибягахме бързо до пристанището, където ни очакваше корабът за нашия круиз. Качихме се на него, сложихме дъждобраните и заехме стратегически позиции. Действително бяхме решили, че ще се насладим пълноценно на круиза, защото метереологичното време може да не зависи от нас, но настроението ни е изцяло под властта ни. Обаче нашият корабен гид ни съобщи, че за този ден е поръчал слънце и наистина спази обещанието си. Само след около десетина минути облаците се разпръснаха и небето започна да се прояснява. След малко и слънцето ни се усмихна, а ние щастливи се любувахме на кристално чистото синьо-зелено Йонийско море. Обикаляйки остров Лефкада, минахме край фар, за който се носят легенди, че оттам известната поетеса Сафо се хвърлила във водите, поради любовна мъка. После пред очите ни се появиха невероятни бели скални брегове със съвсем малка ивица суха, обсипана с обли, но за разлика от тези в Паса, чисто бели камъчета. Тук морето имаше прозрачен светлосин цвят. Това бе прочутият плаж Порто Кацики, заел достойна позиция сред десетте най-красиви плажа в света. Приближихме брега и... о, чудо... акостирахме на самата плажна ивица и от кораба се спусна стълба! Слязохме по нея и се озовахме на най-красивото място, което някога бях виждала. Всеки трябва да го съзре със собствените си очи и да го почувства със своето сърце. Над плажа имаше стъпала, водещи до панорамна площадка, разкриваща изумителна гледка към Порто Кацики и светлосиньото Йонийско море. Там дъхът просто спира. След разходката по удивителния плаж, се изкачихме по спуснатата стълба и се озовахме отново на кораба, който ни отведе до остров Кефалония.Той е приказно красив с подчертан италиански привкус. Разноцветни сгради, безброй цветя, тесни улички, кокетни малки ресторантчета и кафенета, разположени непосредствено до прозрачните изумрудени морски води... Райско кътче на земята.А след него се отправихме към легендарната Итака. Хиляди пъти съм си я представяла, докато четях „Одисея”, и въпреки че очаквах красив остров, бях изненадана от великолепието му. По-малък е от Кефалония, но има по-високи планини. Тук отново видяхме малки привлекателни заведения, магазинчета и романтични улички... Неописуема островна идилия, далеч от забързаното ежедневие. Потопих се в тази дивна атмосфера и се върнах в дните на моето детство, когато четях древногръцките легенди и митове, разказващи за живота на богове и смъртни герои...После отплавахме към остров Меганиси и с кораба се промъкнахме в пещерата Папаниколи, която се намира там. Да влезеш с кораб в пещера! Какво невероятно изживяване, за което дори не съм предполагала, че може да се осъществи в реалната действителност!След това обиколихме отблизо остров Скорпио, бивша собственост на известния гръцки милиардер Аристотел Онасис, а понастоящем се държи от руски богаташ.Е, моите финансови възможности са далеч, далеч, далеч по-скромни, но в този момент се почувствах като Онасис – пиех любимото ми гръцко фрапе на борда на кораб сред прозрачните синьо-зелени води на Йонийско море и трупах тен под палещите слънчеви лъчи. Пожелавам подобно усещане на всеки. А що се отнася до финансовата страна на въпроса - круизът беше на цената на една вечеря...После съзряхме островите Спарти и Скорпиди и някои други малки островчета, след което акостирахме на пристанището в Нидри. Там, край морския бряг видяхме паметник на Аристотел Онасис и кораб, изработен по подобие на този от рисунките, изобразяващи съда, с който е плавал моят любимец Одисей. Разходихме се из красивото морско градче, което подобно на останалите посетени селища, бе събрало в себе си невероятна магнетична атмосфера.Привечер се прибрахме в Перигиали и натрупали безброй впечатления и емоции се отдадохме на сладък сън, оцветен в синьо-зелено, като водите на Йонийско море.На следващата сутрин потеглихме с автобуса към родната България, събрали слънчев загар по кожата и невероятна колекция от уникални спомени в съзнанието. По пътя към дома стисках в ръка съвършеното лилаво камъче със сърцевидна форма, което намерих в Паса и си мислех, че си взех сърце от морето, ала оставих моето там.

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки