Напоследък захаросаните (с безвредни...

Напоследък захаросаните (с безвредни съвременни Фотошоп-пигменти) снимки от Царство България стават все по-популярни.

Зад сладостта на карамела и носталгичното подрънкване на трамваите, на тази снимка виждам един новопостриен град с безумно тесни тротоари и напълно отсъстващо озеленяване.

Дали това е управленческа неопитност на младата държава? Градоустройствена безпомощност? Или откровено приоритизиране на частното и вярата в пазара като универсален регулатор на живота?

Кои ли са били градоустройствените модели за развитието на младата Европейска столица? По времето, когато София започва да расте, за да запълни новата си административна роля, идеалът за градска улица в Европа е подминал средновековния модел на солидните дувари и тясната пътечка за достъп до тежки порти. Но историческите центрове на много от известните градове вече са изградени. София започва на чисто. По свой избор с минимално пешеходно пространство, поне по някои централни улици. Защо ли?

Вие какво виждате на снимката?

Имайки напредвид, че когато е определена за столица, населението на София е наброявало около 11 000, разполагала е с 2!!! училища, ханове, джамии, 2-3 действащи църкви, 3 пазара и криви и тесни кални сокаци. Но още през 1879г е изготвен първият устройствен план от френският инженер!!! Амадие, който залага основите на уличната мрежа и оформянето на градските квартали. Осъзнавайки нуждата от истинско градоустройствено решение за развитие на града, градската управа организира конкурс през 1935г, който е спечелен от германския урбанист Адолф Мусман. Тази фотография само доказва адекватността в мисленето и диействията на управата от времето на инж. Иван Иванов-тя е от 1930г.

Т.е. тесните тротоари и липсата на дървета доказват адекватно градоустройствено мислене? Иван Иванов, или който и да е друг, не може да игнорира построеното от предшествениците му... Изпълнени ли са, впрочем, градоустройствените планове, които споменавате? И за университета има, след конкурс, френски проект. Но павилионите в озеленена среда не са достатъчно импозантни за местния вкус.?

Отговорете на тази публикация

През индустриалната революция на почит е било... индустриализирането. Не се е знаело за вредите от дима, замърсяването на въздуха и други "досадни" ефекти на урбанизацията... "Обръщането към природата" в хорските умове е започнало да се случва след 50-те години. Т. е. един такъв урбанистичен план без зеленина по онова време е бил модерен, актуален и адекватен за тогавашното мислене.

Вярно е, че обръщането към природата, както днес го разбираме, се оформя през 20ти век. Но още преустройството на Париж от Осман (18 в.) променя идеята за градските улици. В Амстердам дърветата покрай каналите идват заедно със самите канали. През 19 век Лондон усилено засажда улични дървета, по модела на Париж. Нямам готова информация за немските градове, но и там много от дърветата изглеждат по-стари от 20ти век, въпреки обичая уличното озеленяване да се “подменя”. Какъв ли е бил моделът на София в началото на 20ти век?

Отговорете на тази публикация

Виждам несъществуващата днес улица "Търговска", която изчезва с прилагането на плана Мусман, заедно с много други. Виждам центъра на един 300 000 хиляден град, с мащаба на такъв. Планиран да се развие до 600 000. По-голяма столица на България не ѝ е нужна. За да се запази деконцентрацията и равномерното разпрделение на населението, което е имало тогава. Но Софийското поле е просторно, спокойно може да събере 7 000 000 жители и всички ще се успокоят. Няма да има изкуствени измислени противоречия "София-страната"

Отговорете на тази публикация

Mariana Kolova, обобщавайки дотек казаното от колегите, считам за решаващо такова професионално поведение, при което сравнително доста по-нови и в момента дори много актеални неща да не се търсят там, където не могат да бъдат. И, за да бъда фрапиращо ясен, ще уточня така: когато отсъждаме за канибалите, трябва да ги преценяваме от гледна тока на равитието на човечеството, защото преди хилядолетия канибализмът е бил напълно морален, а сега, разбира се, е осъдителен, та дори и подсъдан - защото човечеството е достигнало до много по-различни ценности; това не значи, че трябва да се осъждат канибалите, които са искали да изядат Петкан. В контекста на показаната стара София вижте какви са били плановете на други европийски, че и не-европейски градове по същото време - и ще видите, как сама ще си отговорите на собствения си въпрос. ?

Преустройството на Париж от Осман и последвалата промяна на представите за градските улици е от 18 век. През 19 век много европейски градове са приложили подобни модели и те са видни не само за специалистите.

Отговорете на тази публикация

И в този новопостроен град, във всички посоки се виждат също всякакви безумо неспокойни, щърбави, безоледни силуети по тесните скоропостижно овехтели още при застрояването си улици. Един строил на 2-3, друг на 7-8 етажа. Един по бабаитски нагло безцеремонен Фингов напира да избута и прегази един застарял безсилен, немощен Лазаров. Никой с нищо не се съобразява, никому за нищо не му пука, освен да над- и прецака комшията и, разбира се, да се самоизтъкне. Това се е виждало тогава, това се вижда и днес. И тази печална гледка е много по-жилава и устойчива в неуравновесена си сковавана грозота независимо от сменящите се през годините архитектурни маниери?

Неолиберализъм avant-la-lettre?

Отговорете на тази публикация

Todor Obreshkov, проблемът не е в големината, незавими, че принципно така смята определен тип мислене. Това е съвсем в реда на нещата, защото архитектът получава задачата да направи нещо, което е и с определен обем, при това предварително зададен и възможен. Такива неща по света колкото щеш - и преди, и досега, - ама това е резултат на благоденственото неравенство по света и у нас. Това никак не значи, обаче, че в София Лазаров е "смазан" от "бабаита" Фингов, не! Който може да оцени КАЧЕСТВОТО на архитектурата, той никога няма да сметне, че нещата стоят по този начин. Защото остарялата вече (поне като време) теза, че "количествените натрупвания водят до качествени изменения", е напълно безпочвена, макар и да има още доста хора, които да я споделят. И сега е така - и това се корени - най-малкото не само - в архитекта, а и във възложителите. Оттук нататък именно започва същинското архитектурно творчество. И "дребният" Лазаров може "да смаже" "бабаита" Фингов, но вече в достойния и възвишен стил на можещия. Преди години (началото на 90-те) леля ми, която беше икономист и за нея по-хубавата заплата си беше по-голямата заплата, ми възкликна веднаж по телефона, че по Симеоново и Драгалевци били построили страхотно красиви къщи. И аз бях минавал оттам, ама красиви чак къщи не бях видял - и я попитах "Какво им е толкова красивото пък?", а тя ми отговори "Ами, големи са!" А ние тук сме май архитекти, ако не се лъжа. Нека даваме нашия - експертен (?) - подтик на онова, което малко ценят, но е наша отговорност. И да не смесваме политическите модни понятия-огризки, с които ни захранват хитреците на световното господство - както пък по-горе Mariana Kolova ще "обобщи" в типичен стил "Неолиберализъм avant-la-lettre". Защото нещата са много по-комплексни и касаят човешки душевности и еволюция. При това в този период, както и тогава, има едно надцакване. Да, ама защо е така? Защото личността напира да се изяви - и колективното съзнание отмира. А това е необходима част от прогреса, независимо, че е и болежка на цивилизацията.

Т.е. градоустройството на другите Европейски столици в началото на 20ти век показва други “човешки душевности и еволюция”? Напълно е възможно.

Да, но цивилизационни промени само, не и духовни. Духовността не е да правиш широки пътища, шадраванчета, градинки или оранжерии.

Духовност е да милееш за общото и за доброто повече, отколкото за естественото “неудържимо”(?) желание за лична изява. Но тук говорим за градоустройствто.?

А градоустройството КОЙ го прави, бе миличка?... А "доброто" не е ли едно съвсем разтегливо понятие - особено станало ясно тъкмо сега, в информационното ни време? И, когато става дума за "естественото “неудържимо”(?) желание за лична изява", дали, щом около една бъдеща и в омента проектирана сграда няма нищо, освен бедност и скудоумие, т.е. няма архитектура, архитектът е длъжен да се съобразява? Определено - не! Защото това, дори и от цивилизационна гледна точка, е архитектурно фиаско.

Отговорете на тази публикация

Колеги, поради повтарящото се недоразумение за градоустройствените идеи на въпросния исторически период, да си спомним все пак, че с преустройството на Париж през 18 век Осман необратимо променя очакванията от облика на градските улици. В Париж, всъщност, има дървета по улиците и преди това. В Амстердам дърветата покрай каналите идват със самите канали, през 17 век. Лондон целенасочено озеленява градски улици през 19 век, убеден от вече установената практика в Париж и Брюксел. В много градове начинът на застрояване на съществуващите исторически центрове възпрепятства промяната на уличното пространство. София няма подобни ограничаващи дадености. Нито проблеми с подпочвената вода, като Амстердам, и, в много по-голяма степен, Венеция.

Отговорете на тази публикация

Mariana Kolova, като казахте Венеция - дайте да видим там редички високи дръвчета покрай каналите... А и нещата не са, пак повтарям, толкова елементарни - всичко е въпрос и на финанси, и на други ппроблеми, като, да речем изостаналостта ни заради робствата, целенасоченото разпокъсване на страната ни след Освобождението и войните. Това е исторически комплекс от причини за невъзможност да правим просперитет и не може да бъде подминат - историците единодушно признават, че България и народът ѝ са помогнали на Европа през столетията, та да си гради цивилизацията. Нека не търсим под вола теле, а да оценяваме реалното състояние на нещата в исторически план, а не като някаква модерна прищявка.

Няма нужда да се заяждаме. Споменах огромните проблеми на Венеция с подпочвената (и често “надпочвена”) вода. Венецианските дървета по традиция се садят в изкуствено повдигнати над уличното ниво градинки. Същевременно Венеция има и ограниченията на оформения през средновековието град. София няма подобни пречки - това е същественото, което посочвам.?

Само това ли? А цялостната картинка? Че има проблеми - има си ги. Но те са резултат от куп огромни проблеми, при които ред дървета са смешни - това именно го споменах преди малко. Най-голямата грешка е да се приема един по-обширен поглед, който обяснява защо нивото е такова, за заяждане. Защото не е, а е желанието да се води по-цялостен дискурс.

Там, където има средства за изграждането на многоетажни сгради, със сигурност има средства и за удобен тротоар. След като има средства за проект от френски градостроител, със сигурност има средства и за осъзнаване на разликите с вида на новопостроените френските улици. Ако има средства за делегации, търсещи държавен глава из Европата...

За днешното време - да, така е. Ама това тук е публична тайна, че е и въпрос на корупция, и на издигането на хора с ниско морално и професионално ниво на управленски и експертни постове. Това трябва да се промени, а не следствията.

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки