Невероятни глупости - Пътуването ми до Индия (част първа)

ВНИМАНИЕ!!! Дълъг текст?)След като, не отдавна един мой пост за Индия и по-специално Варанаси разбуни духовоте, и някои хора изобщо не бяха доволни, понеже за тях Индия е прекрасна, обещах да постна пътепис, който не бях довършил. При писането обаче се поувлякох и взе, че се оформи прекалено дълъг пътепис, да не кажа направо, че то ще вземе да стане книга. Реших да публикувам пътеписа, просто като постове, та ако първата част ви стане интересна, да прочете и следващата, когато се появи. Та...приятно четене, на който ще чете...

Incredible bullshit- Част 1ва

Всички сме виждали страхотни снимки на приятели, познати илинепознати, заредени с емоция, усмивки и красота от Incredible India. Чували сме или челиистории, колко прекрасна е тази страна, колко невероятно мили, усмихнати игостоприемни са местните. Как екскурзията в Индия е била като един чудесен сън,от който не искаш да се събуждаш. Е, аз ли съм толкова изчепен (дума отсеверозападния речник, дефинираща човек, с различни разбирания от на останалитеили човек- несъглам/друга дума от северозападния речник със същото значение/),толкова ли нямам очи за красивото и сърце за доброто…? Вярвам, че не е така.Или поне се надявам да не е. Едно обаче знам за себе си със сигурност и то е,че не ми пука кой какво ще си помисли. Дали някой ще ме упрекне за начина покойто аз видях нещата, защото начина по който той ги е видял е съвсем различен.Или поне му се иска да изглежда поразличен начин в очите на останалите. Не ми пречи да си кажа, че мечтанатаваканция в страната в която отдавна исках да отида не беше това, което се надявахда бъде и не си изкарах чудесно. Все ми е тая, че приятелите няма да мизавидят, а иначе завистливите такива тайничко ще се израдват. Да се радват.Нещата са такива, каквито са. А през моите очи, Индия е абсолютна клоака. И незная, дали тези, които твърдят обратното просто лъжат, защото не искат да сипризнаят, че екскурзията им е била истинско разочарование, дали са простохипита по душа, виждащи само доброто и красивото във всичко около тях или олинклузив туристи водени по специално подбрани туристически маршрути, следващикато овце гид с чадърче или флагче. Зная само, че това, което аз видях иизпитах там е съвсем различно от всяка реклама в интернет представяща ни тазистрана като един рай.

Мога да кажа, че имам приятели из всички точки на нашатамикроскопична планетатка. Доста от тях пътешественици, обиколили не едно и двеместа по света. Хора на всякаква връзка и от различни прослойки на обществото.От тези от тях, които са били в Индия съм чувал различни неща. Само един близъкприятел от Естония, обаче се опита да ме предупреди, че Индия е наистинаразлична, от всичко, което съм виждал. Че трябва да се подготвя добрепсихически и че нещата, които ще видя, няма да са това, което съм очаквал. Но,най-вече ми каза, че за да разбера какво значи Индия, просто трябва да отида ида преценя сам за себе си. Така и направих, смятах, че съм напълно подготвенпсихически и не се притеснявах от нищо. Оказа се, че нищо не може да теподготви за това място. Нищо!

Ако ви предстои пътуване в Индия, ако смятате да гонаправите с раница на гръб без екскурзовод и предварително начертан план илипросто ви е любопитно да се запознаете и с другата гледна точка, заредете се смалко повече търпение и продължете да четете. Защото все пак и на най-лошитеместа може да откриете доброто. Така, както аз го открих, но не в лицето наиндийци, а на българи. И то българи, от които малко хора биха го очаквали.

Но да започна от самото начало.

Пристигнах в столицата Делхи рано сутринта, около 4ч. Имахсреща на летището с приятел от Литва, с който сме работили заедно въвФинландия, а след това на две различни места в Норвегия. Поднасяме си на акълаи за това станахме добри приятели. Няколко дни преди да тръгна за Индия, муказах, че ще ходя там и той реши да тръгне с мен. Резервира си билета на същияден и готово. След няколко дни бяхме в Индия. Неговият полет пристигаше малкослед моя, час, час и нещо, та трябваше да го зачакам малко. След преминаванетона коридора при слизането от самолета, при паспортния и визов контрол, летищетое приятно и по нищо не загатва за това, което те чака отвън. Огромни сребристидлани в различни жестове показващи се от стената над гишетата за паспортенконтрол, придават приятна, гостоприемна атмосфера. Тоалетната, съвсем те карада се чувстваш като у дома (ако си българин или поне източно европеец), тъйкато тоалетната е като нашите от едно време, а на много места и днес. Точнотака, от онези за клеченето, които предизвикаха джангър до небето и засегнахахиляди патрЕоти, когато онзи чешки артист ни беше изобразил страната катоклекало. Аз никога не съм му се сърдил. Преминах контрола и излязох напортала на пристигащи да чакам Стасис.Там се бяхме разбрали да се чакаме. И понеже, най-голямата причина за огромнотоми желание да посетя Индия бе храната,започнах да обикалям и да търся нещо индийско за хапване. От много време обичамтази кухня. Мисля, че първата наистина вкусна индийска храна, опитах вДюселдорф, Германия преди доста години. Взех си някакъв готов roll, понеже по това време почти нищодруго на летището не работеше. Нищо особено, даже нищо индийско. Освен това,очаквах в Индия да е изключително евтино, ролът обаче струваше около 5 долара,като обърна рупиите в долари. В един момент реших да си покажа носа навъндокато чакам. Първото ми докосване до индийския въздух. И реалност. Бешетолкова влажно, че за секунди усетих, как ръцете ми стават мокри, все едно съмсе изпотил. Беше средата на Юни, дъждовният сезон в Индия. Не си бяхме правилитруда да проверим какво е времето, защото той разчитал на мен, че ще знам, тъйкато той реши да тръгне в последния момент, аз пък предполагах, че той щенаправи едно проучване в дните преди да тръгнем. Не ни интересуваше какъв сезон е всъщност.Дори беше по-добре, защото жегата все пак беше поносима. Дъжд валеше рядко иобикновено през нощта или един як порой за 30 мин и готово. Та откъм време гоулучихме. Моят план беше да вървим пеш, по няколко километра на ден. Исках давървя, да усетя всичко. За това не си правя планове аз, ама…

Стасис пристигна и сезапътихме към метрото, следвайки табелките. Пред летището е тъпкано с хора,надпреварвайки се да офертират транспорт до града. Адски настойчиви са. Имавероятност да вървят рядом с вас дълго време. В Индия не трябва да изглеждате,като човек, който е възможно да поддаде! Трябва да сте изключително убедителнив отказа си, да не кажа дори груби. Тези хора от не, не разбират.

Добрахме се до метрото с едно претъпкано автобусче, беше врамките на летището. Метрото от летището беше полу-празно. И сравнително чисто.Когато излезе на повърхността, гледката бе красива. Преминава се през нещо катоджунгла на път за централната гара. Трябваше да слезем там, тъй като си бяхмерезервирали хотел не далеч от нея. Аз обикновено, хотел или хостел сирезервирам след пристигането в страната, в която отивам, но Стасис предложи вИндия да не рискуваме и поне първите две нощи да имаме нещо подсигурено. Следтова планът беше Couchsurfing(за тези, които не знаят, това е сайт, в който пътешественици от цял святсподелят жилищата си, аз съм приютявал не един и двама каучсърфъри в Свалбард).Исках да отседнем при някое семейство, за да усетим културата по-отблизо.

Нашата спирка дойде и се запътихме към изхода наметрото, следвайки стъпките по пода,които показваха вярната посока. Чувствах се щастлив и страшно развълнуван. Имахогромно желание да посетя тази страна. Тъкмо бях изчел ‘‘Шантарам‘‘ и бяхвизуализирал Индия в главата си. Бях готов да видя неща, които не могат да севидят другаде. Знаех, че има тежки гледки. Гледки, за които повечето хора не саподготвени. Гледки, които много хора с по-слаба психика изобщо не биха понесли.Бях решил да съм корав и да не забравям, че не мога да променя нищо от това,което виждам. Качихме се по стълбите водещи към изхода на метрото и отворихмевратата към Делхи. В този момент, в главата ми каша! Буря от емоции. Стотиципротиворечиви чувства. Тотално объркване! Не знаех на кой неврон да вярвам.Лимбичната система в мозъка ми тотално изключи и в един момент емоциите мипросто се преплетоха. Щастие, тъга, вълнение, разочарование, обърканост, страх,решителност, колебание, учудване…Гледката открила се пред очите ми не бе основния източник на емоции.Зрението бе само едно от сетивата, които изпитваха нещо неизпитано до сега.Слухът и обонянието ми бяха не по-малко шокирани и объркани. Миризмата бетолкова силна, толкова различна и непонятна за мен. Такава диверсия от миризми!Не мога да кажа аромати, защото нито една от тях, не бе приятна. Невъзможно еда се определи или опише това, което се носеше във въздуха, но някои отмиризмите, които се преплитаха в една голяма смрад, разпознах. Човешка тор,изгоряла гума, къри, бензин, хашиш, евтин одеколон, прах и влага… всичко товапреплетено в едно плюс още стотици другимиризми, които освен в носа ми, се бяха впили дълбоко в кожата ми. Имахусещането, че всички спори през които тялото ми дишаше, бяха запушени.

Хилядите клаксони от участващите в движението автомобили,камиони, автобуси, мотопеди, рикши, дори звънци от колелета, заформяха такъвневъобразим шум, че ако го чуех на друго място и в друго време, главата мисигурно щеше да гръмне. Но това беше Индия, а шокът от първата ми среща с неябеше толкова голям, че изобщо не можех да мисля за болка. Бях като парализиранза около минута. Стоях на едно място и се опитвах да асимилирам, къде съм икакво се случва. Адреналинът в кръвта ми бе достигнал такова ниво, все едно бяхскочил с бънджи. Делхи бе същинска джунгла. Индия просто ме погълна целия. Катоанаконда.

В джунглата дебнат много опасности. Хищниците, коитопознават територията си, винаги знаят точно къде и кога да причакат своитежертви. Изобщо не предполагахме, че вече бяхме точно такива. Попаднеш ли вполезрението на местните хищници, да се измъкнеш невредим е адски трудно. Но натози свят, няма нищо невъзможно! Понякога сърната успява да надхитри лъва.Никой не е виждал, но може би някъде, някоя сърна дори е успявала да отхапепарче месо от някой хищник….

Часът беше около 6:30. Като се има предвид, че живота вИндия започва след 10-11:00ч, трафикът, който се откри пред очите ни вече бешеплашещ. Само си представете, какво беше след това. Индийците обичат да спят докъсно. Магазините отваряха след 10-10:30-11:00ч. Ние стояхме пред спирката наметрото, която пък беше точно до централната ЖП гара на Делхи. Без изобщо да сеусетим, вече бяхме попаднали в полезрението на една от местните престъпнигрупировки. Бяхме чули, че в Индия не трябва да позволяваш на непознати да тезаговорят, като трябва да си доста убедителен в отказа си и да не им оставяшшанс да бъдат настъпателни. Така постъпихме и ние, когато няколко минути, почтиведнага след излизането ни от метро станцията, към нас се приближи добреоблечено, спретнато и чисто младо момче. Момчето се отличаваше на фона нараздърпаните и мърляви индийци, които запълваха пейзажа на около. Явно, за даспечели доверието ни, момчето дори не се опита да нахалства, а дискретно сеотдръпна, когато отказахме предложената ни от него помощ да ни упъти. И все пак преценихме, че нищо няма да нистане, ако все пак го попитаме за посоката на зоната с хотелите. Знаехме, че ев района на ЖП гарата, но тъй като не разполагахме с интернет, а картата на GPS-a не ни даваше съвсем ясен маршрут, покойто да стигнем до хотела, решихме да го попитаме. Момчето знаеше хотела ипросто ни каза, че трябва да пресечем улицата, да стигнем до ЖП гарата, да пресечеми нея и от другата и страна ще бъде нашият хотел. Лесно и чудесно! Доброначало, казахме си. Не ни поиска нито пари, нито нищо. Първата среща с местнотонаселение беше добра. Мили и приятни хора, както всички ТУРИСТИ ги описват.Туристите обаче минават по друг маршрут. Те знаят, къде и как точно да стигнатдо своя хотел. Обикновено, някой ги завежда дотам директно от летището. Ниеобаче бяхме там, за да се оправяме сами. И гостоприемството, и любезността наместните, се оказаха капан, от който не всеки може да излезе.

Успяхме да пресечем улицата и тръгнахме към гарата, която севиждаше пред нас. Никога не бих могъл да забравя това, което виждах, когатостъпихме на отсрещния тротоар. Бях толкова объркан и шашнат, че дори не си ипомислях да вадя камерката или телефона си. Стисках раницата пред гърдите си ивървях без да спирам. Внимавах да не настъпя нито, някое от стотиците спящисемейства, нито следите, които бяха оставили под формата на миризливи бомби,върху които бяха накацали зелени мухи. Хората буквално спяха навсякъде.Директно върху асфалта. Без одяла, дюшеци или други подобни. Право върхушибания асфалт! Майки с деца, бебета, които по нищо не можеш да различиш спятли или изобщо не са живи. Някои от тези деца бяха толкова слаби, толкова изпити,че черепите прозираха през кожата им. Бяха навсякъде и буквално трябваше да гипрескачаме. Някои вече се бяха събудили и правеха това, което всички правимсутрин. Ние обаче имаме специално пригодени и обособени помещения за тази цел,наречени тоалетни. Привилегия, която приемаме за даденост и изобщо не ни минавапрез главите, че не всички хора имат това щастие.

Някои, вече бяха избягали от реалността, като се бяханадрусали от рано-рано, кой знае с какво. До сега не бях виждал на живо,толкова неадекватни и out of this worldчовеци. Абсолютно потресаваща гледка! Имах чувството, че съм във филм наужасите. Даже се ощипах, защото мислех, че сънувам. Кошмарът обаче бе съвсемреален. Опитвах се да запазя самообладание, като си повтарях, че съвсем скороще стигнем до хотела, ще взема душ и ще се впусна в приключението, за което бяхпристигнал. Идея си нямах обаче, какво ми беше подготвила Индия.

Когато влязохме в гарата и стигнахме до перона, към нас сезапъти един от кондукторите. Облечен в синя риза, черен панталон и фуражка,нисък, мустакат, на средна възраст индиец, който поиска да види билетите ни ида разбере, на къде ще пътуваме. Казахме му, че не чакаме влак (перонътвсъщност беше напълно празен), а сме се запътили към хотела си. Попита ни койхотел и когато му казахме, се замисли няколко секунди, попита един от колегитеси, за да се убеди, че става дума за хотела, за който си мислеше, сразочарование, но и успокоително възклицание ни обясни, че за съжаление вмомента няма как да стигнем до този хотел. Хотелът, се намирал в зона,заградена от властите в следващите 3 дни, тъй като това бил мюсюлмански район,в който в момента се провеждал някакъв мюсюлмански празник. От джоба си извадитефтерче и с химикала, закачен на ризата му, започна да ни чертае пътят, покойто трябва да стигнем до хотела, след като си извадим туристически карти, отнякой правителствен туристически офис. Туристическите карти или сертификати, непомня как точно го обясни, били напълно безплатни, тъй като ние очевадно не смеместни. За местните достъпът до района бил по-сложен. Сега като го пиша и севръщам назад към тази случка, ми изглежда страшно нелепо, тъпо и направосмешно. Но в момент като този, в който се намирахме тогава, всяка дума излизащаот устата на този така мил, приятен и услужлив човечец, който така безкористносе опитваше да ни помогне, звучеше, като че ли излизаше от устата на Папата.Дали думите от устата на Папата не са врели-некипели…е друг въпрос но…. Както ида е. Играта не беше приключила още. Когато изглеждаше, че добрият самарянин есвършил доброто си дело за деня, информирайки и упътвайки тези двама стъписани,шокирани и незнаещи, къде се намират люде, добрият кондуктор ни настигна, следкато вече му бяхме благодарили и изминали няколко метра назад, тръгнали да търсятправителствен туристически офис, някъде наблизо. Беше толкова решен да нипомогне, че предложи лично да ни спре такси, за да не ни излъжат. Понеже ималоголяма вероятност да попаднем в ръцете на измамници. Каква ирония само! Надвайсетина метра от перона на гарата, имаше наредени доста таксита и рикши, илииначе казано тук-тук. Добрият кондуктор, си избра един от рикшаджиите и наанглийски му обясни, че трябва да ни закара до правителствен (държавен)туристически офис, откъдето да ни издадат туристически карти, коитоудостоверяват, че нашият хотел се намира именно в тази зона, до която в моментадостъпът е силно ограничен. Държавен, не частен! Рикшаджията каза, че знаетакъв офис недалеч и започнаха да се пазарят за цената. Добрият кондуктор не седаваше и успя да свали цената от 120 на 40 рупии. По 20 рупии на човек, което енищо. Вече разполагахме с малко местна валута, която си бяхме изтеглили налетището и дадохме 20 рупии на добрия човечец, заради помощта, която ни оказа. Благодарихмему, седнахме в тук-тука и тръгнахме към туристическия офис. Рикшаджията беше приятен,умерен в досадничеството си за разлика от много други негови сънародницииндиец, който ни съжали за лошия късмет, който сме извадили да пристигнем в Делхиточно в този момент. Момент в който не само протича мюсюлманският фестивал, аима и други форсмажорни обстоятелства. От него научихме, че заради политическискандал и наводненията отнели хиляди животи в Ришикеш, в следващите 3 дниабсолютно всички забележителности в Делхи ще останат затворени заради протести.Ще излъжа, ако кажа, че се разочаровах, тъй като желанието ми за разходки изДелхи се бе изпарило малко преди това. Просто исках да вляза в хотела, си тегляедин душ, да седна на масата в лобито и да събера мислите си. Вместо това обаче,седях в тук-тук по средата на улично движение, каквото не съм си и представял,че съществува и се молех на всички богове за които съм чувал, нито един от тезиполу-разпадащи се, каращи с бясна скорост и не спазващи абсолютно никаквиправила на движение камиони да не връхлети върху нас и да ни направи на Чапати(*сплескан индийски хляб. Много вкусен).

Стигнахме до офиса, който се намираше в близост до някакъвпазар, не една мръсна забутана уличка, а срещу него, готвачите на отсрещнияресторант, седнали на сянка под короната на голямо дърво, грижливо сортирахалиста прясна масала. Не приличаха на готвачи, по-скоро приличаха на мен, когатобях на 7 и с братовчедка ми на село скачахме директно в пепелта, от носещитетръби на вече набиращите прекалено висока скорост каруци, на които тайно севозехме. Влязохме в офиса, където говорещ много добър английски, правещ многоприятно впечатление млад човек ни поздрави и попита с какво може да ни бъдеполезен. Офисът се намираше не веднага зад вратата, към която водеха няколкостълби, а в дъното на коридор, който започваше от по-голяма стая, с бюро и купдокументи, както и дървена поставка на стената, на която бяха закачени копия отпаспортите на разни други пътешественици. Седнахме пред бюрото в по-малкияофис, на което имаше плазмен монитор, а зад туристическия агент електронно табло,на което се сменяха снимките на различни туристически дестинации в Индия. Обяснихменабързо защо сме там и човекът ни каза, че вчера доста хора са имали нужда оттакава карта, за да се доберат до хотелите си. Оказа се обаче, че за целта, трябвасъдействие и от хотела, в който имаме резервация. Попита ни за името на хотелаи телефон за контакт, за да се обади. Помоли ме да му продиктувам номера цифра поцифра, като го набра пред очите ми. След като обясни накратко за какво става думана рецепциониста, подаде телефона на Стасис, който имаше скрийншот срезервацията и след известни усилия заради тежкия акцент на отсрещната страна,откриха резервацията ни. Обясниха му, че страшно много съжаляват занеудобството, и ще се върнат обаждането след около 20-30 минути с повече информацияи решение на въпроса.

Агентът нареди на едно младо момче, което явно беше нещокато секретар, да донесе три чая. Докато чакахме, без изобщо да ни притиска занищо, супер ловко, лежерно и приятелски, агентът успя да ни убеди, че да останемв Делхи в момента е абсолютна загуба на време, при положение, че няма как давидим дори забележителностите, а има толкова много места на които можем сипрекараме чудесно. Показа ни снимки във Фейсбук на клиенти, които в момента сана екскурзия и отзивите за туристическия офис във Фейсбук страницата му. Отзивитебяха чудесни и изглеждаше, че хората, които бяха се доверили на неговите услуги,си прекарваха страхотно. Както вече споменах, без да ни притиска и да нинатрапва услугите си, ни показа примерни маршрути, като клиентите можеха самода си съставят такива, тъй като агенцията подсигурява личен шофьор, който е наразположение 24 часа и разкарва пътуващите, където пожелаят, когато пожелаят.Преди да заминем за Индия, бях чел, че именно това е един от най-удачните вариантиза пътуване в Индия, но не предполагах, че варианта е удачен само в рамките наедин град и не предполагах, какво приключение е, да пътуваш с кола между градовете.Показа ни също различните варианти и цени при екскурзия в различен клас хотелии различен клас автомобил, в който оказа се…се прекарва не малка част отвремето. След като със Стас излязохме отвън, за да обсъдим какво да правим, тъйкато аз бях готов веднага да се махна от Делхи, както и той, но имаше известнисъмнения, дали не трябва да проверим каква всъщност е цената на шофьор, без даси резервираш цял тур, също и дали трябва да се хвърляме на първата агенция. Вкрайна сметка, решихме, че офертите и намаленията, които тук ни направиха, звучахаразумно. Освен това, нито имахме сили, нито желание да обикаляме из Делхи иминута повече, след всичко, което видяхме до този момент. Както човека от туристическияофис ни посъветва, нямаше смисъл да губим ценно време в Делхи, след като и безтова полетите за на обратно бяха от същото летище, така че можехме да разгледамеДелхи за 2-3 дни преди да си тръгнем.

Избрахме си тур за 12 дни. Бяхме отишли в Индия за 1 месец.Решихме за 12 дни да разгледаме така популярния “Златен триъгълник“, а следтова да му мислим. Начертахме си маршрута, избрахме си 4 звездни хотели, тъйкато 3 звездните изглеждаха не много приветливи, а разликата в цената бешепочти незначителна, при полижение, че в 4 звездните имаше басейни. Можехме и 5звездни да си изберем, но преценихме, че не сме чак толкова претенциозни (от “големотодоброутро“), а и планът изобщо не беше да спим в хотели. Както и да е,плановете са за да се променят, подписахме договора, платихме по 850 евро начовек (около 120000 рупии) и си стиснахме ръцете. Човекът даже ни гарантира, челично ще се заеми с анулирането на резервацията ни в хотела, до който не успяхмеда се доберем и директно се обади на рецепцията, за да свърши тази работа.

След около 20 минути, в които си поговорихме приятно иполучихме малко инструкции, пристигна шофьорът ни, който се запозна сдетайлите, получи плик с резервациите за хотелите и директно тръгнахме къмпървата спирка от пътешествието – Джайпур, розовият град. Джайпур се оказа, че ебил розов някога….сега по-скоро е избелелият град, но… за това по-нататък.

Качихме се в колата, бяла Тата (индийска марка),наподобяваща румънската Дачия или старо Рено и потеглихме. Излизането от Делхибеше дълго и мъчително. По едно време си мислех, че никога няма да излезем направ път, по който можем да се движим нормално. Задръстването е нечовешко. Дори,дълго след напускането рамките на града, задръстването продължаваше. Навън бешегорещо, в колата студено, а да намерим правилната температура беше почтиневъзможно. Трябваше хем да караме шофьора да спира климатика, хем да го пуска,няколко пъти. По едно време задръстването се разсея и успяхме да се задвижиммалко по-нормално. Това, което виждах през прозореца, ме оставяше без думи. Непредполагах, че в 21ви век, все още има хора живеещи по този начин. Абсолютенпримитивизъм. Изключителна мизерия и потресаващи условия на живот. Все още сеопитвах да проумея, че това не е просто сън. Бяхме тръгнали около 12 наобяд ипо пътя трябваше да спрем някъде да хапнем. Първата индийска храна, освен тази глупост,която хапнах на летището същата сутрин, беше панак панийр (индийск сирене със спанак).Бях ял такова преди в Европа и ми е едно от любимите неща, това обаче беше абсолютнобезвкусно и беше толкова малко, все едно са го откраднали. Добре, че беше наанхляба, за да усетя, че съм ял нещо. Цените в това мизерно крайпътно заведение,бяха абсолютно европейски. Разбира се, по-късно разбрахме каква е работата…Оказа се, че шофьорите си имат вземане даване не само със заведенията захранене, а и с всички магазини, на които те водят за да ти дерат кожата, а шофьораполучава комисионна.

Продължихме мъчителното пътуване към Джайпур, което отнеоколо 7 часа, през които видях какво ли не и имах толкова ситуации закатастрофа, колкото един международен шофьор за два живота. Най-накрая, вечертабяхме в Джайпур. Пристигнахме в хотела, шофьорът предостави резервацията на рецепцията,записаха ни и се качихме в стаята. Така очаквания цял ден момент! Хотела бешедоста приличен. Малък, на около 3-4 етажа, по-скоро приличаше на много голямакъща, с малка градина и малък басейн. Стилът беше типично индийски, но не оттази индия, а от онази индия, останала в историята. Големи шарени вази, картинина крале, махараджи и други знатни кокони, поставено в масивни позлатени рамки.Стаята също беше чиста и приятна. Само си оставихме багажа и тръгнахме да търсимресторант, където да вечеряме. Намерихме такъв на покрива на един друг хотел.Ресторант е силно казано, но…така го водеха. Вече бе станало около 9 вечерта ибяхме озверели от глад. Гледката от тази този ресторант беше странна. Това,което виждах, ми наподобяваше страна, в която не отдавна е имало война. Опитвахсе да си обясня, как в такъв град, има такива забележителности, каквито нипоказаха на снимките, че ще видим. Хапнахме отново нещо, нищо впечатляващо замое огромно съжаление и тръгнахме обратно към хотела. По пътя на обратно,някакъв адски нахален младеж се влачи след нас поне 10 минути за да ни убеждава,да ни бъде гид, както и ни бръщолевеше някакви глупости за вуйчо си, които неси спомням, както и какво може и трябва да си купим от него. Просто исках, да нисе махне от главите, което в крайна сметка се случи, след дълги откази.

Когато се прибрахме в хотела, взехме си по един душ инай-после се добрахме до wi-fi, за да се свържем сблизките си и да кажем, че всичко е наред и защо се включваме толкова късно. Вечебеше около полунощ там и сутрин в България. Сутрин беше също в Москва, защотоСтасис вече говореше по Скайп с майка си, докато аз си човърках из интернет. Неси спомням какво точно гледах и защо реших да направя това, което направих, нореших да проверя има ли някаква информация “из нета‘‘ за туристическатаагенция, от която бяхме закупили това пътешествие. Когато написах името натуристическата агенция в Гугъл, първото нещо, което излезе беше с големи букви SCAM SCAM SCAM!!! BE AWARE!!! Демек, измама измамаизмама, бъдете предпазливи. Лицето ми се изкриви в странна гримаса и учуденаусмивка на идиот, грейна на него. Погледнах към Стас и му казах “man we’re fucked”! (за тези, които неразбират, обясних му с две думи, че сме се прецакали жестоко). Оказа се, че сместанали жертва на доста често срещана измама в Индия, от която доста хора са сеопарили и никой, абсолютно никой от потърпевшите не е успял да направи нищо повъпроса, освен да изгуби времето си. Все пак това е Индия. Страна, в коятозакони няма, полицията не регистрира над 90% от престъпленията в страната, корумпираниса до шия и в повечето случаи работят в услуга на престъпниците. От момента, вкойто сме отворили вратата от изхода на метрото към Делхи, вече сме били вкапана. Първото момче, което просто ни посочи “правилната посока“, кондуктора,рикшаджията, туристическият агент и шофьора, всички до един са част от еднаперфектно, безупречно изпипана схема, която просто няма как да не проработи. Е,проработи и в този случай, а рибките в мрежата им бяхме ние. В този момент,осъзнахме, че сме изгорели с по 850 евро. На мен ми беше смешно и се възхищавахна изобретателността на тези гадинки, докато Стасис направо нямаше кръв себеси.Какво се случи по-нататък, как надхитрихме дявола и станахмепървите хора успели да си вземат парите, което е абсолютен прецедент в Индия, кактои това, което преживяхме в останалата част на това откачено пътешествие, в тазиабсолютно умопомрачителна страна, четете в следващите части този пътепис?���

Супер увлекателно пишеш.

Отговорете на тази публикация

Хаха, споко, всички знаем че е клоака. Разликите са в това какво търсиш /очакваш като ходиш нататък. Приятели +шефа ми, който ходи на аюрведа лечение и в йога ритрийт там, бяха много доволни. Туристическите села са чисти и аюрведа центровете за туристи са си ок. Останалото е част от живота и културата на местните, които не е задължително да ти харесват. Но може би трябва да прескочиш до китай - освен кофти тоалетната им хигиена, направо лошо ще ти стане като чуеш как храчи народа, особено жените ? но пишеш интересно, продължавай така ?

Храченето в Китай е все по рядко явление,но е чисто и има ред.

marina51600 ами може преди 10-15 години да е било по-често от сега. Съгласна съм че в китай е чисто, явно не сте ми разбрала поста - тоалетната им хигиена (никой не мие ръце след тоалетна и трябва да си носиш хартия щото обикновено няма) + храченето си ги има и се виждат достатъчно често за да ги забележиш

Отговорете на тази публикация

Интересна част Първа от пътеписа. Продължавай с писането - получава ти се?. И наистина - Индия, като дестинация не е за всеки...

Отговорете на тази публикация

С интерес изчетох пътеписа,и снимките са добри,наистина трябва да си със специална нагласа за тази страна,различна и в същото време интересна. Благодаря за споделянето,очаквам и продължението ?

Отговорете на тази публикация

Нямам търпение за продължението на историята! ☺

Отговорете на тази публикация

Много ми хареса написаното но без да се обиждаш вие много наивно сте пътували. Първо на всякъде има този бизнес (200 човека свързано работят да ти вземат парите) второ ако малко се бяхте информирали щяхте да сте подготвени на НИКОЙ ЗА НИЩО да не вярвате в Индия особено за тива как да се стигне от А до Б! Учудена съм че не сте мяркали историите с - хотела ви е затворен, влакът днес няма да пътува, стига се по бързо с нас и тнт. Предполагам ако бяхте малко по добре подготвени (има защо хората да си взимат такси директно от летището до хотела поне първият път като стъпят в Индия сами) то можеби преживяването щеше да бъде по леко. Добри Индийци има, ама тези бедните няма как да са добри към вас защото те живеят с предствата че вие сте милионери а те са гладни. На право паднах като видях колко пари сте дали на човек и като знам че дори и 1/3 от това не струва. Съжалявам че така сте усетили Индия ама смятам че и вие сте си начертали така нещата. Съвсем приятелски пиша и се надявам да не ви засегна. Благодаря отново за разказа, преживях много от гледките и чувствата на ново ?

Е, то след това и ние не можехме да повярваме и ни беше супер смешно и нелепо, но с онзи момент нещата изглеждах съвсем друго яче. Нарочно не се подготвям за местата, на които пътувам, за да го има ефекта на изненадата и да ми е по-интересно. Пък и нали в Индия хората били толкова земни и прекрасни:)) Даже и в групата съм го чел, няколко пъти. Иначе екскурзията като цена, не беше кой знае колко по-скъпа от екскурзиите на реалните агенции. Въпросът обаче бе, че екскурзия нямаше ? Важното е, че всичко завърши неочаквано добре.

filip0 по принцип и ние не си правим много рисърч и си пътувахме без план. Не зависимо от това почетохме за известните измами и да стоим далече от агенции от всякакъв тип защото сами излиза по евтино. И ние разбира се загубихме някой лев тук и там щото то е нормално при едно не подготвено пътешествие. Единственото нещо което не очаквахме и ни изненада е как хотелите нямаха нищо общо със снимките от букинг и много се смяхме на местата в които спахме Хахах. Отново благодаря за интересното четиво ?

Отговорете на тази публикация

Къде е втора част,изчетох го на един дъх...

Отговорете на тази публикация

И аз бях в шок, когато бях там. Пак бих си го причинила

Отговорете на тази публикация

Увлекателно. Все едно бях там. Браво. Индийска кухня харесвам, понеже като студентка работих в Лондон в един от топ индийските ресторанти тогава-казваше се Амая, но индийците в кухнята които ядяхА от метални купи с пръсти избутвайки кърито към ориза и мляскайки звучно, няма да забравя никогА.

Отговорете на тази публикация

Прекрасно написано има и художествена стойност!Чакам следващата част!

Отговорете на тази публикация

Човече, не спирам да ти се възхищавам ? Моля те, сподели с нас, кога намираш време да пишеш!? Вече знам, за работата ти и за това, че обичаш да пътуваш, но кога успяваш и да пишеш ? Нямам търпение дъщеричката ми да заспи довечера, за да прочета и този пътепис ?

:)) Нощем, понякога до сутринта, после спя до обяд и пак на работа. Писането е релакс.

Отговорете на тази публикация

очаквам следващите части от пътеписа

Отговорете на тази публикация

Zahariev, пишеш увлекателно и чакам продължението. Бях октомври месец в Индия и преживях подобни емоции? Каня се да кача снимки тук от доста време.

Отговорете на тази публикация

Отново,благодаря ?

Отговорете на тази публикация

Следващата част на пътеписа написана ли е? Много ми хареса. Написано е увлекателно и приятно за четене. В Индия никога не съм ходила, но от прочетеното някои неща ми се струват познати. Дали циганите, които живеят в България, вече не са ни запознали доста с индийската култура? Очаквам следващата част и благодаря за споделените впечатления!

Не е още, но след сега тук където живея слънцето не залязва, така че нощите не ги използвам само за спане ? До няколко дни ще е готова и следващата част.

Отговорете на тази публикация

Потвърждавате решението ми никога да не стъпя там?

Отговорете на тази публикация

Ако издадете книга за пътешествията си със снимков материал ще си я купя:) Много увлекателно пишете!

Отговорете на тази публикация

Първият пътепис, който публикувахте за Варанаси много ми хареса как беше написан. Този, също увлекателен, но на места ми се стори доста.... даже и точната дума не мога да намеря. Може би е поради желанието Ви да го напишете по-интересно, ни на места наистина ми се стори доста предърцунено. Няма нужда, пишете си достаъчно добре. Но със сигурност ме накара да разбера как се чувствате отосно Индия. На доста места докато четях, успях да усетя сарказъм, неприязън и чисто отвращение. Едва ли ще има индиец на планетата, който ще може да ви убеди, че Индия има и хубава страна, не само мизерия и че в Индия има и добри хора, не само джебчии и измамници. Разбирам, че така сте го почувствали Вие. Но ми стана кофти, защото съм сигурна, че има чужденци, които са изпитали същото към България и българите. А дали наистина е така? Аз лично съм го изпитвала в момента в който съм казвала, че съм българка и чувстото не беше особено приятно. Ще чакам следващата част. Все пак е различна гледна точка.

Аз никога не съм усещал различно отношение към мен, понеже съм българин. Ако някой чужденец смята, че всички българи са еднакви, си е негов проблем. Явно има доста тесен мироглед, а мнението на такива хора не ме интересува. Аз не смятам, че всички индийци са еднакви. Не смятам за нито един народ, че е еднакъв! Просто 90% от хората, до които имах допирни точки в Индия, бяха ужасни хора. Макар, някои от тях да не го показваха, смятам, че мога да разпознавам, кога някой ме лъже и ми се мазни. Разбира се, има страшно много добри хора, които обаче не се намесват по никакъв начин в личното пространство на другите. За това и не съм имал контакт с тях. Все пак, радвам се, че сте прочела тази част на пътеписа ?

Радвам се,че не сте на 100% предубеден към индийците, просто това беше чувството,което постът Ви остави в мен. Наистина едва ли съм чела по-негативен пост в групата ? и въпреки всичко чакам следващият ?

Отговорете на тази публикация

Страхотен пътепис, цветен и завладяващ.Не спирайте да пишете. Чакам продължението с нетърпение!

Отговорете на тази публикация

Невероятен пътепис. Очаквам с нетърпение следващата част.

Отговорете на тази публикация

Супер увлекателен пътепис! С нетърпение чакам следващата част/и! Иначе......за всичко останало - преживавания и снимки мога да кажа само едно: МАЙКО МИЛА?

Отговорете на тази публикация

Запомнила съм поста ти,Филип!Винаги ще има недоволни?.Без да съм ходила в Индия,ти представи Варанаси точно така,както е в моето съзнание.Имаш страхотен поглед върху детайлите.Благодаря,че споделяш!

Отговорете на тази публикация

Наистина интересен пътепис и доста достоверен. Жалко, че така сте почуствали Индия. Не казвам, че е страна мечта, но е място, което си заслужава да се види поне веднъж в живота, а ако ви заинтригува - може и няколко пъти. Аз съм била там 6 пъти (общо около 4 месеца) и в интерес на истината бих отишла отново защото остана доста за разглеждане. Но предполага зависи и от ситуацията. Винаги сме пътували със шофьор, който познавахме, той винаги ни предупреждаваше какво да очакваме от местата, които посещавахме. Наистина е важно на кой ще попаднете....

Отговорете на тази публикация

Мечтаех да посетя храмове в Индия, но вече се замислям! Много Ви благодаря за написването на този пътепис!

Отговорете на тази публикация

Страхотен пътепис! Чакам следващия..

Отговорете на тази публикация

Ето това вече е истинско...Има и такива светове.Благодаря,че споделихте.

Отговорете на тази публикация

Абсолютно полезно!Мене също ме наскачаха след отзива за Виетнам,но в това е доброто на такива -различното мнение!

На мен във Виетнам ми беше супер. Страшно ми хареса:))

filip0 е,на мене не,бях в Сайгон.И точно описах,какво не харесах,имаше и добри неща!

Отговорете на тази публикация

Истинско и естествено споделено изживяване?

Гнева е доста типичен когато не усещаш...

Много често тези ядосани човечета се натискат съвсем случайно от хората когато плъзгат надолу или нагоре коментарите. А вашия с нищо не би предизвикал агресия ❤❤❤

Отговорете на тази публикация

Уникално разказвате, благодаря! Честно казано "Шантарам" не ме впечатли, но Вашият разказ направо ме пренесе в Индия.

Отговорете на тази публикация

Много интересен пътепис. Винаги съм смятала, че именно това е истинската Индия. Понеже съм решила, че там никога няма да отида, очаквам с интерес продължението. Пишете чудесно!

Благодаря, но Индия си заслужава да се види! Най-малкото, за да погледнете собствения си живот през друга призма. Колкото и абсурдно да звучи, чак когато мина известно време от пътуването ми там, имам чувството, че искам пак да ида. Няма обяснение този мазохизъм. Но познавам много хора, които не бих посъветвал дори да си помислят за там.

Filip Zahariev Аз съм от тях. Не мога да понеса толкова мизерия и страдание. Може би бих отишла там само с организирана екскурзия, която ще ми спести тази част от бита. Но това няма да е истинската Индия, нали??

Отговорете на тази публикация

Пишете много увлекателно и интересно!Нямам търпение за продължението!

Отговорете на тази публикация

И пътеписа и снимките са много интересни. Очаквам продължение. Благодаря.

Отговорете на тази публикация

Човек започвай да пишеш книга. Кога ще излезе ВТОРИ ПЪТЕПИС? Искам да разбера как сте си взели парите от гадните мангали...

Няколко дни, че имам доста работа и не остава супер много време. Но като седна да пиша става бързо:))

Отговорете на тази публикация

Oтдавна, нее имало нещо така да ми привлече вниманието! БРАВО! Все едно бях там?

Отговорете на тази публикация

Направо качвайте продължението-не ни измъчвайте.?Много цветно и без грам захаросаност.Така и трябва.Аман от преувеличени,приповдигнати и супер нереалистични споделени изживявания.

Отговорете на тази публикация

Страхотни снимки,страхотен разказ.

Отговорете на тази публикация

Ходила съм по същити места и бих ходила отново и отново... ❤

Отговорете на тази публикация

Чакам продължението с нетърпение

Отговорете на тази публикация

Направо ме отказа да ходя да го видя с очите си...?

Отговорете на тази публикация

Човек, как ще дочакаме втора част? ??

Отговорете на тази публикация

Очаквам продължението с нетърпение!

Отговорете на тази публикация

Моля те пиши по скоро втора част че направо нямам думи. И слагай сними. Нищо не спестявай. Ако си пропуснал нещо от първа част пиши го. Всичко ни е интересно. Направо останах шашардисана.

Отговорете на тази публикация

Браво за информацията.От нея и снимките разбрах, че не искам да посетя тез цигани ?

Отговорете на тази публикация

Филип, пишете увлекателно, имате дар слово и изключително добър и цветен изказ! С много от описаното съм съгласна, но всяко място от света според мен трябва да се преживее лично. За Вас Индия е мизерия и нищета...без да съм пристрастна Индия е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА!

Опааа

Отговорете на тази публикация

Филип!!!! Впечатлена съм, имам чувството, че вече съм била там, кой каквото и да ми е казал за Индия и да ми я хвали....аз след всички документални филми, които съм изгледала, не се учудвам на нищо споделено от теб тук, увлекателно разказваш и ще чета!!!!

Отговорете на тази публикация

Чакам с нетърпение продължението.

Отговорете на тази публикация

Страхотен пътепис, достоверен и интересен! С нетърпение очаквам продълженията☺

Отговорете на тази публикация

Страхотен пътепис,очаквам продължението?

Отговорете на тази публикация

Очаквам с интерес. Увлекателен и правдив разказвач.

Отговорете на тази публикация

И аз бях в Индия, но с организирано пътуване и моето приключение беше мноооого вълнуващо! Да, наистина ома много мизерия, за която всички знят!!! така, че не знам кое е толкова учудващото? Хотелите ни бяха прекрасни и видяхме наистина мноооого впечатляващи места! Просто в Индия трябва да си много осторожен и предварително да си запознат с някои основни правила, за да не изпадаш в такива ситуации?

Отговорете на тази публикация

Чакам с нетърпение втората част,изключително интересно разказвате.

Отговорете на тази публикация

Еми то затова в нашите цигански махали никога няма да се оправят нещата-вари го, печи го-то си е индиец.

Отговорете на тази публикация

Пропуснала съм поста за Варанаси. Миже ли пак да го публикувате.

Просто напишете в търсачката на групата Варанаси - свещенивят индийски град и ще ви излезе поста

filip0 Прочетох. Уникално. Само, моля ви, разширете описанието.

Отговорете на тази публикация

Много увлекателно написано. Очаквам продължението. Така се чувствах когато стъпих за първи път в Шри Ланка. Беше шокиращо, но след месец там всичко ми се струваше супер нормално. Питах един местен как е в Индия (бил ходил там) и ми каза, че не му харесало...било много мръсно. Мислех си " е колко по-мръсно може да е от тук"... А в Индия много ми се ходи, но незнам дали някога ще се престраша....

До сега никога не съм мислила за Шри Ланка като за държава с мръсотия, явно понятието ми за мръсно е доста различна ?

katrin46420 нямам думи за първото ми впечатление...Но както казах - свиква се

Отговорете на тази публикация

И аз очаквам продължението с нетърпение ))

Отговорете на тази публикация

Страхотно описано! Чакам с нетърпение продължението!?... И въпреки всичко мнооого ми се ходи в Индия '

Моят съвет е, отидете! И да не ви хареса, ще е пътуване, което ще ви впечатли.

Да, звучи като супер приключение. Човек трябва всичко да види на този свят?. А Вие продължавате да пишете, защото го правите много увлекателно!

Отговорете на тази публикация

Абсолютно споделям мнението на Филип. И мисля, че един път в Индия е повече от достатъчно! Прехвалени забележителности, можете да отседнете или в мега мизерия или цени по- високи от Западна Европа. Смрад и мизерия навсякъде, пълно с досадници които се опитват да ви измамят.

Отговорете на тази публикация

Искам книга. Готов съм да спонсорирам или издам изцяло на мои разноски

Отговорете на тази публикация

blagodaria vi za razskaza i snimkite po4ti sahtoto vidiax i pregiviax i az v prexvalenoto MAROKO

глупости...

Отговорете на тази публикация

Благодаря Ви за цветния разказ! С нетърпение очаквам следващата част на пътеписа.

Отговорете на тази публикация

Много интересно,винаги съм била с резерви към Индия. Ще очаквам продължението с нетърпение?

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

Невероятно!Чувала съм за тези неща,но никой не ги е описвал толкова реалистично!

Отговорете на тази публикация

Ето кой не е гледал Slumdog Millionaire ? Който го е гледал знае, че трябва да има поне едно наум. Най-голямата мизерия, която съм видяла, е точно по улиците в Индия. Можеш да живееш в петнайсетзвезден хотел, да стъпваш по стълби от злато, но като излезеш от вратата мизерията и човешкото нещастие те заливат отвсякъде. Не знам ходилите с агенции как са ги избегнали. Мисля, че си получил нещо уникално от Индия все пак - приключение. Любопитно ми е да прочета как е продължило.

Отговорете на тази публикация

Страхотен пътепис! Чакам с нетърпение продължението ?

Отговорете на тази публикация

Много точно описание на действителността в Индия. Увлекателен пътепис с интересен ход на събитията. Истинско приключение...?

Отговорете на тази публикация

Много беше интересно. Аз съм била стюардеса. Първият полет до Индия колегите преди да кацнем ме предупредиха, че ще видя потресаващи гледки. И въпреки това в сутрешният здрач гледах с широко отворени очи стотиците човешки тела налягали директно по земята, просяците, които вървят като залепени след теб и в същото време лукса на скъпия петзвезден хотел, в който спяхме.

Отговорете на тази публикация

Кога е следващата част?

Отговорете на тази публикация

Харесва ми, чакам част втора:)

Отговорете на тази публикация

С нетърпение чакам продължението!

Отговорете на тази публикация

Аз познавам един издател, който за 850 евра би ви издал пътеписа в отделна книга; искате ли номера на моята сметка????

Прилагаш техните методи за правене на бизнес ???

sia6795 бизнес трябва да е "бизнес"...

Отговорете на тази публикация

Много увлекателно четиво! Най-накрая някой да покаже истинската страна на нещата. С нетерпение очаквам продължението!

Отговорете на тази публикация

С нетърпение чакам продължението!

Отговорете на тази публикация

И на мен много ми хареса пътеписа и чакам с нетърпение следващите части:))) Мога само да кажа, че аз останах със същото впечатление от тези така мили (или не) хорица, които ни виждат като ходещи чували с пари и гледат да одрусат каквото могат.

Това обаче, което установих, че работи добре е пълното игнориране (ама съвсем изобщо дори да не ги поглеждате) тези любезни хора, които ви заговарят на улицата. Явно това някак ги спира, защото аз така се справих с тях и никой не ме е следвал повече от метър-два. ОБАЧЕ в момента в който само ги погледнете - до там е, трудно е отърването ?

Отговорете на тази публикация

Била съм в Индия за месец. Бяхме 6 души. Имах преживявания подобни на вашите. Но попаднах и на доста интересни и по-подредени места. Примерно в Кумаон, планин ата Нилгири Майсор. Но аз бях чела доста написано от хора, които са ходили и бях почти подготвена. Видях и доста неща, които си струва да се видят. Будистки храмове с красиви стенописи, дворци с разкошни резби и украси, квартали с чудби къщи и граьини. Но контрастът е ужасяващ. Мизерията е такава, каквато не сме и сънували. Същото важи за разкоша и богатството. Всъщност Индия ме промени. Накара ме да ценя това, което имам и да се оплаквам по-малмо. Но доста бих се позамислила дали да отида пак.

Отговорете на тази публикация

Всеки заслужава поне един път в живота си да се докосне до Индия.

Докоснете се до Азия - Китай, Малайзия, Тайланд, Сингапур, Япония. И тогава сигурно ще казвате, да "посети" Индия.

Аз съм на същото мнение, независимо от мизерията и мърсотията Индия за мен е невероятно красива и живописна.Бих се върнала пак.!

rosen37643, искаш ли да се върнеш... Да поснимаме по пазарите?

Отговорете на тази публикация

Бедни но с богати души.

Клише,не ходете до Индия и тук си имаме,,бедни,но с богати души,,

Абсолютно, богатите души се опитваха да ни отведат от центъра на Делхи за да ни оберат?

Да бе, ужасни са!

След толкова много пътувания и преживявания освен в България никаде не съм обирана.

Лош късмет

Отговорете на тази публикация

Знаех си, че има и други хора, които смятат Индия за ужасяващо място. По света има толкова много великолепни места, не е нужно човек доброволно да си причинява Индия ? Чуден пътепис, нямам търпение да прочета продължението.

Отговорете на тази публикация

Много интересна и различна гледна точка от моят,чакам продължението.

Отговорете на тази публикация

По молба на всички, сядайте и пишете, с много подробности. ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря за възможността да прочета нещо толкова истинско. Чакам и другите части с нетърпение ?

Отговорете на тази публикация

И да ми подарят пътуване до там, пак няма да ида...Не бих си го причинила...ха-ха-ха! А ти, вземи че си отвори блог и пиши и снимай...усет невероятен, и око, и мисъл...А, бе, добър си!

Отговорете на тази публикация

Всичко това е вярно, колкото и да обичаш индийската култура и храна (като мен), има много по-приятни, чисти и по-малко стресиращи дестинации в Азия.

Отговорете на тази публикация

Чакам продължението с интерес!

Мен пък точно това ме мотивира и надъхва да отида!Срещата с неизвестното,а не това което съм прочела или чула.Искам да видя всичко това през моите очи?

tania196 така е Индия не може да се опише,тя трябва да се преживее.Аз я посетих без да съм виждала дори и снимка от там.

Много интересно, любопитно и полезно четиво. Очаквам с нетърпение неговото продължение. Поздравления за емоционалния разказ!

Отговорете на тази публикация

Филип,сигурен ли сте,че сте готвач,а не писател?Дерзайте,невероятен сте!!!

Повече от сигурен ? Обожавам работата си!

Отговорете на тази публикация

Изключително интересен пътепис. На чаша вино, го четох на глас и го коментирахме с моя мъж, който е бил няколко пъти в Индия и е абсолютно съгласен с всичко написано. С нетърпение очакваме следващия

Отговорете на тази публикация

Много ме забавлява! Благодаря Филип! Очаквам продължение!

Отговорете на тази публикация

Наистина увлекателен пътепис и с нетърпение чакам финала, тъй като съм убедена, че сте си тръгнали от Индия впечатлени от тази невероятна страна. А разкази за мошенници и измами има в много страни - може да започнем с България и как се чувстват горките чужденци като пристигнат на летището в София.... Аз съм живяла и съм учила 4 год. в Делхи то сред индийци....и никога няма да забравя тази колоритна страна. И тъй като като пристигнахме за 1ви път шокът на цялото семейство беше абсолютно същия (само дето си имахме личен шофьор и бяхме спокойни) то се научихме като ни идват гости от Б-я първо да ги водим из мизерията и чак след това в лукса, тъй като така по-лесно преживяваха шока и накрая им харесваше Индия. Но, както се казва, Делхи не е Индия. Браво за смелостта и чакаме продължението. ?

Отговорете на тази публикация

Много добре Ви се получава писането! С нетърпение очаквам продължението, а сега ще ида да прочета и за Варанаси, което съм пропуснала...

Отговорете на тази публикация

С голям интерес изчетох пътеписа,чакам следващата част!Малко ми беше страшничко,възхищавам Ви се,за проявената смелост!

Отговорете на тази публикация

Блогове и книги трябва да пишеш, не се занимавай с друго

Отговорете на тази публикация

На места като Индия отиваш чак след като си достатъчно дорасъл психически и физически за да предизвикаш собствените си способности да нарушиш зоната си на комфорт.За да извадиш истинската Индия изпод пластовете бедност,мизерия,жега, многолюдие,миризми и т.н се иска много повече от желание и смелост да тръгнеш.Надявам се някой ден да мога да напиша моите лични преживявания.Адмирации за чудесния пътепис.Независимо дали ви е харесало или не приключението Индия рано или късно човек осъзнава че всяко пътуване и най-вече такова пълно с не това което очакваме добро или не толкова добро е най-хубавия начин да се обърнем един ден назад и да въздъхмен с удоволствие,че го е имало.

Да! Аз в никакъв случай не съжалявам, че бях там. Когато се върнах, бях като обсебен. Никоя друга страна не е предизвиквала такъв интерес у мен след връщането ми оттам. И най-хубавото е, че уцених това което имам много повече отпреди. В България нищо не ме дразнеше много време след връщането ми от Индия.

Отговорете на тази публикация

Браво! Невероятен пътепис! Имате разказвачески талант, развивайте го! Пишете и ни пренасяйте в този толкова невероятен свят! Благодаря за удоволствието от текста и снимките! Ще очаквам с нетърпение продължението!

Отговорете на тази публикация

И аз чакам с голямо нетърпение следващите части - всеки един ваш пътепис е написан изключително завладяващо! А този, освен невероятно интересен, е и малко страшничък. ?

Отговорете на тази публикация

Вие, filip0 сте истински пътешественик, роден сте за нови страни и преживявания! Най-доброто е, че имате дарба за изказ и най-вече умението да пренесете четящия в реалната среда на пътешествието Ви...усещания, емоции...Добра идея е да си направите блог...Моите поздравления за това, че ставаме съпричастни към Вашите пътешествия...

Казвали са доста хора за блог, но това е нещо, което не приемам на сериозно. Работата ми е съвсем различна, натоварена и отговорна, а писането просто хоби и релаксация. Блог би имал смисъл, ако можех да му обръщам внимание и да му отделям време ? Благодаря много за хубавите думи!

Прав сте за блог...изисква време...Бъдете все така всеотдаен в нещата, които изпълват дните Ви! А ние в групата сме щастливци с нестандертните преживявания, които споделяте в нея...

Отговорете на тази публикация

Ехее, интересно написано Мен:) започвай да пишеш ? нямам търпение да чуя успешния край на твоето приключение! Заразяващо е, браво!

Отговорете на тази публикация

Когато една книга започне по този начин, не мога да спра до последната й страница. Сега няма да мога да спя до продължението? Страхотна история и толкова хубаво поднесена!

А пък аз не мога да повярвам, че пътеписите ми се четат ? А този специално, започна наистина да прилича на книга. След няколко дни, ще кача и продължение.

Чакам с нетърпение. Ето така и аз след Куба си казах че повече в такива мизерни държави пълни с мошенници, няма да ходя.

didi60 Куба за мен бе и е, едно от най-прекрасните места на света ? Странно, нали?

filip0 ако издадеш книга, обещавам да си я купя и няма да съм само аз. Време е да се замислиш?

petia965 хахах, то лесна работа, ама кой ще ми я издаде:))

filip0, за Куба, бях излъгана от приятелка кубинка, която си е правила сметка да ги издържам 1 месец цялата фамилия. Живяхме 2 дни в нещо като циганско гето в Гуанабакоа, без топла вода, изядени от комари от банановата горичка отсреща. Оправни сме, бързо се ориентирахме да си намерим квартира в Гуанабо. Дъщеря ми беше изпаднала в депресия първата седмица. На снимките изгреждаме щастриви в Хавана и Варадеро.... но... в душите ни угорчение. Да не кажа че и други кубинци ни измамиха със 150 евро от благодарност че ги развеждахме и хранехме, дори и дрехите си останихме за подарък на горките бедни...

Отговорете на тази публикация

Уау! Изключително интересно четиво. Съжалявам за неприятностите...

Беше забавно и интересно. На мен лично не ми пукаше особено и ми беше забавно, но приятелят с който пътувах го беше много яд. Вероятно за това и успяхме да излезем от ситуацията.

Филип,възхитена съм от първа част на пътеписа Ви за Индия!Как да прочета продължението?Разбрах,че сте го публикували.

Отговорете на тази публикация

filip0 изклчително интерсно написан пътепис,очаквам втората част.Имате ли блог,който мога да последвам?

Отговорете на тази публикация

Чакаме продължението на историята!... направо ме отказа от Индия?

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки