Невероятни глупости - Пътуването ми до Индия (част трета)

ЧЕСТИТА СЪБОТА и както напоследък се случва - дълъг текст!

Incredible bullshit - ЧАСТ 3 - Гоа и малко от Мумбай. Един град, който задлужава малко повече внимание. Град, в който повече хора имат достъп до мобилен телефон, отколкото до тоалетна. Третият най-гъсто населен град на планетата. Град в който хората те карат да ги снимаш, а най-бедните, са най-щастливи. Или поне така изглеждат.Приятно четене или приятно подминаване!

Следваше Гоа. Изборът беше по-скоро на Стасис, отколкото мой. Аз просто се съгласих с него без изобщо да се опитвам да давам каквито и да било съвети. В интерес на истината, вече ми бе все тая. Важното е, че съм в Индия. Случаят с измамата и разкарването напред назад между Делхи и Джайпур,както и мисълта, че може би бях загубил пари, които биха ми били достатъчни заголяма част от престоя в Индия, не ми бяха повлияли негативно. Имашеразочарование и още стотина други чувства породени от низ други обстоятелства,гледки и възприятия, но аз исках да се насладя на Индия такава, какватое. И дори и да не си бяхме взели парите обратно, което беше доста по-вероятнияизход от сагата, бях решил да си представя, че току-що кацам в Индия и нищо несе е случвало. Опитвах се предам същото настроение и на Стас. Вече си бяхмепонаучили урока, притежавахме няколко дебели пачки рупии и бе време за почивка. Странстването сраници по хостели, случайни преспивания при случайни couchsurfer-и и возене с кола или влакиз страната се отлагаше. Планът бе претърпял промяна и вече пътувахме към Гоа.

Това, което знаехме за Гоа бе, че е курорт. Място, на коетопочиват европейските туристи и имаше горе-долу добра слава, особено средруснаците. Така че…Гоа да бъде.. Мамка и на истинската Индия за известно време.Фалшива не фалшива изобщо не ни интересуваше. И двамата се съгласихме, че понеседмица ще си починем от всичко, което бяхме видели в изминалите 3 дни. Времеза обикаляне имаше. Време за почивка, също. Знаехме, че Гоа не бе изобщо вразгара на сезона, но това не ни притесняваше, напротив. Не сме отишли в Индияда се препичаме на плажа и да хващаме тен така и така. В този момент, простоимахме нужда от тишина и спокойствие, за да презаредим батериите запо-нататъшните приключения. Бяхме си резервирали хотел в Гоа още на предишнияден, след като си взехме парите от онези вагабонти (багабонти по Видински).Хотел Albuquerque вчастта на Гоа – Candolim.Цена нормална за Гоа извън сезона(около 30 евро) и изглеждащ повече от добре.Красиви стаи, чудесна градина с басейн, прекрасна бяла фасада наподобяващаРилския манастир…. Абе, приказка! И най-важното, висок рейтинг. Като ще сепочива, да се почива качествено. Тоя път сме си заслужили, а и тая бала с рупиитрябва да се похарчи.

В самолета от Делхи до Гоа, бяхме единствените бледолики сизключение на едно италианско семейство. Да си призная, очаквах да има повечетуристи в тази посока. Явно до Гоа се лети директно от извън Индия… Нищо, не екой знае какво. Седалките обаче бяха от най-неудобните. Имах чувството, че съмбобено зърно в шушулка зелен боб. Нищо… и това се издържа. Два часа и половинаса, ако ще не шиш да ме въртят(оригиналната версия на този израз не е с шиш, ноне е прилично). Самолетите трябваше да са нови. Бяха на адски бързо развиващитесе авиолинии Индиго. Аз обаче имах чувството, че този самолет е пред разпад.Ениуей, както много е обичал да казва Буда, вече бях пътувал с кола из индийскитепътища, където средно 150 000 души губят живота си годишно или 377 всекиден. Статистиката сочи, че в Индия на всеки 4 минути, някой се отправя къмследващият си живот, благодарение на пътен инцидент. Въобще не се учудвам! Наняколко пъти и нас да ни пратят на оня свят, но…явно не ни бе дошло времето.Чувството да видиш живота си на лента обаче, не е от най-приятните, особенокогато ти се случи няколко пъти в рамките на няколко часа. Та раздрънканиясамолет, изобщо не можеше да ме уплаши. Виждайки всичко около мен в последнитедни обаче, в главата ми се пораждаше една мисъл, която малко ме глозгаше. Кактези хора, изобщо съумяват да вдигнат самолет във въздуха, да го задържат там,а след това дори да го приземят!? Това е сложен процес, изискващ страшно многохора работещи заедно и изграждащи добра връзка помежду си. От пилота до операторитев летищните кули, следящи въздушния трафик. А помежду им, всичките инженери,монтьори, проверяващи… цяла сурия народ. Как тази нишка в мрежата на цялатапокварена индийска система съумява да не се скъса и всъщност работи? И до днестова си остава загадка за мен. Виждайки начина на работа на тези хора във всякаедна област, за мен си остава необяснимо, как по дяволите имат въздушентранспорт? Може би наистина живеем в матрица!

Самолетът излетя. Пуснах си музика и се опитах да сеотпусна. Всичко изглеждаше наред…. и тогава се случи най-страшното. Не, не серазбихме, което е очевидно след като пиша този пътепис….,а всички заотваряханякакви кутийки от тази готовата храна. Нуделс с някакви прахоляци и горещавода. Мамка мууу, защо!?!? Аз индийска кухня обожавам. Това обаче, беше такавасмрад, че ми лютеше на очите. Имах чувството, че са пуснали миризлива бомба. Неслед дълго започнах да улавям и други миризми, най-ярката обаче бе тази на пот.За мен миризмите са спомени. А тази миризма, ме отвеждаше назад във времето,когато точно до стадиона във Видин пристигаше цирк. Миризмата на индийска пот,изключително много ми напомня именното на миризмата в онзи Цирк. А може биотвън цирка…където бяха паркирани фургоните на актьори, акробати, дресьори….исамите животни. Където сред глъч от детски гласове, сръбска музика, захаренпамук и пясък между пръстите на краката, долавях този специфичен ‘‘аромат‘‘. Небях на цирк обаче, а някъде над облаците в Индия. Летях на може бинай-изтърбушения и миризлив самолет, на който се бях качвал през живота си, иотивах на място, на което смятах, че ще бъде нещо като рай в сравнение свсичко, което бях видял до сега в Индия. Представям си ако и от България доИндия бях летял с индийски авиолинии вместо с катарските, колко по-уморен иизнемощял щях да се чувствам. В самолета цареше пълен хаос! Това бе не самолет,а пазар.

Двата часа и нещо бяха изтегли и закацахме. Точно когатосамолета беше на разстояние от пистата на около 60-70 метра, поглеждам презпрозореца и виждам, че хората си минават през пистите на летището съвсемнеобезпокоявани. Кой пеш, кой с колело, кой с моторче… абсолютно свободниелектрони, все едно си бяха на разходка в парка. Погледнах Стас, който пъкседеше на седалката до пътеката и му казах – човек, това което виждам долу, етолкова типично индийско.

За наше щастие и изненада, самолетът взе че кацна. Наняколко души им изпопадаха пломбите, а на по-възрастните целите ченета, но всепак се приземихме. Летището е малко и сравнително модерно като дизайн, и лесноза ориентиране. Пред десетките гишета предлагащи различни транспортни услуги,обмяна на валута, още транспортни услуги и няколко транспортни услуги, сеоткриваше гледката към такситата и пътят водещ към курортите. При излизане отлетището, върху нас се хвърлиха десетки предлагачи на такси. Чувствах се катозвезда на Оскарите, обкръжен от фенове и журналисти, само че вместо за снимка иавтограф ме дърпаха да се кача в таксито им. Успяхме някак си да пробием презтълпата, последвани от двама-трима по-настоятелни таксиджии, докато сеотдалечихме достатъчно, че да отсеем най-упорития и не-отказващ се шофьор ислед малко пазарлък се договорихме за цената. 1100 рупии, при нормални цени отмежду 1000-1500 рупии. Обеща, да ни закара точно пред хотела.

Мъничко, като детска играчка, бяло, квадратно микробусче, сплъзгащи се врати и малък багажник за раниците, на 80% зает от метанова бутилкатръгна към Candolim, ание в него. Пътят започва интересно, с минаване покрай нещо като пристанище скораби, а след това започва нещо като джунгла. Страшно много зеленина, палми и адски диво. Големи шарени камиони натоварени с дървесина, железарии и какво ли още не бяха наспирали около пътя. Път, доста по-различен от този между Делхи и Джайпур. Този беше по-чист, с доста по-малко трафик и околопътни постройки,като катуни и тем-подобни. Две ленти, а около тях джунгла с изпокършени отнякоя буря дървета, клони и храсти. И все пак с достатъчно движение. Достарикши, моторчета, колелата и камиони минаваха по маршрута, което караше нашиятшофьор да предприема доста рисковани изпреварвания, което на моменти беше достаплашещо, а на мен хич не ми се умираше. Направихме му 2-3-4 забележки дапрестане да изпреварва, понеже ситуациите са прекалено рискови и серазминавахме на светикрепки с отсрещните превозни средства, но файда никаква.Изпреварваше когато и където му скимне, завои без никаква видимост и темподобни глупости изобщо не му правеха впечатление. Думите ни минаваха от еднотому охо, през тунел в празната глава и излизаха право през другото. А от тампрез отворения прозорец и се запиляваха някъде по дърветата. След няколкоизправяния на нокти, си помислих, че ако майка ми беше на мое място, до сега дае слязла от това такси 20 пъти и да е тръгнала пеш. За това му казах, да спираколата моментално и че слизаме без да му платим. Човекът обаче не спираше, а нисе караше. За него важно беше, да ни остави колкото се може по-бързо, чепо-бързо да се върне и да направи още някой курс. Казах му, че с такова каране,някой път ще направи курс до крематориума във Варанаси с краката напред. Тойобаче сигурно за това си и мечтае и продължаваше да си подритва здравнатакнижка, а покрай нея и нашите със Стас. *Мечтата на всеки хиндо индиец е даумре във Варанаси или поне тялото му да бъде изгорено там, на брега на рекатаГанг, където огънят на кремациите не е гаснал от около 2500 години. Но за товав пътеписа за Варанаси.

Една вечност по-късно…. стигнахме до Candolim. Такова дълго пътуване не съмимал никога. Стори ми се по-дълго и от това между Делхи и Джайпур. Явно защотовсе пак там беше магистрала и поне,освен десетките предпоставки за катастрофа предизвикани от какво ли не,нямаше насрещно движение. А, освен когато на някой не му скимнеше да правиобратен завой на магистралата без да подаде никакъв сигнал и без дори дапогледне на каква дистанция е най-близкото превозно средство зад него. Честно,индийските пътища са абсолютна руска рулетка. Един камион между Делхи и Джайпурбеше спрял в най-бързата лента на магистралата по тъмно и по време на дъжд,нямаше аварийни светлини, стопове или дори светлоотразителен триъгълник. Нищо!Бе спрял, защото бе спукал гума. За малко да се забием в него със 100. Добре,че шофьорът го видя в последния момент, ние пък изкрещяхме. Познайте къде бешегумата!? В средната лента. Огромна, черна гума, отново без никаквисигнализационни знаци по нея. Е такава идиотщина не се вижда често в живота.Отново изкрещяхме, а смелия шофьор отново я видя в последния момент и някак сиуспя да отложи ‘‘Варанаси‘‘ за по-нататък преминавайки в най-лявата лента(вИндия най-бърза е дясната). Но за Гоа…

Бяхме се разбрали да ни остави точно пред хотела. Когато стигнахме Кандолим обаче, просто ни стовари някъде и ни каза, че е пристигнал. Попитахме го къде точно е хотела, понеже не го виждаме. Посочи ни някаквапосока, каза че е на 30м и там не можел да влезе. Спорът беше невъзможен,според него беше изпълнил договорката ни на 100%. Добре поне, че ни докараживи. Взехме си раниците и тръгнахме в показаната посока. Нищо подобно. Хотелътбеше поне на 20 минути пеш и в съвсем друга посока. Докато го открием ни отнепоне час с цялото обикаляне в търсене. Customer service (обслужване) – типично индийски!В крайна сметка пристигнахме в хотела и нямахме търпение да разучим Гоа.

Посрещна ни мис Джала. Сравнително добре изглеждаща иподържана жена на около 35 години. С добър английски, уверена в себе си и дорилеко надменна. Заведе ни до апартамента, който бе на втория етаж и до неговодеха стъпала. Масивна дървена врата, а вместо звънец през средата на врататапреминаваше метална ключалка за огромен катинар, със закачено нещо като подкована нея, с която се чукаше на вратата. Не знам как се казва това на български.Може би чукалка..? Апартаментът беше снещо като хол с бели стени, голяма кръгла маса по средата и напълно празни белишкафчета в кухнята. Прозорците бяха с плътни метални решетки. Лекозатворническо, но интересно. Тоалетната от панти века, заключваща се с металнакукичка и клатеща се седалка на белия кон. Спалнята- две легла събрани в едно,огледало и старо дървено бюро. До дясното легло, нещо като недовършена стена,като между нея и тавана имаше 1 метър разстояние, където се покатерих спомняйкиси детството. Грешка. Не трябваше да го правя. Не беше чистено от построяванетона хотела, поне. Ако не и отпреди това(това е саркастична шега). Завивките,типично по индийски, захабени и петносани. В кухнята имаше поне 3 хлебарки. Илиедна хлебарка преминала поне 3 пъти. Миризмата на мухъл беше окей. Общо взето Booking имахасериозен проблем. Хотела нямаше нищо, ама нищичко дори общо с хотела наснимките. Не, че това имаше супер голямо значение, спал съм на далеч по-лошиместа по света, но тук все пак плащахме не малка цена, а и очаквахме да получимтова, за което сме платили. В Индия обаче е, взимай квото ти се дава и недей дазнаеш много. Хубаво, добре, че бяхме платили само за 3 дни. От които обаче,така и не се възползвахме, защото след втория ден просто си резервирахме другхотел и си тръгнахме. Не, че другият бе по-добър, просто бе по-гостоприемен ипо-евтин. Този, беше отвратителен, с отвратителна управителка. Мислех, че товае собственичката, докато не написах най-негативното ревю, което съм писал захотел в booking. Обикновено оставямревюта или на хотели, които са ми харесали много, или на такива, коитоизключително са ме разочаровали. Та след моето ревю, собственикът на хотелаотговори с дълъг коментар пълен с глупости и оправдания, откъдето разбрах, чемис Джала е управителка от 15 години и всички от персонала страшно я обичат иуважават. Това, което видяхме ние обаче, бе едни стресирани и унижавани беднихорица, с които тази жена се държеше абсолютно отвратително. Това бе ипричината да си тръгнем, след като се поскарах с нея по този въпрос. За настова е неприемливо и грозно, но в Индия се оказа нормално. Отношението напо-богатите касти към по-бедните е такова и явно по-нишите касти нямат особенопротив това отношение. Избор също. Аз обаче имах избор и избрах повече да небъда свидетел на тази гавра. Закуската…. Добре, че навън имаше какво да се яде.Ако трябваше да разчитаме на закуската в този хотел, щяхме да си останемгладни. В приятно помещение до басейна(като изключим комарите, които нападахапо всяко време на денонощието), имаше кухня с бар плот и няколко маси. Закускатаприготвяше самата Мис Джала пристигайки от офиса си, който се намираше точнослед влизането през главния вход на хотела. Без да си мие ръцете(оставетеклавиатурата, мишката и другите повърхности в офиса, ама ако знаете каква етоалетната култура на индийците ще ме разберете) се захващаше с готвене.Изборът беше измежду 2 опции. Мъъъничка чашка кафе или чай(не може и двете!),100мл сок(също без право на доливане), 2 миниатюрни филийки тост с 1 масълце и1 мармаладче. Неща, които във всеки друг хотел са неограничен брой. Както иизбор между 1 варено яйце или омлет с 1 яйце!!! Гледах я тази жена и се чудех,тия хора осъзнават ли изобщо колко абсурдно е всичко това. Както и да е, хотелабеше забавно преживяване.

След закуската решихме да се покъпем в басейна. Беше напълнопразен, защото валеше дъжд. А и без това хотелът не беше пълен. Да се къпеш вдъжда е забавно. В басейна плуваха няколко пръчки паднали от околните палми,като едната наподобяваше сурвака. Пошляпахме се и решихме направо да тръгнем къмокеана. Така както си бяхме, по едни къси панталонки и боси. Попитахме някогоот улицата как да стигнем до плажа, който ни обясни с думи и знаци и тръгнахменатам. Не, че до плажа няма нормален път, просто ние не го уцелихме. Въпреки,че смятахме че сме. Та за да стигнем до плажа преминахме директно презджунглата по нещо, което изглеждаше като път, но не бе съвсем път. Чист късмет,че не се нарязахме на нещо, тъй като всичко беше наводнено и крачехме презклоните и храстите във вода до колене докато ни валеше приятен, топъл индийскидъжд.

И там, беше океанът. Абсолютно величествена гледка. Шумът навълните беше точно това, което имах нужда да чуя след тези няколко дни наслухово изнасилване. Плажът обаче бе не това, което очаквахме. Предполагамзащото бе извън сезона и не се почиства, но по тази логика не би трябвало и даима кой да го замърси. Плажът бе мръсен. И то доста мръсен. Висящи жици отстълбове, строшени стъкла, порцелан, спринцовки с инжекциите на тях използвани от наркомани, кучета и гарвани. Всичко това на фона на мрачното небе и шумът на океана през разбиващите се в брега вълни, всъщност бе красиво. Не бях се разхождал по подобен плаж до сега и бе вълнуващо. Беше спокойно и никой не ме притесняваше. Единственото жалко нещо бе, че не можехме да поплуваме. Искаше ни се, но разумът надделя. Вълните бяха огромни и когато понечих да вляза, усетихче течението дърпа страшно силно навътре. Реших да не поемам този риск, колкото и да ме напираше отвътре, за което съм убеден, че мама е много доволна. За това пък се разходихме по дължината на плажа стигайки доста далеч. Беше един от моментите, в които се чувствах щастлив в Индия. Самата Гоа беше непривлекателномясто. Не разбирах как може да има слава на добра и желана дестинация. Може бипросто добро място за евтино парти, евтин алкохол и евтин секс. В Гоа кравитекато че ли бяха повече отвсякъде другаде в Индия. Бяха просто навсякъде и бяхаизпосрали стабилно. Понякога спокойно се разхождаха из някое ресторантче, вкоето бяхме седнали да хапнем. Храната в Гоа беше добра. Беше по-скъпо отостаналите места които посетихме, но не някаква фрапантна разлика, а и смятамче е нормално. Няколко пъти се хранихме на едно и също място, което открихмеслучайно. Беше само за обяд и беше в един 5* хотел. Имаше промоция, тъй катохотела не беше пълен, а така и така се приготвяше доста храна за ол инклузивтуристите. По това време на годината туристите бяха предимно индийци. Хора отвисоките касти, от различни части на Индия, които можеха да си позволятпочивка. Та храната в този хотел, който разбира се във всяка друга страна не биимал повече от 3 звезди, може би и по-малко, беше страхотна. Цената беше около12 долара, като за тези пари можеше да се наядеш като цар с каквото си пожелаешот бюфета. И всичко беше страшно вкусно. Перфектна сделка.

Точно пред този хотел, след един обяд, докато чакахме дъждътда спре седейки под козирката на стълбите пред входа, станах свидетел настрахотната култура на индийските богаташи. Пред нас спря една от колите превозващитуристи. В Индия те са бели с надпис Tourist Vehicle. Задната врата се отвори и оттамизхвърчаха купища опаковки от чипсове, вафли, шоколади, вода и други глупости,които богата индийска жена бе напъхала в търбуха си по време на явно дълготопътуване. Стас се ококори, спогледахме се учудено и той понечи да събереотпадъците пред погледа и, и да ги изхвърли в кошчето, намиращо се на самиятвход на хотела(в Индия кошчета и кофи за боклук почти няма, а контейнерите сазатрупани с боклук, като единственото място, в което боклук няма, е в самитеконтейнери). Искал да и я засрами и да и покаже, че това което е направила егрешно. Аз обаче го спрях, като му обясних, че тази жена не само няма да горазбере, а дори ще и направи кеф. 45 години (беше видимо на толкова) не се енаучила на култура, Стасис щял да я научи. Казах му, че и цял ден да събирамебоклуци и цял месец да събираме, няма да изчистим Индия. Няма да почистим дории колкото капка в океана. Тази страна плува в боклук.

Останахме в Гоа 5 дни. Не мога да кажа, че си прекарахместрахотно, но поне си отпочинахме от интензитета и сетивния терор в първитеняколко дни. В Гоа, в сравнение с останалите градове е спокойно. И по-чисто. Нечисто, просто по-чисто. Инфраструктурата е малко като след война. Трафикътвечер не е особено приятен, но е поносим. Пресичането трябва да става многовнимателно, тъй като карат като луди и колите, и рикшите и моторите. Много оттях с неработещи фарове, което е доста опасно. А и могат да връхлетят върхувас, заобикаляйки някое семейство крави, лежащи точно по средата на пътя.

Следващата спирка от пътуването решихме да бъде Мумбай. Изборътна авиолиния не бе особено голям и колкото и да не ни се искаше, отноворезервирахме билети с Indigo.Цената беше нещо от сорта на 70 долара за еднопосочен билет, с какъвтопътувахме ние. Този път за да стигнем до летището си резервирахме такси отхотелчето, в което се бяхме преместили. Предупредихме, че искаме нормаленчовек, който да ни закара нормално до летището. Пристигна удобно, зелено-жълтокомби, в което пътувахме нормално. Цената- същата.

В самолета- същото. След малко повече от час и половинабяхме в небето над Мумбай. Градът под мен се виждаше трудно през зловещия смогзадушаващ цялото небе над този град. Мумбай или Бомбей по старо му, не еград-звяр, а град чудовище. Нещо изключително! Нещо, което наистина сизаслужава да бъде изпитано поне веднъж в живота. Разликата с Делхи се усещашеосезаемо. Нямам логично обяснение на какво точно се дължеше това усещане, нонякак си Мумбай, като че ли по-лъхаше на космополитен град. На по-напредналтакъв. Мръсотията и мизерията е ясно, че са неизбежни. И в Мумбай не са сесправили с проблема. Едва ли всъщност, някой изобщо се е и опитвал да се справис този проблем. Но все пак, в този град се чувствах далеч, далеч по-добреотколкото в Делхи. Сякаш, хората бяха по-различни. По-забързани, по-заети…по-културни дори. В Мумбай можехме да се разхождаме стотици метри, без някой дасе залепи за нас, да ни разпитва откъде сме и да проявява фалшив интерес с целпросто да изкопчи някакви рупии. Беднотията в Индия е навсякъде. Абсолютнонавсякъде. Градът бе пълен със спящи на тротоара хора, както по отделно, така ицели семейства. Особено вечер и сутрин,можеше да видиш хиляди, а те всъщност са милиони, спящи на тротоара, наимпровизирани дувари, до количките с които въртят някаква търговия… навсякъде.На повечето от тези хора целият живот се въртеше около една сергия, еднаколичка, една сокоизстисквачка на бамбук, едно такси, един стол, огледало иприбори за бръснене… изобщо кой, с каквото разполагаше и каквато бе работатаму. Всеки ден от живота на тези хора бе като предишния, предишните, следващия иследващите. Те нямаха дом. Домът им беше улицата, някои нямаха покрив, а другис малко повече късмет спяха в таксито си. Къпеха се директно на улицата, там сеперяха и там сушаха дрехите си. Много от тях не разполагаха с повече от чифтдрехи.

При приземяването на самолета първото нещо, което се виждапрез прозореца са гетата. Така наречените Slums of Mumbai. В Мумбай има много такива. Животът на подобно място еабсолютно…не непонятен…тази дума е прекалено слаба, а напълно несъществуващ впредставите за света и живота на голяма част от така нареченият цивилизовансвят. На хората като нас, имащи достъп до всичко необходимо в живота си, новечно оплакващи се или просто надяващи се на по-добър живот. Животът на подобномясто сякаш не съществува, той няма място в мислите ви.

Гетата представляват множество, хиляди-хиляди колиби ибараки залепени една за друга като много лошо подреден пъзел. Всичките на почтиеднаква височина. Тази гледка се простира кажи-речи, до където стига погледътви, тъй като той достига на не повече от 2-3 километра заради тежко замърсениявъздух. Градът буквално навлизаше в летището. Сякаш пистата бе концертна сцена, а блоковете и колибите чакащи зад загражденията фенове, напиращи да се доберат колкото се може по-близо до сцената, но удържани от охранителите. На излизанеот летището, точно преди да прекрачиш плъзгащата се врата към Мумбай иматабела, която те приветства, пожелава приятен престой в Мумбай, както иинструкции гласящи: Когато непознат те приближи, покани до хотел, евтино такси,бързо такси, обмяна на валута, агент на билети или туристически агент, КАЖИ НЕ!И отново приятно прекарване в Мумбай. При излизането през вратата, има зона,която е недостъпна за хора извън летището, в която има няколко заведения забързо хранене, а зад метална тръбовидна оградка, стоят наредени посрещачите илитези, които чакат просто потенциалните си клиенти. Отново десетки екзалтиранитаксиджии предлагат услугите си подвиквайки- мистър, мистър, добре дошълмистър.Усещането при излизането от това летище бе далеч по-приятно от това в Делхи. Много по-зелено и някак си по-спокойно. Това като че ли малкозаблуждава и подлъгва за това, каква е реалността в града. Ние бяхме умрели отглад и решихме да хапнем нещо преди да се впуснем в пазарлък с някой отнапиращите таксиджии. Тук бе и най-добре санитарно поддържаното заведение соткрита кухня, на което бяхме попадали в Индия. Готвачите дори бяха с нещо катосанитарни шапки на главите си. Кухнята също изглеждаше прилично. Поръчахме сипо една Доса, което всъщност се оказа едно от любимите ми неща, които не бяхпробвал до сега никога. Досата е характерна за южна Индия и представлява нещокато палачинка с пълнеж от каквото си пожелаеш. Обикновено някаква салца,зеленчуци…сос и много свежи подпаравки. А самата палачинка е доста хрупкава, нобез да се рони когато отхапваш от нея. Сместа за Досата изглежда като тази запалачинките, но се прави по съвсем различен начин. Съставът и е ориз, urad dal или бяла леща, както и семена от сминдугх, като оризът и бялата леща са 2 към 1 в полза на ориза. Всичко се смесва, измива, накисва за 6 часа, след това сепасира много гладко и се оставя да ферментира за около 8-12 часа. Досата е едно от нещата, за които бях много щастлив че съм в Индия.

Пътят от летището към хотела, който се намираше близо доцентъра на Мумбай, където се намираше и централната ЖП-гара отново ме оставибез дъх. Бях отворил прозореца и гледах този напълно различен от моя свят сшироко отворени очи и уста. На съседната седалка Стасис също бе вперил поглед вграда и никой нямаше нужда да говори и коментира каквото и да било. Бяхмепопаднали в нов свят, в който времето бе спряло преди десетки години, аархитектурата беше от бъдещето, някъде преди края на света след пореднияапокалипсис.Още за Мумбай, за градските хора и най-щастливите човеци-тези от гетото, както и сблъсъкът с може би най-впечатляващият, странен, ужасени изумителен град на планетата Варанаси, четете в следващата част на тозипътепис.

Да му се невиди...готвя и четенето трябва да почака...?

Отговорете на тази публикация

Суперрр чакаме номер 4.

Отговорете на тази публикация

Отново не мога да открия различна дума от думата уникално. Уникална страна, уникален разказач, честен, смел. Тази страна не трябва да съществува, какво се е случило, защо са такива? Нали сме роднини, индоевропейци?

Отговорете на тази публикация

????

Отговорете на тази публикация

Ах, Филип,Филип ;-))) Очаквам с нетърпение следващия пътепис.

Отговорете на тази публикация

И този път успя да пресъздадеш всичко преживяно и видяно, по уникален и завладяващ начин! Браво!

Отговорете на тази публикация

ЕЙ ТОВА СИ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Отговорете на тази публикация

Филип, много ми е интересно, продължавай, никога не бих живяла в Индия, аз се моля на нашият Бог Христос, моля те Боже, не ме пращай там, ако трябва и ако има прераждане?

Моя мъж беше в Индия и ме увещаваше да го придружа. Слава Богу, че не го направих. Изобщо Индия няма да ми липсва в житейският път...

petya70981 Само като гледам снимките и ме побиват тръпки...а като знам колко съм чувствителна към човешката болка и нещастие, това ще рече, че там трябва да съм все тъжна, е не, мерси!

Отговорете на тази публикация

Отново уникално написано, Браво!!!!!

Отговорете на тази публикация

Филип,едно благодаря и от мен за поредната индийска част!Нямам думи да опиша впечатленията си.Чакам продълженията...

Отговорете на тази публикация

Отвратително!

Отговорете на тази публикация

/><img height=

Отговорете на тази публикация

Благодаря че ми разказваш, за да съм наясно че няма и да стъпя там ? А колко пъти въздишам докато чета.... ?????

Отговорете на тази публикация

Благодаря за споделения разказ и снимки!

Отговорете на тази публикация

Този път сериозно, Филип, намери начин как да те спонсорираме

Отговорете на тази публикация

“Just giving”, дъщеря ми го ползва няколко пъти, но те си удържат процент.

Много благодаря, но в България хората не са готови за това. А и това се прави, когато решиш да посветиш цялото си време и усилия в писане, блогване, влоговане и т.н. Пък аз имам работа, която обичам и пътувам за удоволствие, а пиша за релакс и за себе си. Това са неща, които остават и които един ден ако съм стигнал до някаква напреднала възраст ще чета с кеф и ще си спомням за тези моменти. Иначе аз самият съм Patron (спонсор) на друг пътешественик в patreon.com

Отговорете на тази публикация

Страхотно разказваш, много се смях на описанието за пътя до хотела, шофьора ви и кравките ? не съм гнуслив човек, обаче като гледам снимките...чак мен ме погнусява. Мислех че поне в Гоа са се постарали за туристите, а като гледам, л**ната са навсякъде, я кравешки, я човешки.... ужас... обаче явно не им е проблем въпреки това да се размножават, което води до още по-голяма мизерия.... ужас просто...

Отговорете на тази публикация

Имали сте вълнуващо приключение!

Отговорете на тази публикация

Всичко е толкова истинско, много бедни, а ние гледаме филми и ахкаме и охкаме, че не сме там, а сега виждаме действителността, Благодаря

Отговорете на тази публикация

Имате възхитителен талант за увлекателно поднесени пътеписи!Поздравления отново!

Отговорете на тази публикация

Страхотен пътепис!Очакваме следващия!

Отговорете на тази публикация

Само гледай 4 та част да я пуснеш по -бързо, че за третата направо вдигнаг кръвно. Иначе супер пътепис - Евала. Господ ти е дал акъл да твориш. От пътеписа разбрах че ще има и най -малко 5 - та част за Варанаси - нали така?

Отговорете на тази публикация

Ти си невероятно голям късметлия, че все още всичко е наред след тези приживявания. Имам съседка, която всяка година ходеще в някакъв Аювердичен санаториум в Индия- Керала и винаги се връщаше от там с тежко разтройство и повръщане. Това прадължаваше по 3 мисеца и тя губеше по 15 кг, без да и е необходимо. Добре, че спря, че щеше да се спомине.....

Отговорете на тази публикация

Пишете страхотно!

Отговорете на тази публикация

Голяма мизерия..много са мръсни и порите им излъчват подправките, които консумират в обилни количества...пропити до мозъка на..И културата и Бхагаватгитата им....

Отговорете на тази публикация

Може ли линк към предните два разказа?

Тук ще откриете и втората част.

filip0 сърдечно благодаря!

Отговорете на тази публикация

Много интересни пътеписи!Чета ги с удоволствие!

Отговорете на тази публикация

Невероятно увлекателно пишете! Пренесох се там и в същото време се радвам, че не съм там... Чакам с огромно нетърпение следващия Ви разказ. ?

Отговорете на тази публикация

Много реалистичен разказ за Индия, пишете завладяващо и много забавно същевременно. Аз също бих помолила за линк към предните два пътеписа, ако е възможно?

Благодаря!

Тук ще откриете и втората част

Отговорете на тази публикация

Уникално!

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

filip0 по кое време бяхте в Индия? Явно ще да е било в сезонът на мусоните. Не съм била в Гоа, но съм била в Керала и плажовете са си доста мръснички и винаги съм се чудела, дали тези в Гоа са аджеба такива бели каквито ги показват на снимките??? Ама май не са. А за индийското шофиране ??? след вторият път на тук тук свикнах и даже не ми правеше впечатление. В много редки слъчаи са ме изправяли на нокти. Спред мен са доста skillful в шофирането. А как така не ти е направило впечатление постоянното бибиткане с клаксона???? Или просто си забравил да го споменеш?? Чакам следващите части ?

Оо аз това съм го описал в първата част още за бибиткането. Те са skillful ама аз видях поне 10 яки катастрофи, а и знаете каква е статистиката за жертвите на катастрофи там. Иначе на снимките от плажовете не вярвайте.

Отговорете на тази публикация

Благодаря за увлекателния разказ, част 3. Чакам с удоволствие да прочета и следващите.

Отговорете на тази публикация

Отново благодоря!Обичам да пътувам с твоите разкази.Чакам продължение. ..

Отговорете на тази публикация

Чакам четвърта част, и ако може повече снимки на храна.

Отговорете на тази публикация

Още веднъж без дъх останах.Толкова реално разказваш,че...не ми трябва да ходя там ?

Отговорете на тази публикация

Да, честита събота! Чаках си я аз тази трета част! И ти казах, че съм пристрастена и ще прждължавам да чакам! Дано много пътуваш, за да има за какво да ни разказваш! Пиши, човече, пиши!

Отговорете на тази публикация

Криминале номер 2 или 3 стана ?.Браво много добре написано!

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

Настръхнах от ужас!Не бих се подложила на такова изпитание!

Отговорете на тази публикация

Имайте предвид, че подобно приключение е сигурно, ако пътувате в Индия без туроператор. Ако сте на организирана екскурзия нещата стоят малко по различно, но със сигурност ми се отщя ваканция в Гоа, която се рекламира като новите Малдиви. Независимо, че е бивша португалска провинция видяното показва, че този "курорт" е мноооого далеч от онова, с което сме свикнали, а с Малдивите не можа изобщо да се сравнява.

Отговорете на тази публикация

Интересно четиво с кафето сутрин ? Отново мн интересно и увлекателно и за пореден път се убеждавам че даже и с организирана екскурзия не искам да си го причиня

Отговорете на тази публикация

Благодаря за пътеписа! Съпруга ми отдавна ме увещава да посетим Индия, но все повече се убеждавам, че не е за мен.

Отговорете на тази публикация

Какво ви харесва и привлича там?

И аз зададох този въпрос на приятел. Отговорът беше изумителен, там разбираш, колко си незначителен и колко нищо не зависи от теб. Това променя отношението ти към живота изначално.

много правилен отговор сте получили...може би, ние - изнежени от удобствата, а вечно мрънкащи и недоволстващи, имаме нужда да преживеем този шок - Индия, за да се "приземим", смирим и най-вече да благодарим на късмета си!

Аха ясно, значи е добре да я има мизерията в много такива държави, за да приземява тези от другите държави с удобствата и самозабравилите се такива граждани на света.Въпреки, че те самите с нищо не могат да помогнат или променят. Няма лошо. Свят шарен.

Темата е Индия, а не мизерията по света...тези хора са щастливи, въпреки условията в които живеят. Религията, хилядолетното делене на касти или нежеланието им да променят начина си на живот им помага да изпитват това чувство...Всеки има своя път и мисия в живота, няма нужда от вмешателства в чуждия...

Индия-неописуема мизерия. За мизерия = щастие ?да не говорим.

desi4885 говорим за различни неща, но Вие не искате да разберете. Индия е страна, която наистина зачерква всичко, което си познавал при сблъска с нея. Филип го е разказал неповторимо. И въпреки всичко преживяно, той не е направил кръгом към летището още първия ден, а останал там близо месец. Вероятно има какво да се види, и не само!

Вероятно

desi4885 да, и за мен второто е напълно непонятно как е възможно да са щастливи при липсата на елементарни условия на живот?

Невъзможно е

Отговорете на тази публикация

Както винаги, перфектно поднесен текст, който те кара да се чувстваш вътре в ситуацията! Автентичност, а не "напудрени" реклами. Благодаря за удоволствието от прочетеното!

Отговорете на тази публикация

Прекрасно и интересно написан пътепис,с уникалното чувство за хумор!Обожавам този стил на писане.С интерес следя всичките Ви публикации и нямам търпение да прочета следващите.Благодаря Ви за удоволствието от четенето и снимките,които публикувате!

Отговорете на тази публикация

Преди всичко Благодарна съм ти,че влагаш душа и сърце,описвайки,това,което очите ти са видели в Индия.Човек неможе да си представи жестоката мизерия и то сегашно време.Преди години в България даваха в кината Индийски филми,предимно запленяващи с чудесна музика.А всъщност,за страшната мизерия,то нито дума.Именно затова ми е благодарността към теб,че даваш реалистична картина за Индия.Преди твоите пътеписи,никой не се осмели,да опише ситуацията в Индия,каквато я виждаха.Бъди жив и здрав Filipe!Господ да те пази.Ряткост са хората като Теб!!!

Отговорете на тази публикация

Индия е не само приключение, но и предизвикателство. Още не съм била, но определено един ден надявам се да посетя. За себе си като човек, който обожава чистотата, редът, съвършенството, хубавите миризми и т.н мисля че ще е най подходящото място за да се преборя с много неща, едно изключително изпитание и не се сещам за по-идеално място от тази страна.. ❤

Отговорете на тази публикация

????Неповторимо!

Отговорете на тази публикация

Това е самата истина.Синът ми е ходил многократно командировка в Индия и винаги беше потресен от мръсотията.

Отговорете на тази публикация

blagodaria

Отговорете на тази публикация

Ох Филип, този пътепис е малко като фейлетон, спуках се от смях.?Благодаря! Чакам следващата част.

Отговорете на тази публикация

Къде да намеря първите 2 части?

В търсачката на групата пишете Incredible bullshit и ви излизат

filip0 мерси

Отговорете на тази публикация

След този разказ ми се прииска да си взема душ, а тъкмо излизам от банята

Отговорете на тази публикация

Явно е, че ти доставя голямо удоволствие да пишеш, а уверявам те на мен голямо удоволствие, да чета написаното от теб! Благодаря!

Отговорете на тази публикация

С огромен интерес четох част 3, както и първите 2 части! Чакам с нетърпение следващата! Благодаря ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря за пътеписа... Все едно, че аз съм била там...

Отговорете на тази публикация

Благодаря за страхотния пътепис. Пишеш много увлекателно и от сега нататък ще следя всичко, което качваш. А чувството ти за хумор е уникално, смях се и се просълзявах на беднотията и трудностите, които си срещнал. Вижда се, че имаш борбен дух! Продължавай все така да радваш нас, защото имам чувството че съм била там и да пътуваш!!!

Отговорете на тази публикация

Пишеш майсторски,повтарям се дух на пътешественик и талант на разказвач!Очаквам с голямо нетърпение слеващата част:/ Поздрави!

Благодаря! Следващата част ще поизчака леко. Прочетохте ли пътеписа за Припят?

filip0 не, но ще го.:)Ако може линк?:)

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки