Невероятни глупости - Пътуването ми до Индия (част втора)

ВНИМАНИЕ!!! Дълъг текст 2. Суров материал!

Incredible bullshit - ЧАСТ 2ра

В момента, в който обърнах телефона към Стасис, за да му покажа това, което съм открил, изражението на лицето и леката усмивка на удовлетворение от разговора с майка му моментално се промениха. Усмивката му замръзна и се втренчи в телефона като късоглед старец, опитващ се да разпознае кой му маха от отсрещния тротоар. Затвори телефона и както си лежеше рязко се изправи на задника си. Не бяхме сигурни какво всъщност съм открил, защото можеше да има и други туристически офиси със същото име (Индия не е малка) и само да се сдухваме за немей-къде. Обаче, пък не можеше и да не се сдухваме въобще! След около половин час четене коментари на пътешественици, измамени по абсолютно същата или много подобна схема, както и 56 коментара в TripAdvisor за същата тази фирма, осъзнахме, че място за паника има. За надежда нещата да не са толкова черни също, но паниката определено надделя и трябваше светкавично да измислим някакъв план на действие. Часът обаче бе около половин час след полунощ в Индия, така че специално там, нямаше много-много какво да направим. Това, което ни оставаше, бе поне да се опитаме да блокираме картите си, тъй като се опасявахме, че всъщност могат да използват данните им и да извлекат повече пари, от сумата която бяхме заплатили. Аз бях платил с две карти обаче, тъй като финландската карта, която използвам за разплащане в чужбина имаше лимит от 500 евро на ден (100 от които вече бях изтеглил на летището под формата на рупии). За това останалата част от 450 евро заплатих с българска карта. Норвежката изобщо не я бях взел със себе си. Добре обаче, че предвидливо във финландската карта винаги имам по-малка сума, та ако ми трябват повече пари, винаги влизам в интернет банкирането си и от сметката с повече пари превеждам в сметката на тази, като транзакцията става мигновено. За това прецених, че е достатъчно да блокирам само българската. Първата ми работа, както винаги при проблем, бе да се обадя на брат ми. Брат в нужда се познава, както е казал Буда.

Разказах на брат ми набързо, но достатъчно подробно в каква шитня съм се забъркал, докато Стас вече обсъждаше въпроса в другия край на стаята пък със сестра си. Естествено, брат ми ме изслуша внимателно, помълча мъчително, каза ми че съм много смотан, придружено с ле леее и пак помълча. Аз не знаех много-много какво да отговоря освен “е па… кво да прайш‘‘, за това помълчах и аз. Смотан не смотан, брат съм му и трябваше да помага. Той също сметна, че най-разумният ход е да си блокирам картата, в която имам повече пари. В случая, в българската карта имах пари, колкото за една кола, тъй като тъкмо ми бяха превели парите от каското, за колата която ми бяха откраднали. Та хич не ми се искаше, пак да ми я откраднат, този път някакви Индийци. И то с моя помощ, което е най-тъпото. Брат ми се обади на телефона, който му продиктувах от задната част на картата и за късмет, попадна на много любезна и отзивчива служителка, която прие проблема на сериозно. Някак си, брат ми направи връзка между мен и служителката от банката, на която подробно обясних защо искам да блокирам картата си, както и ако е възможно, да спрат последната транзакция направена по-рано през деня от Делхи, Индия. Това обаче нямаше как да се случи и просто блокираха картата.

След това със Стас продължихме да умуваме, прецакани ли сме всъщност или не? Ами ако турът всъщност наистина се случи? Ами ако целта им просто е била да ни привлекат като клиенти (макар и по меко казано нечестенначин), но все пак ни заведат до където са обещали..? Ако, ако, колкото искаш ако-та. Факт бе обаче, че са ни прецакали и макар да бяхме продължили екскурзията, съмненията щяха да витаят във въздуха и нямаше начин да се отпуснем и наслаждаваме на преживяването. Горчивият вкус вече го имаше и колкото и да се опитвахме да го разреждаме, не се получаваше. Съмнениятанапълно се разсеяха, когато сгънах договора и забелязах, че от задната страна на листа също има текст, на който с много малки букви е написано, че агенцията си запазва правото да прекрати тура по тяхна преценка и по ред причини, които не си спомням, но не по-малко абсурдни от метеорологичните условия например. Като проливен дъжд! Вече беше абсолютно ясно, че екскурзия няма да има, а вместо това, ще ни изоставят някъде още на втория или третия ден, както пишеше във всички истории на нашите съпрецаканици (такава дума не съществува, не се чудете).

След кратки самообвинения за наивността ни, разбор на деня, това какво сме могли, какво е трябвало да направим и какво не (като се обърне каруцата пътища много), реших, защо пък да не се обадя в българското посолство.Не знаех какви точно са очакванията ми от тях и с какво пък посолството може да ми помогне, но защо пък да не опитам. Можеше пък да ми дадат някакъв съвет.Дори не си бях намислил реч, с която да им дам някаква по-конкретна и ясна представа за случилото се и какво всъщност очаквам да направят. Просто трябвашеда направя нещо и това бе най-близкото, което ми дойде на акъла. Изнамерих номера на дежурния телефон и позвъних от телефона в хотелската стая. За моеучудване и за късмет, след няколко бибикания на сигнал “свободно‘‘, от другата страна ми отговори леко позаспал, но очевидно стараещ се да не изглежда такъвмъжки глас. Не знаех как точно да формулирам началото на темата, с която да започна разговора и избръщолевих някакви несвързани неща, след които за щастие,все още имаше човек на линия. Успях някак си да сформирам няколко правилни изречения, така, че човекът отсреща да придобие поне малко по-ясна представазащо аджеба звъня по нощите. Вече бе някъде около 1:30 сутринта. Вместо обаче, тактично да ме прати на майната ми (така както наскоро ми се случи при обаждането ми в посолството ни в Осло, по един доста важен въпрос, засягащ едно много важно за българската кулинария събитие), човекът не само ме изслуша внимателно и търпеливо, а ми и изглеждаше, че прие нещата доста на сериозно. Обясни ми, че има идея за какво става дума, запознат е с тази практика, но до сега в българското посолство не са достигали подобни сигнали. Чест за мен е да съм идиот номер 1! Не си спомням какво точно си говорихме толкова време, но разговора продължи около час. Този човек, ми отдели цял час и то не през деня,а през нощта, след като го бях вдигнал от сън. Каза ми, че не е чувал, някой да е успявал да си вземе парите от измамници в Индия, но след като няма да продължаваме екскурзията, която така или иначе щеше да бъде прекратена, е по-добре да се върнем в Делхи и да отидем до посолството, за да видим има ли нещо, което можем да направим изобщо. Само за сравнение, Стасис също се обади в посолството на неговата Литва, откъдето както и очакваше едва ли не му се изсмяха. Казаха му, че цялата информация с измамите в Индия и начина да сепредпазиш, ги има написани в страницата на посолството и… “да си чел, къде си тръгнал“. Това обаче се случи от телефона на нашия посланик, който го свърза собственоръчно с посолството на Литва, като преди това сам им описа случая, надявайки се на евентуално съдействие от тяхна страна. Такова обаче категорично ни бе отказано, с думите, това е Индия, не Литва. Тук да сивземеш парите, които вече си дал, е като да получиш от умрял писмо. Те разбира се използваха други-подобни литовски сравнения.

И така, след като с гласът отсреща решихме, че със Стас трябва да се върнем в Делхи възможно най-скоро, се разбрахме да му се обадя отново, след като със Стасис го обсъдим и измислим какво точно ще правим и кога да ни очаква. Каза ми да не се притеснявам и да не се колебая дори за миг да му се обадя още същата нощ, без значение по кое време на нощта е. Просто да се обадя.

Сега трябваше да решим какво и как да го направим. Според Стасис, трябваше да се върнем в Делхи и да се опитаме да си вземем парите (макар и той да не вярваше, че има дори минимален шанс), а пък аз смятах, че неси заслужава нито да се ядосваме, нито да хабим енергия и нерви борейки се с вятърни мелници. Смятах, че трябва просто да продължим сами оттук нататък инапълно да забравим за случилото се, все едно изобщо не се е случвало. В крайна сметка, постъпили сме наивно и сме си платили за това. С тия 850 евро, като ибез тях. Нито ще забогатеем, нито ще обеднеем. Не биха променили живота ми по никакъв начин, освен това струва ли си, да убиваш нервни клетки за нещо, за което скоро изобщо няма да ти пука. Вярно, неприятно е, гадно даже, но все пак бяхме в Индия, където отдавна исках да бъда и се опитвах да гледам възможно най-позитивно не нещата. Стас обаче смяташе, че нищо не ни пречи да опитаме и че ако не го направим, това няма да му дадепокой. Освен това, имахме цял месец на разположение, а това, което до този момент бяхме видели от Индия,предразполагаше, че не сме на място, на което един месец няма да ни е достатъчен. Съгласих се с него. Сега оставаше само да измислим как точно да го направим това с връщането, без да изпортим работата. Трябваше да не даваме никакъв повод на измамниците, да заподозрат че сме разкрили схемата им.

След дълги размисли и страсти (вече бе станало към 4ч)имахме план. Щяхме да кажем на шофьора, който се надявахме че поне на сутринта ще е още с нас, че сме се открили с наша приятелка от Финландия, която сеоказало, че била в Делхи по това време и много би желала да се присъедини към нас за екскурзията през Златния триъгълник. Като разбира се, ще си доплатимдопълнително за още един човек. Обадих се отново на човека от посолството, с който разговарях по-рано, казах му плана на 2 на 3 и си легнахме да поспим,защото ни чакаше закуска и дълъг мъчителен път обратно към “любимия“ Делхи. Не бях спал от поне 40 часа.

За изненада шофьорът ни чакаше отвън в 9:30, както се бяхме разбрали. Закусихме набързо и му обяснихме какъв ни е плана и защо искаме да се върнем до Делхи. Рибарят, не само се хвана на въдицата, ами и ни помоли да не се обаждаме на шефът му. Той щял сам да уреди нещата. Не било нужно от фирматада знаят, че сме се отклонили от маршрута, нито, че искаме да прибавим трети човек, за който трябва да плащаме допълнително същата или по-голяма сума, тъйкато хотелите били резервирани за двама. Той обаче, щял да ни уреди стаи за трима, като трябвало само да доплатим малко повече, но директно на него. Така щял дани спести пари. Перфектно, казахме му. Имаме сделка. И тръгнахме към Делхи, като за малко се замотахме из Джайпур преди това. Накарахме го да мине презнякакъв магазин, откъдето можем да си вземем индийска карта за телефон с някакъв интернет. Към 11ч се отправихме към Делхи. Излизането от Джайпур, също както и от Делхи, не бе лесна задача. Имах чувството, че никога няма да излезем от това задръстване. Просто не му се виждаше края. По едно време, докато бях заспал вколата слушайки музика от телефона, усетих че сме на прав път и се движим. Това обаче не трае дълго в Индия. Населените места по пътя са супер начесто. Имахчувството, че всички живеят точно до пътя, който се водеше магистрала. Хора, колелета които се движат по средата на магистралата, крави, магарета… какво лине. Това бе всичко друго за тях, но не и магистрала. Една гледка се запечата в главата ми. От лявата страна на пътя в нашата посока минаваше нещо като каналче,а от другата му страна точно на брега му, пред импровизираната къща бе клекнал млад индиец с червена тениска, който четкаше зъбите си и акаше. Все пак, невсеки ден виждаш как някой си мие зъбите на улицата! Изобщо, целият път от Джайпур до Делхи е изключителна гледка. Адски трудна за храносмилане. Бедносттана тези хора е невъобразима. Да живееш в тръба до шосето с цялото си семейство… Що за живот, мислех си през повечето време. С какво заслужаваме съдбата си прираждането и ако е вярна теорията, че сами ние избираме родителите си, що за заблудена душа би избрала да се роди на подобно място!? А момиченцата, които сераждат в семейства, в които да имаш момиче е срам и биват убивани още същия ден!? И понеже обичам да си философствам наум, в главата си съставих теорията,че това всъщност е ада. И когато си бил лош в предишния си живот, вместо да те пратят на място, където някакъв рогат дявол те вари в казан и малки дяволчетаобикалят около него захласнати в дразнещ смях, просто се прераждаш в Индия.

Около 18ч бяхме в Делхи. Вече бяхме намерили адреса и на посолството и излъгахме шофьора да ни спре на Connaught Place (известен търговски център), където ще се срещнем с нашата въображаема приятелка (това не му го казахме). Ще се поразходим и ще се срещнем с него там, където ни остави след около 3 часа. Стовари ни в близост до оказаното място, където имаше паркинг, накойто се разбрахме да се срещнем след около 3 часа. Придвижихме се към Konnaught Place, откъдето си спряхме тук-тук. Изборът беше огромен. За 200-300 метра ходене, сигурно 50 души ни предложиха услугите си. Отделно поне още толкова, се опитаха да ни продадатнещо. Вече знаехме за някои от най-често срещаните измамни схеми след четенето от през нощта и бяхме доста по-внимателни и определено недоверчиви. Показахме на картата на телефона, който вече имашеинтернет, макар и слаб, къде искаме да отидем и се разбрахме за фиксирана цена. Отправихме се към Chanakyapuri – дипломатическата зона на Делхи. Разбира се и това градско пътуване не мина без разправии. Както следвахме маршрута, оказан на GPS-a, изведнъж рикшаджията реши да поеме в съвсем друга посока. Дотози момент само Стас бе говорил с него, за да му покаже мястото на което искаме да отидем, и когато пое по грешния маршрут Стас го помоли да следва посоката,която той му каже. Рикшаджията обаче бе упорит инат и продължаваше по избрания от него маршрут. Стас пък настояваше, че ние плащаме и ние решаваме откъде дамине. Посоката, която бе поел не изглеждаше обещаваща. Даже хич. След като видях, че този човек от нормална дума не разбира, изкарах най-тежкия си френскиакцент и се представих за френски полицай от град Лион. Идея си нямам, откъде пък ми хрумна подобно нещо. И как това ще повлияе на рикшаджията да поеме вправилната посока. Той разбира се твърдеше, че знае пряк път и че аз може да съм полицай, но той пък е рикшаджия и знае по-добре от мен. Може и да е билправ! Навигацията обаче показваше друго и ние искахме да следва нея. Супер недоволен, все пак обърна и пое по нашия маршрут. След петнайсетина минути вечебяхме в дипломатическия квартал. Безспорно най-спокойното и чисто място, което видях в Индия за целия ни престой. Нямаше ги катуните по тротоарите, импровизираните домове навсякъде около пътя и спящите на всяка крачка хора. Малко преди това обаче, на едно кръгово движение имаше нещо като фонтан илишадраван, където се къпеха стотици хора, а изпраните им дрехи висяха по всички околни огради. Дипломатическата зона беше зелена, с поддържани градинки, очертания върху пътното платно разделящо отделните ленти и високи черно-жълти и червено-зелени бордюри. Тротоарите пък бяха освободени от живущи върху тяхсемейства. Движението също осезаемо намаля при навлизането във въпросната зона.

Да намерим българското посолство обаче, се оказа не толкова лесна задача. И въпреки, че бяхме страшно близо, все пак не го намирахме. Обикаляхме доста около другите посолства, но нашето така и не се появяваше. Навигацията показваше, че сме на мястото, но не бяхме. Движехме се бавно и се разминахме седна руска двойка, която спряхме да попитаме знае ли къде се намира посолството на България. Оказа се, че знаят и най-накрая го открихме. Беше близо, нонавигацията дори не показваше, че там има път. Малко забутано беше всъщност. На една уличка с много зеленина и нещо като крепостна стена…не си спомням точно, но си спомням, че много ми напомни на един квартал във Видин.

Посолството беше затворено, все пак беше Събота вечерта. За това ме бяха инструктирали по телефона, да отидем до втората желязна порта, където има охрана. Да кажем на охраната, че търсим българският посланик и тойще го извика. Така и направихме. Охранителят беше любезен индиец на около 35г. Обади се на посланика и докато дойде си поговорихме за времето. Посланикътпристигна и портата се отвори. Това беше Владимир Христов, трети секретар и посланик. Тогава обаче, мисля че изпълняваше само ролята на посланик, тъй катона визитната картичка, която ми даде по-късно, пишеше Ambassador of republic of Bulgaria. Записаха ни имената, телефоните, адресите, подписахме се и заедно с посланика се запътихме към резиденцията.

Резиденция, не си представяйте някакъв супер лукс. Подреден, чист, зелен двор, а самата сграда от Бай-Тошово време. На посолството също. Дори отвътре. Бюрото май си беше оригиналното. Както и да е… влязохме през входната врата и се покатерихме по стълбите към втория етаж, където беше апартамента на посланика, съпругата му и двете им мънички дечица. Децата спяха, но аз заподозрях, че има малки деца още по стълбите, тъй като стените бяха издраскани на ниво- много малък човек. Момиченцето беше на около годинка и нещо, а момченцето на около три и нещо. Не си спомням с точност, защото малчовците спяха и не успях да ги видя. Виждаха се обаче следите им!

Посланика и жена му бяха най-готините хора, които можете да си представите. Посрещнаха ни като истински приятели. Предложиха ни кафе и палачинки с банани и шоколад. Освен това, настояваха да останем да спим у тях. Един българин и един литовец, с които се бяха запознали преди около час. Хората обаче лесно се разпознават.

Погостувахме им около 3 часа, през които си говорихме какво ли не. От невероятни истории за Индия и случките които са имали, до какви ли не схеми как точно да действаме, за да се опитаме да си вземем парите. През цялото време си говорихме на английски, за да може и Стас да е част от разговора, и да не се чувства глупаво. Разказаха ни за най-новата изобретателна измама. Що-годе готина мацка идва при теб с голяма професионална камера и ти казва, че много харесва чертите на лицето ти и би желала да те снима в професионална фото-сесия. Разбира се, показва ти куп снимки на нейните модели и ти ръси комплименти докато се зарибиш. След това протича фото-сесията и ти предлагат договор за друга такава, високо платена, както и за участие в боливудски филм. След успешния ден, през който си бил в професионално студио, видял си готини за техните стандарти мацки и са те накарали да се почувстваш като звезда, е време за парти. На купона разбира се има кокаин, алкохол и…двемомичета за теб (не е задължително да са индийки, имат и други националности). И точно когато си мислиш, че си на най-якия купон, идва полиция. Арестуват те ите обвиняват в блудство с малолетни. Само си представете, шокът от подобна случка. Арестуван не къде да е, а в Индия!!! Хората дават безумни пари да се приберат у дома в един такъв момент.

Ние обаче, трябваше да измислим, как ние да измамим измамниците. Едно от предложенията бе, да намерим някой, който да облечем като полицай, тъй като шанса да се обърнем към полицията за помощ беше не нулев, а направо нула отрицателно. Нито имахме шанс да дочакаме реда си за да докладваме случая, нитоимахме някакъв шанс след това някой да се заеме. Всъщност, интересно нещо, което разбрахме е, че полицията в Индия изобщо не регистрира над 90% отпрестъпленията, с цел да не петни реномето на страната пред света. А нещата, които се случват там са абсолютно кошмарни. Хиляди изнасилвания дневно, убийства на бебета от женски род при самото раждане, защото в някои касти, да имаш момиче е не-изтриваем срам. И още куп абсурди. Най-голям шанс полиция да се отзове на сигнал е, ако сигналът е, че някой яде телешко месо. Тогава идват. Представяте ли си. Но престъпления от битов характер, изобщо не биват отразявани. А нашият случай беше точно такъв. За това трябваше да измислим нещо по-правдоподобно, тъй като от полицията нямаха страх.

Друг вариант беше инсценираме, че им водим журналистически екип, от който евентуално биха се стреснали повече, тъй като нечистата им дейност можеше да добие публичност. В крайна сметка решихме, че посланика ще дойде с нас и той ще разговаря с тях, пък ако така не се получи, ще инсценираме журналистическо разследване.

И така, след приятно прекарано време в резиденцията, където за пръв път от пристигането ни в Индия се отпуснахме и се почувствахме приятно, решихме да се възползваме от втората нощ в хотела, до който така и не успяхме да стихнем предишния ден. Не искахме нито да притесняваме семейството, въпреки че те настояваха, нито смятахме, че така ще си починем достатъчно добре. За това помолихме посланика да се обади в хотела и да провери, някой всъщност анулирал ли е резервацията или не е. Когато се обади, разбира се не знаеха закакво става дума. Нито за мюсюлмански празник, нито за анулиране на резервацията. Посланикане ни пусна да си ходим сами по това време в Делхи и не можахме да го убедим, че ще се справим и не е нужно да ни кара. Освен това съпругата му също настояваше. Той се бе усъвършенствал в шофираното през този нечовешки трафик до неузнаваемост. Беше станал истински индийски шофьор. Да шофирам там, аз не бих се осмелил никога! И така, след около 40-50 минути, най-после се настинахме в хотела, в който ако се бяхме настанили около 36 часа по-рано, нямаше да сме се забъркали в тая каша. Нямашеда сме ходили до Джайпур и обратно в най-зловещия трафик, който можете да си представите, но и нямаше да сме се запознали с това прекрасно младо семейство.

Хотелът ни беше на улица, на която се намират много хотели. Чист и приятен отвътре, среден клас хотел и улица, на която не ти се иска да излизаш изобщо. Лудницата навън бе зашеметяваща до късно-късно. Бяхмеогладнели обаче, за това тръгнахме да търсим място да хапнем. Изборът по това време не бе особено голям, за това седнахме в нещо, което в Индия наричахаресторант. Аз не зная как бих го нарекъл…. Вече ми беше все тая и просто исках да хапна нещо. Поехме риска от очевадно безобразната хигиена и седнахме в този…в това място за хранене. За пореден път се убедихме, че най-добрата индийска храна е извън Индия. А пък този ‘‘ресторант‘‘ ще остане в съзнанието ми дълго време.

На следващият ден, понеже бе Неделя и с посланика се бяхме разбрали да отидем до посолството в понеделник сутринта, прекарахме в хотела и из улиците на Делхи. Нямаше място в този ужасен град, което да ми хареса.Такава дупка не си бях и представял дори. За щастие, на една от съседните улички, най-накрая открихме друг ресторант (*ресторант, представяйте сипомещение с голи стени, най-много някой календар на Буда или Шива и маси от време-оно с покривки от същия период), в който най-после, разгеле, ядохме индийската храна, заради която бях в Индия. Беше ресторантче към хотелче, с истинска кухня и истински готвачи. Под истинска кухня имам предвид кухня, която приличана такава, понеже в мястото от предишната нощ кухнята бе като от филм на ужасите. Този път уцелихме мястото. Храната бе толкова вкусна, че ядеш и просто не можеш да спреш. Ядеш и усещаш, че не можеш повече, но продължаваш. Ядеш и ревеш. Сиреното Панир приготвено в тандур със зеленчуци и подправки беше нещо, което до днес изпълва устата ми със слюнка, само като се сетя. След обяда, като се върнахме в хотела, се запознахме с един младеж от Аржентина, който така се зарадва като го заговорихме, че радостта в очите му няма как да бъде описана. Патрицио, диджей от Буенос Айрес, на 29 години, бе в края на около-европейското си пътешествие, което трябваше да включва също и части от Азия. Индия бепървата спирка от Азиатското му приключение. И последна. Беше решил, че след това, което е видял и преживял в Индия, повече от всичко на света иска да сеприбере вкъщи. Да види родителите и близките си. На моменти в Индия е смятал, че това може и да са последните му дни. В даден момент дори животът му преминал като на лента пред очите му. Във влака през Раджастан и Чуру, получил паник-атака и плакал с глас и сълзи повече от час. Опитвал се да спре, но не можел. Много често в тези влакове си единствения бял човек и всички останали те гледат така втренчено, че можеш да прозреш душите през очите им. И без значение, че погледът ти се среща с техния, визуалния контакт продължава докато не се уморят да те гледат. Десетки, стотици очи вперени в теб, които те пронизват като кинжали. От нещата, които бе видял ме побиха тръпки. Не само, че на моменти изобщо не е знаел къде се намира и какво ще му се случи, на местата на които е попаднал, но гледките били зловещи. На една улица в един от градовете, в квартал населен с мюсюлмани, които ядат говеждо, видял труп на крава, плуващ в локва кръв, а на метри от нея била главата и. На друго място, агонизиращо скимтящо куче, тичало с огромен нож забит от едната страна на врата и излизащ от другата. Умряло в адски мъки няколко метра по-напред. Стресът в очите и гласа на Патрицио, когато ни разказваше историите можеха да усетят съвсем ясно.

Вечерта на същият този неделен ден, ни се случи и една от най-странните случки в Индия. Бяхме излезли пак да хапнем в същия ресторант и да теглим един тегел на улицата (да се разходим демек). Улицата бе свързана смного други улици и преки. Повечето също толкова оживени, че игла да пуснеш отгоре, няма да падне на земята(това е преувеличено, но си беше гъстонаселено). И отново по една и съща улица коли, колелета, рикши...и хора, много хора. В един момент, както си вървим с тълпата от хиляди душѝ, отнякъде се чуваглас, който крещи -мистър, мистър, мистър. Повдигам поглед и виждам, нашия шофьор! Направихме се, че не говиждаме, но той продължи да вика и да кара до нас. Как ни видя този човек, на улица с хиляди хора и град с милиони, до днес си остава загадка за мен. Нямашеникакъв начин да знае нито къде сме отседнали, нито кога сме навън, нито абсолютно нищо, което да му помогне да ни открие. Случи се абсолютно случайно. Попита ни защо не сме се върнали вчера на паркинга и срещнахме ли се сприятелката ни. Къде сме отседнали и дали сме се обаждали на шефа му. Помоли ни да не му казваме, че сме в Делхи. Човекът, все още се надяваше да изкяри малко екстра парички от нашата въображаема приятелка. Имахме номера му, а той нашия не, та му казахме, че сме отседнали в нейния хотел и че утре ще му се обадим зада му доплатим и да тръгваме.

Утре обаче, беше понеделник и в 9ч сутринта бяхме в Българското посолство. Посланика ни чакаше в кабинета си от Бай-Тошово време с портрет на Васил Левски и някаква избеляла картина на китни български поля, закачена на стената срещу прозореца. Седнахме на масата в чакалнята пред офиса заедно с посланика, да пием по едно кафе и да се обадим в посолството на Литва, за да проверим, дали биха дошли с нас, за да окажем по-голям натиск върху измамниците. Отговорът от тяхна страна вече знаете. –Пожелаваме ви успех, ама… забравете!

Качихме се в количката на посланика и потеглихме. Отново не можех да повярвам на уменията му да се справя с трафика в тази страна. Той беше намерил адреса на офиса, но имахме съмнения, че на този адрес няма да открием нищо. Фирмата все пак имаше пост терминал, чрез който бяхме платили, което пък ни даваше надежда, че офисът ще е все пак на адреса. След кратко лутане, започна да ни става познато и след като спряхме да попитаме един магазин точно къде се намира адреса, успяхме да го намерим. Запътихме се към стълбите, където няколко индийци, ни гледаха като индианци. Бяха объркани. В този офис “клиентите“ никога не пристигаха сами. Там доброволни, случайни минувачи нямаше. Винаги знаеха, колко души са се хванали на въдицата и кой ще им ги доведе. Този път обаче, към офиса се бяха запътили трима бледолики, с уверена крачка и очевидно знаещи къде отиват. Сами. Без никой да ги води. Беше им ясно, че не сме случайни и явно работата е сериозна. Никой не се опита да ни спре на влизане и спокойно отворихме вратата под уплашения поглед на тримата индийци. Когато влязохме в коридора, от лявата страна на който се падаше по-големият офис, веднага след нас, преди да се затвори вратата влязоха и двама от тримата пиещи чай. Посланикът попита уверено -кой е шефа? За наше учудване, мускулестия тарикат продал ни фалшивата екскурзия, не бе там, а стреснат и далеч по-неуверен, не толкова “накокан‘‘ и внушителен, а дребничък, с коса зализана на една страна индиец отговори -аз.

Посланикът сложи на бюрото му куфарчето си, отвори го,извади папка с документи, която подреди чукайки я в масата, изкара от нея договора с абсурдните клаузи, който ни бяха дали, а ние бяхме подписали и се представи. – Казвам се Владимир Христов, посланик на република България, а това са мои поданици, които са били доведени тук чрез измама и примамени да закупят тур. Тук сме за да прекратим договора и екскурзията и да получат парите си обратно, и му показа пътя към другия офис, в който нямаше никой. Леко посран, шефът се запъти към офиса, а ние след него.Човечеца изглеждаше толкова уплашен, че едва ли не започна да заеква. От полицията може и да нямаха страх, но когато работата беше на дипломатическо ниво, нещата явно стояха друго яче. Едва ли до този момент в офиса им се бе появявал Ambassador. -Да да, окей, няма проблем… с карти ли сте платили или в кеш? Казахме, че сме заплатили с карти, а той отвърна, че ще ни дадат парите в кеш, а ние трябва да подпишем декларация, че нямаме никакви претенции към тяхната фирма. Звучеше прекалено нереално за да е истина, но седнахме и зачакахме, като човекът дори ни предложи чай, който отказахме. Чувстваше се доста неловко, което беше видно по стресирания му глас и нервните опити да завърже някакъв разговор далеч от темата. Заговори за футбол. Знаел Стоичков и Бербатов. Аз и посланика само кимнахме с глава и казахме аха, като му дадохме да разбере, че не сме там да си говорим. Погледнах Стас, който също седеше нервно и му казах на руски, че нещо много ме съмнява нещата да се получат толкова бързо, а пък посланика ми каза на български, че войната едва сега започва. Никой не очакваше всъщност да видим каквито и да било пари от тези хора “без бой“. Стас обаче каза -може и да се лъжа, но мисля, че чувам машина за броене на пари. Тракането от подобна машина наистина се чуваше. Не можахме да повярваме на очите си, когато пред нас на бюрото пристигнаха две огромни пачки с рупии. Почти 120000. Бяха си спрели само за пътя до Джайпур и обратно, както и за нощувката в хотела, но това беше капка в морето. Преброихме внимателно парите и всичко беше там. Главата ми все още не го побираше. Не спирахме да се споглеждаме с посланика и Стас, и всички бяхме учудени, но се стараехме да изглеждаме супер уверени. Просто исках да се махна от там и да седна в колата на посланика, когато Стасис реши да се възползва от ситуацията като играч в казино, на който му вървеше играта и каза на стреснатия индиец, че неговият колега ни е казал, че ще анулира резервацията ни в хотела и ще получим парите си чрез шофьора, но когато сме проверили, резервацията не била анулирана, и искаме да си получим парите обратно. Сметнах го за луд, обаче шефчето попита, колко струва резервацията и Стас му каза 150 долара. Шефчето ги сметна в рупии и нареди на момчето, което носеше чай, да ни ги донесе. Щях да падна. Започнахме да пълним раниците с всичките тези пари, да слагаме по чорапи, в различни джобове… 120000 рупии изглеждат внушително. Казах на Стас отново на руски, че трябва да се запътим към колата възможно най-бързо и да си пазим гърбовете, защото след като сме подписали декларацията, че не ни дължат нищо, не знаем какво може да ни чака отвън. За щастие това бе просто параноя и стигахме до колата без никакъв проблем. Запалихме и тръгнахме към посолството изненадани, но щастливи. Бяхме направили нещо немислимо. Нещо, което никой друг до сега не бе успял да направи. Нещо, което без съдействието и волята на Владимир Христов, без неговото лично отношение към въпроса и непоколебимостта му да ни помогне, никога не би се случило. С ръка на сърцето мога да кажа, че успяхме да си вземем парите единствено и само благодарение на този човек. Този човек е абсолютен пример за това, какъв трябва да бъде един държавен служител. Човек, който служи на народа си. Каквото и да напиша, ще е малко. Благодарността, която изпитахме към посланика и семейството му е огромна. Много малко са хората, още по-малко хората на такъв пост, в такава институция, които имат лично отношение към работата си. За които всеки сигнал, всеки проблем на гражданите на страната която представляват(че и техните приятели чужденци), е не по-маловажен от другите. И заслужава не по-малко внимание. Ако всички държавни служители имаха подобно отношение към работата си, България би била едно прекрасно място!!!Трябваше да благодарим по някакъв начин на това мило семейство. Върнахме се в хотела и си резервирахме още една нощувка, като вече бяхме решили, че след тези няколко безумни дни, имаме нужда от почивка. Бяхме чули, че Гоа е курорт в който ходят европейците да си почиват. Тихо, спокойно, чисто, океан… място, на което щяхме да пием сок от кокосови орехи и да се наслаждаваме на живота. Истинската индия щеше да почака, отивахме в Гоа да си починем и фак дис шит. Още същия ден си резервирахме самолетни билети за след обяда на следващия. А сутринта отидохме отново в търговската зона, за да потрошим малко от парите, които вече бяхме отписали и да купим подаръци на готиното семейство на посланика.На следващия ден по обяд (всички магазини отваряха към 11ч!!) цъфнахме пред посолството с 2 огромни подаръчни торби с играчки, пъзели, шоколади и разни такива щуротии, както и една благодарствена картичка, в коятобяхме написали по няколко мили думи. Помолихме охраната да извика посланика и след 2-3 минути той се появи зад желязната порта.Категорично обаче отказа да приеме каквото и да било. Помолихме го да го приеме, защото това е просто малък жест на благодарност, просто малко играчки и нещо сладко за децата. Стана му неудобно, но човекът си имаше принципи и не можа да приеме подаръците, като ни помоли, да зарадваме някое дете от улицата, той просто не може да ги приеме. Разочаровахме се, благодарихме му още веднъж и тръгнахме, но не веднага към летището, а към следващата порта, намираща се трийсетина метра по-надолу. Щом посланика не може да приема подаръците, децата могат. Отидохме при охраната на резиденцията, дадохме му торбите и му казахме, че сме семейни приятели на г-н Христов и просто искаме да оставим тези малки подаръци на съпругата му, за децата. Охраната прегледа всичко, провери с машината за бомба и каза, че ще ги предаде. По-късно, когато стигнахме на летището за да се отправим към Гоа, получих СМС от съпругата на посланика, която ни благодари за подаръците и милата картичка и че наистина не е имало нужда. Тя едва ли е осъзнавала, какво е чувството, да попаднеш на хора като нея и съпругът ѝ, и че отношението, което те проявиха към нас, струва много повече от един чувал с играчки. И че не парите, които ни помогнаха да си върнем бяха толкова важни, колкото вярата в доброто у хората, която срещнахме в тяхно лице. Това е истинското богатство!Какво заварихме в Гоа, защо решихме да се махнем оттам и се отправихме към Мумбай, плажът тоалетна на който всеки ден можеш да видиш хиляди души да облекчават голямата си нужда, както и най-бруталното място на планетата Варанаси -градът крематориум, също така Джайпур, Пушкар, Удайпур и Агра, може да прочетете в следващите части на този пътепис. Ако ви се чете..

Нямам търпение да прочета част втора- много увлекателно пишете- поздравления и за този Ваш талант.

Вече имате тази възможност:))

Давай и другите части!Ама бързо,моля!Че чак тук,във Варна, ми замириса на Индия и усетих атмосферата!? Браво,Филип!

Отговорете на тази публикация

Четем всичко?

Отговорете на тази публикация

Да това наистина е ада!

Отговорете на тази публикация

Ама толкова е дълго значи.. аз още 1 не съм прочела ? но си пазя публикацията за като имам време ??

Отговорете на тази публикация

Сега като е чета чак се чудя как се доверих на индийска агенция да ни организира тура! Но искам да кажа, че има и честни хора в тази държава и при нас всичко беше наред. Наши приятели англичани бяха ходили като вас неорганизирано и също ги бяха мамили жестоко, затова и си организирахме всичко предварително. Също така бяхме орез януари, беше им студено и нямаше толкова спящи по улиците хора и смрад!

За красотата на една страна и за честността на...хората се съди като попаднеш там неорганизирано например в 2ч. след полунощ:)))

Аз в два часа неорганизирано в Индия специално не бих попаднала

Аз точно това казвам, аз съм попадала в Словения например, наложи се?а в Стокхолм си направо във вихъра на купона...но в Индия...

Отговорете на тази публикация

В момента чета “Индиговият Бумбай” и тези снимки сякаш са излезли от книгата. Текста си оставям за по-късно, когато ми се освободи време. Благодаря ?

Отговорете на тази публикация

Ако някой след целия този разказ се престраши да отиде в Индия, мога да споделя агенцията, бяха просто перфектни и 20 нощувки в Раджастан и Керала + вътрешен полет ни изляхоха 1500 евро

А не тези 1500 евро ще си ги похарча в цивилизацията???

Всеки си решава къде да си ги харчи?

Отговорете на тази публикация

Определено Индия отпадна от желаните ми дестинации.

Отговорете на тази публикация

Нямам търпение да прочета част 3.

Отговорете на тази публикация

Бате толкова ли е зле бе ебаси... Виждал съм и аз мизерия ама така като чета какво пишеш, направо съм потресен ????

По-зле е!

Отговорете на тази публикация

Имаш талант!Пишеш увлекателно и интересно!Благодаря за споделеното!?

Отговорете на тази публикация

Преживяванията Ви са направо за филм? Голям кураж се иска, за да запазиш здрав разум в такава ситуация и да вземеш правилните решения.

Отговорете на тази публикация

Четем!!!Пиши!!

Отговорете на тази публикация

видяхме и много красиви неща

Отговорете на тази публикация

Очаквам третата част,Много образно и интересно ?

Отговорете на тази публикация

Ох утре сутринта на спокойствие като пия кафе ще го чета?

Отговорете на тази публикация

Преди години имахме билети за Индия, но поради непредвидени обстоятелства не можахме да заминем и билетите изгоряха. Така страдах... Сега се сетих за една сентенция - Помни, че понякога да не получиш това, което искаш, всъщност е голям късмет!

Отговорете на тази публикация

Позвравления, момче! Текстът запомнящо и истински вълнува. "Шантарам", пасти да яде.

Е, не е точно така за "Шантарам" /не че книгата е върхът, но все пак е интересна, дава представа за малко по-стари времена, но може да бъде нещо като основа, върху която да се "насложи" писаното от Filip Zahariev и да се види, че не само има промяна, но нещата може би са станали по-зле/. За който има интерес - книгата може да се изтегли от "Читанка".

Еее...да беше поне на светлинна година от Шантарам, щях много да се радвам:))

Отговорете на тази публикация

Predstavena e chistata istina. Indiicite izrastnali v takiva tezki uslovia sa mnogo borbeni I izdrazlivi.

Отговорете на тази публикация

Браво! Талантът ти да пишеш интересно и увлекателно е неоспорим! Продължавай все така! ?

Отговорете на тази публикация

Много обичам приключения с хепиенд! Е сега ако кажеш, че не си доволен от Индия! ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря Ви за емоционалния разказ!

Отговорете на тази публикация

Толкова цветно разказвате, чак миризмите се усещат! Поздравления!

Отговорете на тази публикация

Индия е прекрасна,там човек става по осъзнат.С всички преживявания там израснах и разбрах,че няма нещо на което човек да не бъде способен.

Напълно те подкрепям❤

Отговорете на тази публикация

Г-н Захариев едно огромно благодаря за чудесният разказ.Все едно,че посетих Индия. П.П Моля Ви снимайте,снимайте и снимайте.С удоволствие ще следя?☝???

Отговорете на тази публикация

Талант! Много се изкефих???

Отговорете на тази публикация

Страхотен разказ! Никога не съм имала желание да посетя Индия(след прочетеното, даже изобщо). Изнервя ме мръсотията, трафика и със сигурност бих останала гладна (никак не харесвам индийската кухня).

Отговорете на тази публикация

Всичко изчетох на един дъх. Браво..страхотно написано. За първи път чувам ласкави неща за наш посланик.. Браво за добрия и човечен посланик! Има и добри хора. Чакам продължението..пишете. Ние ви четем..и снимки ако има също!

Отговорете на тази публикация

Много ми харесват снимките ти, но просто не мога да се въздаржа от няколко коментара по казуса ти. Като цяло тотално новобранско-аматьорска история. В момента, в който са ви видели с това момче литовеца на улицата в Делхи, все едно на челата ви е било изписано "Sucker". Всеки четвърти индиец би трябвало да е душевно болен, за да не си опита да ви излъже до малка или голяма степен.

  1. Тръгнал си тотално неподготвен, даже не си прочел за сезоните, температурите и най-доброто време за посещение на районите, в които си искал да ходиш.

  2. Да пътуваш като backpacker в Индия (както и в повечето места в Африка), не е като в Европа, Северна Америка или да речем Югоизточна Азия или Далечния Изток. За Индия четеш предварително много мнения за агенция с добра репутация. Ако ходиш в различни райони, може да намериш две или три различни местни агенции, с които да се разбереш предварително. Най-добрия начин е частен шофьор с добра кола (предварително се уточнява марката и модела на колата). Предварително се уточняват имената на хотелите, цялата програма, забележителности, наличие или липса на професионални гидове (освен шофьора), предлагат такива във всеки град. Предварително се проучват ресторанти в отделните градове (може и да не се ползват после ако не се налага, но винаги има резерва или контра-предложение на това на шофьора). Като влизаш в ресторант, още на входа искаш менюто на английски и ако не ти дадат 10-15% отстъпка (която обикновено взема шофьора като комисиона), се обръщаш и си излизаш. Не съм имал случай да не ме върнат и да ми дадат отстъпката. Колкото и да се опитва да хитрува шофьора, след като види при първите 3-4 опита, че не му минават номерата, се отказва и вече започва да разчита само на бакшиш (като съответно се старае тройно, защото ти си му парирал всички други възможности да изкара допълнителни пари).

  3. Даже и след като са ви излъгали с разрешителното за хотела в Делхи и пр. (за което веднага трябваше да ви светне ламБата, а и още по-рано даже) и са ви продали тура, най-вероятно щяха да си изпълнят задълженията. Ти си им набрал името в нета и си видял предупрежденията за скам, но всъщност до момента тура ви е вървял по план. Звъниш в посолството по малките часове на нощта, сякаш си пребит и оставен без пари и документи на улицата, докато ти всъщност си си в нормален хотел, разполагаш със средства, паспорта ти е в джоба, до момента нищо не ти е тръгнало накриво с тура (освен начина по който са те зарибили, но затова ти си си виновен отвсякъде). Накратко, нямаш никаква emergency.

  4. Акцента на целия пътепис, по мое скромно мнение би трябвало да бъде не колко е гадно в Индия, ами "Хора, не правете глупости като мен и преди да отидете в Индия си изпипайте добре нещата". С този тип писания ти само наливаш вода в мелницата на тур агенциите, защото хората се плашат да посетят Индия сами и се записват наистина като овце в групови екскурзии. Индия е много безопасна дестинация (в Рио де Жанейро или в Буенос Айрес, например се правят обири с пистолети и ножове и пак човек ако знае как да процедира е ОК). Не съм чувал в Индия някой да е бил жертва на въоражен обир (mugging) или да е бил пребит.

Извинявай, ако съм малко твърд в израза си, но нещата стоят точно така и още веднъж ти казвам, че харесвам снимките ти и окото, което имаш за хващане на интересни места и моменти. Индия е изключително безопасна дестинация, може да се направи без абсолютно никакви проблеми, само човек трябва да знае как. Разбира се никой не е застрахован от неочаквани събития даже и при добра планировка, но при вас би било крайно необичайно да не ви се беше случило нещо.?

Така е. Все пак всичко зависи от семейството, социалното положение, възпитанието. Индийците имат голям респект към жената и майката и в днешно време с все повече модернизация много жени работят по собствено желание, но не си делят сметки и наеми с мъжете, както на Запад. За съжаление сред простолюдието могат да се срещнат всякакви истории, от невъзможни по-невъзможни, но при такова огромно население няма как. Много индийки и до ден днешен не разбират защо жените на Запад искат да работят и да бъдат като мъжете, вместо да си почиват и да гледат деца. Въпрос на възпитание и култура. Да имаш момиче в Индия никак не е лесно, като стане за женене се плаща зестра, то направо жената си купува мъжа - нещо, което го няма никъде. За съжаление дори в мюсюлманските и християнските райони това продължава да съществува, макар и в дълбок разрез с религията, която учи, че мъжът трябва да даде на жената. И така женските деца се превръщат в тежест за семействата - хем го отглеждаш, плащаш да се ожени, а момичето отива в чужда къща и само синът има дълг да гледа родителите си. Момичето започва да нарича свекъра и свекървата си "майко и татко" и поема домакинството. При такива обстоятелства кой би искал момиче...

Браво! И аз харесвам увлекателния разказ на Филип, но докато го чета /откъм мизерия, така е, да!/, но се питам една и съща Индия ли сме посетили? Индия /за мен, а аз имам вече 6-годишен опит с ходенията там/ наистина е много по-безопасна дестинация от много други по света, че и в тъй наречения цивилизован свят. Тези истории за убийства на новородени момиченца ми звучат абсурдно - напротив! Жената там е на пиедестал, но и жените уж покорни домакини и съпруги, са всъщност богините на дома, защото са просто ЖЕНИ, не се правят на мъже, както жените в западния свят. Ако пътуват в метрото, те са седнали, защото мъжете им отстъпват местата незабавно, както и на възрастните хора. Няколко пъти съм пътувала с метрото в Делхи, макар че предпочитам частния транспорт. Вероятно аз не съм попаднала в такава лудница, но беше много по-ведро и спокойно от лондонското метро, например. Влаковете в Индия - пътува се с Втора климатизирана класа - тя е за туристи и бизнес класата. Чисто и безопасно е. Храната е вкусна и също безопасна. Аз съм пътувала по две денонощия от Ченай до Делхи и обратно и то сама, без никакви проблеми. Естествено си има правила на поведение, които трябва да спазваш. Но това е навсякъде по света. Естествено, ако една жена е облечена предизвикателно и се държи по подобен начин, никъде не е в безопасност.... Мога да продължа и още, но вие сте казал достатъчно!?

Благодаря ви за коментара, но в случая просто съм разказал нещата, както са ми се случили. Каквито такива. След случката е много лесно да седна и да направя разбор на нещата, като и какво съм могъл, и какво е трябвало да направя. Това беше преди 2 години. Не ме е интересувало нито какво е времето, нито какво ще посетя, нито къде ще се храня, а за екскурзия с агенция изобщо пък не съм имал намерение. Просто се случи. Вие имате свой начин на пътуване, аз си имам мой, съвсем различен от вашия. И това няма да се промени дори и след този случай. Освен това ние не сме единствените bagpacker-и, които са били измамени. Тази същата агенция е измамила много други и практиката им е точно такава, да те зарежат на втория или третия ден. Относно безопасността, повярвайте ми, грешите ужасно. Именно посланика ни разказа за десетки случаи с българки, отишли в препоръчан манастир или там както се нарича, за медитация и ашрам. Някои от тях за свършили в психиатрични клиники и опразнени банкови сметки, една от които 30 000 евро. Нещата не са толкова розови, колкото си мислите, а и ние не сме отишли, смятайки че отиваме едва ли не в Хавай. Знаехме много добре къде отиваме. Умишлено не проучваме нещата, които споменахте, защото елементът на изненадата и това да откриваш нещата на място, чрез новите срещи с хора, е много по-интересен за нас младите. Благодаря ви още веднъж!

Навсякъде по света може да се пътува безопасностно и интересно с предварителна информация и като се прилага common sense. Благодаря и Ви желая приятни пътешествия ?

ruslina264 Напълно те подкрепям, и аз, като една от твойта група видях съвсем различна Индия и се чудя на едно и също място ли сме били?? Или просто много зависи от настройката за такова пътуване и ако търсиш само лошото, мизерното....може би това ще видиш! Аз бях с друга настройка и моето пътуване беше едно прекрасно и незабравимо пътешествие! Че то навсякъде има измамници, мизерия и т.н, че какво търсиш там??

kameliya3 Нашето си беше приятелско пътуване с приятелска група. Но сега предполагам, че оценявате ролята на човека с опит, който вече си е платил данъка "акъл", както и на така противоречивото присъствие на Суами? Защото той точно тези "любезни и добри" хора ни пазеше. ?

Отговорете на тази публикация

поздравления за посланика!

Отговорете на тази публикация

Тежки сладури сте! А за посланика ни - евала! Наистина трогателно!

За послсника има още малко накрая, не се е бил качил целият пътепис, но сега е и е маркирано с дълга линия.

filip0, дочетох. Благодаря?

Отговорете на тази публикация

Много увлекателен разказ Филип. Всички снимки които качваш в групата са страхотни, но съм съгласна с Г-н Ilian Shopov, че преди да посетиш дадена страна трябва добре да я проучиш, особено ако говорим за Индия. По повод размислите ти защо една душа би си избрала да живее на такова място, ти препоръчвам да прочетеш “Пътя на душите” от Д-р Майкал Нютон, тази книга ще ти отговори на много въпроси. И пак да кажа, снимките ти са страхотни! Поздравления!

Благодаря! На Г-н Шопов му отговорих, че никога не съм проучвал дори една страна в която съм ходил и няма да го направя и в бъдеще. И това не означава, че не знам за каква страна става въпрос изобщо и нямам представа от нищо там. Просто така го усещам. А за душите... душата е просто теория. Ако четеш Neil deGrasse Tyson сериозно ще се осъмниш в тези теории, колкото и да ти се иска да вярваш в истинността им.

Физиката и в частност астрофизиката е много интересна наука, но не мисля че може да отговори на всички въпроси, особено на такива свързани с нематериалният свят. Вев Вселената всичко е двойствено. Има една крайност и друга крайност, а между тях окромно количество различни вариации. Всеки избира в какво точно да вярва:) но това е доста обширна тема са обсъждане ?

А може и да не е една вселена ?

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

Филипе, впечатлена съм!!! И от увлекателното писане, и от самообладанието и съобразителността при създалите се кошмарни обстоятелства! Продължавай да пишеш, моля те - страшно увлекателно го правиш, а и поучително. Благодаря! Чакам следващите пътеписи - с нетърпение!!! ?

Отговорете на тази публикация

Браво!Поздравления!

Отговорете на тази публикация

Аз имам въпрос: С каква камера си снимал и правил ли си обработка на снимките след това??

С GoPro и iPhone, някои снимки само с филтър за 5 секунди

Отговорете на тази публикация

Благодаря за интересното и увлекателено четиво☺попаднали сте на отзивчив и добър български посланик,вид по рядко срещан и от бялата лястовица ?Хубаво е когато нещата свършват с хепиенд! Да очакваме ли и трета част?

Отговорете на тази публикация

В Индия само на чужда сметка

Отговорете на тази публикация

Не съм чела по-увлекателен пътепис. Имате талант. Не ви ли идва наум да издадете книга? 'Пътешествия по света'? ?

Благодаря! Не, като се пенсионирам тогава ? Сега имам прекалено много работа в кухнята:))

Тогава се надявам по-често да пишете?

Идеално ще се получи - пътеписо-кулинарно-фото книга! Сериозна съм!

Отговорете на тази публикация

И безплатно- НИКОГА!

Отговорете на тази публикация

Моля дайте линк към част 1ва

Отговорете на тази публикация

Браво.Страхотно написано.

Отговорете на тази публикация

Цяла седмица чакам втора част. Ще е прочета по-късно с удоволствие.

Отговорете на тази публикация

Много увлекателно! Ако се чуете с Посланик Владимир Христов му предайте, че се гордеем с хора като него!

Отговорете на тази публикация

Чудесен разказ завършващ с хепи енд. Браво на посланика!

Отговорете на тази публикация

Страхотна история ?

Отговорете на тази публикация

ВИЕ СТЕ ГЕНИАЛЕН.ИМАТЕ СТРАХОТЕН УСЕТ ЗА НЕЩАТА И КАК ДЕТЕЙЛНО ОПИСВАТЕ ВСИЧКО.ЧОВЕК ДОКАТО ЧЕТЕ ПЪТЕПИСА ВИ МИСЛЕННО ВЪРВИ РЕДОМ ДО ВАС.РАЗКОШЕН СТЕ.ГОСПОДИН ZAHARIEV,AKO ИМАТЕ ФЕЙСБУК СТРАНИЦА БИХ ЖЕЛАЛА ДА БЪДА ПРИТЕЛ С ВАС,МАКАР И САМО ВЪВ ФЕЙСБУК.ДНЕСКАШНИЯ ПОСТ, ВТОРА ЧАСТ ЗА ИДНИЯ,АЗ МИСЛЯ,ЧЕ ЗА ВСЕКИ КОЙТО Е ПРОЧЕЛ БЕ ЕДИН ПРЕКРАСЕН ПОДАРЪК ЗА ДЕНЯ НА ДЕТЕТО.НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ДЕЦА НА МАЙКАТА ЗЕМЯ.

Отговорете на тази публикация

Страхотно,благодаря...

Отговорете на тази публикация

Благодаря ви,мнооооого интересен разказ!

Отговорете на тази публикация

Bravo na vas i на Владимир Христов! Mnogo podrobno i yvlekatelno napisano! Blagodarya!

Отговорете на тази публикация

На един дъх го прочетох...Голям фурор с тези пътеписи... Чакаме с нетърпение и други ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря за чудесния разказ.

Отговорете на тази публикация

Толкова много съм се възхищавала от индийските филми. А нищо не съм знаела за начина им на живот! Благодаря ти Филип за завладяващият разказ! Благодаря!!!

Отговорете на тази публикация

Филип, ако готвиш така както пишеш ресторанта трябва да е с поне три звезди Мишлен

Хахах в ресторанта нямам право на грешки, тук нямам проблем ?

filip0 след случайно прочетено интервю /статия/ от вас, за ресторант в Малага, би ми било много интересно да посетя ресторанта ви /и да видя дали сте използвали някои идеи от тяхното меню/, но за съжаление сте толкова далече... А и тази дестинация ми звучи прекалено "студено" по всяко време на годината?

Ето го времето днес. Даже сега вали сняг ?

Как оцеляваш в този студ? Малко пусто изглежда.

Райско място е това! Пустичко е, територия повече от половин България с население 2600 души.

Сигурно е красиво. Но слънцето не ти ли липсва?

Дано си намерил местото си. А аз толкова много обичам слънцето!!!

Отговорете на тази публикация

Страхотен късмет сте имали! Да попаднете на посланик, който да ви свърши работа, да си вземете парите обратно и да излезете сухи от водата-направо не е за вярване! Историята си плаче за издаване, дори и за филмиране! Би ми било интересно да прочета и за други места, които сте посетил. А къде всъщност сте ходил? Или трябва да питам къде НЕ сте ходил??

Е, на много места не съм, но име време. Напишете в Гугъл -рестописи и ще ви излязат още неколко пътеписа ?

Къде ви хареса най-много? Досега...?

А Рестописите изчетох още след първата част за Индия!

dimitrina4 Куба и Белиз може би

Имате ли пътепис за Белиз?Бих го изчела с огромен интерес,защото не е от популярните за България дестинации.Планираме догодина, на пролет да ходим там.

Отговорете на тази публикация

Невероятно но факт Четох и не можах да повярвам Такова преживяване Аз съм Ви фенка Пишете и ни радвайте

Отговорете на тази публикация

Страхотно преживяване ? този посланик направо заслужава медал да му дадат - направо не можах да повярвам че все още има такива отговорни хора! На фона на бг посланиците в англия и германия, които изобщо не се интересуват от никого и нищо, този е направо нещо невероятно ? браво!

Даам... преди месец говорих с българското посолство в Осло и един скапаняк така отвратително и надменно се държа, че ми идваше не знам какво да направя. Някой трябва да му каже, че вече не сме в комунизма.

filip0 ами повечето посланици са уредени връзкари, особено на места като Осло, Берлин, Лондон. Лондонския даже върти бизнесче с контрабанден алкохол заедно с т.нар.свещеник в бг параклиса (=разбирай екс-ДС ченге и алкохолик). Пък от бившето консулство в Бон няква мухла-консул обясняваше че й се налагало да вдига телефона и мрънкаше че й била твърде ниска заплатата ? ти защо не вземеш да направиш една поредица като хлапетата от "Да се изгубиш нарочно" (виж в ютюб) - ще стане хит ?

Защото нямам време за такива неща. Това е просто хоби и за разпускане. Имам доста работа покрай ресторанта.

filip0 В MÜNCHEN ПОСОЛСТВОТО СЪЩО Е НА НИВО.ВЪЗХИТЕНА СЪМ ОТ ТЯХНАТА ДОБРИНА.

filip0 разбираем. Жалко, щеше да излезе супер поредица ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря искрено за разказите! Пишете толкова увлекателно! Пожелавам още много, но приятни пътешествия и да споделите с нас емоциите! ?

Отговорете на тази публикация

Мега добър разказ?

Отговорете на тази публикация

Ще има ли и трета част?

Даже повече. Защото това бе само началото.

filip0 а кога да я очакваме? много е хубав разказа? и аз пътувам с него?

Може би седмица...

Отговорете на тази публикация

Нямаше такъв кеф докато четох пътепис 2. На един дъх. Представях си всичко. Буквално успях да погледна през твоите очи и да почувствам това което си написал. Имаш дар слово определено. Благодаря ти за истината.

Отговорете на тази публикация

filip0 изчетох Ви на един дъх. Искам да държа в ръцете си ваша книга. Изключително увлекателно разказвате. Чакам продължението с нетърпение ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря за пътеписа! Страхотен е! БРАВО! Но при мен завършва така "Помолихме охраната да извика посланика и след 2-3 минути той се появи зад желязната порта. Кат�" и толкова! Не мога да продължа да чета... Това ли е краят? Има ли още? А някой може ли да даде линк към първа част! Благодаря предварително!

nadia67237,заповядайте ?

eleonora3, благодаря Ви!

eleonora3 И аз благодаря.??

И аз щях да попитам за края на 2ра част, защото и при мен свършва така, някак в нищото.

Не се е бил качил докрай! Чак преди малко забелязах. Погледнете сега. Благодаря!

filip0, благодаря Ви сърдечно! Не съм била никога в Индия, но благодарение на Вашия пътепис "вече съм била" и там!? Пожелавам Ви много нови пътешествия и само позитивни емоции, срещи със слънчеви хора и много усмихнати дни! Бъдете здрав и щастлив!

Отговорете на тази публикация

????? Случили сте на посланик! Браво!

Отговорете на тази публикация

И отново - Благодаря за възможността да прочета нещо толкова истинско. Чакам ако има още части с нетърпение и нескрито любопитство ?. А за посланика наистина едно браво не стига- малко са човеците отдадени на работата си и нагърбващи се с проблемите на другите и тяхното решаване

Отговорете на тази публикация

Ееее,е,е,е...И кой се е появил зад портата???То това не си е работа...така, на час по лъжичка.???Точно набрах инерция и то свърши.??? Адмирации за посланикът ни обаче.Железен човек!Един път!За пример!Успокояващо е,че имаме и такива държавни служители.Меко казано възхитена съм. Чакаме 3-та част и колкото и да е нахално-може ли да е по-дълга?

Частта не се е качила докрай. Оправих го и има дълга линия там, където свърши е нищото:))

Отговорете на тази публикация

Интересно описана гледна точка, а и снимките говорят сами по себе си... Разбираема е цялата смесица от чувства на потрес, гнус, възмущение и подобни предвид описаните места, но на мен би ми било интересно да споделете сали въобще нещо ви хареса и ако да- какво?

В следващата част ще обясня, защо 2 години след това пътуване, oт което бях отвратен, в главата ми се върти усещането, че трябва да се върна... хареса ми това, че ме промени.

filip0 супер! Благодаря!

Отговорете на тази публикация

Великолепно и завладяващо! Ноо убихте мечтата ми за посещение на Индия!

Отговорете на тази публикация

Отново благодаря.По добра представа за Индия не бих могла да получа.Моля продължете разказа.Чакаме с нетъ пение...

Отговорете на тази публикация

Безкрайно интересна втора част и чакаме с нетърпение следващите. Толкова вълнуващо, че наистина четеш на един дъх. Поздравления за това, че сте опитали и в крайна сметка успели да си вземете парите. Специални поздрави и на посланика, достоен българин, от каквито имаме огромна нужда в днешно време. Филип, мисля, че вече имате стотици фенове. За сега като пишещ тук. Дай Боже, да можем да се похвалим и като гости в ресторанта, опитали неща, приготвени от вас.

Всъщност не към посланика трябва да бъдат отправени похвалите, а към третия секретар/консул https://www.mfa.bg/embassies/india/774

Значи специални поздрави на консула! Това връща вярата в хората!

Отговорете на тази публикация

И какво излиза,че нашия посланик не е връзкар. Ами поздравления! Ако има начин да се напише писмо до съответната институция с подписка да бъде назначен в цивилизована държава, където има много българи, за да е полезен на повече сънародници. И такива примери трябва да се говори, за да има последващи в доброто. Браво за разказа, за посланика!

Отговорете на тази публикация

Благодаря ти!

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

А трета част ще има ли? Много увлекателно, интересно и детайлно пишете!

Отговорете на тази публикация

Филип, прекрасен разказ. Явно още има добри хора. Радвам се,ч е всичко е завършило успешно. Но...разказа не свършва. Ще има ли още?? Много увлекателно. Благодаря!

Отговорете на тази публикация

Супер пътепис, определено Индия вече няма да ми е в плановете? а това с диджея, умрях от смях,горкия човечец

Отговорете на тази публикация

Поредният страхотен пътъпис

Отговорете на тази публикация

ВНИМАНИЕ ВНИМАНИЕ:))) СЕГА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ПЪТЕПИСЪТ НЕ СЕ Е БИЛ КАЧИЛ ДОКРАЙ! МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ, СЪМ МАРКИРАЛ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО С —————— ЕТО ТАКАВА ЛИНИЯ. ПОДОБНА. БЕШЕ КАЧЕН, ДО МОМЕНТА, В КОЙТО ПОСЛСНИКА ДОЙДЕ НА ПОРТАТА, А НИЕ НОСЕХМЕ ПОДАРЪЦИ, НО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ТАКА ЛЕСНО, КАКТО ОЧАКВАХМЕ. АКО СТЕ ЧЕЛИ ПЪТЕПИСА, ХВЪРЛЕТЕ ЕДИН ПОГЛЕД В КРАЯ, ЗА ДА ВИДИТЕ ИСТИНСКИЯТ КРАЙ. И извинете за големите букви! Благодаря на всички за позитивните коментари (и не-позитивните такива)! Не съм очаквал ни най-малко, че толкова хора ще четат нещата, които пиша и съм страшно изненадан!

А ние сме очаровани от твоите пътеписи. You are amazing

Отговорете на тази публикация

Още веднъж благодаря за прекрасния разсказ, който прочетох на един дъх! Чакам продължение на пътеписа ви! Невероятна история!! ☺

Отговорете на тази публикация

Пътеписа ти е добър, но ГЛАВНИТЕ БУКВИ на Интернет жаргона са синоним на крещене. Вместо да се извиняваш, просто не ги ползвай...??

КАТ НЕ ВИ ДОПАДА,ПО -ДОБРЕ НЕ ГО ЧЕТЕТЕ.НЕ МУ Е МЯСТОТО ТУК,ВАШИЯТ УПРЕК.АМАН ОТ ТАКИВА "ФИЛОСОФИ"

Е...че защо да крещя на хората:)) Просто за да се види, защото доста хора са го чели, пък той не бил свършил.

Filip Zahariev,чувствай се забелязан и поласкан от коментарите на Ilian Shopov-мисля,че от него може да научиш много.

nina19, кой знае колко не вярвам да научи от мен, но е истина, че ако не ми харесваше, не бих коментирал постовете му??

Отговорете на тази публикация

Много интересно и завладяващо приключение,?????

Отговорете на тази публикация

Ей Филипе, та ти надмина Алеко бе човек. Да вземем да направим един фонд и да те командироваме по такива екзотични дестинации. Три пъти ти четох втората част. Направо се чуствам горд като българин от постъпката на посланика. Евала за него. Шапка му свалям на този човек. Дай ни един ден да се оцефериме и в понеделник най -късно да качиш трета част. Слънчева събота от мен. А ти си пич от всякъде.

Хехех, няма грижи:)) Фонд да има, ще пиша отвсякъде ? Само да си постигна първо тук целите с ресторанта и после съм свободен. До тогава обаче, цял ден в кухнята му е майката ? И писане като остане време през нощта (нощ тук няма до Октомври).

Отговорете на тази публикация

Филип отново с интерес прочетох поредния ден в Индия. Човек ти спокойно можеш да напишеш едно книжле за пътешественика - Моите приключения в Индия и ще има голям интерес мисля ?. Очаквам поредния пътепис с нетърпение

Отговорете на тази публикация

Благодаря за хубавия, жив и описателен разказ и снимките. Разкажете ни още...

Отговорете на тази публикация

Отново страхотен пътепис,талантът ви е бзспорен!Мисля си,че все още има надежда за нас българите като нация и дано има повече посланици по света като българският посланик в Индия.

Отговорете на тази публикация

Смях се със сълзи,представяйки си плачещият на глас аржентинец във влака,както и стотиците втренчени в него индийски очи,през които прозират душите им:-)Смях се,като в същото време ме беше адски срам,че го правя,докато за мое успокоение не реших,че това е страничен ефект от шокът,който всички вие сте преживели там...предава се някак като зараза.Покъртителен разказ,прекрасно пресъздаден,четеш и плачеш...или се смееш-и двата варианта са последици от силен шок.

Отговорете на тази публикация

Тоя златен триъгълник е станал бермудски триъгълник.

Отговорете на тази публикация

Аз си мисля,че са щяли да ви я направят екскурзията до края-просто са ви взели доста повече,отколкото би струвала всъщност,а и вие сте се съгласили за 850 евро.

Отговорете на тази публикация

Много ме впечатли младия индиец, акащ насред магистралата. Като от реклама за паста за зъби- "Може да живея в тръба и да дрискам в канавката, но никога не се разделям с моят Колгейт.....препоръчано от Съюзът на уличните стоматолози в Индия и свещените крави".

Даммм, няма да ходя в Индия. Тукашните им събратя ми стигат

Отговорете на тази публикация

Чаках с нетърпение втората част на пътеписа и я прочетох на един дъх. Изключително увлекателен и реалистичен! Благодаря!

Отговорете на тази публикация

Някой може ли да даде линк към първа част?

Благодаря

Отговорете на тази публикация

Невероятно четиво! Благодаря! Чакам с нетърпение следващата част!

Отговорете на тази публикация

Уникален разказ! Много благодаря? с нетърпение очаквам продължението?

Отговорете на тази публикация

Чудесен пътепис! Очаквам с нетърпение продължението.

Отговорете на тази публикация

Чаках с нетърпение тази част от пътеписа. Чудех се как ли сте успели да си вземете парите. Какви ли не схеми се въртяха в главата ми, но да ви помогне български посланик - е те такова чудо не ми мина през ума! Господ здраве да му дава, на него и на семейството му, и на вас - за да продължавате да пишете!

Отговорете на тази публикация

Дочаках част втора.И благодаря-уникален разказвач си,приятелю!Чакам си и третата, и четвъртата,и n -тата част, като се надявам да си се заел да ни подариш и други след това. О,и да не забравя-сигурна съм,че се чувате с посланика ни в Индия.Предай му моите искрени асмирации за Човечността,която е проявил! .

Отговорете на тази публикация

Искаме още!Искаме още!

Отговорете на тази публикация

Любопитна съм да прочета за Гоа. И аз бях чела, че била топ място за почивка на Боливоод, а останах разочарована. Водата беше като боза. Защо ли?

Щот целият Боливуд,а и не само той се „разтоварва” във водата,а и около нея,както вече спомена авторът.

georgi1623 сигурно...

Тва е извън всякакво съмнение-такива ги вършат в Боливуд-не ходят само на почивка там,ами и да разтоварят самосвала.

georgi1623 стига гупости.

Значи и Темза скоро време ще стане като боза.

Отговорете на тази публикация

Адмирации за българския посланик!

Отговорете на тази публикация

Разтърсваща история!Благодаря Ви!!!

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки