Олимпийските богове в древна Гърция

ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време.

Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида винаги са били причислявани към олимпийските богове. Хестия, Деметра, Дионис и Хадес са другите богове, в определени периоди считани за част от дванадесетте олимпийци. Хестия отстъпва своето място на Дионис, за да се грижи за домашното огнище(оригиналното на планината Олимп). Персефона прекарва шест месеца от годината в подземното царство, а през останалите шест се връща на Олимп, за да ги прекара с майка си, Деметра. Хадес, въпреки, че е сред основните гръцки богове е владетел на царството на мъртвите и връзката му с олимпийските богове изглежда съвсем слаба.

  1. Зевс е върховният и най-могъщ бог, владетел на Олимп, бога на небето и мълниите. Зевс е наричан и „баща на боговете“.
  2. Посейдон, заедно с Хадес, е следващ по ранг. Той владее моретата и водите.
  3. Хадес се грижи за душите на умрелите. Владетел е на подземното царство.
  4. Атина е богиня на мъдростта, изкуствата, обучението и тактичната война.
  5. Арес е бог на грубата и тиранична война, както и на героите.
  6. Артемида е богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието.
  7. Хефест е бог на огъня, занаятите и оръжията.
  8. Аполон е бог на танците, музиката, изкуството да се лекува, медицината, стрелбата с лък.
  9. Хермес е бог на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете.
  10. Афродита е богиня на любовта и външната красота.
  11. Хера е съпруга на Зевс, богиня на брака и верността.
  12. Хестия е богиня на дома, семейството и домашното огнище.
  13. Деметра е богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака.
  14. Дионис е най-младият бог в пантеона. Бог е на веселието, театъра и виното. Син е на Зевс.

ЗЕВС – върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга). Понеже Кронос се опасявал, че децата ще му отнемат властта, ги поглъщал веднага след раждането им. Но Рея спасила Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени, а в това време, младия бог бил отгледан тайно от Кронос, кърмен от нимфите Адрастея и Ида с млякото на козата Амалтея. Когато възмажал, надвил баща си след десетгодишна борба и го принудил да повърне обратно погълнатите божества. Зевс имал деца от Хера, както и от други богини, нимфи и смъртни жени. Синовете му от Хера били Арес и Хефест, Аполон от Лето,Хермес от плеядата Мая, Дионис от смъртната Семела, Епаф от нимфата Йо, Аркад от нимфата Калисто, Персей от царската дъщеря Даная, Амфион и Зет от царската дъщеря Антиопа, Еак от нимфата Егина, Минос и Радамант от царската дъщеря Европа, Херакъл от Алкмена и Полидевк от царицата Леда. Негови дъщери са Атина, родена от главата му, Артемида от Лето, Персефона от Деметра, Афродита от Диона, Хеба от Хера, Елена от Леда, хорите и мойрите от Темида ихаритите от Евринома. Зевс превърнал във вълк аркадския цар Ликаон, защото го осмивал. Изпратил потоп на земята, за да унищожи покварените хора. Поразил с мълния самонадеяния Фаетон. По молба на Еак възродил народа на обезлюдения му остров Егина, като превърнал мравките в хора (мирмидонците). Превърнал в крава любимата си нимфа Йо, за да я укрие от ревността наХера, а по-късно възвърнал човешкия й образ. Преобразен като Артемида насилил нимфата Калисто, но за да я предпази от Хера я превърнал в мечка и я издигнал като съзвездие в небето. Във вид на златен дъжд проникнал при затворената под земята Даная. Въпреки влечението си към Тетида, отбягвал близост с нея, защото според предсказанието, синът й щял да превъзхожда по сила баща си. Затова я омъжил за своя внук Пелей, бащата на Ахил. Похитил чрез своята птица орела красавеца Ганимед и го взел на Олимп за виночерпец. Аналог на Зевс в римската митология е Юпитер.

ПОСЕЙДОН – бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Втори по мощ след Зевс. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Баща на много герои, великани и митологични същества: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, От, Ефиалт, Бузирис, Нелей, Полифем. Независимо от могъществото си, Посейдон също бил подвластен на стрелите на Ерос. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Явил се като юнец пред Канака, като речния бог Енипей пред съпругата на Алоей, като овен пред Бизалтида, като кон пред Минерва, като птица пред Медуза, като делфин пред Меланто. Заедно с Аполон построил стените на Троя, а по-късно намразил Ахил, понеже гръцкият герой удушил сина му Кикън и накарал Аполон да го убие (Аполоннасочил стрелата на Парис към уязвимата пета на Ахил – “ахилесова пета”). Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море. Аналог на Посейдон в римската митология е Нептун.

ХАДЕС - Той е бог на подземното царство и има най-страшният домашен любимец. Жовотното, което е символ на бог Зевс, е орел, на бог Посейдон, делфинът, а на Хадес е Сърберъс, което е триглаво жадно за кръв демоническо куче. Други символи на Хадес са шапката невидимка или наричана още Шлемът на Мрака. Той също притежава "Ключът на Хадес", което му позволява да отваря вратите на подземното царство и да намира пътя към душите на покварените. Един от по-големите братя на Зевс и съответно негова майка е Реа, а баща Кронус. Римляните са наричали Хадес с името Оркус или Дис Патер. Според легендите и някой много стари писания Хадес не е бил зъл и подъл, а е бил доста справедлив, но строг. Когато смъртен човек влезе в подземното царство, той бива или награден за живота, който е живял или наказван. Строгостта на Хадес е била доста стриктна и само Херкулес и Тесиъс са успели да се измъкнат от него. Има десетки различни митове и легенди за Хадес, но много малко от тях са истински, дори в днешните учебници има информация, която се оказва, че е недостоверна поради много причини.Хадес е един от най-мистичните богове, защото абсолютно първична информация просто няма. Повечето са по-модерни данни и легенди.Хадес е имал 4 деца, Макарина, Мелиное, Загреус и Плутос. Според стара легенда той е мразел Херкулес, защото е нарушил правилата, и защото е син на Зевс. Негови врагове са били Одисей, Геракъл, Херкулес, Зевс и Посейдон.

АТИНА (Палада, Атина Палада) – едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои – Херакъл, Ахил, Диомед, Одисей, Тезей. Понеже в нейния храм Посейдон изнасилил Медуза, богинята превърнала девойката в чудовище със змийски коси и по-късно поставила главата й върху своята егида. С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво. При падането на Троя, Аякс изнасилил в храма й пророчицата Касандра, заради което Атина разразила буря върху гръцката флота и тогава Аякс бил поразен от мълния. Аналог на Атина в римската митология е Минерва.

АРЕС – бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс иХера. Баща на Ерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на много герои и амазонки. Негови спътници били Фобос (Страхът), Деймос (Ужасът) и Ерида (Раздорът). Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът (“Хълмът на Арес”), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина. Аналог на Арес в римската митология е Марс (Маворс).

АРТЕМИДА – целомъдрена богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Веднаж ловецът Актеон я видял гола, когато се къпела в един пещерен вир. Ядосаната богиня го превърнала в елен и собствените му кучета го разкъсали. Когато Агамемнон убил свещената й кошута, Артемида спряла всички ветрове и събраната флота не можела да потегли към Троя. Гадателят Калхант обявил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повели Ифигения към жертвения олтар, Артемида се смилила над невинността й, обгърнала я с облак и поставила на нейно място сърна, а девойката отвела в Таврида, където я направила своя жрица. Като сестра на Аполон, който бил отъждествен с бога на слънцето Хелиос, станала богиня на луната и светлината. Аналог на Артемида в римската митология е Диана.

ХЕФЕСТ – бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора. Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.

АПОЛОН (Феб) – най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. Заедно с Артемида отмъстил на възгордялата се Ниоба и на израстналия от земята гигант Титий, които оскърбили майка им Лето. Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се състезава с него на лира. Слугувал една година като пастир на смъртния Адмет, защото заради смъртта наАсклепий, погубил циклопите, които изковали светкавиците за Зевс. В римската митология култът към Аполон преминал около V в.пр.Хр.

ХЕРМЕС – бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, баща на Пан и Хермафродит. Изобретил лирата, с която възпял любовта на Зевс и Мая. Откраднал свещените крави на Аполон и превърнал в скала Бат, който издал скривалището им. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен. Аналог на Хермес в римската митология е Меркурий.

АФРОДИТА – първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно – богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята. Според Омир била дъщеря на Зевс и титанката Диона, а според Хезиод била родена от морската пяна. Афродита била съпруга на куция бог на огъня Хефест, на когото изменяла не само с богове, но и със смъртни герои. От бога на войната Арес са синовете? Ерос и Антерос и дъщеря й Хармония. От Хермес е Хермафродит, който обединява имената на двамата. От Анхиз е троянският герой Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след злополучната му смърт, го превърнала в анемона. Винаги подпомагала влюбените – помогнала на Пелей, когато се влюбил в морската нимфа Тетида, помогнала на Парис да похити хубавата Елена, заради ябълката, която? присъдил, вслушала се в молбите на Пигмалион и вдъхнала живот на изваяната от него Галатея. Наказвала тези, които й се противят – наказала Нарцис да се влюби в себе си, защото отблъснал нимфата Ехо, вкаменила Анаксарета, поради коравосърдечието? към Ифис. Афродита била придружавана от синовете си Ерос и Антерос, от Химерос, Потос, Хименей, Фосфор, Хеспер, харитите (богините на грацията) и хорите (богините на годишните времена). Аналог на Афродита в римската митология е Венера.

ХЕРА – женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака. Хера била дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с когото била свързана в “свещен брак”. Тя била майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Заради ревността си, гневно, а често и жестоко преследвала съперничките си и техните деца. Аналог на Хера в римската митология е Юнона.

ХЕСТИЯ – богиня на огъня и домашното огнище. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Посейдон, Аид, Хера и Деметра. Закриляла семейното огнище, като средище на семейния живот. Била безбрачна и непорочна, въпреки че била ухажвана от Аполон и Посейдон. Аналог на Хестия в римската митология е Веста.

ДЕМЕТРА – Първоначално била богиня на плодната земя и земеделието, а по-късно – покровителка на брака, богиня на правовия ред и законите. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс. От Зевс родила Персефона, а от тесалийския земеделец Ясион – Плутос. Научила хората на земеделие, като разорала сама земята и я дарила с плодове и храна. Богът на подземния свят Плутон (Аид, Хадес) отвлякъл дъщеря й Персефона и я отвел в мрачното си царство. Обезумялата от скръб Деметра избягала от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болест. Като видял това, Зевс върнал на богинята отвлечената й дъщеря за шест месеца в годината. На Деметра се принасял първия плод от жътвата на годишния празник на плодородието. Аналог на Деметра в римската митология е Церера.

ДИОНИС (Бакх) – първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна – дъщеря на критския цар Минос, която намерил изоставена от Тезей на о-в Наксос. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, я подучила да поиска от Зевс да се яви пред нея в пълното си божествено величие. Той бил обещал на Семела, че ще изпълни желанията й и не можел да откаже. Но блясъкът на мълнията му я поразил, защото била смъртна. Детето било спасено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там, докато настъпил момента на раждането му. Затова Дионис е “двуроден”. Детето било отгледано от Ино – сестрата на Семела и затова е “с две майки”. Младият бог бил доотгледан от Силен и нимфите в планината Низа на остров Крит. Затова, че митичният фригийски цар Мидас върнал на Дионис залуталия се негов възпитател Силен, той изпълнил желанието му да превръща в злато всичко до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, той го освободил от тази негова способност, като го потопил във водите на река Пактол. Подобна дарба получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний. Те можели да превръщат в зърно, вино и масло всичко, до което се докосвали. Но, когато Агамемнон им заповядал да подпомагат с небесния си дар гръцката флота, по тяхна молба Дионис ги превърнал в гълъби. В римската митология, Дионис бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер, който приел функциите на гръцкия бог, а по-късно и гръцкото му име Бакх.

Източник: Олимпийски богове и герои

https://www.facebook.com/Работилничка-за-Отличници-345566875917525/ https://www.facebook.com/345566875917525/photos/a.345848585889354.1073741828.345566875917525/456874244786787/ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време.

Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида винаги са били причислявани към олимпийските богове. Хестия, Деметра, Дионис и Хадес са другите богове, в определени периоди считани за част от дванадесетте олимпийци. Хестия отстъпва своето място на Дионис, за да се грижи за домашното огнище(оригиналното на планината Олимп). Персефона прекарва шест месеца от годината в подземното царство, а през останалите шест се връща на Олимп, за да ги прекара с майка си, Деметра. Хадес, въпреки, че е сред основните гръцки богове е владетел на царството на мъртвите и връзката му с олимпийските богове изглежда съвсем слаба.

  1. Зевс е върховният и най-могъщ бог, владетел на Олимп, бога на небето и мълниите. Зевс е наричан и „баща на боговете“.
  2. Посейдон, заедно с Хадес, е следващ по ранг. Той владее моретата и водите.
  3. Хадес се грижи за душите на умрелите. Владетел е на подземното царство.
  4. Атина е богиня на мъдростта, изкуствата, обучението и тактичната война.
  5. Арес е бог на грубата и тиранична война, както и на героите.
  6. Артемида е богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието.
  7. Хефест е бог на огъня, занаятите и оръжията.
  8. Аполон е бог на танците, музиката, изкуството да се лекува, медицината, стрелбата с лък.
  9. Хермес е бог на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете.
  10. Афродита е богиня на любовта и външната красота.
  11. Хера е съпруга на Зевс, богиня на брака и верността.
  12. Хестия е богиня на дома, семейството и домашното огнище.
  13. Деметра е богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака.
  14. Дионис е най-младият бог в пантеона. Бог е на веселието, театъра и виното. Син е на Зевс.

ЗЕВС – върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга). Понеже Кронос се опасявал, че децата ще му отнемат властта, ги поглъщал веднага след раждането им. Но Рея спасила Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени, а в това време, младия бог бил отгледан тайно от Кронос, кърмен от нимфите Адрастея и Ида с млякото на козата Амалтея. Когато възмажал, надвил баща си след десетгодишна борба и го принудил да повърне обратно погълнатите божества. Зевс имал деца от Хера, както и от други богини, нимфи и смъртни жени. Синовете му от Хера били Арес и Хефест, Аполон от Лето,Хермес от плеядата Мая, Дионис от смъртната Семела, Епаф от нимфата Йо, Аркад от нимфата Калисто, Персей от царската дъщеря Даная, Амфион и Зет от царската дъщеря Антиопа, Еак от нимфата Егина, Минос и Радамант от царската дъщеря Европа, Херакъл от Алкмена и Полидевк от царицата Леда. Негови дъщери са Атина, родена от главата му, Артемида от Лето, Персефона от Деметра, Афродита от Диона, Хеба от Хера, Елена от Леда, хорите и мойрите от Темида ихаритите от Евринома. Зевс превърнал във вълк аркадския цар Ликаон, защото го осмивал. Изпратил потоп на земята, за да унищожи покварените хора. Поразил с мълния самонадеяния Фаетон. По молба на Еак възродил народа на обезлюдения му остров Егина, като превърнал мравките в хора (мирмидонците). Превърнал в крава любимата си нимфа Йо, за да я укрие от ревността наХера, а по-късно възвърнал човешкия й образ. Преобразен като Артемида насилил нимфата Калисто, но за да я предпази от Хера я превърнал в мечка и я издигнал като съзвездие в небето. Във вид на златен дъжд проникнал при затворената под земята Даная. Въпреки влечението си към Тетида, отбягвал близост с нея, защото според предсказанието, синът й щял да превъзхожда по сила баща си. Затова я омъжил за своя внук Пелей, бащата на Ахил. Похитил чрез своята птица орела красавеца Ганимед и го взел на Олимп за виночерпец. Аналог на Зевс в римската митология е Юпитер.

ПОСЕЙДОН – бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Втори по мощ след Зевс. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Баща на много герои, великани и митологични същества: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, От, Ефиалт, Бузирис, Нелей, Полифем. Независимо от могъществото си, Посейдон също бил подвластен на стрелите на Ерос. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Явил се като юнец пред Канака, като речния бог Енипей пред съпругата на Алоей, като овен пред Бизалтида, като кон пред Минерва, като птица пред Медуза, като делфин пред Меланто. Заедно с Аполон построил стените на Троя, а по-късно намразил Ахил, понеже гръцкият герой удушил сина му Кикън и накарал Аполон да го убие (Аполоннасочил стрелата на Парис към уязвимата пета на Ахил – “ахилесова пета”). Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море. Аналог на Посейдон в римската митология е Нептун.

ХАДЕС - Той е бог на подземното царство и има най-страшният домашен любимец. Жовотното, което е символ на бог Зевс, е орел, на бог Посейдон, делфинът, а на Хадес е Сърберъс, което е триглаво жадно за кръв демоническо куче. Други символи на Хадес са шапката невидимка или наричана още Шлемът на Мрака. Той също притежава "Ключът на Хадес", което му позволява да отваря вратите на подземното царство и да намира пътя към душите на покварените. Един от по-големите братя на Зевс и съответно негова майка е Реа, а баща Кронус. Римляните са наричали Хадес с името Оркус или Дис Патер. Според легендите и някой много стари писания Хадес не е бил зъл и подъл, а е бил доста справедлив, но строг. Когато смъртен човек влезе в подземното царство, той бива или награден за живота, който е живял или наказван. Строгостта на Хадес е била доста стриктна и само Херкулес и Тесиъс са успели да се измъкнат от него. Има десетки различни митове и легенди за Хадес, но много малко от тях са истински, дори в днешните учебници има информация, която се оказва, че е недостоверна поради много причини.Хадес е един от най-мистичните богове, защото абсолютно първична информация просто няма. Повечето са по-модерни данни и легенди.Хадес е имал 4 деца, Макарина, Мелиное, Загреус и Плутос. Според стара легенда той е мразел Херкулес, защото е нарушил правилата, и защото е син на Зевс. Негови врагове са били Одисей, Геракъл, Херкулес, Зевс и Посейдон.

АТИНА (Палада, Атина Палада) – едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои – Херакъл, Ахил, Диомед, Одисей, Тезей. Понеже в нейния храм Посейдон изнасилил Медуза, богинята превърнала девойката в чудовище със змийски коси и по-късно поставила главата й върху своята егида. С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво. При падането на Троя, Аякс изнасилил в храма й пророчицата Касандра, заради което Атина разразила буря върху гръцката флота и тогава Аякс бил поразен от мълния. Аналог на Атина в римската митология е Минерва.

АРЕС – бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс иХера. Баща на Ерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на много герои и амазонки. Негови спътници били Фобос (Страхът), Деймос (Ужасът) и Ерида (Раздорът). Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът (“Хълмът на Арес”), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина. Аналог на Арес в римската митология е Марс (Маворс).

АРТЕМИДА – целомъдрена богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Веднаж ловецът Актеон я видял гола, когато се къпела в един пещерен вир. Ядосаната богиня го превърнала в елен и собствените му кучета го разкъсали. Когато Агамемнон убил свещената й кошута, Артемида спряла всички ветрове и събраната флота не можела да потегли към Троя. Гадателят Калхант обявил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повели Ифигения към жертвения олтар, Артемида се смилила над невинността й, обгърнала я с облак и поставила на нейно място сърна, а девойката отвела в Таврида, където я направила своя жрица. Като сестра на Аполон, който бил отъждествен с бога на слънцето Хелиос, станала богиня на луната и светлината. Аналог на Артемида в римската митология е Диана.

ХЕФЕСТ – бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора. Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.

АПОЛОН (Феб) – най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. Заедно с Артемида отмъстил на възгордялата се Ниоба и на израстналия от земята гигант Титий, които оскърбили майка им Лето. Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се състезава с него на лира. Слугувал една година като пастир на смъртния Адмет, защото заради смъртта наАсклепий, погубил циклопите, които изковали светкавиците за Зевс. В римската митология култът към Аполон преминал около V в.пр.Хр.

ХЕРМЕС – бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, баща на Пан и Хермафродит. Изобретил лирата, с която възпял любовта на Зевс и Мая. Откраднал свещените крави на Аполон и превърнал в скала Бат, който издал скривалището им. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен. Аналог на Хермес в римската митология е Меркурий.

АФРОДИТА – първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно – богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята. Според Омир била дъщеря на Зевс и титанката Диона, а според Хезиод била родена от морската пяна. Афродита била съпруга на куция бог на огъня Хефест, на когото изменяла не само с богове, но и със смъртни герои. От бога на войната Арес са синовете? Ерос и Антерос и дъщеря й Хармония. От Хермес е Хермафродит, който обединява имената на двамата. От Анхиз е троянският герой Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след злополучната му смърт, го превърнала в анемона. Винаги подпомагала влюбените – помогнала на Пелей, когато се влюбил в морската нимфа Тетида, помогнала на Парис да похити хубавата Елена, заради ябълката, която? присъдил, вслушала се в молбите на Пигмалион и вдъхнала живот на изваяната от него Галатея. Наказвала тези, които й се противят – наказала Нарцис да се влюби в себе си, защото отблъснал нимфата Ехо, вкаменила Анаксарета, поради коравосърдечието? към Ифис. Афродита била придружавана от синовете си Ерос и Антерос, от Химерос, Потос, Хименей, Фосфор, Хеспер, харитите (богините на грацията) и хорите (богините на годишните времена). Аналог на Афродита в римската митология е Венера.

ХЕРА – женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака. Хера била дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с когото била свързана в “свещен брак”. Тя била майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Заради ревността си, гневно, а често и жестоко преследвала съперничките си и техните деца. Аналог на Хера в римската митология е Юнона.

ХЕСТИЯ – богиня на огъня и домашното огнище. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Посейдон, Аид, Хера и Деметра. Закриляла семейното огнище, като средище на семейния живот. Била безбрачна и непорочна, въпреки че била ухажвана от Аполон и Посейдон. Аналог на Хестия в римската митология е Веста.

ДЕМЕТРА – Първоначално била богиня на плодната земя и земеделието, а по-късно – покровителка на брака, богиня на правовия ред и законите. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс. От Зевс родила Персефона, а от тесалийския земеделец Ясион – Плутос. Научила хората на земеделие, като разорала сама земята и я дарила с плодове и храна. Богът на подземния свят Плутон (Аид, Хадес) отвлякъл дъщеря й Персефона и я отвел в мрачното си царство. Обезумялата от скръб Деметра избягала от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болест. Като видял това, Зевс върнал на богинята отвлечената й дъщеря за шест месеца в годината. На Деметра се принасял първия плод от жътвата на годишния празник на плодородието. Аналог на Деметра в римската митология е Церера.

ДИОНИС (Бакх) – първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна – дъщеря на критския цар Минос, която намерил изоставена от Тезей на о-в Наксос. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, я подучила да поиска от Зевс да се яви пред нея в пълното си божествено величие. Той бил обещал на Семела, че ще изпълни желанията й и не можел да откаже. Но блясъкът на мълнията му я поразил, защото била смъртна. Детето било спасено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там, докато настъпил момента на раждането му. Затова Дионис е “двуроден”. Детето било отгледано от Ино – сестрата на Семела и затова е “с две майки”. Младият бог бил доотгледан от Силен и нимфите в планината Низа на остров Крит. Затова, че митичният фригийски цар Мидас върнал на Дионис залуталия се негов възпитател Силен, той изпълнил желанието му да превръща в злато всичко до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, той го освободил от тази негова способност, като го потопил във водите на река Пактол. Подобна дарба получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний. Те можели да превръщат в зърно, вино и масло всичко, до което се докосвали. Но, когато Агамемнон им заповядал да подпомагат с небесния си дар гръцката флота, по тяхна молба Дионис ги превърнал в гълъби. В римската митология, Дионис бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер, който приел функциите на гръцкия бог, а по-късно и гръцкото му име Бакх.

Източник: Олимпийски богове и герои

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки