Превземането на Солун от българските войски - 27 октомври 1912

На 27 октомври 1912 г. българските войски успяват да превземат Солун.

Веднага след обявяването на войната 7-ма Рилска дивизия започва своя поход на юг към Бяло море, като за две седмици в поредица от сражения разбива турските войски и заплашително доближава Солун. Коменданта на турския гарнизон в града Тексим паша решава да даде последно решително сражение на настъпващите българи пред с. Айватово, дн. Лити, на само 20 км. от Солун. На 25 октомври обаче турците са разбити за последен път и панически отстъпват към града, преследвани по петите от българите. Междувременно от запад приближават гърците, начело с крал Георги, но те са на 30 км от градските подстъпи. Изправен пред избора да се предаде на гърците или на българите, пашата избира първия вариант. По-късно става ясно, че е бил подкупен от местни гръцки банкери, уплашени от перспективата Солун да стане български. Тъй като гръцките войски са по-далече от българските, за да наваксат изоставането си турският комендант им изпраща турски военни вагони, на които натоварените гръцки войници влизат в града и заемат гарата и пристанището. Почти по същото време от север нахлува Рилската дивизия, начело с ген. Тодоров, която заема всички квартали на Солун и част от центъра. В така очерталата се ситуация българският генерал иска да изгони гърците със сила, заявявайки пред българското командване, че най-важният беломорски град ни принадлежи по правото на завоюването му със сила от нас. В този момент цар Фердинанд се намесва и нарежда да се отстъпи от центъра, като се запазят предградията. Така в Солун се създава своеобразен кондоминиум, продължил чак до Междусъюзническата война. В града има две комендатури – българска и гръцка, клон на БНБ, клон на българските пощи, а гръцките издевателства над местното преобладаващо еврейско и турско население бързо довеждат до появата на сериозни пробългарски чувства сред тях. Тъй като гърците през 1912 г. са едва около 10% от населението на града и дори българите са повече от тях, заплахата Солун да остане за България все повече притеснява Гърция. Когато „непревземаемият“ Одрин пада на 13 март 1913 г. под напора на храброто българско войнство, цял Солун е окичен с български знамена от неговите граждани.

На 17 юни 1913, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон командван от подполковник Велизар Лазаров е атакуван от гръцката войска. Средоточени са цели две гръцки дивизии, картечници и силна артилерия преценени като необходими за да победят българският гарнизон на Солун от 1200 щика. Българите се сражават самоотвержено, загиват 93 и са ранени 160 войници и офицери. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви, училища и болници. Разграбени са българските гимназии и двореца на Цар Фердинанд в Солун. с българското консулство. Българската митрополия е превзета след сражение, а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб Катерини, на който по-късно са убити. Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са откарани в концлагера на остров Трикери, убити, хвърлени в затвори или са заточени по гръцките острови. Това е първият в Европа концентрационен лагер, в който гръцките власти са изпращали само българи. По противоречивите гръцки данни само в концлагера Трикери загиват около 7000 души, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям.

Още:

https://www.facebook.com/AzNyamaDaNapusnaBulgaria/ https://www.facebook.com/AzNyamaDaNapusnaBulgaria/photos/a.461784353915054/356295311130626/На 27 октомври 1912 г. българските войски успяват да превземат Солун.

Веднага след обявяването на войната 7-ма Рилска дивизия започва своя поход на юг към Бяло море, като за две седмици в поредица от сражения разбива турските войски и заплашително доближава Солун. Коменданта на турския гарнизон в града Тексим паша решава да даде последно решително сражение на настъпващите българи пред с. Айватово, дн. Лити, на само 20 км. от Солун. На 25 октомври обаче турците са разбити за последен път и панически отстъпват към града, преследвани по петите от българите. Междувременно от запад приближават гърците, начело с крал Георги, но те са на 30 км от градските подстъпи. Изправен пред избора да се предаде на гърците или на българите, пашата избира първия вариант. По-късно става ясно, че е бил подкупен от местни гръцки банкери, уплашени от перспективата Солун да стане български. Тъй като гръцките войски са по-далече от българските, за да наваксат изоставането си турският комендант им изпраща турски военни вагони, на които натоварените гръцки войници влизат в града и заемат гарата и пристанището. Почти по същото време от север нахлува Рилската дивизия, начело с ген. Тодоров, която заема всички квартали на Солун и част от центъра. В така очерталата се ситуация българският генерал иска да изгони гърците със сила, заявявайки пред българското командване, че най-важният беломорски град ни принадлежи по правото на завоюването му със сила от нас. В този момент цар Фердинанд се намесва и нарежда да се отстъпи от центъра, като се запазят предградията. Така в Солун се създава своеобразен кондоминиум, продължил чак до Междусъюзническата война. В града има две комендатури – българска и гръцка, клон на БНБ, клон на българските пощи, а гръцките издевателства над местното преобладаващо еврейско и турско население бързо довеждат до появата на сериозни пробългарски чувства сред тях. Тъй като гърците през 1912 г. са едва около 10% от населението на града и дори българите са повече от тях, заплахата Солун да остане за България все повече притеснява Гърция. Когато „непревземаемият“ Одрин пада на 13 март 1913 г. под напора на храброто българско войнство, цял Солун е окичен с български знамена от неговите граждани.

На 17 юни 1913, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон командван от подполковник Велизар Лазаров е атакуван от гръцката войска. Средоточени са цели две гръцки дивизии, картечници и силна артилерия преценени като необходими за да победят българският гарнизон на Солун от 1200 щика. Българите се сражават самоотвержено, загиват 93 и са ранени 160 войници и офицери. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви, училища и болници. Разграбени са българските гимназии и двореца на Цар Фердинанд в Солун. с българското консулство. Българската митрополия е превзета след сражение, а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб Катерини, на който по-късно са убити. Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са откарани в концлагера на остров Трикери, убити, хвърлени в затвори или са заточени по гръцките острови. Това е първият в Европа концентрационен лагер, в който гръцките власти са изпращали само българи. По противоречивите гръцки данни само в концлагера Трикери загиват около 7000 души, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям.

Още:

  • Солун - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD])
  • Снимки - [http://www.lostbulgaria.com/s=%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD&cat=209])

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки