Пътепис - Сенките на Припят и хората на Киев

ВНИМАНИЕ дълъг текст!Една история в думи и снимки за едно специално място и пътят до там. Пътепис в реално и 'нереално' време. Сенките на Припят и хората на Киев. Чернобил и аварията отнела хиляди животи и съсипала десетки хиляди. Вероятно стотици... Приятно четене! Или приятно нечетене.

Трака трак влака, някъде из необятна Русия. Местонахождението не ми е съвсем ясно, но е някъде на 6 часа от Москва в посока Киев. След 10 дни из Русия и емоциите от световното първенство, се отправям към Украйна. Малката Мая, която пък се е запътила с майка си към Чисинау - Молдова, тъкмо се готви за сън и тишината и спокойствието постепенно се настаняват в нашето купе. Петнайсетина минути преди 22ч през прозореца вече е почти напълно тъмно. Първата пълна тъмнина, която виждам от повече от 3 месеца насам. Не съм убеден, че ми липсва, но за повечето хора на планета Земя това е естествено и така би трябвало да бъде. За мен, няколко месечното незалязващо слънце е много по-специално и интересно, и определено нещото, което най-ще ми липсва в периода далеч от Свалбард. Дори в Москва, по това време на годината небето не става напълно тъмно, като посока-север се познава по светлото, цветно небе. Тук обаче, само за няколкото минути през които се опитвах да проверя в картата на Гугъл без интернет, къде точно се намирам, нощта напълно удави и последните наченки на сумрак. Малката мая заспа, а някъде по това време започва и второто полувреме на мача Белгия – Япония. За съжаление аз няма как, нито да го гледам, нито да науча резултата. За сметка на това, този път на тръгване от Свалбард успях да напъхам малкия лаптоп в раницата и ще боря скуката с писане. Докато ми омръзне и си пусна някой филм. Влакът не е от най-новите, но за късмет не и от най-старите, та освен работещ климатик има и контакт за зареждане на телефони, компютри и там… кой каквото си носи. Преди да се стъмни прекарах повечето време залепен за прозореца наслаждавайки се на дивата и непокътната природа из тази необятна страна. Малки селца около железопътната линия с по 3-4 къщурки не са необичайна гледка. Реки и езера, зелени поляни или такива покрити с лилави цветя… На гарите, баби продават семки, играчки, захарни петлета и какво ли още не. Това го бях виждал само в един филм и си мислех, че е само за филма, но ето, че в действителност е така. И друг път съм пътувал с влак през Русия, но само между Санкт Петербург и Москва, и тези гарови търговци не ги бях виждал. С влак през Русия определено е интересно изживяване. Един ден със сигурност ще направя едно пътуване с полярния експрес!В този момент спираме на гарата в Брянск. Още 2-3 часа до границата с Украйна и 8 часа до Киев, откъдето ще се насоча към основната цел – Чернобил и Припят. Година и три дни след предишното ми посещение в това загадъчно, странно, тъжно, но и интересно място, ще се впусна отново в бродене из дебрите му и местата, до които предния път не успях да стигна. Този път планът е различен. В Киев вече е мой съсед и добър приятел от Свалбард. Украинец от Донецк, живеещ и работещ в далечния север. Планът е прост. Тъй като посещението в зоната на отчуждение е възможно или чрез специална агенция, оторизирана да организира посещения с група, или чрез Сталкер. Сталкер обаче не се намира лесно, а и цената е доста по-висока. Освен това, преходът със Сталкер е дълъг. Преминава се през 30км гори и блата, които трябва да познаваш изключително добре, в противен случай си прецакан яко. На места в Червената гора радиацията е страшно висока. Пробиването на отчуждената зона със Сталкер е по-скъпо и по-опасно. За това пък, ние сме решили да направим нещо друго. Тъй като посещението с група ограничава свободата да откриваш сам интересните места и да влизаш където ти душа воли, а на нас не ни се броди 2 дни из радиоактивната гора, ние ще преминем през контролните пунктове с група от няколко души, а след това просто ще изчезнем. Няма как да ни намерят. Едно на ръка, че групите винаги биват водени по един и същи, сигурен маршрут и никога не се отклоняват от него. На групата не е позволено да влиза в сградите дори. Изобщо, един такъв тур отнема възможността да усетиш атмосферата и да почувстваш това призрачно място. А Припят наистина е призрачен. Дори ужасяващ. Имайки предвид как протича един подобен тур в група, а и вече бил в Припят, както и разучили града напълно, знаем, че няма как да ни намерят. Улиците на Припят не са улици като във всеки друг град или както са били преди. Сега този град е една Джунгла. Там всяка улица изглежда еднакво, сякаш бродиш през гора. С проблемите след това ще го мислим как да се оправяме. Но познавайки украинската душа и заплатата на тамошните полицаи и охранители, до затвор се съмнявам да се стигне. Не е кой знае какво престъпление. Рискът си заслужава и смятаме, че е премерен. Добре осъзнавам също, че стимулирането на корупция не е супер окей, ама.. only God can judge me ако му се занимава с глупости и кокошкарски истории.В този момент, се налага да си набия в ушите слушалките с добра външно-звукова изолация, защото малката мая нещо упорито отказва да спи и добре го изразява чрез рев. Всъщност не рев, а дране, прекъсвайки мисълта ми и насочвайки я към опити да измисля нещо супер полезно за човечеството в бъдеще, което всъщност се чудя как все още не е измислено. Заглушител на деца. Има заглушител за оръжия, които гърмят един два пъти в месеца или по-рядко (не всеки ден има такива убийства), а няма заглушител за деца, които реват по няколко пъти на ден, че и на нощ… Трябва да има някакво устройство, което да превръща детският рев в тиха и приятна музика. Или песен на птичка… 21ви век сме все пак!След един филм време, през който дори минахме паспортната проверка на руската и украинската граници, реших да се опитам да поспя. Леглото във влака е тясно и спането е почти невъзможно. Особено за човек, който нощем не спи, а спи до обяд. Около мен почти всички други спяха, освен майката на Мая, която си четеше електронна книжка. Все пак, някак си съм успял да заспя към 2:30 и в 5ч кондуктора мина за да събуди мен, и момчето и момичето от съседните две легла, които също пътуваха до Киев. Час по-късно, в 6:00ч влакът спря на ЖП гара Киев.В този град съм за втори път. Първото впечатление от преди година и това от днес са потресаващо различни. Разликата при пристигането в един и същи град през летището и през ЖП гарата е от земята до небето. ….И в преносния смисъл. Сякаш два различни свята на територията на един и същи град. А казват, че Индия е страна на контрастите. Контрасти в Индия не видях, колкото и странно да звучи това на феновете на клишетата. Контрастът между ЖП гарата и летището в украинската столица обаче, е очеваден. Толкова очеваден, че ми е трудно да повярвам, че това е същият този град, в който бях миналата година по същото време. Как е възможна такава разлика!? Къде са всички тези добре облечени, лъчезарни и усмихнати хора? Къде е роякът красиви жени?? Всъщност в този град бе най-голямата концентрация на красиви жени, която някога съм виждал. Дори по-голяма концентрация и от Санкт Петербург и Москва, които определено се нареждат веднага след Киев. След тях май е Стокхолм. Уви, пред ЖП гарата в този град красиви жени няма, а потокът от люде е поток от тъжни, оръфани, замислени хора, забили празен поглед в земята и крачейки с бавни, изнемощели крачки напред към поредния еднообразен ден на оцеляване. Такова е впечатлението, което тези хора насаждат у мен. Алкохолици, бездомни….Пред гарата в Киев, сякаш времето е спряло в някой много лош момент. Само новостроящите се масивни блокове в далечината подсказват за векът в който се намираме. Гарата в Киев е портал към предишен век или съвсем друго измерение, в което усмихнати лица няма, а обитателите му и пет пари не дават за начина по който изглеждат, дрехите които носят или всичко останало свързано с ежедневието и премерената суета на хората от измерението, намиращо се на няколко спирки с метрото.Купих си една шаурма (дюнер) от един приканващ емигрант с голяма усмивка, която дъвках 20 минути съзерцавайки преминаващите покрай мен хора и опитвайки се да си обясня причината за фрапантната разлика между тези две транспортни точки и заобикалящата ги среда и настроение. Точно преди два дни имах разговор с едно девойче, което ми каза, че щастието на човек не зависи от локацията му. С право не се съгласих с нея. Очевидно е, че щастието на човек зависи от много фактори. Като основният такъв- социалният му статус, за който до голяма степен локацията може да играе определяща роля. Но да речем, че отговорът на въпроса в главата ми бе, че нещастните хора пътуват с влак, а щастливите със самолет. Изглежда, влаковете правят хората нещастни. Скоро няма да пътувам с влак!Три спирки с метрото делят ЖП-гарата в Киев с центъра или добре познатият “Майдан“ – площад Независимост. Мястото, което промени Украйна. Мястото, на което хиляди млади хора дадоха живота си при протестите в началото на 2014, довели до редица промени в страната. За тези събития има много интересен документален филм – Winter on fire. _(Netflix)Пристигнах на Майдана рано сутринта, към 7. Все още нямаше почти никакви хора, а времето сякаш не бе Юли, а Март. След жегите в Санкт Петербург и Москва, очаквах в Киев да е още по-горещо, но тук ми се наложи да изкарам дрешката с дългия ръкав и качулката от раницата. Майданът е различен от миналата година. Сега, точно до красивата извисяваща се високо-високо “Стела‘‘, са монтирани високи, метални платформи с фотографии, уловили различни моменти от историческия и трагичен протест, по-късно преминал във война, която се води и до днес в източната част на страната.Като споменах локация и това, как тя би могла да повлияе на душевното състояние на човек, се загледах в хората около мен, седейки в Макдоналдс, пишейки и убивайки времето до чекирането ми в апартамента, който съм си резервирал в центъра на Киев. Разликата в начина по който хората разговарят помежду си в различните страни е голяма. В Норвегия например, хората са толкова спокойни в разговорите си, че сякаш никога не обсъждат някакъв важен въпрос, а си разказват приказки за лека нощ. В други точки на света пък, хората сякаш вечно се карат. На съседната маса обаче, разговорът между две жени е изпълнен с неприязън към трети лица, които обсъждат с един особен патос. Жената седяща с лице към мен смени 20 различни изражения на лицето си. Очите и през повечето време са насмалко да изскочат, а интонацията и е забързана и рязка. Не са ми нужни повече от 3 минути за да и направя психо портрет, според който за мен това е една жена, вечно убедена в правотата си. Жена убедена, че тя е най-безгрешният, справедлив, неоправдан и заслужаващ много повече от това, което притежава човек. Всички трябва да са като нея и да взимат пример от нея. Жена, която бих оприличил като характер- Свекърва. Свекървище! Такива съм виждал много и у нас, в България. За това смятам, че локацията е определящ фактор за душевното състояние на голяма част от човечеството. Локацията определя манталитета. А бидейки в Украйна усещам, че манталитетът тук не е много по-различен от балканския. Може би за това Азия и Южна Америка ми харесват толкова много и там се чувствам по съвсем различен начин. Хората! Така различни.Едно нещо обаче ме озадачи на път към Макдоналдс. Преминавайки през подлеза на Майдана, където е изходът на метрото, точно преди да изляза от другата страна, до стълбите, очевидно бездомен човечец палеше цигара, която току-що бе измолил от един от преминаващите. Бе обут в стари, сиви джапанки, бежов тричетвъртен панталон и мръсно бяла фанела. В този момент, заядлива лелка, с физиономия на строга учителка и всезнайка, без дори да се спира, вървейки му каза с надменен тон – знаете ли, че тук е забранено да се пуши?-Зная -отговори и човечецът, толкова примирено и спокойно. Все едно се чувстваше виновен или просто нямаше абсолютно никакво желание да се заяжда с тази жена.-Като знаете излезте на стълбите! -продължи жената, като явно денят и нямаше как да започне добре, ако не се заяде с някого. Това което ме изуми бе, че този човек, който очевидно не притежаваше нищо, който просто искаше да е на топло, вместо или изобщо да не я отрази, или да и каже “пошла нах_й‘‘, както биха сторили повечето хора в такава ситуация, просто излезе на втората, третата стълба за да не е в подлеза и изпуши цигарата си там. Седнах на парапета след стълбите на подлеза, защото тази случка ми бе доста интересна и исках да му направя някоя скришна снимка. Случката обаче не приключи така. След като изпуши цигарата си, този беден човек, човек вероятно живеещ на улицата и който би било логично да е абсолютен игнорант, вместо да изхвърли цигарата си на земята, изкачи стълбите, излезе от подлеза, загаси и изхвърли цигарата си в пепелника, който бе част от кофата за боклук. Ха. Това вече беше нещо, което незнайно защо ми направи изключително силно и приятно впечатление. И ме накара да се замисля за толкова много неща. Как културата на един бездомник, скитащ се из подлезите, може да бъде по-добра от тази на повечето заможни или средно-статистически, работещи хора. Какво знаем за тези хора и забелязваме ли ги изобщо? Съдим ли за книгата по корицата и?Човекът се приближи към мен и ме заговори. Предполагам, заради раницата ме попита говоря ли руски. След това ми каза, че не се чувства добре и сложи ръка върху гърлото си. Помислил си, че като изпуши една цигара, ще му олекне, но станало по-зле. Дали бих могъл да му взема едно шишенце вода. Попитах го колко струва водата, каза че е около 20 гривни. Попитах закусвал ли е. Дадох му и малко за закуска. Благодари ми и слезе обратно в подлеза след кратък разговор.Точно пред Макдоналдс друга интересна личност се залепи за мен. Отново бездомник, но млад. С камуфлажни панталони и шапка с козирка, а върху шапката качулка. Страшно позитивен и усмихнат. Заговори ме директно на английски. Каза ми, че леля му живее в САЩ и е живял там. Идея си нямам защо се е върнал. Може би си има причини. Помоли ме просто да му взема едно кафе. Взех му го с кеф. Когато му го дадох ми каза, че ще имам добър късмет. Аз съм му дал кафе, той пък ми дава късмет. Good deal man, good deal -благодарих му за добрата сделка.Киев е интересен град. Безспорно, страшно красив, но ще отминат страшно много години, преди там да настъпят някакви положителни промени. Войната е оставила ужасно мръсен отпечатък. Из тези невероятно красиви улици, вечер можеш да видиш хора спящи по пейки, по земята и в подлезите. Често миризма на урина на централни места. Млади хора, в 20тте години на своя живот, се опитват по всякакъв начин да изкарат някакви пари на улицата. Наистина всевъзможни начини. Легални такива. Най-различни игри, чрез музика, танци, изкуство… С костюми на животни… надявайки се чужденците да се снимат с тях срещу няколко гривни. Изключително тъжно. Беднотията е потиснала хората до състояние на апатия и отчаяние. Миналата година Киев бе по-различен, но предполагам това е така, заради конкурсът Евровизия, на който украинската столица бе домакин. Атмосферата в този прекрасен град би могла да бъде съвсем, ама съвсем различна. Дано това се случи по-скоро!На следващия ден тръгнахме към Чернобил сутринта в 7. Групата бе от около 12-13 души от различни страни. Норвегия, САЩ, Германия… Записването става предварително, като онлайн се плаща 25% от стойността на екскурзията, а при потеглянето останалата част. Трябва да си носиш паспорта и задължително дълги панталони и дълъг ръкав. При потеглянето, водачът на групата раздава едни брошури с картинки, показващи къде ще се ходи и какво ще се гледа. За мен, нищо интересно. Единственото интересно нещо е самият град Припят. Но пък там групата прекарва изключително малко време в края на тура, което нас не ни устройва. Пътят от Киев до зоната на отчуждение е около час и половина, през които водачът дава различни инструкции, разказва назубрената си история и факти, както и пуска кратък филм за аварията на телевизорчето в микробуса. Което за мен е необяснимо имайки предвид факта, къде отиваме и що за дестинация е това. Едва ли има човек, който е тръгнал към Чернобил просто ей така без да е гледал поне 20 филма за Чернобил. Логично е, че за да се запътиш натам трябва да си поне малко обсебен от мястото. Аз съм изгледал и изчел стотици материали и филми за това място и аварията, така че информацията не можеше да ме обогати особено. Нямах търпение да изчезнем. Дима беше проучил кога точно преминава автобусът, каращ работниците, към саркофага с който е изолиран авариралия 4ти реактор. В момента около 30 души работят по подръжката на металния саркофаг. Два саркофага обгръщат експлодиралия реактор. Единият по-малък, построен непосредствено след аварията, чийто срок на годност бе 30 години и новият, започнат през 2016та, който ще бъде завършен през тази година. Той е и най-голямата подвижна, метална конструкция в света. С тегло от 36000 тона, височина 108 метра и цена от 2.1 милиарда евро, конструкцията има за цел да предотврати отделянето на радиоактивни частици в атмосферата в следващите 100 години.Първият пропусквателен пункт е строго охраняван. Той се намира на около 30км от Припят и около 15-16км от атомната електроцентрала. Там се случва проверката на документите по списък, изготвен от туристическата агенция дни преди посещението. Властите на бариерата вече разполагат със същия списък при пристигането на групата. Следващата проверка е малко преди първото изоставено село – Залеся. След преминаването на втората бариера, групата спира за обиколка из селото. Точно там използвахме момента да избягаме. Водачът на групата беше момиче, около 30 годишна на име Александра. Хубавичка. Опитахме се да я предупредим за намеренията си чрез шега и намек още в самото начало на маршрута, което не и се понрави особено и като че ли малко я стресира. Дима беше резервирал тура и имаше телефонният и номер. Странното е, че около 20км навътре в отчуждената зона обхватът на телефона напълно изчезва. Понеже в Залеся все още имаше обхват, решихме да изпратим съобщение на Александра, да не се притеснява и да не се паникьосва. И че ще се постараем да ги чакаме на пътя преди последния пропусквателен пункт на връщане. След това изключихме телефона и се отправихме към пътя, където трябваше да премине автобуса с работниците. Беше стар, квадратен, с малки кръгли фарове автобус. Не се и съмнявахме, че ще спре, тъй като едва ли всеки ден се срещат пешеходци на това шосе. Ако не, просто щяхме да извървим разстоянието. Шофьорът бе сравнително млад, около 40 годишен украинец, който ни попита какво правим там. Обяснихме му, че сме изгубили групата и трябва да стигнем до електроцентралата, където ще ни чакат. Човекът се хвана и ни закара до 4ти реактор, където остави работниците. Беше около 9 сутринта. Когато работниците слязоха, Дима му обясни какво всъщност сме направили и го помолихме да ни закара до Припят преди да се върне обратно, като ще му се отплатим. Не трябваше да го убеждаваме дълго. Срещу 1500 гривни (около 50 евро), човекът ни закара с кеф. Това бе една голяма част от месечната му заплата, която му отне не повече от 15 минути. И вълкът сит и агънцето цяло.Припят е изключително трудно да бъде описан. Причината за магнетичността, която ме дърпа към това място може би е, че аварията се случва точно 5 дни преди да се родя. Всъщност, се твърди, че радиационният облак е бил над България по време на манифестацията на 1ви Май 1986г. Денят, в който съм се родил. Дали това, дали просто заради самата мистика около този град, не знам. Знам само, че Припят от край време е място, което ме озадачава. На което винаги съм искал да отида, макар да не съм вярвал, че това някога ще се случи. Всъщност, всяко изоставено и пусто място ми влияе по особен начин и такива места ме привличат. Усещането там е странно и трудно може да бъде предадено с думи. На такива места, ролята на времето върху нас, върху планетата и живота, придобива физическо измерение. Когато се разхождам из подобно място, гледайки пустотата му, останките от това, което е било, в главата ми винаги се изрисува картинката на мястото преди да бъде изоставено. Макар, никога да не съм го виждал дишащо. Представям си всеки детайл, всеки ъгъл, всяка стена с олющена от времето мазилка, във вида в който е била. И хората минаващи покрай нея. Как са облечени, какво ги е вълнувало, накъде са отивали. Може би в някоя друга паралелка вселена, това място кипи от живот. Кой знае…Припят обаче е най-специален от всички градове призраци на които съм бил. И ето, че вече бях тук за втори път. Имахме цял ден на разположение да развинтим въображението си и да осмислим мащаба на тази трагедия. Няма да е пресилено ако кажа, че в Припят има енергия, по-силна от всяко друго място на което кракът ми е стъпвал. Другото силно енергийно място бе Варанаси, Индия, може би заради смъртта във въздуха. Но няма как да бъдат сравнявани. Атмосферата в Припят е абсолютно уникална. И няма как да е иначе. Тази трагедия е колосална и малко хора се замислят за истинският ѝ мащаб, встрани от жертвите на радиацията и тези с влошено до живот здраве. Да, това са основните последици, за които хората се замислят и отчитат като трагедия. Малко обаче осъзнават какъв е отпечатъка върху живота на всеки един от 50те хиляди жители на този град, както и останалите хиляди души в околните села, напуснали домовете си без дори да осъзнават, че никога повече няма да се върнат в тях. Никога повече няма да спят в своето легло.Ден като ден, топъл, пролетен… всичко си вървяло както обикновено. Никой по нищо не можел дори да предположи, че това ще е денят, след който нищо в живота му вече няма да бъде същото. На 27ми Април 1986г в 13ч съобщение през високоговорителите огласило град Припят. На хората било съобщено, че поради авария в атомната електроцентрала и неблагоприятна радиационна обстановка, градският съвет е взел решение на база осигуряване абсолютната безопасност на гражданите, особено децата, да се извърши временна евакуация на областта. И че всички необходими мерки за разрешаване на ситуацията са предприети. Жителите били помолени да следват инструкциите на милицията и да не изпадат в паника. Да вземат със себе си единствено жизнено-важни неща от първа необходимост, храна, да не забравят да затворят прозорците си, да изключат електрическите уреди и да не оставят течаща вода. Евакуацията трябвало да започне в 14:00 часа. 2000 автобуса от Киев и областта били вече на път за Припят. В страната настанал абсолютен транспортен хаос. Информационното затъмнение било пълно. Много от главите на семействата били в електроцентралата и знаели какво се случва, но 1986 година мобилните телефонни и интернет за масово потребление все още били малко по-напред в бъдещето. И така, за два и половина часа 50000 души напуснали Припят с убеждението, че ще се върнат 2 дни по-късно, оставяйки след себе си истории и мечти. Оставяйки животът си такъв, какъвто бил до този ден. 50000 изцяло променени съдби. И то променени, не към добро. 50000 разбити живота. И това само в Припят. На хората не било позволено да вземат със себе си дори домашните си любимци.Представете си град. Който и да е град. Напълно празен. Представете си, че се разхождате из него, две седмици след пълното му опустяване.Представете си тишината……………………………………………………. А сега си представете тишината, разрязана от кучешки лай и котешки мяу на хилядите заключени животинки, умиращи от жажда и глад, напълно недоумяващи какво се случва и къде са техните стопани. Какво ли са усещали тези бедни същества с отминаването на часовете, които се превръщали в дни, чакащи пред вратата и вслушващи се във внезапната тишина. Очакващи завръщането на стопаните си. Умиращи бавно и мъчително. Дали от глад, дали от жажда… Дали от мъка.Факт обаче е, че някои от кучетата уцелели. Успели да напуснат заключените домове и поели животът си в собствените си лапи. Научили се да ловуват, да оцеляват и да създават семейства. Тези кучета са оставили поколения след себе си. Поколения, които днес живеят сред лосове, вълци, лисици…Град мечта. Такъв трябвало да бъде Припят. Завършен само 16 години преди да бъде изоставен завинаги. Построен да осигури всички необходими удобства за живота на работниците в 5те реактора на атомната електроцентрала и техните семейства. Щастлив живот! Всички удобства, за които повечето съветски градове можели само да мечтаят. Богат и иновативен град, чийто жители били считани за късметлии. Стадионът почти бил завършен. Само тревата върху терена имала нужда от десетина дни, за да приеме първите спортни мероприятия. Днес разхождайки се из футболното игрище, покрито с високи дървета, си давах сметка колко бързо планетата заличава човешките следи. Как природата сама засажда своите дървета, а ние се бием в гърдите, когато посадим едно.На 1ви Май, като подарък за жителите на Припят трябвало да заработи чисто новият, невиждан до сега увеселителен парк. Прекрасно виенско колело, въртележки, блъскащи колички… Вместо това, паркът бил пуснат в експлоатация в часовете преди да бъде обявена евакуацията на 27ми Април, с цел да разсее хората и да намали стреса от предстоящата новина. Това бил първи и последен път, в който колелото се завъртяло. Днес увеселителният парк се е превърнал в символ на Припят. Символ на парадокса. Най-тъжният увеселителен парк на планетата.Прекарахме целия ден из улиците на града-гора. Ден, който в никакъв случай не бе достатъчен. През този ден небето над Припят се промени поне 3 пъти. Хем беше чисто, хем облачно. Разхождайки се из празните апартаменти не спирах да си мисля, кой ли е живеел там?! Къде ли са сега тези хора, как ли е продължил животът им? Какво ли са правели на 27ми Април 1986г преди да се качат в един от тези 2000 автобуса и да се отправят в може би най-дългата автобусна колона правена някога, към…. Всъщност към какво? Къде ли са били настанени тези хора. В общежитие… в някое село като голяма част от евакуираните… къде?? И колко често днес се връщат в спомените си на това, някога приказно място? Стараехме се да се движим на открито, но любопитството ни дърпаше от време на време към сградите. Те обаче, не са напълно безопасни. Убедихме се в това, когато стигнахме до едно от училищата. Почти половината от него се бе срутила, отваряйки гледка към класните стаи с чиновете, столовете и дъската на стената. Като декор от филм.Карта на крада и стари снимки ни служеха за ориентир, тъй като много от улиците са трудно разпознаваеми, а сградите почти изцяло скрити зад гъста растителност.На последният етаж на един от високите блокове, където се откриваше прекрасна гледка към града, стоях и си мислех, как някой съветски човечец е посрещал изгрева рано сутрин преди работа. Правел лека физзарядка, а след това закусвал на балкона, пиейки сутрешното си кафе, чай…. или водка.Цели села били изравнени със земята с булдозери, тъй като дозата радиация измерена в тях била прекалено висока. Останките, заровени в земята, което довело до обгазяване на почвата и водата в региона, правейки го негоден за живот за хиляди години напред. Редица човешки грешки, довели до една от най-големите трагедии познати на света. Място, за което може да се разказва безкрайно. Място, което не може да те остави безразличен. Чернобил е една съвкупност от доброто и лошото. От хора, които не би трябвало да бъдат наричани хора и от хора герои. Такива, дали животът си за да предотвратят трагедия, невъобразима по мащаб. Град на забравените герои. На не упоменатите дори.Припят ще остане вечно млад. Но тъмните и опасни последствия ще живеят като смъртоносно напомняне, дори слънцето да продължава да свети.В края на деня се отправихме към пътя, където да пресрещнем микробусчето на Александра. Не беше никак доволна. Но обещахме да и се реваншираме като я заведем в един страхотен бар с невероятни коктейли в Киев – Паровоз. Ако имате път към Киев, отбийте се. Дори и без да сте били в Припят. Ако пък сте били, още по-добре. Няколко коктейла неутрализират напълно дозата радиация, която сте приели в призрачния град.

Не съм виждала нещо по зловещо....

Отговорете на тази публикация

Винаги ми е било странно, как толкова играчки, най вече кукли и противогази, са на най-необичайни места.

Да изглежда като нагласен декор за хорър филм

, точно. Не имам тези снимки предвид, а по принцип. В родилно отделение на "магарето" кукла...

Отговорете на тази публикация

Прекрасни снимки и разказ

Отговорете на тази публикация

страхотно си го описал и показал, евала!

Отговорете на тази публикация

Чета твоят разказ Филип и тръпки ме побиват....бях в Киев през далечната 91 когато това бе един горд, много добре развит град, със стандарт на живот доста по висок в някои отношения от Москва...разглеждайки околността тогава минахме съвсем близо и до Чернобил с автобусчето...както винаги отличен очерк!

Отговорете на тази публикация

Покъртително. Радвам се, че отново прочетох този разказ. Искам да видя Припят, за мене той е паметник на човешката цивилизация, една голяма удивителна, сложена от боговете, за да ни покаже какво ще се случи, когато нас вече няма да ни има.

Отговорете на тази публикация

Благодаря за описателната разходка...събуди в мисли и теми

Отговорете на тази публикация

Страхотен разказ!

Отговорете на тази публикация

Улових се, че съм спряла да дишам... Добре, че дойде частта с изоставените домашни любимци за да се разплача и поема въздух...

Отговорете на тази публикация

Без думи, без дъх...само смълчани сълзи...

Отговорете на тази публикация

Това е най- увлекателното нещо,което съм чела скоро. Благодаря Ви, че ни направихте съпричастни!

Отговорете на тази публикация

Невероятен разказ! Покъртителна история.

Отговорете на тази публикация

Изключително съм впечатлена от разказа ви!!!

Отговорете на тази публикация

Ее...това е второто място,което искам да видя...първото е Сеул. Планетата не е само замъци и плажове,тя е много повече.

Или Пхенян..?

Отговорете на тази публикация

Прекрасен разказ! Не спирайте да пишете!

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

Групата е затворена, за това няма.

Намерих начин,заслужава си да се прочете?

Отговорете на тази публикация

Покъртително. 3нам историята и въпреки всичко ме побиват тръпки. Раэплака ме. Според мен таэи статия трябва да се прочете от света.

Отговорете на тази публикация

Прекрасен разказ, Филип! Отново ме остави без дъх! ?

Отговорете на тази публикация

Без думи съм!

Отговорете на тази публикация

Филип, каквато и история да разкажеш, изглежда реалистично и спиращо дъха.....адмирации за усещането ти за важните и/или красивите места! Браво!

Отговорете на тази публикация

Ако напишете книга, непременно ще си я купя и прочета с голям кеф!

Един ден... Но тя ще е с истории, които не са за тук ? С неказсните случки по време на пътешествията.

Отговорете на тази публикация

Невероятно интересно четиво! Благодаря! Пренесохте ме там, където дори не съм си мислила, че ще надникна. Атази 1986 няма да забравя никога точно заради Чернобил. Така разказано ще може и в книга да се превърне. Успех!

Отговорете на тази публикация

Много интересно си го написал. Не отдавна гледах един филм за този призрачен град и ме побиваха тръпки. Пишеш увлекателно и наистина можеш да напишеш книга за пътуванията си.

Отговорете на тази публикация

Вълнуващо до болка,сякаш бях там,написано точно и ясно,интересно,за втори път чета от вас за Чернобил,колко страшно е било,адмирации за смелостта!

Отговорете на тази публикация

Благодаря за разходката.

Отговорете на тази публикация

Уникален разказ!

Отговорете на тази публикация

Филип,настръхнах докато четох разказа ти Благодаря,че ни даваш възможността да осмислим тази зловеща трагедия.

Отговорете на тази публикация

Снимките ви са много добри и впечатляващи

Отговорете на тази публикация

Благодаря отново за чудесния разказ и за добре подбраните снимки! Пренесох се в това призрачно място! Дано никога повече не се случват такива ужасяващи неща!

Отговорете на тази публикация

Филип, знаех си, че ще продължиш да ни правиш част от твоите приключения, но пак съм изненадана от реалистичния ти и увлекателен разказ!!!! Колко ли неразказани истории имаш?!? Очакваме ги!! Изключителен човек си!

Не всички са за разказване ? Поне не по този начин.

Отговорете на тази публикация

БЛАГОДАРЯ за възможността да бъда мислено на това призрачно място чрез Вашия разказ! Моля Ви, Филип, съберете всички публикации в сборник и го издайте. Ще имате много благодарни почитатели! Бъдете здрав и щастлив, млади човече!

Отговорете на тази публикация

Адмирации за смелостта ви, за споделянето и за начинът ви на писане.

Отговорете на тази публикация

Прекрасен разказ, пътепис, очерк. Прочетох го на един дъх. Продължавайте да ни правите съпричастни, на нещата, които ви вълнуват. Пишете много увлекателно.

Отговорете на тази публикация

Чакам сборник с вашите снимки и разкази Благодаря

Отговорете на тази публикация

Тъжно място.

Отговорете на тази публикация

Страхотен разказ.

Отговорете на тази публикация

Това са потресаващи снимки, побиват ме тръпки, за съжаление това не е роман от Стивън Кинг, това е истинския "Ден на страшния съд", в който всички получаваме присъда "виновен".

Тези потресаващи снимки поразително приличат на снимки от нашите напуснати села, затворени училища, разбити читалища, изоставени социални домове, болници и др. сгради... И всички ние сме виновни за съжаление...

Отговорете на тази публикация

Благодаря ви за срахотния разказ и снимките прибавени към него.Никога няма да забравя тази 1986 година,бях тинейджърка тогава.Бяхме на бригада,колко ягоди изядихме на полето ние си знаем.А в последствие ни казаха да ги измиваме преди да ги консумираме.Научихме за аварията може би седмица след като се случи.Класната ни ръководителка ни каза,но много хора особено от селата научиха много по-късно.Благодаря ви,че ни направихте съпричастни във вашето пътешествие в миналото.

Отговорете на тази публикация

Отново спиращ дъха разказ. Благодаря ви че ме принесохте на място където едва ли ще ми се удаде възможност да отида, но го видях и почувствах с всяка ваша дума.

Отговорете на тази публикация

Филип президент. Най-добрия писател измежду готвачите, най-добрия готвач измежду писателите, най-...., обърках се вече, но е най ?

объркано, но много добре казано ?

Отговорете на тази публикация

И да се помни, че аз пръв го предложих за президент. Да си ги нямаме после, аз това, аз онова

Отговорете на тази публикация

Благодаря за разказа? толкова е добре написано, че все едно сме там.

Отговорете на тази публикация

Страхотно!¡

Отговорете на тази публикация

Страхотно пишеш човече,уникален талант като расказвач....аплодисменти за начина да пренасяш човек със снимки и разказ в разллични кътчета на света...Чакам с голям интерес следващата публикация!

Отговорете на тази публикация

Dosta tajno i mnogo interesno Blagodarq

Отговорете на тази публикация

Благодаря!

Отговорете на тази публикация

Невероятен разказ!

Отговорете на тази публикация

С голям интерес прочетох статията,научих много неща за аварията в Чернобил,макар,че бях чела за това и преди.Спомням си този 1 ви май,почерпиха ме с череши,които бяха току що откъснати от дървото,които бяха като напръскани току що с някакъв препарат,..

Отговорете на тази публикация

Благодаря. Благодаря за прекрасно написаното четиво. Благодаря за инфото. Напишете книга- ще си я купя.

Отговорете на тази публикация

Благодаря ви, невероятен разказ. За всички хора, чийто живот започва и свършва с оцеляването. Много харесвам това, което пишете и начинът по който го преживявате. Възхищавам ви се. Продължавайте. Следваме ви:)

Отговорете на тази публикация

Уникално...различно... и толкова добре написано- все едно сме там... браво!!!

Отговорете на тази публикация

Браво!Написаното от теб беше невероятно.Напълно се усеща атмосферата от мястото.

Отговорете на тази публикация

Filip Zahariev кога ще ходите към Северна Корея и Зона 51? ??ислам да прочета нещо от първо лице и за там ???

Отговорете на тази публикация

Зона 51 е пълна глупост. В Северна Корея вероятно есента.

Отговорете на тази публикация

Впечатляващи снимки и много увлекателен разказ! Адмирации и за смелостта! Родена съм точно на 26.04.1986г. и винаги ми е било много тъжно,когато по телевизията излъчваха репортажи за отбелязването на годишнината от трагедията с ужасяващи кадри.Но това да го видиш от първа ръка и по този начин е невероятно! Благодаря за споделеното преживяване!

Отговорете на тази публикация

Благодаря!

Отговорете на тази публикация

Filipe невероятен човек сте.Да отидете чак до там,въпреки риска,поздравявамте.

Отговорете на тази публикация

Пишете леко, приятно и увлекателно! Не мисля обаче, че такова място трябва да бъде обект на посещения! Няма нужда да обяснявам защо! То затова е и онази приказка- луди-млади!

Отговорете на тази публикация

Увлекателно и различно. Харесват ми нестандартните “екскурзии”. Светът не е само палми и острови... И се радвам, когато млад човек пише така грамотно. Браво ?

Отговорете на тази публикация

Благодаря Ви!

Отговорете на тази публикация

Припознах своите копнежи и стремежи към тези места и истории в текста! Поздравявам ви! Имате око и стил на писане! Такава "разходка", колкото и субективна да е, дава повече от четене на сухи статистики и фактология. БЛАГОДАРЯ!

Отговорете на тази публикация

Благодаря за разказа и снимките.Вярно е, че е различно място, но човек има нужда и от тази реалност.

Отговорете на тази публикация

Благодаря Филип, отново спиращи дъха разказ и снимки!

Отговорете на тази публикация

Тъжно..,но е факт.

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази публикация

Има много неизвестни факти за това място, но не е лесно да се преразкаже в един пътепис.

Отговорете на тази публикация

Чакаме следващия с нетърпение, пътуваме с теб!

Отговорете на тази публикация

Благодаря отново.

Отговорете на тази публикация

Благодаря.Съпреживях пътуването заедно с теб.Чудесно написано,трогателно.Очаквам още пътеписи с нетърпение!

Отговорете на тази публикация

Радвам се, че има отворени млади хора като вас, Филип. Интересното е, че ние, вашите родители, сме го живели това. Отидете в Козлодуй, това беше нашият атомен град - гордост. Така щеше може би да изглежда Припят днес. През 1986 г. аз завършвах гимназия, предстояха ми изпити за университет, красиво бъдеще. Само няколко години по-късно, през 1989 г., животът ни се преобърна на 180 градуса и от тогава, та чак до сега, поколения живяхме в невероятни премеждия, съпътстващи смяната на един обществен строй, с друг. Режими на ток, на вода, купони, гигантска инфлация, сблъсъци и палежи, мутри, гледахме си децата (вас), изключително трудно. Но това е то, съдба. Благодаря ви, че ме върнахте към тези спомени от младостта ми - и у нас, в България, по гарите имаше бабички, които продаваха разни захарни петлета и пр. Въобще, което виждате в Русия (извън мегаполисите) и Украйна, беше и в България. На някои места по света, животът е спрял миналото - колко далечно е това минало, зависи от хората, които живеят (или не живеят) там. В Йемен, примерно, животът е спрял в 14 век. Между другото, пожелавам ви да посетите Йемен - люлката на исляма, Савската царица, кафето Мока и КАТ за дъвчене. Поздрав!

Отговорете на тази публикация

Уникални снимки и много увлекателни разкази. Браво!

Отговорете на тази публикация

filip0 пишете моля още. Сигурна съм, че има още много снимки и още разкази за Припят и не само. Очаквам с нетърпение следващ разказ. Умеете да ни накарате да го съпреживеем, а това значи, че е искрено. Благодаря Ви, че не пазите тези преживявания само за себе си!

Отговорете на тази публикация

Браво! Страхотно описание! Продължавай да пишеш.Важни са малките моменти а ти ги виждаш и описваш много добре.

Отговорете на тази публикация

Писах, ама админа не го одобри. Било пътешествие в България и си имало група за пътешествия в България:))

Отговорете на тази публикация

Аз също много Ви благодаря за разказите. Дори не мога да избера дума, с която да опиша преминалите емоции и чувства през мен докато чета! Благодаря, че разказвате неща, които повечето хора не предполагат дори, а и не се замислят за тях, за изстрадалите хора от първа линия, не по - назад за животинките (за тях си поплаках милите)! Очаквам с нетърпение всеки Ваш разказ и се гордея, че имам такъв земляк като Вас?!

Отговорете на тази публикация

Имам "поглед" в групите "Видяно в България" и "Домашни вкусотии" и се убедих, че независимо от темата, админите решават кого да толерират и невинаги е заслужено!

Отговорете на тази публикация

Едва ли този пост щеше да е излишен на фона на всички глупости, които се публикуват, но все тая. Нейната група, нейните правила.

Отговорете на тази публикация

Да опитаме да апелираме към админа - Г-жо/Г-н Администратор, бихте ли удовлетворили нашето желание да се запознаем с поста на Филип Захариев за България, който по негови думи сте заличили. Г-н Захариев пише много увлекателно и считам, че всеки негов репортаж е познавателен за участниците в тази група. Вярвам, че ще изпълните молбата ми/ни! Поздрав!

Отговорете на тази публикация

Молим, Администраторът на страницата да разреши поста на filip0 на тема България. Този човек внася толкова свежест, разказва с такава жар, направете "изключение", молим Ви!

Отговорете на тази публикация

filip0 чакам отговор!

Отговорете на тази публикация

увлекателен разказ. Филип, майстор на дългия разказ? Благодаря и за снимките - и тъжни и ужасяващи, но поне съм видяла как изглежда Припят. Иначе не ме влече да го посетя. Една трагедия на цивилизацията.

Отговорете на тази публикация

Докато не го е изтрила админката... http://www.slowtravel.bg/places/in-love-with-sofia/

Отговорете на тази публикация

Задлижава си всяка дума! Браво

Отговорете на тази публикация

Живея в София и никога не съм я виждала такава. Нито знам ресторанта. Сега обаче непременно ще го посетя. Чудесен пътепис, с много атмосфера и хубава енергия!

Отговорете на тази публикация

Уникален си!Няма да спра да ти казвам,че си талантлив в писането.Иизчетах текста на един дъх.Толкова увлекателно,с толкова връхлетели чувства,в детайли разказано за едно призрачно място,което докосва и навява тъга и гняв и безнадежност и страх и Пътувай,пиши,а ние ще четем с удоволствие!

Отговорете на тази публикация

Ето, че имало начин да се прочете и този пътепис?. Много увлекателна история (обичам тази дума и не знам защо ми напомня за едни тв новели "Разкази с неочакван край", които обожавах). Та... Отплеснах се, но сигурно реших, че след като сте толкова добър писател, сте също толкова добър слушател, пардон, читател?! Май казах основното, да не рсзтегна локумите, ха ха, но, наистина ТРЯБВА да издадете книга с всички пътеписи и рестописи. Вие сте истински пътешественик (сетих се за Галактическия стопаджия, пак не знам защо), а не просто човек, обиколил много места от "Планетката" Ни?

Отговорете на тази публикация

Има доста противоположни мнения на тези на моментните власти в Киев относно какво се е случило на Майдана през 2014 г. и изобщо около ситуацията в Украйна. Гениалният американски режисьор и трикратен носител на Оскар Оливър Стоун продуцира документален филм за тези събития - Ukraine on Fire. Филма показва накратко новата история на Украйна, периода на национализма и погромите срещу евреите, укриването на престъпниците от ЦРУ, за да бъдат използвани за техни цели, хронологично се стига и до сегашните събития. Режисьор на филма е млад украинец, който работи в Холивуд, така, че трудно може да се набедят авторите в про-руска пропаганда. Има го на youtube филма -

Иначе икономическата ситуация в Украйна само ще се влошава. През 2014 г. тогавашната администрация на САЩ наляха 5 милиарда долара в страната, за да се случи каквото се случи, но след като руснаците си взеха обратно Крим и се видя, че няма да могат да изгонят черноморският им флот от базата в Севастопол, загубиха интерес и повече нито ще дават пари, нито ще продължават да натискат западноевропейците да дават. Тръмп пък Украйна изобщо не го интересува и не му влиза в плановете. Като се построи Северен поток 2, руснаците най-вероятно ще престанат да транзитират газ през Украйна и украинците ще загубят и таксите от транзита.

Отговорете на тази публикация

Наистина една реалистична история в думи и снимки......Продължавай смело напред момче,МОЖЕШ ГО.....?

Отговорете на тази публикация

И пет човека да са загинали, пак са много, попитайте близките им. На чужд гръб и сто тояги са малко!

Отговорете на тази публикация

Там е въпроса, че не са нито 5, нито 200. Иначе, според последната реплика на господина става ясно, че украинците са накачурили хиляди снимки из Киев на уж загинали на Майдана, пък вероятно са ги свалили от интернет и са им измислили имена. Ей така, за да изглежда по-драматично. Пък и не ми отговори, какво всъщност е ясно изразеното ми мнение по въпроса:))

Отговорете на тази публикация

Филип, според тебе какво точно се е случило в Украйна? Имам приятел бесарабски българин, силно антируски е настроен, иначе говори на руски, освен на старинен български диалект. Каза, че децата учат в училище на украински, обаче не го разбирали.

Отговорете на тази публикация

Каквото и да кажа, ще бледнее пред написаното от теб. Дори статиите, които съм чела по темата бледнеят пред разказа и описанията ти. Само мога да кажа: Поздравления за смелостта. Никога не се отказвай. Ти си един от малцината, които от страни погледнато, могат да бъдат наречени Щастливци. Желая ти здраве и късмет! Разказа ти е невероятен!

Отговорете на тази публикация

Майстор на пътеписа! Благодаря!

Отговорете на тази публикация

????

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки