Пътешествията ми из Непал и Тибет

29,05,2012-Катманду- Кодари - Непал - Zhangmu - Nyalam - Tibet

Kumar довоелен показва къс хратия,, която започва с моето име и имената на участниците.Аз съм много объркана ( някъде имам снимка на този лист и ще го покажа) и идва момента да питам Кумар, коя е Мис Наталия и няма ли да бъде с нас.Готиният Непалиец се хили и разказва, той какво е преживял,да има нашата група.Слушайки го, ми иде да го разцелувам на момента.Неговата идея, както беше ни уведомил месеци по рано-включваше и само Мис Наталия-Чибурашка.Когато седмица по рано, преди ние да кацнем, китайците променят условията, че най малко трима от една националнсот могат да влизат в Тибет, то Мр Кумар Бастет изпада в ужас.Разказва ми, как аз съм една от малкото, да му платят 8 месеца предварително депозит и в същото време да работят за Тата ( тойси мисли, че колегите ми ще по0следват стъпките ми.Ами, не.Те са друго поколение и планината не ги вика.Тази планина вика по списък ).И да се случи случката с промяната на закона.И той почва да разказва, нещо за което искам да го разцелувам.Казва, когато се разбра, че с Наталия –с Американски паспорт не можете тримата, пратих молби до всички тур оператори в Катманду( дори с които не съм в приятелски отношения).Размяна-трябва ми един Британски гражданин. И се появява Ричард, с който ден по късно се запознаваме, а за случилото се-Кумар плаща много за да вземе-Ребека и Ражеш и с Чибурашка станали трима Американски граждани.Това е и причината, вместо един джип-трима тириста, както пишеше в обявата и както аз исках да пътуваме два джипа към Тибет, ден по късно.Мистерията разбрана.Изпитвам обаче, най голямата скука да вечерям с Ребека и Рджеш( малък от нея поне 15 години и жена манипулираща за кеф) и малко преди осем им казвам Чао... и с най бързото такси се моля да хвана отворена аптека в Катманду.Никога през живота си до сега, не съм ходила на по високо от 4600 метра в Латинска Америка и предизвикателството-5600 – най – висока точка в Кората около Кайлаш ме плаши.Но в същото време съм чела-точно в Катманду, ще си купите хапчета за височинна болест, които никъде другаде, не се продават.Купих ги, изживях, каквото изживях с тях и само мога да кажа-Човешкото тяло за всеки един от нас, е предвидено за различна височина, която може да преживее неговото си тяло, без никакви излишни стимуланти.Говорейки за моето тяло, дали с тези хапчета или без, мога да стигам 5600 метра, за закуска, без всякаква подготовка.За съжаление, от там насетне, моето тяло не може да се справи с по –голяма височина дали или без хапчета.Предполагам и Еверест бих могла да кача, но с подобаваща подготовка, която никога съм имала или към която бих искала да имам, освен ако наистина до няколко години, взема че тръгна за Еверест. Човек не знае себе си и в това е магията.Самият ти ставаш магията.Откопчили сме се от Ребека и Ражеш и хванали отворена аптека, от където си купувам хапчета за височина, които дори и да се продават в Европа, то със сигурност и с рецепта, никой няма да ви изпише на Албиона.Вечер, китари кънтят в мрака, музика, песни.Всичко на една от притегателните някога точки в Катманду.Купондо зори.Със Спътника, сме в настроение да веселим до зарана, но чувството на отговорност надделява.Утре, ни предстои, пресичане на Непало-Тибет границата, от т.н мост на приятелствотои сме изрищно помолени от Мр Кумар.Разгледайте си отново, виско което имате намерение, да носите съм Тибет и в случай нещо свързва с Буда или Далай Лама сега или някога, оставете го в Непал.Дори силните позиции с които разполагам по прекосяването на границата няма да помогната, аз да помогна.Та прбирайки се в хотела, за минути багажът прибран и както и в Лонли Планет чета, отктснете, еди коя си страница, от нашата книга, за да имате безпрепятсвано влизане в Тибет.Откъснатата страница от книгата, разполага портрета на Далай Лама.За това бях чела, месеци по рано и без емоции направих хирургия на досадната страница.Има книга, която гнусните китайци търсят, ама изненда, няма страницата която търсят и изпадат в шок.злоба по китайски му.Вечерта продължава да си тече, прибрали сме се в хотела, нагласили багажите от които ще имаме нужда за Тибет, а останалите на съхранение, докато се върнем.В същото време хотела ни е огласен от плач.Не на всички, с които още от Индия сме пътували заедно, са дали виза за Кайлаш.И за Индийци и само, това се явява вид виза-кора на Кайлаш.Само ми остава да се присъединя към болката им.Съжалявам от сърцето си, как точно на тях не било издадено разрешително.Изморени сме така или инъче до основи.Даже не си играя, работи ли, ще работили климатик и съм заспала.Нощ, която не е розова, като предходната.Шест минава и чакаме Мр Кумар и останалите да ни вземат от хотела и започне приключението към влизане в Тибет.Потресена съм, като виждам, подобие на автобус – Чавдар от малките и за беда пълен.Аз знам, че трябва да сме 6 човека група и всички останали ми се струват – Загуба на моето време.Ребека и Ражещ са съседи по седалка и на светло виждам, че тази жена е с поне 20 години по голяма от бъдещия й мъж и би било мистериозно да го направи татко.Наталия, някъде скрита и не взема отношение и виждам човекът, който е бил третият Британски гражданин,за да бъдем заедно в Тибет.Не ме кефи. Просто някой не те кефи от поглед.Ричард ще оставя, по късно за разказа ми.Явно никой не се кефи от него, нито пък той от някого.Честно.Путуваме към границата с Тибет, с малкия Чавдар и не ме сдържа да питам, а къде са джиповете, които рекламирате, че ще се пътува.Всички ме гледат озадачено и Кумар обяснява.Когато минем границата-джиповете ще ни чакат, ит Китайска страна.Сега ни предстои, около 200 км до границата, по много лош път.И се сещам и съжалявам че съм питала.Предната седмица, автобус, подобен на нашия се е обърнал в Непалиската бездната.Няма оживели.Продължаваме да се придвижваме из супер опасни пътища и спираме като по поръчка, относно страховете ми.Камион на Тата закъсал, преди да се блъснал с нещо ( това разбираме от водача на Тата колата), което го оставили в буксуващия пясък и духнало.Помагаме на закъсалата кола и спираме за кратка почивка. Барака, предлагаща кафе, ако е с мляко –три пъти по скъпо.Лошо няма.Турист, пътуващ с група.Бъбрим, пушим, срещаме голяма група французи, които се връщат от Тибет.Изгорели лица от слънцето,и и изчезнали, както сме ги срещнали.Нашето продължава и оглеждайки групичката, освен Спътника, никой не ми вдъхва доверие.Около 1 след обяд, дошло и време най сетне да се пресича границата, което става пеша, по единично, забранени, каквито е да е било снимки и влизайки в Тибет или Китай, както се води, започва самата процедура, да допускане в страната.Автобусът, малък, който от началото ми прилича на Чавдар е изчезнал на някъде и Кумар ни кани за обяд в нещо подобно на кръчма или домашен хол, където има маса за около 10 човека и където се предлага храна.Храна вегетарианска, която тук разбирам ще ядем всички, защото Наталия, така е настояла.Освен нея и мен, никой не е вегетарианец.Набюдавам кръжащите мухи, които се разбиват в найлонови торбички пълни с вода и се чудя-А какво ще е на отсрещния бряг на реката, където се води вече Тибет – Китай.

Предстои влизане в Тибет, проблеми покрай паспорта ми, който е уникален и други последвали проблеми, преди да нощуваме в Тибет, височина 4500 метра, следващите две нощи и станем свидетели, как се ознаменуява Денят на Детето на първи Юни.

30.05.2012-Kodari –Nepal пресичане към Zhangmu – Tibet ( аз съм за свободен Тибет и до моя човешки край няма да употребя думата Китай)

Кодари, последното, населено място от Непаслка страна.И да е било малко по – голямо от това което видях, ще го запомня с имиграционното бюро-слагащо печатче, когато от Непал и от там насетне-Не получавате от Тибет печат, че сте влезли.Това съм го мислила последните 4 години, от как съм била там.Никъде не фигурира в паспорта ми и ако нещо с мен се случи или човек от листа, влезли в Тибет, няма как да се докаже!Листът е във водача Ви от Непал, който принципно не би искал да излъже нкого, но поставящо се на живот и смърт, не съм сигуна, кой как, какво би избрал.Кумар предлага да ни обмени, ако имаме желание юани на добър курс за предстоящ Тибет и дощло време да тръгваме.Големите багаж са взети от малки, Непалийски женици, не по големи от метър и евентуално половин високи.Изсмукани, слаби, на възраст, тези жени ще затапят поне 90 % от представящото се силно, мъжко общество.Кумар отново ни предупреждава.Големите раници, носени от жените, които Ви подминават, имат по-големи шансове да влязат в Тибет с нещо нелегално.Ръчният Ви багаж няма никакъв шанс.Пак си помислете, преди пресичане на причелския мост, имате ли нещо религиозно!Аз никога не съм била религиозен човек, освен подчиняващ се не знайно как на на ученията от Изтока.Скъсала съм страницата оято не бива да присъства в книгата ми и бавно пресичам, така наречния Sino-Nepal Friendship bridge.Търсейки днес данни за мостта, нищо не намерих, освен че Тибетската му част станала изоставена.Ако бях напълно инфантилно настроена, това би ме зарадвало дори.Но по спомени, мостът е построен за пръв път преди около 25 години, от Тибетска страна, разрушаван няколко пъти от бушуващи, земни сили и времето когато аз го пресичах пеша, възстановен едва предната година, от коя ли бушуваша природна стихия.Който ми чете разказа за Непал и Тибет в детайли, ще помоля да влезе в Гугъл и провери – Sino-Nepal Friendship briedge.Дори снимките от нета, са само от Непалска страна.Един, по един прекосяваме моста, през 2012, под пълни дула на заредени пушки, от отсрещяния бряг.Когато съм в пълен ужас, страх, ме избива на луд смях.Прекосявам, гримаснича и си представям,как от хълма в Непал седи група за Свободен Тибет и крещи – Свободен, Свободен ТибетМостът не е малък.Поне пет минути ви трябват да го прекосите и както казах, само и по единично.От Тибетска страна-Китайци-стрелци военни дебнат и контролират.Как не ми размазаха черепа с куршум, което не е проблем за тях и за което никой не можеше да докаже за мен, не знам.Преди малко казах, че чувствам за мен близки, източните учения.Та стъпих в Тибет, превзет от Китайците, преди доста години и продължих да се хиля.Нищо не ми беше смешно реално, а само как си представям-Защитници, как реват-Свободен Тибет и получават куршуми.Нищо смешно няма, но аз съм изпаднала в нервна криза, която би била, изключително опасна.Това го знам и се скривам в огромната тълпа Индийци, чакащи реда си да минат проверка и се хиля като умопомрачена.Само хората, които ме познават, знаят какво имам предвид. Не мога да спра смеха си и по скоро ще се напикая, от колкото да спра.Малко по малко, един по един, почват да пристигат членовете на групата ни.В случая ме интересува Наталия и мъжа ми.Тримата сме заедно, не знаем къде са другите и си намираме сенчесто местнце, далеч от плаца, където са големите Индийски групи и накарани още от там да започват с разпакетиране на багажа с цел проверка.Тримата сме супер нагли и легнали на мазна сянка.Не за дълго.Получавам ритник, удар в бъбреците и хваната за косите и аз на плаца.Дали съм била бясна. Дали съм, искала да рева,На вас оставам.Аз по рождение, не мога да търпя, някой тон да ми повиши.Никой и шамар не ми е удрял за 40 години и случващото ме остава с такава агресия, че искам пушка и да почна аз да гърмя.Е няма как да се случи.Кумар ни намира и казва, че по негов сигнал, трябва да бъдем заедно и влезем за паспортна проверка.Така ми е набрало в сърцето и шута, който съм получила, че искам да крещя, ще ви избия мръсни изроди.Но влизам с ръчния си багаж, благо и подигравателно усмихната.Подигравателното в мен, знам от много хора, е най силното което притежавам за двубой.В случая и това не ми помага, за самонастанилите се китайци.Багажът, минал през скенер, е отделен за допълнителна проверка и идва първи път за проклятие-номера на Британския ми паспорт, с който бродя тук и там последните 8 години.Групата ни е пусната, аз закопчана, с белезници и никой не казва защо.Кумар е до мен и почти плаче и говори с наглите Китайци.Никакво внимание не му обръщат.Тримата на смяна са вторачени в моя паспорт ( номерът който има) и не обръчат внимание, на въпровите ни, - какво аджеба търсите.Бях почнала да си представям, как са ме върнали в Непал ( не е лошо ) и чакам групата.Но наистина преди това да се случи, бих искала да знам, защо се случва.И понеже съм яла часове по – рано ритници от тези идиоти, не ми пука, да продължавам да рева, да ми бъде обяснено, какво точно рсят от мен.Точно половин час, групата е вече в Тибет, аз и Кумар.Получавам поти шамар с паспорта си и голям шут-засилка да се махам.Треперя.Искам и почвам да плача.До мен е Кумар и ме успокоява, че в крайна сметка сметка вече сме в Тибет, макар и тези същите, които ме държаха, да са ни окрали почти 90 % от храната с която се предполага да се изхранваме следвашите 10 дена.Аз ходя, разтреперана от яд, Кумар от бяс, че се чуди, как точно ще се храним следващите дни.На където сме тръгнали храната е кът, ако изобщо я има.Душата ми се изпълва с нечовешка злоба, след срещата ми с властите и поведението им върху мен.Главата ми е пълна с какви ли не сценарии за отмъщение.Минали сме пеша вече всякакви граници и десетки джипове от Тибетска страна седят и очакват пасажерите си.Ричард, Ребека и Раджеш поне час са ни чакали.Незнайно как, в джипа се събираме, аз, мъжа ми и Наталия и Тцирин от Тибетска страна водача, видимо бесен за нещо дава газ на шофора ни да потегля.Тругнали сме и се усещам, че това което съм чела за групата ни се предполага винаги да сме заедно, а от Кумар и другите няма и следа.Споделям опасенията си с Тцирин и той ме срязва да не мисля много.Дори Наталия е изплашена и крои сценарии, че сме отвлечени заради нея и голямата й банкова сметка с която разполага.Пътят е пълен с джипове и автобуси, чакащи туристи от Непал и ми идва да дава знаци на съседните коли, че сме отвлечени.Дори Спътника мисли, че има нещо, което не е както трябва.Докато го мислим, пътували около час, през много стръмен участък, пълен с коли, паднали камъни от високата бездна, Тцирин ни изхвърля от колата, стигнали в Zhangmu, първия град от Тибетска страна на границата и заявяващ да го чакам в еди кое си място.Ние дори не знаем, къде се намира, въпросното място.Спътникът е сега люто разлютен, някой да го изкарва от спокойствието, в което живее и да има отгворност за мен и Мис Наталия.Той е най побеснял от случая.Мястото, където ни е казал Тцирин, да го чакаме се оказва кръчма и щем не щем посядаме и започва веселба.Фантазията на тримата ни е много голяма.Разиграхме акви ли не сценарии, приклчващи, отвличане на Наталия, плащане откуп и по живо и здраво стигнали Nyalam, където се предполага две нощи да спим за аклиматизация.Пих чай, бира, вечерях, нищо не се случи.Тцирин го няма, другия джип го няма и ние няма какво да правим, освен, кой каквото му е кеф, но по начало, никой не реве от кеф в непозната Тоталитарна-Използваческа среда..И се задава Тзирин към късна вечер и само като каза, в колата-тримата сме вътре.Този ни е взел страха, но не пречи да питаме, какво става с другата кола.Къде е.С отегчен жест сочи пред нас джипа и казва думите-глупаци.Човекът Тцирин се явява да е водачът ни от Тибет.Кумар, нашият човек се явява като Турист, по законите в Тибет, сложени от Китай.Седем минава, здрач пада, пътуваме по планински път, който не мога да пресъздам без да ми настръхне косата.Още влизайки в Тибет, някъде в облаците, или в случая, само 2000 метра по високо, се почва с града на Боговете.Не искам да раздавам мои усешения, но тук ще го направя с пълна сила.Всичко за което писах е разрушено, след миналата година.До тук нищо не съществува вече.Гледайки през прозореца на колата, която приближава този град в облаците и който още от Непал съм видяла, питам Тцирин, какво значи някакви платформи от дърво, които виждам в дърветата.Така наречено, небесно погребение.Платфоемата се явява, място, където тялото да бъде разчленено и от там насетене изядено от птиците!Имам въпроси, а ако тялото е болно, какво ше се случи и Тцирин ни запушва устата.( Пишейки сега спомените си, ако тогава бях ядосана както сега, то Тцуирин, до сега да е в пандиза)Настанявайте се в дома за гости, както се води в Тибет ( Китай ) и чакайте отново втория джип да се появи.Пристигнали сме в Nyalam – Tibet. Където ни предстоят две нощи аклиматизация, височина 4500 метра и празника на Детето, който е много празнуван в Тибет, принуден, да бъде част от Китай.

" хапчета за височина, които дори и да се продават в Европа, то със сигурност и с рецепта".. nie trugvahme ot tuk s tiah v bagajite ni!

Тук обаче не ги продават.И дори GP ми даде името им.

Tuk ni gi predpisa lekuvashtiyat lekar i red drugi lekarstva prevantivno i ni biaha bezplatni,no tova e Francia..

Отговорете на тази публикация

"Предполагам и Еверест бих могла да кача, но с подобаваща подготовка," Goliama doza "inat" pomaga sushto mnogo, milo momiche...

Отговорете на тази публикация

Еееее, от разказа ти става ясно, че е супер трудно влизането там:(((

Трудно е.Китайците контролират всичко,правят си каквото си искат.Ако нещо не са променили,то само в Тибетската столица можеш да вшезеш без разрешение.От там сътне където и да ходиш,не можеш сам и не можеш без документ,който е само за конкретния район.Много е жалко за хората там и не знам как някога никой не се е противопоставил на Китай.

Отговорете на тази публикация

2004 nie popadnahme v pulna revolyucia v Nepal i svaliane na kralia, nikak ne ni be lesno!

Но сигурно спомените са невероятно вълнуващи.Ще бъде интересно на всички при желание от ваша страна да разкажете.И палатът е бил разрушен миналата година.Много ме впечетли тази сграда,вътре.Видях колекцията от банкноти и монети и нашите български от преди 89 имаше.Жалко че не разрешаваха тогава вътре снимки.

Ne sum nadarena da pisha uvlekatelno kato teb, a poleta Katmandou - Lukla be neshto izvunredno,bez sedalki,sednali na ranicite po poda na samiyat samolet!

Отговорете на тази публикация

Има още, нали?!

Има.То сега почва интересното и хубавите снимки.Няколко дена пътуване до подножието на Кайлаш,където празнувахме Тибетската Нова година-Сага Дава,два дена обикаляхме планината,после езерото Маносовар и после лошото езеро.Но тази седмица ми е много нато…#

Ще чакаме!

Увлекателни и много интересни разкази пишете! Любими ми станаха?

И от тук насетне нямаше вече гадории.Освен като отидохме на обществена баня и след това с Наталия седнахме на улицата да си сушим косите и се появи главнокомандващия на близкия гарнизон да пита,какво стува тука и какви са тези безредици по улицата.Беше незабравимо.После станахме добри приятели с Тцирин и му подарихме остатъка от прослувутите консерви,което много го зарадва.Там е друг свят.

Ще Ви покажа уникалната прода Тибетски кучета,които са невероятно умни,красиви,огромни,забранени за изнасяне от там и добри и чисти по душа като Тибетците.И когато аз съм някъде,то и котките ме намират.Красива синя мъдра котка ни намери на улицата,заве…#

Ели, да не е тибетския мастиф - огромни като лъвчета:)) обожавам ги. Казват, че са най-чистите кучета и че козината им не мирише, когато се намокри:))

Същите.Страхотни са.Невероятно умни и културни.Голяма част се разхождат по улиците и разни коли ги блъскат.Не мисля,че нарочно някой ги блъска,но те спят по средата на шосето и не мърдат и някой понякога пострадва.Много бяха куцащите.Много ми беше мъчн…#

Не им мирише наистина козинката.Случихме необичайно студено време тогава и валеше сняг.Те си спят по улиците,затрупани със сняг,после само стават,изтръскват се и сухички.Най красивите кучета,които съм виждала и най умните.Може би е добре,че не могат да се изнасят и порадата им е чиста и си живеят в подходящата за тях среда.

Познай "любимите" ни китайци с какво си измерват престижа и благополучието - точно с тази порода кучета:(( Наскоро четох, че това е най-големият хит в кръга на китайските богаташи:(((

Изроди гнусни.Братовчед ми,преди години ми беше разказвал за едно куче,което и той следи в нета.Най скъпото,не знам си на кого собственост и то е такова.Аз до сега си гледах снимките и се сещах толкова неща.Тези истинските Тибетски мастифи,май са по гр…#

Навалени от снега и чакаха да ги почерпя варени яйца.

Този беше си намерил нещо и си гризкаше щастливо и с шалче.

Отговорете на тази публикация

Чудни разкази

Отговорете на тази публикация

Минали границата

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки