Славеят на Китайския император - сценична адаптация

Петък вечер - време за литература, музика, театър...Позволявам си да споделя с вас моята поредна сценична адаптация на една великолепна Андерсенова приказка. Сценичният вариант е сложен, труден за реализация, изисква съучастието на голям екип, но нали обичаме предизвикателствата!Приятно четене и споделяне!

СЛАВЕЯТ НА КИТАЙСКИЯ ИМПЕРАТОР

Сценична адаптация по едноименната приказка на Ханс Кристиян Андерсен

П Ъ Р В А С Ц Е Н А(В императорския дворец. Владетелят седи на своя трон, а около него придворните дами и господа му сипват чай, веят му с ветрило и поставят малки свещички по пода.Приближава се Първият съветник и поднася на императора голяма книга)ПРИДВОРЕН: Ваше величество, ето поредната книга на един голям пътешественик, посетил наскоро нашата велика страна.ИМПЕРАТОРЪТ (Разлиства книгата и чете): „И изобщо, Китай е велика страна, с велик дворец и огромна, красива градина, но най-хубавото в Китай е славеят с меден глас. Да, славеят е най-хубав от всичко!”Как?! — Славеят ли? Та аз не го и познавам! Възможно ли е в моята държава, и то в собствената ми градина, да живее такава чудна птица, а аз да не съм слушал нито веднъж досега за нея и да науча всичко туй от книгите? Я да дойде веднага при мен моят Първи съветник!(Влиза Първият съветник)ИМПЕРАТОРЪТ: Разправят, че ние сме имали тук някаква чудна птица, наречена славей — Дори нещо повече: хората я смятат за най-бележитата рядкост в моята държава. Защо никой досега не ми е казал това?ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК: Аз дори не съм слушал за нея! Тя не се е представяла нито веднъж в палата.ИМПЕРАТОРЪТ: Аз искам още тая вечер тя да дойде тук и да ми изпее нещо! Цял свят знае какво имам, само аз не зная!ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК: Аз дори не съм слушал за такава птица! Но ще се помъча да я намеря.(Първият съветник обикаля сцената и среща различни хора. Пита всеки от тях за славея, но никой не знае нищо за него и не го е виждал изобщо. Първият съветник се връща при императора)ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК — Ваше величество! Не вярвайте това, което пишат в книгите! Всичко туй е измислица, черна магия!ИМПЕРАТОРЪТ — Но книгата, от която узнах за славея, ми е пратена от могъщия японски император и затова в нея не може да има лъжа. Аз искам да чуя славея. Той трябва да бъде тук още тая вечер! Аз ще му засвидетелствувам височайшето си благоволение. А ако той не дойде, тогава след вечерята всички придворни ще бъдат бити с пръчка по корема!ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК: Проклятие!(Побягва заедно с придворните дами и господа. Срещат Момиченцето от кухнята и го питат за славея.)ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК: Момиченце, случайно да знаеш къде живее славеят?МОМИЧЕТО ОТ КУХНЯТА — Господи, как да не знаете славея? Та той пее тъй хубаво! Всяка вечер аз нося остатъците от императорската трапеза на моята бедна болна майка, която живее на брега на морето. Когато се връщам назад, аз сядам да си почина в гората и тогава слушам песента на славея. И от очите ми капят сълзи, а на душата ми става тъй радостно, сякаш моята майка ме целува.ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК — Дете, аз ще ти дам постоянна работа в кухнята и ще ти позволя да гледаш как яде императорът, ако ти ни заведеш при славея, който е поканен тая вечер в палата. Хайде, да вървим!

В Т О Р А С Ц Е Н А(В гората. Първият съветник, момичето от кухнята и придворните дами и господа вървят в гората).ПРИДВОРНИ: Колко величествена е китайската гора!И какви огромни са китайските дървета!(Чува се мучене на крава)ПРИДВОРНИ — О, най-сетне намерихме славея! Каква голяма сила се крие в това малко същество! Но ние сякаш и друг път сме слушали песента му.МОМИЧЕТО ОТ КУХНЯТА — Не, това е мучене на крава! Ние сме още далеч от онова място.(Продължават да вървят. Чува се крякане на жаби).ПРИДВОРНИ — Чудесно! Сега го чувам и аз. Също като звънчетата в храма.МОМИЧЕТО ОТ КУХНЯТА — Не, това са жаби! Но сега, струва ми се, ще чуем скоро и славея.(На сцената в ъгъла излиза леко славеят и запява)МОМИЧЕТО ОТ КУХНЯТА — Ето, туй е славеят! Слушайте, слушайте! Ето го и него самия!ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК — Възможно ли е това? Никога не съм си го представял такъв. Каква проста външност! Навярно той си е изменил цвета, след като е видял толкова много благородни господа.МОМИЧЕТО ОТ КУХНЯТА — Славейче! Нашият всемилостив император желае да му попееш малко!СЛАВЕЯТ — С удоволствие! (Запява така, че всички се прехласват в песента му.)ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК — Също като стъклено звънче! Вижте само как трепти това мъничко гърло. Чудно как не сме го чули по-рано. Той ще има голям успех в палата.СЛАВЕЯТ — Да изпея ли още нещо на императора?ПЪРВИЯТ СЪВЕТНИК — Многоуважаемо славейче! Аз имам честта да ви поканя тая вечер на придворния празник. Вие ще имате случай да зарадвате негово императорско величество с вашето чудесно пеене.СЛАВЕЯТ — В гората се пее много по-добре! Но аз ще дойда с вас, щом тъй желае императорът.

Т Р Е Т А С Ц Е Н А(В палата. Всичко вече е приготвено за празника. По стените и по пода блещукат отраженията на фенерчета и свещи. Най-прекрасни цветя, украсени със звънчета, обкичват коридорите.В средата на голямата зала, където седи императорът, е поставена златна пръчка за славея. Виждат се всички придворни. Малкото момиче от кухнята също е получило позволение да стои до вратата, защото то е назначено вече за истинска придворна готвачка. Всички са облечени в най-хубавите си дрехи и не снемат очи от малката сива птичка, на която императорът кимва милостиво с глава.И славеят запява тъй хубаво, че в очите на императора блесват сълзи.)ИМПЕРАТОРЪТ: Ах, славейче, ти пееш толкова хубаво. Искам да ти подаря моя златен пантоф в знак на моята благодарност!СЛАВЕЯТ — Аз видях сълзи в очите на императора! За мен това е най-голямата награда! Сълзите на императора имат чудна сила. Аз съм достатъчно възнаграден. (Запява отново)ПРИДВОРНИТЕ ДАМИ — Ето най-голямото вълшебство!ПЪРВА ДАМА: Нека го оставим в двореца!ВТОРА ДАМА: Да, и ще го поставим в златна клетка. Ще го извеждаме веднъж седмично навън с копринена панделка да му се радват хората!ПЪРВА ДАМА: И вместо със „здравей”, щастливите хора ще се поздравяват със „славей”: Сла-ВТОРА ДАМА: - ВЕЙ!ДВЕТЕ ЗАЕДНО: Е-ееех...

РАЗКАЗВАЧЪТ: Така щастливо минаваха дните в двора на императорския дворец. Всички бяха щастливи, хората живееха спокойно и доволно, защото песента на славея докосваше и най-грубите сърца.Веднъж на императора донесоха голям пакет с надпис: „Славей“.

ИМПЕРАТОРЪТ — Ето още една нова книга за нашата чудна птица. (Отваря пакета). О, това не е книга, а изкуствен славей! Колко е изящен само! На шията му има надпис, да видим какво пише на него.(Чете надписа): „Славеят на японския император не струва нищо пред славея на китайския император“.ПРИДВОРНИТЕ ДАМИ И ГОСПОДА — Чудесно! Ах, прекрасен подарък!ИМПЕРАТОРЪТ — Сега нека попеят заедно! Това ще бъде славен дует! (И двата славея запяват заедно.)ПРИДВОРЕН ГОСПОДИН: Но защо се получава това нестройно пеене, защо пее така изкуственият славей?ПРИДВОРНИЯТ КАПЕЛМАЙСТОР — Той не е виновен за това. Той спазва много добре такта и пее точно по моята метода.ПРИДВОРЕН ГОСПОДИН: Нека изкуствената птица да пее сама.(Докато всички слушат в захлас изкуствения славей, истинският излиза незабелязано от двореца).ИМПЕРАТОРЪТ: Но къде изчезна истинският славей? Що значи това?ПРИДВОРНА ДАМА: За щастие по-хубавата птица остана! Оставете сивата неблагодарна птичка да ходи, където си иска, и без това тя пее както си иска.ПРИДВОРНИЯТ КАПЕЛМАЙСТОР: Но да, изкуствената птица превъзхожда истинската, не само с външността си и със скъпоценните си камъни, но и с вътрешните си качества, да-аа!(Всички клатят глави в знак на съгласие)— Защото, ваше императорско величество и всички вие, уважаеми господа, у истинския славей никога не можеш да знаеш от по-рано какво ще пее той, когато у изкуствения всичко е пресметнато и точно определено. Човек може да разбере неговото изкуство, да разгледа и да изучи пружината му — с една дума, да узнае цялото му вътрешно устройство.ПРИДВОРНИТЕ ДАМИ И ГОСПОДА — И аз мисля същото! И аз мисля същото!ИМПЕРАТОРЪТ— Добре тогава, нека народът я чуе!

РАЗКАЗВАЧЪТ: И народът я чу и беше толкова доволен, сякаш се бе упил с чай, както става в Китай. Само бедните рибари, които бяха слушали истинския славей, говореха:— Добре пее и песента му прилича на другата, но все пак нещо му липсва! Истинският славей бе обявен за изгонен из границите на държавата.Така измина цяла година. Уличните деца пееха: „Ци-ци-ци! Клю-клю-клю!“ Императорът пееше същото. Да, това беше много приятно.Но една вечер...

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

(В стаята на императора. Той лежи в леглото си, изкуственият славей пее, но изведнъж нещо в него изщраква и той спира. Стреснат, императорът скача от леглото си)ИМПЕРАТОРЪТ: Какво стана?! Лекар, лекар, да дойде придворният лекар!(Влиза придворният лекар)ПРИДВОРНИЯТ ЛЕКАР (Вади слушалките от джоба си и преслушва внимателно машината)

  • Ваше императорско величество, славеят е много болен. Зъбците на колелата му са се изтъркали, но аз не мога да му ги сменя. Ах, каква беда, ах...ИМПЕРАТОРЪТ: Ах, каква беда... Ами какво да правим сега?! Да дойде капелмайсторът!(Влиза капелмайсторът. Той оглежда птицата и с престорено възторжен глас обявява):КАПЕЛМАЙСТОРЪТ: Ваше императорско височество, да, птицата е болна, но тя си остава все така прекрасна. Отсега нататък ще пее само веднъж годишно, за по няколко минути, колкото да не ръждясат колелцата му.ПРИДВОРНИЯТ ЛЕКАР: Да, това е добро решение, но моля ви, отнасяйте се внимателно с него.

ПЕТА СЦЕНА

РАЗКАЗВАЧЪТ: Изминаха още пет години и ето, голямо нещастие сполетя страната: всички китайци обичаха своя император, но той легна на смъртно легло. Беше вече избран нов император, но народът се тълпеше на улицата и питаше първия съветник за здравето на стария си господар.Бледен и студен лежеше императорът в своето голямо великолепно легло. Придворните го смятаха вече за мъртъв и всеки бързаше да се поклони на новия император. Слугите тичаха да разправят новини, а слугините се събираха на разговор при чашка чай. По всички зали и коридори постлаха килими, за да не се чуват никакви стъпки, и в палата настана мъртва тишина.

(В стаята на императора. Той лежи на леглото си и едвам диша. Влиза Смъртта и се надвесва над него. Тя си е сложила златната корона на императора, в едната си ръка държи неговия златен меч, в другата — великолепно знаме. А наоколо, из гънките на тежкия кадифен балдахин, надничат някакви странни глави: едни — грозни и зли, други — прекрасни и кротки. Това са добрите и лошите дела на императора. Докато смъртта седи над главата му, те го гледат.)СТРАННИТЕ ГЛАВИ — Помниш ли това? Помниш ли лошите си дела, помниш ли какви злини ставаха в царството ти?ИМПЕРАТОРЪТ:— Никога не съм знаел това! Нека ударят големия китайски барабан! Музика! Музика! Не искам да слушам техните думи!(Но те продължават да шептят и смъртта клати глава и обикаля около леглото на императора.)ИМПЕРАТОРЪТ (Обръща се към изкуствения славей)— Музика! Музика! Мило, златно славейче, моля ти се, попей ми сега! Аз ти подарих злато и скъпоценни камъни, окачих ти на шията моя златен пантоф, хайде, попей ми малко.(Но изкуствената птица, разбира се, мълчи. Изведнъж зад прозореца се чува песента на истинския славей. Той излиза бавно на сцената, пеейки.)СМЪРТТА: Каква прекрасна мелодия! Продължавай, славейче, продължавай!СЛАВЕЯТ — Добре, но ще ми дадеш ли ти златния меч? Ще ми дадеш ли великолепното знаме и императорската корона?(И смъртта му дава за всяка песен по едно от тия съкровища. Славеят продължава да пее. Тогава на смъртта й става мъчно за нейната градина и тя избягва от стаята).ИМПЕРАТОРЪТ — Благодаря ти, благодаря ти, мило славейче! Аз те познах! Аз те изгоних от моята държава, но въпреки туй ти пропъди от леглото ми злите призраци, пропъди и самата смърт. С какво мога да те възнаградя?СЛАВЕЯТ — Ти вече ме награди! Аз просълзих за пръв път очите ти, когато пях пред теб; това не ще забравя никога! Сълзите са най-скъпата награда за сърцето на певеца. Но сега заспи и се събуди здрав и бодър. Аз ще ти пея…(И той запява отново, а императорът се унася в сладък сън. След малко се събужда здрав и възроден. Славеят седи на прозореца и пее.)ИМПЕРАТОРЪТ — Ти трябва да останеш завинаги при мен. Ще пееш, когато си искаш, а изкуствената птица аз ще разчупя на хиляди късчета.СЛАВЕЯТ — Недей! Тя ти служеше според силите си. Задръж я при себе си, както по-рано. Аз не мога да живея в палата. Позволи ми да идвам при теб, когато пожелая. Тогава аз ще седя вечер на твоя прозорец и ще ти пея. Моята песен ще те весели и ще те кара да се замисляш. Аз ще ти пея за щастливите и за нещастните хора, ще ти пея за доброто и злото, което те окръжава и остава скрито за теб. Малката пойна птичка лети навсякъде: и при бедния рибар, и при селянина, и при всички, които живеят далеч от теб и от твоя палат. Аз те обичам повече заради сърцето ти, отколкото заради короната ти. Аз ще ти идвам на гости и ще ти пея. Но обещай ми само едно…ИМПЕРАТОРЪТ — Всичко!(Изправя се, излиза напред и притиска до сърцето си златния меч.)СЛАВЕЯТ — За едно те моля: не казвай никому, че имаш малка птичка, която ти разправя всичко. Тъй ще бъде най-добре.(Славеят отлита. Влизат придворните дами и господа)ПРИДВОРНИТЕ: Ваше величество, какво чудо, Вие сте жив!ИМПЕРАТОРЪТ — Добро утро! Добро утро, Китай, добро утро, хора!

К Р А Й

Благодаря!

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки