Е,аз не се гордея,но нямам избор.....
Щом е жив и в сравнително добро здраве, човек винаги има избор. Въпрос на мислене и нагласа.
Да така е☺
А и понякога на човек му е достатъчно едно БЛАГОДАРЯ!
Все по-рядко,но се случва ☺
Това не е от голямо значение. Когато свърши смяната ти, уморен, истискан като "лимон"се прибереш в къщи и си казваш " и днес бях човек".
tova e prizvanie otdadenosz misija stastliva sam ce sam
С кое точно се гордееш,че нещо ми убягва
Въпрос на ценности...
На мен ми харесва, макар, че така написано малко ми звучи като клише! Всеки усеща нещата по свой начин.
Стандарта на заплащане няма нищо общо с отношението ни към професията.С любов я изучавах, с любов работя всеки ден, а моментите в които ми е тежко запълвам с усещането да направиш нещо за другите, нещо за което само сестра има знанието, умението и подходящия начин.
По-горда щях да съм, ако бях заплатена по-достойно!
Истина е, че заплащането за труда на медицинската сестра е мизерно, но болният няма вина за това. Болният, това е човек в нужда. Другият проблем е отношението на обществото като цяло към медицинската сестра. Всички знаем, че всички са длъжници към сестрата. Но какво да се прави?! Ти бъди добър, пък има кой да съди!❤
Абсолютно съм съгласна.И ако аз успея да откликна на тази нужда по адекватен начин, да облекча състоянието му, да намаля болката физическа или душевна илтова ме прави горда сестра
И аз се гордея с професията си.Работила съм 37 години като мед.сестра.
За този тежък труд заслужавате по високи заплати и от депутатите!!!!! Бъдете здрави!!!!
Колеги, радвам ви се на идеализма и на това,че сте запазили в себе си Искрата, въпреки всичко! За себе си обаче ще кажа: съжалявам,че преди 30 години не избрах друга професия! Давам всичко от себе си, както съм го правила и досега, но все по-често мисля дали си заслужава да остана в професията- а някога я обичах!
Винаги съм знаела, че ще бъда мед. сестра...
Аз също,това е мисия, не просто работа.
? позволи ми да съм скептична по отношение мисии, идеализъм, дълг...В магазина едно яйце е 50ст, пакет масло от 250гр удари 8лв, детето има нужда от обувки и яке,освен това яде,а всеки месец сметките са като Дамоклев меч над главите ни! Още ли ще говорим за идеали?
Въпрос на гледна точка
Аз също.
Ама хич не се гордея,че съм фелдшер с 490лева заплата
И то каква!
Чак за гордост не бих казала за себе си,но много си харесвам това,което работя!
Въобще не се гордея.И,какво от това...Голяма работа!!!
Сестринство е призвание!
Аз пък не се гордея,но не се и срачувам май
Що така бе Нели
Гордея се с призванието си! Обичам си работата!
Аз също се гордея
За 35 години заплащане,като на общ работник в,,Чистотата".А благодаря.
Не става въпрос за заплащане,а за самата работа. Аз си обичам работата. А относно заплатата имате право да търсите и подбирате местоработата и заплащането. Права сте че заплащането е изключително ниско,но обичам професията си.
Да си медицинска сестра е - професия
Да,и ми звучи изкуствено патоса на новите Митко-Палаузовци и Александър-Матросовци, които се хвърлят с гърди на амбразурата?. Професия като всички останали,трябва да я обичаш,да я работиш съвестно,вечер да можеш да се гледаш в огледалото,но и като застанеш пред банкомата,също да не се срамуваш от това, което виждаш! И, накрая,но не по важност- да ходиш на работа спокоен,да има колегиалност, взаимно уважение между нас и останалите работещи в болницата,и да не се страхуваме дали някому няма да е къс фитила,и вместо у дома,след смяна да сме пациенти. Така мисля аз.
Скъпи мои колежки,аз също обаче не зная дали съм мед.сестра или....някъде там нещата не са това което бяха...
Браво на всички вас. Моите уважения към вашият труд.
Нуше,браво и на теб,колежке,мила!
Гордост за ниските заплати и за търченето на две работи на по 60 години.
Аз съм на 65 и още работя,защото харесвам професията си,а това няма нищо общо със заплатата.Недоволна съм от заплащането,но изпитвам удовлетворение,че помагам на болни хора.Била съм много болна,оперирана съм по повод карциноми на двете гърди и знам какво значи някой да те подкрепя и да ти дава кураж в такива моменти.Затова не извършвам машинално манипулации,а говоря с болните и се радвам,че мога да им вдъхна вяра и оптимизъм..А парите,трябва да си ги извоюваме.С мълчание не става.
Моите почитания и огромно уважение, колега Даянска! Поздравявам Ви с тази песен:
И кое е повод за гордост, уважаема колежке, че след такива диагнози се налага да работите,за да съществувате?
Работя не само,за да съществувам.Мога ако искам и вестници да продавам.Работя това,което ми харесва и което мога най-добре.Вас никой не ви кара да работите,това,което не ви приляга. Откажете се,не се жалвайте.Професии много.Когато избирах професията си,представа нямах как се заплаща.Винаги съм била в първите редици на протестиращите.Но тези,които са най-недоволни,заставаха отзад или се криеха.То с мрънкане не става.
Точно така! На когото не му харесва, да търси работа, която ще му допадне. То никой не ни е насилил, всички сме подали заявления за работа, като сме се помолили, нали?
Днес бях свидетел на отношение на старша сестра в болница в Плевен Току що се настанявахме и преобличахме и с влизането без да попита кои сме какви сме започна да прави забележки с такъв тон че ми идеше да си грабна мъжа и обратно Явно има колежки които работят по принуда и с нежелание и забравят че тия хора са болни хора и идвайки при нас търсят помощ Не се отнасяйте така че от другата страна на бариерата е много лошо и неприятно Поставете се на тяхно място никой не е застрахован в тоя живот Всеки някога е пациент.
Права сте! Често старшите сестри (амбициозните) се превръщат в не много приятни същества нито за болните, нито за редовата сестра.Толкова много искат да се докажат, да се харесат на началството, че горко на останалите. Да си лидер трябва да имаш съвсем други качества, но практиката друго казва.
,между лидер и бос има Балкан разлика:)) Описваните старши са от босовете;)) Лидерът се хваща пръв на работа и дава личен пример, босът е хванал камшика и пръска слюнки:))
Права е Кети.Старшата трябва да дава пример в работата и да не се големее защото работи със същите същества като нея- Човек. И няма нищо по хубаво за една старша да знае че хората и са зад гърба и.Тогава могат да се постигнат много повече неща.
Еееех, Ели, отново ме накара да съжаля за най-прекрасния колектив, с който съм работила!
Докато пенсионираните ни колежки работят,нито свестни заплати,ще получаваме,нито ;ще се пенсионираме.Те подбиват цената на пазара на труда и запълват дефицита на кадрите.И не ме убеждавате,че една 65 годишна
Ще е суперработоспособна-а стига вече!
Момичета, мисля, че темата много се измести. Заприлича ми на онази фаза при приятелски сбирки, където всеки говори и никой не слуша? колкото до пенсионираните колежки, много грешите, Валентина! Не са ви те проблема. Ще си послужа, този път, с поговорката: На кривия и бастуна му пречи!
Валентина Михаѝлова, мисля, че сте права, ако колегите в пенсионна възраст не са принудени да работят, ще се появи рязко дефицит, който ще трябва бързо да бъде запълнен, което неминумемо ще доведе до по-високо заплащане, защото търсенето определя цената.
Това имах в предвид.А те са принудени да работят,заради почти минималните пенсии-порочен кръг се оформя.
И то на 65
Може да работите и до 80
Аз работя с 74 годишна - желанието го има, но възможностите са друго нещо за това има поговорка "барабар Петко с мъжете..."
От всяко дърво сбирка нестав-чували сте го нали
Да на 65 --- но не се даваме нали???
И.аз дано дойде време да ни оценят труда
Да,болестта ми беше преди 20 години.Може да съм на 65,но не се предавам лесно.А и годините не ми личат.Успех и здраве на всички!Мили колежки,обичам ви!Бъдете щастливи!
призвание е!
И аз се гордея с професиятаа си на мед. сестра.
И аз се гордея с професията си на медицинска сестра! Да си медицинска сестра се изискват много качества, като много и задълбочени знания във всички области на медицината, от нас се иска да работим поливалентно, доброта и сърдечност, експедитивност, съобразителност, добра организация на работата и т.н. и т.н. Дано да дойде време и да се оцени достойно всичко това!
Браво Рени!. Подкрепям те. Не се предавай. ти победи болеста
И аз се гордея, че съм медицинска сестра само даа не ми бяха дали тази мизерна пенсия за толкова много години трудов стаж.Докато съм жива няма да им го простя.
На кого няма да простите? И какво от това? Вие ще си броите стотинките, ще се отказвате от много неща, защото няма да ви стигнат паричките и така до края. Това е самоуспокоението, което всички изпитваме иначе няма спасение.
Ами спри да работиш. На сила никой не те кара.
Никой не може да те задължи. Един кандидат гласоподавател беше казал"Исках да гласувам, но немах желание".
За заплащане не говорим. Това е професия, която се упражнява със сърце и душа, ако едно липсва просто работиш.Това е призвание.
ВЪПРЕКИ НЕУДАЧИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СЪМ ИЗБРАЛА ТАЯ ТРУДНА НО БЛАГОРОДНА ПРОФЕСИЯ
СЕСТРИНСТВОТО НЕ Е САМО ПРОФЕСИЯ ТО Е ПРИЗВАНИЕ
В магазина не се пазарува с призвание,нито се плащат сметките!
Това не е за гордост. Принизена е професията ни и за това е вече на изчезване!
Превърнали сме се на Майки-Терези...Работим за този,който клати клоните.Никъде по света няма такова нещо.Вероятно в Третия свят...
Така е, работим за жълти стотинки, а даваме макс от себе си. Хората намат идея за какво иде реч.
Тази работа е за хора със сърца, когато те си отидат няма да има сестри в системата, които да работят за тези пари.
Е Кети, и на мен ми е мач, но много от свестните хора напуснаха.
Беше то....