Е,аз не се гордея,но нямам избор.....

/></div></body></html>

Щом е жив и в сравнително добро здраве, човек винаги има избор. Въпрос на мислене и нагласа.

Да така е☺

А и понякога на човек му е достатъчно едно БЛАГОДАРЯ!

Все по-рядко,но се случва ☺

Това не е от голямо значение. Когато свърши смяната ти, уморен, истискан като "лимон"се прибереш в къщи и си казваш " и днес бях човек".

tova e prizvanie otdadenosz misija stastliva sam ce sam

Отговорете на тази публикация

С кое точно се гордееш,че нещо ми убягва

Въпрос на ценности...

Отговорете на тази публикация

На мен ми харесва, макар, че така написано малко ми звучи като клише! Всеки усеща нещата по свой начин.

Отговорете на тази публикация

Стандарта на заплащане няма нищо общо с отношението ни към професията.С любов я изучавах, с любов работя всеки ден, а моментите в които ми е тежко запълвам с усещането да направиш нещо за другите, нещо за което само сестра има знанието, умението и подходящия начин.

Отговорете на тази публикация

По-горда щях да съм, ако бях заплатена по-достойно!

Истина е, че заплащането за труда на медицинската сестра е мизерно, но болният няма вина за това. Болният, това е човек в нужда. Другият проблем е отношението на обществото като цяло към медицинската сестра. Всички знаем, че всички са длъжници към сестрата. Но какво да се прави?! Ти бъди добър, пък има кой да съди!❤

Абсолютно съм съгласна.И ако аз успея да откликна на тази нужда по адекватен начин, да облекча състоянието му, да намаля болката физическа или душевна илтова ме прави горда сестра

Отговорете на тази публикация

И аз се гордея с професията си.Работила съм 37 години като мед.сестра.

Отговорете на тази публикация

За този тежък труд заслужавате по високи заплати и от депутатите!!!!! Бъдете здрави!!!!

Отговорете на тази публикация

Колеги, радвам ви се на идеализма и на това,че сте запазили в себе си Искрата, въпреки всичко! За себе си обаче ще кажа: съжалявам,че преди 30 години не избрах друга професия! Давам всичко от себе си, както съм го правила и досега, но все по-често мисля дали си заслужава да остана в професията- а някога я обичах!

Отговорете на тази публикация

Винаги съм знаела, че ще бъда мед. сестра...

Отговорете на тази публикация

Аз също,това е мисия, не просто работа.

? позволи ми да съм скептична по отношение мисии, идеализъм, дълг...В магазина едно яйце е 50ст, пакет масло от 250гр удари 8лв, детето има нужда от обувки и яке,освен това яде,а всеки месец сметките са като Дамоклев меч над главите ни! Още ли ще говорим за идеали?

Въпрос на гледна точка

Отговорете на тази публикация

Аз също.

Отговорете на тази публикация

Ама хич не се гордея,че съм фелдшер с 490лева заплата

Отговорете на тази публикация

И то каква!

Отговорете на тази публикация

Чак за гордост не бих казала за себе си,но много си харесвам това,което работя!

Отговорете на тази публикация

Въобще не се гордея.И,какво от това...Голяма работа!!!

Отговорете на тази публикация

Сестринство е призвание!

Отговорете на тази публикация

Аз пък не се гордея,но не се и срачувам май

Що така бе Нели

Отговорете на тази публикация

Гордея се с призванието си! Обичам си работата!

Отговорете на тази публикация

Аз също се гордея

За 35 години заплащане,като на общ работник в,,Чистотата".А благодаря.

Не става въпрос за заплащане,а за самата работа. Аз си обичам работата. А относно заплатата имате право да търсите и подбирате местоработата и заплащането. Права сте че заплащането е изключително ниско,но обичам професията си.

Отговорете на тази публикация

Да си медицинска сестра е - професия

Да,и ми звучи изкуствено патоса на новите Митко-Палаузовци и Александър-Матросовци, които се хвърлят с гърди на амбразурата?. Професия като всички останали,трябва да я обичаш,да я работиш съвестно,вечер да можеш да се гледаш в огледалото,но и като застанеш пред банкомата,също да не се срамуваш от това, което виждаш! И, накрая,но не по важност- да ходиш на работа спокоен,да има колегиалност, взаимно уважение между нас и останалите работещи в болницата,и да не се страхуваме дали някому няма да е къс фитила,и вместо у дома,след смяна да сме пациенти. Така мисля аз.

Отговорете на тази публикация

Скъпи мои колежки,аз също обаче не зная дали съм мед.сестра или....някъде там нещата не са това което бяха...

Отговорете на тази публикация

Браво на всички вас. Моите уважения към вашият труд.

Отговорете на тази публикация

Нуше,браво и на теб,колежке,мила!

Отговорете на тази публикация

Гордост за ниските заплати и за търченето на две работи на по 60 години.

Отговорете на тази публикация

Аз съм на 65 и още работя,защото харесвам професията си,а това няма нищо общо със заплатата.Недоволна съм от заплащането,но изпитвам удовлетворение,че помагам на болни хора.Била съм много болна,оперирана съм по повод карциноми на двете гърди и знам какво значи някой да те подкрепя и да ти дава кураж в такива моменти.Затова не извършвам машинално манипулации,а говоря с болните и се радвам,че мога да им вдъхна вяра и оптимизъм..А парите,трябва да си ги извоюваме.С мълчание не става.

Моите почитания и огромно уважение, колега Даянска! Поздравявам Ви с тази песен:

Отговорете на тази публикация

И кое е повод за гордост, уважаема колежке, че след такива диагнози се налага да работите,за да съществувате?

Работя не само,за да съществувам.Мога ако искам и вестници да продавам.Работя това,което ми харесва и което мога най-добре.Вас никой не ви кара да работите,това,което не ви приляга. Откажете се,не се жалвайте.Професии много.Когато избирах професията си,представа нямах как се заплаща.Винаги съм била в първите редици на протестиращите.Но тези,които са най-недоволни,заставаха отзад или се криеха.То с мрънкане не става.

Точно така! На когото не му харесва, да търси работа, която ще му допадне. То никой не ни е насилил, всички сме подали заявления за работа, като сме се помолили, нали?

Днес бях свидетел на отношение на старша сестра в болница в Плевен Току що се настанявахме и преобличахме и с влизането без да попита кои сме какви сме започна да прави забележки с такъв тон че ми идеше да си грабна мъжа и обратно Явно има колежки които работят по принуда и с нежелание и забравят че тия хора са болни хора и идвайки при нас търсят помощ Не се отнасяйте така че от другата страна на бариерата е много лошо и неприятно Поставете се на тяхно място никой не е застрахован в тоя живот Всеки някога е пациент.

Права сте! Често старшите сестри (амбициозните) се превръщат в не много приятни същества нито за болните, нито за редовата сестра.Толкова много искат да се докажат, да се харесат на началството, че горко на останалите. Да си лидер трябва да имаш съвсем други качества, но практиката друго казва.

,между лидер и бос има Балкан разлика:)) Описваните старши са от босовете;)) Лидерът се хваща пръв на работа и дава личен пример, босът е хванал камшика и пръска слюнки:))

Права е Кети.Старшата трябва да дава пример в работата и да не се големее защото работи със същите същества като нея- Човек. И няма нищо по хубаво за една старша да знае че хората и са зад гърба и.Тогава могат да се постигнат много повече неща.

Еееех, Ели, отново ме накара да съжаля за най-прекрасния колектив, с който съм работила!

Докато пенсионираните ни колежки работят,нито свестни заплати,ще получаваме,нито ;ще се пенсионираме.Те подбиват цената на пазара на труда и запълват дефицита на кадрите.И не ме убеждавате,че една 65 годишна

Ще е суперработоспособна-а стига вече!

Момичета, мисля, че темата много се измести. Заприлича ми на онази фаза при приятелски сбирки, където всеки говори и никой не слуша? колкото до пенсионираните колежки, много грешите, Валентина! Не са ви те проблема. Ще си послужа, този път, с поговорката: На кривия и бастуна му пречи!

Валентина Михаѝлова, мисля, че сте права, ако колегите в пенсионна възраст не са принудени да работят, ще се появи рязко дефицит, който ще трябва бързо да бъде запълнен, което неминумемо ще доведе до по-високо заплащане, защото търсенето определя цената.

Това имах в предвид.А те са принудени да работят,заради почти минималните пенсии-порочен кръг се оформя.

Отговорете на тази публикация

И то на 65

Отговорете на тази публикация

Може да работите и до 80

Аз работя с 74 годишна - желанието го има, но възможностите са друго нещо за това има поговорка "барабар Петко с мъжете..."

Отговорете на тази публикация

От всяко дърво сбирка нестав-чували сте го нали

Отговорете на тази публикация

Да на 65 --- но не се даваме нали???

Отговорете на тази публикация

И.аз дано дойде време да ни оценят труда

Отговорете на тази публикация

Да,болестта ми беше преди 20 години.Може да съм на 65,но не се предавам лесно.А и годините не ми личат.Успех и здраве на всички!Мили колежки,обичам ви!Бъдете щастливи!

Отговорете на тази публикация

призвание е!

Отговорете на тази публикация

И аз се гордея с професиятаа си на мед. сестра.

Отговорете на тази публикация

И аз се гордея с професията си на медицинска сестра! Да си медицинска сестра се изискват много качества, като много и задълбочени знания във всички области на медицината, от нас се иска да работим поливалентно, доброта и сърдечност, експедитивност, съобразителност, добра организация на работата и т.н. и т.н. Дано да дойде време и да се оцени достойно всичко това!

Отговорете на тази публикация

Браво Рени!. Подкрепям те. Не се предавай. ти победи болеста

Отговорете на тази публикация

И аз се гордея, че съм медицинска сестра само даа не ми бяха дали тази мизерна пенсия за толкова много години трудов стаж.Докато съм жива няма да им го простя.

На кого няма да простите? И какво от това? Вие ще си броите стотинките, ще се отказвате от много неща, защото няма да ви стигнат паричките и така до края. Това е самоуспокоението, което всички изпитваме иначе няма спасение.

Отговорете на тази публикация

Ами спри да работиш. На сила никой не те кара.

Отговорете на тази публикация

Никой не може да те задължи. Един кандидат гласоподавател беше казал"Исках да гласувам, но немах желание".

Отговорете на тази публикация

За заплащане не говорим. Това е професия, която се упражнява със сърце и душа, ако едно липсва просто работиш.Това е призвание.

Отговорете на тази публикация

ВЪПРЕКИ НЕУДАЧИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СЪМ ИЗБРАЛА ТАЯ ТРУДНА НО БЛАГОРОДНА ПРОФЕСИЯ

Отговорете на тази публикация

СЕСТРИНСТВОТО НЕ Е САМО ПРОФЕСИЯ ТО Е ПРИЗВАНИЕ

В магазина не се пазарува с призвание,нито се плащат сметките!

Отговорете на тази публикация

Това не е за гордост. Принизена е професията ни и за това е вече на изчезване!

Отговорете на тази публикация

Превърнали сме се на Майки-Терези...Работим за този,който клати клоните.Никъде по света няма такова нещо.Вероятно в Третия свят...

Отговорете на тази публикация

Така е, работим за жълти стотинки, а даваме макс от себе си. Хората намат идея за какво иде реч.

Отговорете на тази публикация

Тази работа е за хора със сърца, когато те си отидат няма да има сестри в системата, които да работят за тези пари.

Отговорете на тази публикация

Е Кети, и на мен ми е мач, но много от свестните хора напуснаха.

Отговорете на тази публикация

Беше то....

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки