Увод: в долната статия повдигам въпроса...

Увод: в долната статия повдигам въпроса за псевдо, според мен, авторите, които изникнаха в мътните преходни времена, и които днес нерядко се представят за високи литературни авторитети на нашите деца и студенти.

.... ВЧЕРА, по време на преглед на късометражния филм в кино "Влайкова" бе представен един хубав филм по "разказ" на Георги Господинов, което е явно доказателство, че, за който умее, изкуство може да се прави от всичко - дори от най-голямата нескопосаност. Моите поздравления за младата режисьорка Камелия Петрова от майстор-класа на проф. Дюлгеров.

Тъй като нееднократно съм изразявал неласкавото си мнение за този наш пишещ, бях предизвикан от един скептичен приятел да се произнеса за разказа, който не бях чел преди гледането на филма. Обещах да го сторя, като го уверих, че ако се окажех неправ в усещането си, да си призная.

...Е, мисля, че не се оказах неправ. Качвам тук разбора си на творението, за да знаят младите българи, посягащи към перото как НЕ БИВА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да се пише.

Освен грубото сравнение между помахваща от прозореца на влака жена и помахването на пеперудата във всеизвестната теория, писанието преизобилства с езикови и стилистични неточности, издаващи ниско културно и езиково равнище, както и за недостойно за български пишещ влияние на английския език.

От творението би могло да излезе добър разказ, наистина, но в този си вид то би следвало да бъде сринато изоснови, както се прави с паянтовите или накриво построените къщи, да се уякчат основите и оттам нататък да се прави литература.. или друг вид изкуство, както блестящо доказа, че е възможно г-ца Петрова.

Само като си помисли човек, че такива автори се изучават в часовете по литература в класните ни стаи и се дават на държавни изпити в университетите... и като си помисли, че де-що мастит критик имá се изреди да възхвалява такива писания - уж венец на съвременната ни литература.

Всички ние, а особено педагозите и хората на словото имаме дълг към нашата култура и духовност, и следва да държим високо мерилото на свещения български език, недопускайки заигравания с него и борейки се срещу всякакви тенденции на упадък, замаскирани като изкуство.

Забележките ми са в скоби.

Оригиналният разказ:

http://www.slovo.bg/showwork.php3AuID=28&amp=;WorkID=209&Level=2

КРИСТИН, КОЯТО МАХА ОТ ВЛАКА

Така реши - да маха на всеки. Влакът минаваше през (просторечие, правилното е „пресичаше”) Средна Европа, нейде след Татрите, през цялото славянство (псевдооригиналност, т.е. глупост) на пейзажа, дълги редици окосена люцерна, глухарчета и маргаритки (неудачно насичане на речта). Макът около релсите беше (като) полудял. Имах чувството, че всички средноевропейски железопътни компании (правилното: „железници”) се издържаха основно (Просторечие. Правилното: „главно от”. Подозирам влияние от английския: “basically”) от продажбата на опиум (неуспешно оригиналничене). Слънцето вече залязваше (точка и запетая, без „и”) и залезът из тези равнини обещаваше да бъде безкраен, а надвесената през прозореца Кристин проблясваше като станиолена (ужасно сравнение и „увиснал” край на изречението. “Станиолен човек?”. В най-добрия случай би следвало да бъде „като направена от станиол"/"блестеше като от направена от станиол"). Дойде ми наум, че според някои само едно махване на пеперудата с крила (само с едно махване на крилата си, всяка пеперуда) може да промени света (Какво означава "Да промени света" тук? Прекалено общо казано. Теорията на пеперудата твърди, че помахването на крилата на една пеперуда не "променя света", а предизвиква неподозирани събития, дори в най-отдалечената точка на света... Нищо оригинално (провижда се клишето "Let´s change the world"); освен това „според някои” е много произволно. Би следвало, ако авторът е сериозен, да уточни от къде идва този израз и представа. При всички положения, иска се голям напън на въображението, за да бъде сравнена жена, махаща от прозореца на вагон със станиолова пеперуда, та макар и в светлината на залеза.. И най-сетне - по мое мнение, самото внушение на приличаща на помахваща пеперуда жена от прозореца на влак и влиянието на това помахване на световните събития и съдбите на хората е прекалено грубо внушение.)

Тя се обърна и ми заяви, че не е пеперуда... още по-малко пък станиолена. Понякога наистина имаше изумителни способности („Понякога наистина ПРОЯВЯВАШЕ изумителна прозорливост”). Надвеси се пак навън и замаха енергично с ръка на някакъв възрастен селянин и средноевропеец едновременно (нескопосано псевнооригинално описание: „възрастен селянин и средноевропеец едновременно”). Човекът я забеляза, поколеба се за миг, (точка и запетая) стори ми се, че дори се огледа свенливо наоколо (влияние от английски „looked around”. Естественото на български би било „огледа се” или „огледа се около себе си”/ "се заоглежда наоколо"), и отвърна на поздрава.

  • Е - обърна се пак Кристин, - мисля, че здравата го зарадвах. (в българския език не съществува израз „здравата го зарадвах”, а "здравата го натупах/насолих"; в случая се казва „страшно/адски (много) го зарадвах”)

  • („Точно обратното – здравата и т.н.”) Здравата се натресе в живота му - отвърнах. - Представи си сега как този мъж се прибира в къщи при застаряващата си и доволно („доволно” не е правилно употребена тук; правилното би било „страшно”, "до смърт") отегчила го жена, хвърля сено на магарето, дава каша (на прасетата не се дава „каша” а „остатъци” или „помия” – „помия” било много удачно тук) на прасето, прибира овцете и сяда на изкорубената седалка от камион пред дома си. И през цялото (това) време, представи си, ти не излизаш от главата му. (И – представяш ли си – през цялото това време ти не излизаш от главата му). На всичко отгоре адски му напомняш някаква жена, която е забутал („забутал” е вулгарно тук; правилното би било „скрил”, дори "заровил") толкова дълбоко в паметта си, че не си е позволявал да мисли за нея вече 38 години. И колкото повече мисли и отпива от мастиката, защото той междувременно си е взел шишето, (вметнатият израз – в скоби или между тирета) толкова по-ясно му става как всичко е минало покрай него като ей този влак. Просто влаковете не спират тука, в скапания му, малък, мръсножълт като препикана стена на гаров клозет животец. И точно сега на прага излиза жена му в поизбелял халат на розови цветчета и му вика да престане да се налива и да се прибира за вечеря, а той не я поглежда и му е толкова криво, че дори не му се иска да запрати бутилката по нея (С какво е виновна жената за това, че му е криво? Жената някакво животно ли е, че по нея да се хвърлят бутилки?). И сега сякаш същият онзи влак отпреди 38 години се връща и много бавно минава отгоре му. Ужасяващо бавно...(Това последното изречение е излишно не на място)

Усетих, че въображението ми набира някаква садистична инерция и млъкнах. Кристин се беше свила на седалката до прозореца и ме гледаше почти уплашено (едва ли е „почти” след такава тирада).

  • Сериозно ли говориш?

  • Предупредих те. Не можеш да се намесваш (да нахлуваш?) в живота на хората дори (дори да е) с едно помахване с ръка. Понякога, без да искаш, се превръщаш в съдбата им.

  • Глупости. Отвратително е да вкарваш всичко в разни истории.

И за да покаже колко е убедена в думите си, тя се извърна рязко към прозореца и нарочно махна на един кантонер, застанал мирно в малко широката си униформа край минаващия влак (Кога е успяла да види, че има кантонер зад прозореца, след като през цялото време е била с гръб към него?). Кантонерът остана все така строг, само повдигна изразително вежди (трудно е да се види от преминаващ влак повдигане на нечии вежди) и докато можеше проследи с очи махащата Кристин (неправилно заема гледната точка на кантонера; не можем да знаем докога е могъл да я проследи). Сигурен съм, че поне няколко минути след това продължаваше да стои („е продължавал все така да си стои” – разказвачът не го вижда. Влияние от минало свършено време на английски) в същото положение със силно извърната наляво глава. Кристин наистина изглеждаше неотразима в така и несвършващия здрач. (какво пък означава тук странния израз „в така и несвършващия здрач”? Последната природна картина, беше на буен залез. Освен това, в здрача нещата и хората губят очертанията си, така че е трудно да се каже за някой, че е неотразим в здрача. Неотразима би могла да бъде една жена именно в зарите на залеза).

  • Защо той не ми отвърна, а?

В гласа й имаше такава обида (Влияние от английски: „there was such bitterness”. Правилното на български е „се чувстваше”), а в очите й („се четеше” Тук двата глагола за впечатлението от гласа и прочетеното в погледа не могат да се избегнат, тъй като става дума за две различни възприятия – слухово и зрително. Така изказът е груб.) обвинение, сякаш аз държах отговора скрит в известна само на мен история. Обясних, че той в момента (че в момента той е и т.н.) е на работа (запетая) и (,тъй че) неговото махване (ако му махнеше), би могло да се изтълкува по съвсем друг начин от машиниста. („машинистът може да го изтълкува бог знае как.” Нескопосан стил с влияние от английски.)

  • Въпреки всичко той те хареса - подхвърлих аз, - и определено мога да кажа, че едва се стърпя да не ти махне.

Тук тя направи някаква физиономия, която трябваше да изрази крайна незаинтересованост от това дали един кантонер я харесва (Ужасно тежко и дървено изречение. „Тук тя направи физиономия, сякаш искаше да изрази, че хич не я интересува, дали някакъв си кантонер я харесва или не.”). Но след малко (След малко обаче) подхвърли уж между другото:

  • Все пак, ако (чак толкова много) толкова съм му харесала, би могъл да ми отвърне, каквото и да му струва това (това пък „каквото и да му струва това” какво търси тук? В най-лошия случай би следвало да бъде „каквото и да стане”, тъй като говорим не за последицата от евентуалното погрешно изтълкуване от машиниста, а за самата реакция на машиниста.).

  • Сигурен съм, че вече съжалява. Само си представи, че не се беше сдържал и се размаха като... - щях да кажа като палячо, но това би я обидило (влияние от английски, „would offend her”: на български език правилното е „щеше да я обиди”) и внимателно продължих. - Машинистът веднага би изтълкувал това махане бог знае как (Повторение - това вече се каза по-горе). Може би щеше да смени коловоза („да сгреши коловоза”; „да премине на погрешен коловоз”) и сега ние с теб щяхме (и ние с теб сега щяхме) да летим срещу някакъв (някой) насрещен влак. И (без „И”) така твоят кантонер би изгубил (влияние от английски - употреба на условно наклонение „would”. На български: „щеше да загуби”) всякакъв шанс да те срещне отново. Предполагам, че всичко това е минало за секунда през главата му и го е възпряло.

Тази версия определено й хареса, но тя очакваше да чуе цялата история.

  • Само не се опитвай да ми пробутваш ужасии като предния път. (в случая на селянина не е имало ужасии. Най- „ужасното” е ЖЕЛАНИЕТО му да запрати бутилката по жена си. „Ужасии” се свързва с кланета, дране жив, караконджоли и т.н.)

Успокоих я, че тук историята е съвсем друга (Влияние от английски: „the story here is quite different”. На български: „тук става дума за съвсем друга история”) и този път се е намесила съвсем щастливо в съдбата на младия кантонер. Бях (Видях се) принуден да разказвам с големи подробности как за него от този момент нататък нито един влак няма да бъде просто влак и нищо повече а евентуален приносител на най-хубавото нещо, което е виждал в живота си. (Грубо, нескопосано писане, издава ниска писмена и езикова култура.: Поправено, изречението звучи по следния начин: „да разказвам В големи подробности, че отсега нататък всеки влак нямаше да бъде просто влак, а влак, който носи най-прекрасните случки в живота му”), И как всички пътници отсега нататък ще виждат един влюбен кантонер, шарещ с поглед по прозорците на отминаващите влакове... (точка и запетая; „и че пътниците ще виждат влюбен кантонер, (как, интересно, можеш да забележиш, че един кантонер „е влюбен” от купето на преминаващ влак?) и т.н. Чисто езиково дърводелство - извинявам се.”)

(Стана така обаче, че) Докато слушаше историята, Кристин пропусна да се намеси в съдбата на младо семейство с бебешка количка, три циганчета, махащи възторжено край някаква бариера, една баба и две кучета.

Отзив за филма (в мрежата има редица интервюта с режисьорката)

http://goguide.bg/revu/2587-tIa-KOIatO-M

Георги Господинов - И други истории

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки