https://www.facebook.com/Хрантутници-422417768143654/В близък план, как изглежда паваж, реден преди повече от 70 години и такъв, реден преди няколко дни.
Всеки добре направен паваж, скъпи приятели и съмишленици, е въздействащ с изработката - това са стотици и хиляди камъни, поотделно направени и обработени и с начинът на редене. Паважът внушава чувство на вложено от човешка ръка, огромен труд тук, сега, в момента, докато минаваме по тротоара или го пресичаме. Нищо не може да смути работния ден на занаятчията или на чиновника, отишъл до входа на работата край красиви сгради и по такава безкрайно вложена с човешка ръка настилка, ако е направена добре, никаква неочаквана задача или внезапни спънки. Панелите, стъклото и асфалта внушават обратното, че за всичко има машини, че света се твори не от хора, че човек не влага нищо в света, освен да управлява машини или други хора. Както и едва ли има сила, която да предизвика в занаятчията или чиновника, тръгнал от безличния панел и стигнал по машинен асфалт до работа да се усмихне на неочаквано изникващите задачи и новите трудности някак така с ведрина и запретвайки ръкави да каже: дай сега да видим какво да се направи. Машинно-безличният свят е отчужден свят и едва ли може да породи в него нещо повече от отчужден живот в който винаги "те", "други", "някакви" правят. Светът на вложеното от човешка ръка е изграден свят, който постоянно се съизгражда, това е светът в който "аз" правя и влагам "себе си" заедно с "другите". Разбира се паважите са безценни за атмосферата на малките и тихи улички, едва ли вече са подходящи за големите и натоварени булеварди. Където е и тяхното място в тишината на безвремието.
