В периода от края на III в...

В периода от края на III в. пр. н. е. до завземането на Тракия и Черноморското крайбрежие от римляните в 72 г. пр. н. е., град Одесос преживява повторно икономически разцвет. По това време той се издига като най-значителен търговски център на Западното черноморско крайбрежие, северно от Стара планина. Показателно е голямото количество сребърни монети с типове, подражаващи добилите голяма популярност като платежно средство сред местното население на Балканския полуостров и целия свят, александрови тетрадрахми. През този период (към средата на II в. пр. н. е.) редом със споменатите тетрадрахми управата на гр. Одесос е οтсякла една серия тетрадрахми със собствени типове. Тези сребърни монети поради превъзходните им стилови качества заемат особено място не само в нумизматиката на Одесос, но и в останалите градове по западния черноморски бряг секли в древността монети. Изящната изработка на образите върху двете им страни прави тези тетрадрахми истински образци на тогавашното гравьорско изкуство. Тук ще дам описание на възпоменателните емисии тетрадрадрахми на Одесос собствен тип за по-голяма яснота:

Тип 13 Възпоменателна емисия тетрадрахми на Одесос „Глава на Великия бог на Одесос - Великия бог на Одесос прав, държащ рог на изобилие и фиала"

Тип 13. 1 (Pick and Regling 1910, 2214) Аверс: Брадата мъжка глава с коса привързана с обръч увит с тясна лента надясно (глава на Великия бог на Одесос). Реверс: ΘΕΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ (вертикално дясно) ΟΔΗΣΙΤΩΝ (вертикално ляво) ΚΥΡΣΑ (хоризонтално отдолу). Права мъжка фигура обърната полуналяво, облечена в хитон, върху който е увито наметало, прехвърлено през рамото. Главата е с коса, брада и мустаци подобни на главата от лицевата страна. Брадатия мъж държи в дясната си ръка фиала, а в лявата рог на изобилие, от който се подава грозд. Земна линия. Представено е статуарно изображение на Великия бог на Одесос, вероятно изображение на статуя от негов градски храм.

Тип 13. 2 (Pick and Regling 1910, 2215) Аверс: Брадата мъжка глава с коса привързана с обръч увит с тясна лента надясно (глава на Великия бог Дарзалас). Реверс: ΘΕΟΥ (вертикално дясно) ΜΕΓΆΛΟΥ (вертикално ляво) OΔH (хоризонтално под ръката с фиалата) ΚΥΡΣΆ (хоризонтално отдолу). Права мъжка фигура обърната полуналяво, облечена в хитон, върху който е увито наметало, прехвърлено през рамото. Главата е с коса, брада и мустаци подобни на главата от лицевата страна. Брадатия мъж държи в дясната си ръка фиала, а в лявата рог на изобилие, от който се подава грозд. Земна линия. Представено е статуарно изображение на Великия бог на Одесос, вероятно изображение на статуя от негов градски храм.

Върху аверса е представена глава на Великия бог на Одесос (Обр. 86 и 87) в профил на дясно, а реверса - образът на Великия бог на Одесос в цял ръст, стоящ наляво, с фиала в дясната ръка и рог на изобилието в лявата. Фигурата е оградена от надпис: ΘΕΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ ΟΔΗΣΙΤΩΝ. И трите думи в надписа са в родителен падеж, което показва, че той не се отнася до фигурата на Великия бог, а с него се пояснява, че монетата е посветена на този бог и за повече яснота би трябвало да се допълни с думата νόμισμα (монета) или нещо подобно. Следователно тези забележителни тетрадрахми са имали специално предназначение и били отсечени в чест на покровителя на Одесос - Великият бог, по някакъв тържествен случай. Под образа е поместено името ΚΥΡΣΑ. В него трябва да виждаме име на магистрата, натоварен да надзирава отсичането на тетрадрахмите. Одесоските тетрадрахми не са изолирано явление. Примери с аналогични надписи, издаващи нарочното предназначение на тези монети, намираме и в нумизматиката на други градове в Тракия и Мала Азия. Така например Тасос и Маронея са отсекли към 148 г. пр. н. е. тетрадрахми със сходни по предназначението си надписи. Върху опакото на тетрадрахмите от Тасос се чете ΗΡΑΚΛΕΟΥΣ ΣΩΤΗΡΟΣ ΘΑΣΙΩΝ (Обр. 145), а върху тези от Маронея - ΔІΟΝΥΣΟΥ ΣΩΤΗΡΟΣ ΜΑΡΩΝІΤΩΝ. Несъмнено е, че и тетрадрахмите на двата града са сечени по някакъв повод (Герасимов 1952, стр. 65). Град Перга, в Мала Азия, е отсякъл към 190 г. пр. н. е. тетрадрахми, върху аверса е представена глава на Артемида надясно, а върху реверса - богинята в цял ръст, права, наляво, държаща венец и жезъл. Около това изображение е поместен надписът ΑΡΤΕΜΙΔΟΣ ΙΙΕΡΓΑΙΑΣ, т. е. (монета) на Пергайската Артемида. Също така и друг малоазиатски град - Александрия в Троада - е сякъл пак в II в. пр. н. е. тетрадрахми с образа на Аполон Сминтийски, който е бил считан за покровител на града. Около изображението на Аполон върху опакото има надпис: ΑΙΙΟΛΛΩΝΟΣ ΣΜΙΘΕΟΣ ΑΛΕΞΑΝΔΡΕΩΝ. Град Парион в областта Мизия е пуснал в обращение към 190 г. тетрадрахми с образа на Аполон, придружен от обяснителен надпис ΑΠΟΛΛΩΝΟΣ АКТАΙΟΥ ΙΙΑΡΙΟΩΝ. От гр. Илион са познати тетрадрахми с изображение на Атина и надписа ΑΘΗΝΑΣ ΙΛΙΑΔΟΣ.. Бихме могли да увеличим примерите с подобни монети от малоазийски градове, но това тук не е необходимо. Интересно е да се изтъкне, че тези монетни емисии както в Мала Азия, така и в Тракия са били сечени в едно и също време — между първата четвърт и средата на II в. пр. н. е. Това явление на сечене сребърни тетрадрахми с образи на главните богове, покровители на населението в съответните градове, с подобаващи за случая надписи, като че ли е било някаква мода за известен момент в нумизматиката през еленистическата епоха.. Още един такъв пример имаме в близката Аполониа Понтика - Възпоменателна емисия тетрадрахми на Аполония от типа “глава на Аполон – Аполон прав насреща, държащ лаврово дърво, лък и стрели” (196/188 – 115/105г. пр.Хр.) (Обр. 144) (Топалов 2007, 98).

Аверс: Глава на Аполон с лавров венец надясно, изпълнена в характерен за елинистическата епоха стил.

Реверс: AΠOΛΛONOΣ (вертикално дясно) IATРOY (вертикално ляво), долу в краката Θ (или AΘ?) (отляво) и H (отдясно). Между надписите Аполон гол, прав насреща върху правоъгълен пиедестал, в дясна ръка държи лаврово дърво, а в лява ръка лък с две стрели. В клоните на лавровото дърво птица, вероятно орел. Представено е изображението на колосалната бронзова статуя на Аполон Лечител, изпълнена от скулптора Каламис, една от най-известните антични статуи. При вземане под внимание изображенията и надписите от известните досега възпоменателни монети, отсичани през II в. пр. Хр. и непубликуваните все още възпоменателни бронзови монети на Аполония от частни колекции, както и от извършваните досега проучвания, Ставри Топалов предполага следното тълкуване на изображенията и надписите. На лицевата страна е представена главата на главното божество на Аполония - Аполон Лечител. На реверса е представено изображението на известната колосална 13 метрова статуя на Аполон Лечител, изработена от Каламис. Тъй като в извършваното по това време монетосечене на Аполония на мястото на традиционно използвания “говорящ” градски символ на града “изправена котва” се въвежда поставянето на изображението на статуята на Аполон. Поради голямата известност на тази колосална статуя в някои емисии не се е поставял надпис от името на града осъществил отсичането. Надписа AΠOΛΛONOΣ IATРOY означава “(изображение на статуята) на Аполон Лечител”; буквите ΘH (или AΘН?), вероятно инициали от името на градския магистрат по това време, означават “магистрат или по-точно по времето на магистрат с име предадено с инициали АΘ (или АΘН?)”(Топалов 2007. 16 – 17). За одесоските тетрадрахми с името на Великия бог на Одесос по-рано е било изказано предположението, че те са били сечени по случай освобождението на Одесос от владичеството на келтите. Но стилистически тези тържествени монети не могат да се отнесат към толкова ранно време. Pick and Regling смята за вероятно също, че тези тетрадрахми са били сечени във връзка с изгонването на скордиските в 113 г., който успех на града е бил приписан на намесата на покровителя на Одесос. Това обяснение е приемливо, но Герасимов смята, че одесоските тетрадрахми с образа на Великия бог са сечени по-скоро по повод на някое тържество в чест на този бог. Повод за това биха могли да бъдат урежданите в Одесос празненства, свързани с обществени състезания в чест на Великия бог на Одесос. Споменаваните в надписи и монети от Одесос от римско време ΔΑΡΖΑΛΕΙΑ може да водят началото си именно от тогава. В подкрепа на тази мисъл той посочим аналогичния случай в гр. Пергам, в М. Азия, в който град в 183 г. пр. н. е. били отсечени бронзови монети с надпис ΑΘΗΝΑΣ ΝΊΚΗΦΟΡΟΥ във връзка с учредените в чест на Атина ΝΙΚΗΦΟΡΙΑ (Герасимов 1952, стр 66). Статуарният образ на Дарзалас, освен върху тетрахмите, намираме и в одесоските монети от римската епоха. За сега са познати монети с тозои образ, сечени при императорите Траян, Хадриан, Антонин Пий, Марк Аврелий, Комод, Септимий Север, Каракала и Гета. В тези монети Великия бог на Одесос е представен в същата поза, черти и атрибути, но в по-схематичен вид. Същата статуя е изобразена и в монетите на Одесос, сечени след император Гета, но в тях на главата на Великия бог на Одесос е прибавен калатос, поради което този образ е означаван неправилно от някой нумизмати с името Серапис. Върху въпроса за калатоса в тези изображения ще се спрем по-нататък. В монетите, сечени при Антонин Пиий, Септимий Север, Каракала, Гета, Елагабал, Север Александър и Гордиан III, до образа на Дарзалас е изобразен и един жертвеник, който е и един белег, означаващ, че изображението е култов образ, стоял в някакъв храм. Култовата статуя на Великия бог - Дарзалас намираме представена и в един оброчен релиеф от II в. от н. е., намерен в Търговищко, (Обр. 141). В него, както в монетите от Одесос, след Антони Пий, до образа на Великия бог – Дарзалас е изобразен в ляво също така един жертвеник. Няколко подробности във фигурата на Дарзалас, като къдриците над челото, особената форма на брадата, триъглният край на хитона, гроздовете, увиснали на устието на рога на изобилието, сочат, че каменоделецът, който е изработил този оброчен релиеф, е познавал оригиналната статуя на Дарзалас в Одесос, или е имал пред очите си скица от нея. Ето защо съвсем е изключено предположението, че този образ е изработен по дребните монетни фигурки на Великия бог - Дарзалас. Само положението на краката по недоглеждане е предадено неправилно; вместо десният крак да носи тежестта на тялото, както е било в оригинала и в сребърните тетрадрами, тук в релиефа каменоделецът е представил десния крак облекчен, а левият е, който носи тежестта на тялото. Такава грешка са направили и някои от гравьорите на печати за монети от римската епоха при изобразяването на статуята на Дарзалас (Герасимов 1952, стр. 66). Споменах вече в началото, че върху аверса на одесоските тетрадрахми е изобразена главата на статуята на Великия бог на Одесос в профил на дясно. Това обстоятелство е позволило на печаторезача да предаде повече подробности от тази част на статуята. Лицето е оградено с кичури коса, падащи надолу. Средната част на челото е била моделирана като по-изпъкнала. Очите са засенчени от издутата част на челото и дебелите вежди. Това придава сериозен израз на лицето. Скулите са подчертани остро; те започват непосредствено под окото. Зад ноздрата е моделирана една дебела бръчка. Носът образува с линията на челото една права. Брадата е с не много дълги косми. Косата е привързана с един венец, състоящ се от тънък обръч, около който е увита тясна панделка. Близък паралел на този венец не можахме да намерим върху статуи от IV в. пр. н. е., обаче една разновидност от него е застъпена в няколко бюстове и статуи от V—IV в.пр.н.е. Тук обръчът е дебел и панделката много широка. Опростен венец, състоящ се само от обръч, намираме в голям брой статуарни и монетни образи на божества и владетели от V в. до края на еленистическата епоха. Този вид венец не трябва да се смесва с тенията, която представлява ивица от тънка материя (Герасимов 1952, стр. 67) (Обр. 86 и 87). Върху опаката страна на одесоските тетрадрахми статуята на Великия бог е представена в цял ръст. В този дребен образ печаторезачът е съумял да предаде характерното в стойката, облеклото и атрибутите на статуята. Великия бог е бил представен в хитон с ръкави, чиито поли падат в отвесни, тежки гънки до земята. Върху хитона е увито наметало (химатион). Единият му край е прехвърлен през лявото рамо. Останалата част покрива гърба, минава под дясната ръка и опасва надкоремната част от тялото, като образува триъгълна престилка. В дясната ръка богът е държал фиала, а в лявата - рог на изобилието, от който се подава грозд. Тежестта на тялото пада върху левия крак, а десният е облекчен и поставен в страни (Обр. 86 и 87). Мотивът на облеклото (наметалото) в нашата статуя е сходен с това в статуи от първата половина на IV в. пр. н. е. Характерният начин на увиване химатиона като дебел пояс около тялото, като краят му е спуснат и образува нещо подобно на триъгълна престилка, намираме както в редица статуи, представящи жени, така и в такива на мъже. Този мотив в облеклото е създаден още в V в. пр. н. е. Стиловите особености на статуята на Великия бог на Одесос, които намираме в статуи от IV в. пр. н. е., ни дават основание да я отнесем към същото време. Скулпторът, който я е изработил, е бил запознат с работата на майсторите от атическата скулптурна школа по онова време (Герасимов 1952, стр. 69).От друга страна в първа глава разгледахме аргументи, които изтеглят датата към отсичането на възпоменателните тетрадрахми Тип 13, т. е. във ІІ в. пр. н. е. Одесос през V—IV в. процъвтява икономически и затова е могъл да си позволи да поръча култовата статуя на главния бог при някой именит майстор от IV в., както това е сторила Аполония, като е възложила на Каламис направата на бронзовия колос на покровителя на града Аполон. От един надпис върху подставка на статуя узнаваме, че гр. Олбия, на северното черноморското крайбрежие, е притежавал статуя от Праксител. При разкопките на античния град Истрос са били открити базите на две бронзови статуи в естествена големина от V - IV в. пр.н.е. Тези примери показват, че колониите на Черно море се стремели подобно на метрополиите да притежават произведения от изтъкнати съвременни майстори. За сега не можем да установим името на автора на статуята на Великия бог на Одесос, но не е изключено един ден да се намерят сведения и за него (Герасимов 1952, стр. 69).

Владимир Беков - Варна

https://www.facebook.com/ВАРНЕНСКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКО-ДРУЖЕСТВО-158838120844188/ https://www.facebook.com/158838120844188/photos/a.530170097044320/539553032772693/В периода от края на III в. пр. н. е. до завземането на Тракия и Черноморското крайбрежие от римляните в 72 г. пр. н. е., град Одесос преживява повторно икономически разцвет. По това време той се издига като най-значителен търговски център на Западното черноморско крайбрежие, северно от Стара планина. Показателно е голямото количество сребърни монети с типове, подражаващи добилите голяма популярност като платежно средство сред местното население на Балканския полуостров и целия свят, александрови тетрадрахми. През този период (към средата на II в. пр. н. е.) редом със споменатите тетрадрахми управата на гр. Одесос е οтсякла една серия тетрадрахми със собствени типове. Тези сребърни монети поради превъзходните им стилови качества заемат особено място не само в нумизматиката на Одесос, но и в останалите градове по западния черноморски бряг секли в древността монети. Изящната изработка на образите върху двете им страни прави тези тетрадрахми истински образци на тогавашното гравьорско изкуство. Тук ще дам описание на възпоменателните емисии тетрадрадрахми на Одесос собствен тип за по-голяма яснота:

Тип 13 Възпоменателна емисия тетрадрахми на Одесос „Глава на Великия бог на Одесос - Великия бог на Одесос прав, държащ рог на изобилие и фиала"

Тип 13. 1 (Pick and Regling 1910, 2214) Аверс: Брадата мъжка глава с коса привързана с обръч увит с тясна лента надясно (глава на Великия бог на Одесос). Реверс: ΘΕΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ (вертикално дясно) ΟΔΗΣΙΤΩΝ (вертикално ляво) ΚΥΡΣΑ (хоризонтално отдолу). Права мъжка фигура обърната полуналяво, облечена в хитон, върху който е увито наметало, прехвърлено през рамото. Главата е с коса, брада и мустаци подобни на главата от лицевата страна. Брадатия мъж държи в дясната си ръка фиала, а в лявата рог на изобилие, от който се подава грозд. Земна линия. Представено е статуарно изображение на Великия бог на Одесос, вероятно изображение на статуя от негов градски храм.

Тип 13. 2 (Pick and Regling 1910, 2215) Аверс: Брадата мъжка глава с коса привързана с обръч увит с тясна лента надясно (глава на Великия бог Дарзалас). Реверс: ΘΕΟΥ (вертикално дясно) ΜΕΓΆΛΟΥ (вертикално ляво) OΔH (хоризонтално под ръката с фиалата) ΚΥΡΣΆ (хоризонтално отдолу). Права мъжка фигура обърната полуналяво, облечена в хитон, върху който е увито наметало, прехвърлено през рамото. Главата е с коса, брада и мустаци подобни на главата от лицевата страна. Брадатия мъж държи в дясната си ръка фиала, а в лявата рог на изобилие, от който се подава грозд. Земна линия. Представено е статуарно изображение на Великия бог на Одесос, вероятно изображение на статуя от негов градски храм.

Върху аверса е представена глава на Великия бог на Одесос (Обр. 86 и 87) в профил на дясно, а реверса - образът на Великия бог на Одесос в цял ръст, стоящ наляво, с фиала в дясната ръка и рог на изобилието в лявата. Фигурата е оградена от надпис: ΘΕΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ ΟΔΗΣΙΤΩΝ. И трите думи в надписа са в родителен падеж, което показва, че той не се отнася до фигурата на Великия бог, а с него се пояснява, че монетата е посветена на този бог и за повече яснота би трябвало да се допълни с думата νόμισμα (монета) или нещо подобно. Следователно тези забележителни тетрадрахми са имали специално предназначение и били отсечени в чест на покровителя на Одесос - Великият бог, по някакъв тържествен случай. Под образа е поместено името ΚΥΡΣΑ. В него трябва да виждаме име на магистрата, натоварен да надзирава отсичането на тетрадрахмите. Одесоските тетрадрахми не са изолирано явление. Примери с аналогични надписи, издаващи нарочното предназначение на тези монети, намираме и в нумизматиката на други градове в Тракия и Мала Азия. Така например Тасос и Маронея са отсекли към 148 г. пр. н. е. тетрадрахми със сходни по предназначението си надписи. Върху опакото на тетрадрахмите от Тасос се чете ΗΡΑΚΛΕΟΥΣ ΣΩΤΗΡΟΣ ΘΑΣΙΩΝ (Обр. 145), а върху тези от Маронея - ΔІΟΝΥΣΟΥ ΣΩΤΗΡΟΣ ΜΑΡΩΝІΤΩΝ. Несъмнено е, че и тетрадрахмите на двата града са сечени по някакъв повод (Герасимов 1952, стр. 65). Град Перга, в Мала Азия, е отсякъл към 190 г. пр. н. е. тетрадрахми, върху аверса е представена глава на Артемида надясно, а върху реверса - богинята в цял ръст, права, наляво, държаща венец и жезъл. Около това изображение е поместен надписът ΑΡΤΕΜΙΔΟΣ ΙΙΕΡΓΑΙΑΣ, т. е. (монета) на Пергайската Артемида. Също така и друг малоазиатски град - Александрия в Троада - е сякъл пак в II в. пр. н. е. тетрадрахми с образа на Аполон Сминтийски, който е бил считан за покровител на града. Около изображението на Аполон върху опакото има надпис: ΑΙΙΟΛΛΩΝΟΣ ΣΜΙΘΕΟΣ ΑΛΕΞΑΝΔΡΕΩΝ. Град Парион в областта Мизия е пуснал в обращение към 190 г. тетрадрахми с образа на Аполон, придружен от обяснителен надпис ΑΠΟΛΛΩΝΟΣ АКТАΙΟΥ ΙΙΑΡΙΟΩΝ. От гр. Илион са познати тетрадрахми с изображение на Атина и надписа ΑΘΗΝΑΣ ΙΛΙΑΔΟΣ.. Бихме могли да увеличим примерите с подобни монети от малоазийски градове, но това тук не е необходимо. Интересно е да се изтъкне, че тези монетни емисии както в Мала Азия, така и в Тракия са били сечени в едно и също време — между първата четвърт и средата на II в. пр. н. е. Това явление на сечене сребърни тетрадрахми с образи на главните богове, покровители на населението в съответните градове, с подобаващи за случая надписи, като че ли е било някаква мода за известен момент в нумизматиката през еленистическата епоха.. Още един такъв пример имаме в близката Аполониа Понтика - Възпоменателна емисия тетрадрахми на Аполония от типа “глава на Аполон – Аполон прав насреща, държащ лаврово дърво, лък и стрели” (196/188 – 115/105г. пр.Хр.) (Обр. 144) (Топалов 2007, 98).

Аверс: Глава на Аполон с лавров венец надясно, изпълнена в характерен за елинистическата епоха стил.

Реверс: AΠOΛΛONOΣ (вертикално дясно) IATРOY (вертикално ляво), долу в краката Θ (или AΘ?) (отляво) и H (отдясно). Между надписите Аполон гол, прав насреща върху правоъгълен пиедестал, в дясна ръка държи лаврово дърво, а в лява ръка лък с две стрели. В клоните на лавровото дърво птица, вероятно орел. Представено е изображението на колосалната бронзова статуя на Аполон Лечител, изпълнена от скулптора Каламис, една от най-известните антични статуи. При вземане под внимание изображенията и надписите от известните досега възпоменателни монети, отсичани през II в. пр. Хр. и непубликуваните все още възпоменателни бронзови монети на Аполония от частни колекции, както и от извършваните досега проучвания, Ставри Топалов предполага следното тълкуване на изображенията и надписите. На лицевата страна е представена главата на главното божество на Аполония - Аполон Лечител. На реверса е представено изображението на известната колосална 13 метрова статуя на Аполон Лечител, изработена от Каламис. Тъй като в извършваното по това време монетосечене на Аполония на мястото на традиционно използвания “говорящ” градски символ на града “изправена котва” се въвежда поставянето на изображението на статуята на Аполон. Поради голямата известност на тази колосална статуя в някои емисии не се е поставял надпис от името на града осъществил отсичането. Надписа AΠOΛΛONOΣ IATРOY означава “(изображение на статуята) на Аполон Лечител”; буквите ΘH (или AΘН?), вероятно инициали от името на градския магистрат по това време, означават “магистрат или по-точно по времето на магистрат с име предадено с инициали АΘ (или АΘН?)”(Топалов 2007. 16 – 17). За одесоските тетрадрахми с името на Великия бог на Одесос по-рано е било изказано предположението, че те са били сечени по случай освобождението на Одесос от владичеството на келтите. Но стилистически тези тържествени монети не могат да се отнесат към толкова ранно време. Pick and Regling смята за вероятно също, че тези тетрадрахми са били сечени във връзка с изгонването на скордиските в 113 г., който успех на града е бил приписан на намесата на покровителя на Одесос. Това обяснение е приемливо, но Герасимов смята, че одесоските тетрадрахми с образа на Великия бог са сечени по-скоро по повод на някое тържество в чест на този бог. Повод за това биха могли да бъдат урежданите в Одесос празненства, свързани с обществени състезания в чест на Великия бог на Одесос. Споменаваните в надписи и монети от Одесос от римско време ΔΑΡΖΑΛΕΙΑ може да водят началото си именно от тогава. В подкрепа на тази мисъл той посочим аналогичния случай в гр. Пергам, в М. Азия, в който град в 183 г. пр. н. е. били отсечени бронзови монети с надпис ΑΘΗΝΑΣ ΝΊΚΗΦΟΡΟΥ във връзка с учредените в чест на Атина ΝΙΚΗΦΟΡΙΑ (Герасимов 1952, стр 66). Статуарният образ на Дарзалас, освен върху тетрахмите, намираме и в одесоските монети от римската епоха. За сега са познати монети с тозои образ, сечени при императорите Траян, Хадриан, Антонин Пий, Марк Аврелий, Комод, Септимий Север, Каракала и Гета. В тези монети Великия бог на Одесос е представен в същата поза, черти и атрибути, но в по-схематичен вид. Същата статуя е изобразена и в монетите на Одесос, сечени след император Гета, но в тях на главата на Великия бог на Одесос е прибавен калатос, поради което този образ е означаван неправилно от някой нумизмати с името Серапис. Върху въпроса за калатоса в тези изображения ще се спрем по-нататък. В монетите, сечени при Антонин Пиий, Септимий Север, Каракала, Гета, Елагабал, Север Александър и Гордиан III, до образа на Дарзалас е изобразен и един жертвеник, който е и един белег, означаващ, че изображението е култов образ, стоял в някакъв храм. Култовата статуя на Великия бог - Дарзалас намираме представена и в един оброчен релиеф от II в. от н. е., намерен в Търговищко, (Обр. 141). В него, както в монетите от Одесос, след Антони Пий, до образа на Великия бог – Дарзалас е изобразен в ляво също така един жертвеник. Няколко подробности във фигурата на Дарзалас, като къдриците над челото, особената форма на брадата, триъглният край на хитона, гроздовете, увиснали на устието на рога на изобилието, сочат, че каменоделецът, който е изработил този оброчен релиеф, е познавал оригиналната статуя на Дарзалас в Одесос, или е имал пред очите си скица от нея. Ето защо съвсем е изключено предположението, че този образ е изработен по дребните монетни фигурки на Великия бог - Дарзалас. Само положението на краката по недоглеждане е предадено неправилно; вместо десният крак да носи тежестта на тялото, както е било в оригинала и в сребърните тетрадрами, тук в релиефа каменоделецът е представил десния крак облекчен, а левият е, който носи тежестта на тялото. Такава грешка са направили и някои от гравьорите на печати за монети от римската епоха при изобразяването на статуята на Дарзалас (Герасимов 1952, стр. 66). Споменах вече в началото, че върху аверса на одесоските тетрадрахми е изобразена главата на статуята на Великия бог на Одесос в профил на дясно. Това обстоятелство е позволило на печаторезача да предаде повече подробности от тази част на статуята. Лицето е оградено с кичури коса, падащи надолу. Средната част на челото е била моделирана като по-изпъкнала. Очите са засенчени от издутата част на челото и дебелите вежди. Това придава сериозен израз на лицето. Скулите са подчертани остро; те започват непосредствено под окото. Зад ноздрата е моделирана една дебела бръчка. Носът образува с линията на челото една права. Брадата е с не много дълги косми. Косата е привързана с един венец, състоящ се от тънък обръч, около който е увита тясна панделка. Близък паралел на този венец не можахме да намерим върху статуи от IV в. пр. н. е., обаче една разновидност от него е застъпена в няколко бюстове и статуи от V—IV в.пр.н.е. Тук обръчът е дебел и панделката много широка. Опростен венец, състоящ се само от обръч, намираме в голям брой статуарни и монетни образи на божества и владетели от V в. до края на еленистическата епоха. Този вид венец не трябва да се смесва с тенията, която представлява ивица от тънка материя (Герасимов 1952, стр. 67) (Обр. 86 и 87). Върху опаката страна на одесоските тетрадрахми статуята на Великия бог е представена в цял ръст. В този дребен образ печаторезачът е съумял да предаде характерното в стойката, облеклото и атрибутите на статуята. Великия бог е бил представен в хитон с ръкави, чиито поли падат в отвесни, тежки гънки до земята. Върху хитона е увито наметало (химатион). Единият му край е прехвърлен през лявото рамо. Останалата част покрива гърба, минава под дясната ръка и опасва надкоремната част от тялото, като образува триъгълна престилка. В дясната ръка богът е държал фиала, а в лявата - рог на изобилието, от който се подава грозд. Тежестта на тялото пада върху левия крак, а десният е облекчен и поставен в страни (Обр. 86 и 87). Мотивът на облеклото (наметалото) в нашата статуя е сходен с това в статуи от първата половина на IV в. пр. н. е. Характерният начин на увиване химатиона като дебел пояс около тялото, като краят му е спуснат и образува нещо подобно на триъгълна престилка, намираме както в редица статуи, представящи жени, така и в такива на мъже. Този мотив в облеклото е създаден още в V в. пр. н. е. Стиловите особености на статуята на Великия бог на Одесос, които намираме в статуи от IV в. пр. н. е., ни дават основание да я отнесем към същото време. Скулпторът, който я е изработил, е бил запознат с работата на майсторите от атическата скулптурна школа по онова време (Герасимов 1952, стр. 69).От друга страна в първа глава разгледахме аргументи, които изтеглят датата към отсичането на възпоменателните тетрадрахми Тип 13, т. е. във ІІ в. пр. н. е. Одесос през V—IV в. процъвтява икономически и затова е могъл да си позволи да поръча култовата статуя на главния бог при някой именит майстор от IV в., както това е сторила Аполония, като е възложила на Каламис направата на бронзовия колос на покровителя на града Аполон. От един надпис върху подставка на статуя узнаваме, че гр. Олбия, на северното черноморското крайбрежие, е притежавал статуя от Праксител. При разкопките на античния град Истрос са били открити базите на две бронзови статуи в естествена големина от V - IV в. пр.н.е. Тези примери показват, че колониите на Черно море се стремели подобно на метрополиите да притежават произведения от изтъкнати съвременни майстори. За сега не можем да установим името на автора на статуята на Великия бог на Одесос, но не е изключено един ден да се намерят сведения и за него (Герасимов 1952, стр. 69).

Владимир Беков - Варна

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки