Ваксиниране на котки Имунитет, антитела...

Ваксиниране на котки

Имунитет, антитела и ваксинация

Котките, които не са възприемчиви към болестотворни микроорганизми, притежават химични субстанции, наречени антитела, които поразяват и разрушават проникналите в организма микроби, които могат да причинят заболяване. Съществуват два вида имунитет - естествен и пасивен.

Естественият имунитет е видово специфичен. Котката е невъзприемчива към някои заболявания на коня, на кучето и на други животни, като съответно и те са невъзприемчиви към някои котешки болести (въпреки че има и болести, общи за повечето видове животни). Когато животното е възприемчиво към инфекциозни болести, то заболява и започва да изработва антитела против проникналия в него болестотворен микроорганизъм. След оздравяване тези антитела могат да защитят котката срещу повторно заболяване в продължение на дълъг период. Това означава, че котката притежава активно придобит имунитет, който може да бъде предизвикан и изкуствено чрез ваксиниране на животното. При ваксинация котката се подлага на въздействието на убит, жив или отслабен микроорганизъм, който не може да предизвика заболяване, или на въздействието на токсин или вещества, получени от микроба. Те стимулират продукцията на специфични антитела. Активният имунитет обаче с течение на времето постепенно изчезва. Ето защо котката периодично трябва да се ваксинира през определен период от време, за да се поддържа високо ниво на антителата в организма.

Недостатъчно охранени и изтощени котки не са способни да изработят антитела, както и да създават имунитет против микробите. Те трябва да се ваксинират, но повторната ваксинация е възможна само тогава, когато котката укрепне и е в добро здравословно състояние. Котетата до 2-седмична възраст не могат да изработват антитела, тъй като имунната им система още не е оформена и имат пасивен имунитет. Пасивният имунитет се предава от майката на новородени те (т. нар. коластрален имунитет). Този имунитет котетата придобиват при бозаенето на първите порции мляко след самото раждане, наречено коластра. Котетата абсорбират тези специфични протеини от стомаха си през първите 24-36 часа от своя живот. Продължителността на тази защита на организма на котенцето зависи от нивото на антитела в кръвта на майката в момента на раждането. Най-високо ниво на антитела се констатира при котки-майки, ваксинирани няколко месеца преди раждане. Максималната продължителност на тази защита е около 4 месеца. Котетата няма да бъдат предпазени от заболявания, ако майката няма ваксинация против съответното заболяване.

Ваксинация

Ваксините много ефективно предпазват от някои инфекциозни заболявания при котките, но понякога те не са ефективни, което се дължи на неправилно прилагане, хранене и използване на ваксините, или отсъствие в котката на способност да реагира на нея, поради лошо физическо състояние или налична болест. Вкарването на ваксината едновременно срещу няколко заболявания също може да доведе до пренапрежение на имунната система, вследствие на което може да не се изработят антитела. Към такъв резултат може да доведе и опита да се икономиса ваксина, използвайки една доза за две котки. Ако котката при ваксинирането е болна от някоя болест, то въвеждането на ваксина срещу нея не оказва влияние на развитието на заболяването.

Периодът от 6 до 16-седмична възраст е най-опасен за котетата, тъй като техният организъм още не е способен да изработи имунитет. Установено с, че при тях съществува период от 1-2 седмици, през който изчезва пасивният (коластрален) имунитет, когато още не са придобили активен имунитет. Ето защо при бозаещите котета най-добре е ваксинацията да се провежда след 6-седмична възраст, но не по-късно от 12-16 седмици. Преди ваксинирането, което се извършва само от ветеринарен лекар, се прави внимателен преглед на котката и се изследват изпражненията, в които могат да се открият хелминти (тении, глисти и трематоди) или техни яйца, незабелязани от техните собственици и изискващи специално лечение. Само след дехелминтизация ваксинацията може да се извърши и да бъде ефективна. Според американски ветеринарни специалисти сигурна защита срещу вирусните заболявания по котките се осигурява само при следните обстоятелства:

  1. Преди заплождане на неваксинирана в продължение на година котка е необходимо тя да се ваксинира срещу ринотрахсит, калицивирус и панлевкопения.
  2. Не се ваксинират бременни котки с "живи" ваксини, тъй като това може да се отрази на нормалното развитие на зародишите.
  3. В райони, където върлува заболяване от пневмония по котките, се провежда имунизация с ваксина срещу пневмония. Първата ваксинация се провежда на 9-10-седмична възраст, а реваксинацията - на 14-16 седмици, с последващо ежегодно ревакисиниране.
  4. На котки, неваксинирани до 16-седмична възраст, се провежда пълен курс на ваксинация (ваксиниране с повторно реваксиниране през 3 до 4 седмици) срещу всички най-опасни заболявания (панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза, бяс и левкемия).
  5. Преди да се извърши ваксинацията се провежда паразитологично изследване на фекалии за яйца на хелминти (тении, глисти и трематоди) и при наличие се провежда дехелминтизация.

Забележка: Възрастта на котката, типът на ваксината и начинът на прилагане влияят на ефективността на ваксинацията, както и на количеството необходими ваксинирания.

Източник: Д-р В. Денков

КОТЕШКА ПАНЛЕВКОПЕНИЯ

Котешката панлевкопения е лесно предаваща се вирусна заразна болест. Причинява се от малък и изключително устойчив в околната среда вирус, който може да оцелее много продължително време в околната среда. Заболяването е силно прилепчиво и лесно се разнася с дрехи, обувки, съдове за хранене, отпадъци и др. Котките се заразяват най – често при директен контакт с болна котка или нейни секрети или екскрети, особенно изпражнения. Тъй като вирусът дълго оцелява навън, котката може лесно да се зарази като посещава места от където по-рано е минала болна котка. Хората може пасивно с дрехите, обувките, ръцете т.н. да пренесат вируса ако са били в контакт с болна котка. Котки които са се заразили през време на бременността предават вируса чрез плацентата на котенцата и те може да се родят с увреждания на мозъка. Въпреки че засяга най – често котенца под 6 месечна възраст, практически може да се заразят котки на всяка възраст. Най – тежко и с най – висока смъртност боледуват малките котенца и старите котки. Признаците се развиват най – често 2 до 5 дни след поемането на вируса. Развоят на заболяването отнема от 2 до 14 дни. Тежката водниста, кървава диария е основният признак на заболяването. Тя се съпровожда от безапетитие, повръщане, повишена температура, обезводняване на организма и води до летаргия. Болните котки често развиват вторично пневмония, тъй като вирусът на панлевкопенията силно подтиска имунната им система и устойчивостта към други заболявания. Ваксинациите срещу панлевкопения са изключително успешни в борбата с болестта и са от жизнена важност за предпазването на Вашата котка.

КАЛИЦИВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ

Котешкият калицивирус причинява от леки до доста тежки респираторни инфекции. Котките се заразяват чрез вдишване или поглъщане на вируса, като признаците на заболяване се развиват в рамките на 2 до 10 дни по – късно. Болестният процес трае между 1 и 4 седмици. Първите признаци са: зачервяване на носа и очите, кихане, подтиснатост и понижен апетит. Впоследствие се развиват язвички по езика и твърдото небце поради което засегнатите котки много трудно поддържат хигиената си. Въпреки че болшинството от заболелите се възстановяват не липсват и смъртни случаи. Най – тежко преболедуват малките котенца. Някои котки които са се възстановили от заболяването може да останат носители на вируса и да го отделят в околната среда с месеци и дори години.

ХЛАМИДИАЛНА ИНФЕКЦИЯ

Chlamydia psittaci е микроорганизъм, който наподобява бактерия. Различните щамове на Chlamydia засягат различни бозайници, в това число и човека. Един щам засяга птици и хора, друг засяга котки и хора (никой щам не засяга кучетата). При котките хламидията най – често предизвиква конюнктивит, който изглежда като зачервяване и оток на конюнктивата без засягане на роговицата. По конюнктивата може да се появят мънички подутинки като пъпчици. Характерно е първо да се засегне едното око и 10 – 20 дни по-късно да се обхване другото. Болестта се разнася чрез директен контакт с изтечения от очите, поради което трябва винаги да си измивате добре ръцете когато пипате болна котка. Ако имате други котки трябва да ги отделите, особенно в началото на заболяването. Някои котки са по-възприемчиви от други поради разлики в естествената устойчивост.

ХЕРПЕСВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ

Херпесвирусът при котките причинява ринотрахеит, заболяване което засяга очите, носните проходи и трахеята. Веднъж заразена, в рамките на 2 – 5 дни котката показва респираторни признаци като зачервяване на очите и носа, кихане, кашляне и др. Заболяването се разпространява чрез контакт с изтечения от носа, очите или устата на болни котки или контакт със заразени дрехи, ръце, купички за храна и вода и др. В леките случаи болните се възстановяват след 1 – 2 седмици, докато по-тежко болните се нуждаят от по-дълъг период. Възрастните котки обикновенно се възстановяват, но малките котенца преболедуват доста тежко и смъртните случаи не са рядки. Някои котки остават хронично болни и страдат от хронично кихане и чести повторни пристъпи на ринотрахеит. Ваксинацията е най-добрият начин за предпазване от това заболяване. Всички котки трябва да се ваксинират ежегодно.

БЯС

Бясът е смъртоносно заболяване, което се причинява от вирус. От него може да се разболеят всички топлокръвни животни. Заразяването обикновенно става като болно животно захапе друго животно или човек. За нашата страна основен преносител на заболяването са лисиците. Кучето и котката са най-често боледуващите домашни животни. Тъй като клиничните признаци варират значително, поставянето на диагноза приживе е много трудно и несигурно. Единственият надежден начин за доказване на заболяването е чрез лабораторно изследване на някои телесни тъкани. В началото на заболяването болните може да показват едниствено лека промяна в поведението или темперамента. С напредването на болестния процес котката става неспокойна, лесно раздразнима, има склонност да ръмжи и често поглъща различни необичайни неща. Постепенно се получава неспособност за гълтане, котките започват да ближат прекалено тялото си. Постенно болните стават агресивни. Развиват се конвулсии които може да бъдат фатални. Някои котки не умират от конвулсиите и при тях се развива парализа на долната челюст, като скоро след това се парализира цялото тяло и настъпва смърт. Болните изпитват страх от вода. Тъй като заболяването е нелечимо и засяга човека то болните животни задължително се подлагат на евтаназия. Ваксинацията е най-добрият начин за котрол на болестта. Всички домашни животни трябва задължително да се ваксинират (за нашата страна веднъж годишно). Това е и задължително условие за явяване на изложба, както и за транспортиране на котки извън страната. Диви животни не бива да се отглеждат като домашни любимци ако не са ваксинирани срещу бяс.

ДЕРМАТОФИТОЗА (кожни гъбички)

Дерматофитозата е гъбично заболяване, което засяга кожата и космите по цялото тяло. Причинителите са микроскопични гъбички, които живеят на повърхността на кожата в мъртвите епителни клетки. Те може да се открият върху кожата на болните котки, хората които са в контакт с тях, в почвата и по околните предмети. Котката Ви може да се зарази при контакт с някой от изброените източници и може да предава заболяването на други животни и хора. Гъбичната инфекция първо се изявява като едно или няколко малки петна от обезкосмена кожа, които могат да бъдат зачервени или възпалени. Постепенно петната ако не се лекуват се разрастват, броят им се увеличава и върху тях се оформят крусти. Някои нормално изглеждащи котки може да са само преносители на заболяването. За борба със заболяването са разработени специални ваксини, които се използват съвместно с други средства за лечение. След приложението им обаче не е доказано да има продължителна защита от заболяване, което ги прави помощно средство за лечение, но е спорно прилагането им при здрави котки с профилактична цел.

http://www.fdp-bg.com/vet1.htm

Отговорете на тази публикация

Профилактика - котки

Котката е невъзприемчива към някои заболявания на коня, на кучето и на други животни, като съответно и те са невъзприемчиви към някои котешки болести (въпреки че има и болести, общи за повечето видове животни). Когато животното е възприемчиво към инфекциозни болести, то заболява и започва да изработва антитела против проникналия в него болестотворен микроорганизъм. След оздравяване тези антитела могат да защитят котката срещу повторно заболяване в продължение на дълъг период. Това означава, че котката притежава активно придобит имунитет, който може да бъде предизвикан и изкуствено чрез ваксиниране на животното. При ваксинация котката се подлага на въздействието на убит, жив или отслабен микроорганизъм, който не може да предизвика заболяване, или на въздействието на токсин или вещества, получени от микроба. Те стимулират продукцията на специфични антитела. Активният имунитет обаче с течение на времето постепенно изчезва. Ето защо котката периодично трябва да се ваксинира през определен период от време, за да се поддържа високо ниво на антителата в организма. Недостатъчно охранени и изтощени котки не са способни да изработят антитела, както и да създават имунитет против микробите. Те трябва да се ваксинират, но повторната ваксинация е възможна само тогава, когато котката укрепне и е в добро здравословно състояние. Котетата до 2-седмична възраст не могат да изработват антитела, тъй като имунната им система още не е оформена и имат пасивен имунитет. Пасивният имунитет се предава от майката на новородени те (т. нар. коластрален имунитет). Този имунитет котетата придобиват при бозаенето на първите порции мляко след самото раждане, наречено коластра. Котетата абсорбират тези специфични протеини от стомаха си през първите 24-36 часа от своя живот. Продължителността на тази защита на организма на котенцето зависи от нивото на антитела в кръвта на майката в момента на раждането. Най-високо ниво на антитела се констатира при котки-майки, ваксинирани няколко месеца преди раждане. Максималната продължителност на тази защита е около 4 месеца. Котетата няма да бъдат предпазени от заболявания, ако майката няма ваксинация против съответното заболяване.

Ваксините много ефективно предпазват от някои инфекциозни заболявания при котките, но понякога те не са ефективни, което се дължи на неправилно прилагане, хранене и използване на ваксините, или отсъствие в котката на способност да реагира на нея, поради лошо физическо състояние или налична болест. Периодът от 6 до 16-седмична възраст е най-опасен за котетата, тъй като техният организъм още не е способен да изработи имунитет. Установено с, че при тях съществува период от 1-2 седмици, през който изчезва пасивният (коластрален) имунитет, когато още не са придобили активен имунитет. Ето защо при бозаещите котета най-добре е ваксинацията да се провежда след 6-седмична възраст, но не по-късно от 12-16 седмици. Преди ваксинирането, което се извършва само от ветеринарен лекар, се прави внимателен преглед на котката и се изследват изпражненията, в които могат да се открият хелминти (тении, глисти и трематоди) или техни яйца, незабелязани от техните собственици и изискващи специално лечение. Само след дехелминтизация ваксинацията може да се извърши и да бъде ефективна. Сигурна защита срещу вирусните заболявания по котките се осигурява само при следните обстоятелства: Преди заплождане на неваксинирана в продължение на година котка е необходимо тя да се ваксинира срещу ринотрахеит, калицивирус и панлевкопения. Не се ваксинират бременни котки с "живи" ваксини, тъй като това може да се отрази на нормалното развитие на зародишите. На котки, неваксинирани до 16-седмична възраст, се провежда пълен курс на ваксинация (ваксиниране с повторно реваксиниране през 3 до 4 седмици) срещу всички най-опасни заболявания (панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза, бяс). Преди да се извърши ваксинацията се провежда паразитологично изследване на фекалии за яйца на хелминти (тении, глисти ) и при наличие се провежда дехелминтизация.

http://www.d-rtsonev.info/profilaktika/79-vaksinacii

Отговорете на тази публикация

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки