Всеобщата и устойчива апатия в българската култура

Coolтурна четаВъв връзка с проявения медиен и обществен интерес, едва сега изникнали в контекста на безветрения хоризонт на всеобща и устойчива апатия, използваме повода, за да обърнем внимание върху съществените проблеми в българската култура, техните проявления и последиците от тях.Унищожава се движимо и недвижимо културно наследство, унищожават се традиции и културни институции. Загубата на този вид ценности е необратима. Унищожава се връзката на българския народ с историята му, с езика му, с културата му. Тъй като не допускаме, че е възможна некомпетентност с такива мащаби, повтаряемост и резистентност, ние, стъпвайки на своите многогодишни наблюдения, изразяваме опасение, че срещу българската култура се извършва последователен, методичен и засега успешен геноцид.Ние сме протестна група от Националния институт за недвижимо културно наследство. Това не е първото подобно изявление от наша страна. Многократно сме повдигали въпроса за проблемите на българската култура, в частност на недвижимото културно наследство. Водени от отговорността и отдадеността си към своята работа и призвание, успоредно с ежедневната ни борба за всеки паметник, проявявайки непримиримата си позиция, ние всякога сме се стремили да информираме обществото и медиите за критичното състояние на системата за опазване на културно наследство, за проблемите и нередностите в нея. Давали сме своите предложения за оптимизирането на дейността по опазване на недвижимото културно наследство, което да доведе до адекватна политика, но никоя наша инициатива не бе взета предвид от ръководните лица. Ангажираността на обществото и медиите също са незадоволителни.Културата е болна – факт, за който и Министерството, и ние сме на едно мнение. С това се изчерпват общите ни позиции. Културата се нуждае от ресурс. Културата се нуждае от опазване. Културата се нуждае от морал. Културата се нуждае от разбиране. Културата, колкото и да е сантиментално за нас, хората от XXI век, се нуждае от отношение.Решението на Министерски съвет и произтеклите от него заповеди на министъра на културата за намаляване числеността на персонала в редица културни институции е безпардонен, авторитарен, необмислен, лишен от стратегическо и управленско мислене акт, който макар и да е нещо лошо, откри зъбите на тези, които от години глозгат останките на българската култура. Не става въпрос само за настоящия министър и заместник-министър, нито за някой друг конкретен човек от системата, а за наследствения нисък морал и управленска неспособност на хората, от които зависят решенията, касаещи развитието на българската култура.Решението за намаляване числеността на персонала в културните институции не стъпва на прочуване, оценка и анализ. Дори без редуциране на състава на ангажираните в дейностите по съхраняване и развитие на българската култура, той е под санитарния минимум.При тези условия, когато вече вредата е явна и повсеместна, когато причинителите не крият имената си, когато не крият намеренията си, когато поради наглостта си не предлагат дългосрочно решение на проблемите, а просто обещания, в които и сами не вярват, е редно не толкова да се потърси сметка за техните дела, а да се предприемат действия по спасяване на българската култура посредством неутрализирането на разрушителните елементи и тенденциите, които те установяват. Сега, когато поради социалния характер на проблема, присъства обществената и медийна ангажираност е редно да се повдигнат въпросите за целенасочената и последователна политика на геноцид на българската култура.Важно е да се отбележи, че никой от читавите хора, въвлечени в процеса на съхраняване и развитие на българската култура, не се е стиснал за стола си и за мизерната си заплата.Важно е да се каже, че никой от читавите хора, ангажирани в процеса, не е останал в системата, защото не може да развие себе си на пазара на труда.Хората са останали по местата си, защото да се занимаваш с култура не е професия, а призвание. Защото човеците, които вярват в своето призвание се ангажират всецяло с него. Това са хората, които могат да помогнат на системата да изплува от блатото. Не чиновниците, не онези, които идват и си отиват с поредното политическо обещание, а тези които устояват на стихийната глупост и безобразие на всеки следващ и продължават на инат да работят със сърцето и ума си за това, което обичат и в което вярват. Ако такива хора напуснат местата си – загива надеждата за съхраняване на ценностите, които имаме, лишаваме се от възможността нещо добро да се случи. Това ще рече, че ние настояваме не само за отмяна на конкретно решение на министъра, а искаме преразглеждане на политиката в областта на културата, искаме обосновани експертни, а не популистки и политически решения, които играят на дребно с труда на хората. Искаме да съхраним културата на България. Прогресът няма как да се случи, няма как да порастне, ако на всеки четири години изораваме фиданките. Накрая резултатът ще бъде плачевен – треви, бурени и тук там – някое криво дърво, избегнало с ловкост и нисък морал поредното политическо изораване.Министърът не съкращава чиновници, а мисионери. Хора, отдаващи времето и таланта си единствено, защото вярват, че може би този път нещо добро ще се случи – нещата ще потръгнат. Пишейки като хора с научна кариера, публикации, статии и научни разработки, като упорити млади хора или като инати опитни професионалисти, ние с неохота и не без яд от безсилие, констатираме отрицателна тенденция – много от младите колеги напускат. Те напускат не заради мизерните заплати, не заради унизителното отношение. Напускат поради отчаяние. Отчаяние, че въпреки ентусиазма,старанието и уменията, които влагат, за да сътворят нещо, те се оказват безсилни да вменят на системата, в която развиват дейноста си, идеята, че промяна е нужна, че те могат да я направят. Цинично, жестоко и нечовешко е да накараш един човек да се почувства безсилен. Единственият стимул на работещите в областта на културата е да виждат резултатите на своя труд, да виждат смисъла на работата си. Този стимул е отнет понастоящем. Министерство на културата не иска експерти, не иска пазители на паметта, не иска дръзки творци, то иска покорни лакеи и чиновници. Няма ги зад нашата врата, вярваме, че ги няма и зад Вашата.Какво ще загуби не Министерството, не Библиотеката, институтите или музеите? Какво ще загуби културата? Какво ще изгубят българите?

  1. Окончателно ще бъде изгубен контрола над събитията и негативните тенденции. От културата, която противно на заявеното в медийните димки, хвърляни в общественото пространство, тъне в нищета и застой, вече не би могло да се очаква нищо. Държавата окончателно ще абдикира от задълженията, предавайки културата на милостта на времето, обстоятелствата и човешкия морал. И трите са безмилостни в България.
  2. Ще загуби хората. Хората, които работят в системата са експерти и/или творци. Загубата им е труднообратим процес, защото те, в по-голямата си част, никога не биха се унижили да се върнат там, откъдето са ги изгонили, защото зад името им има достойнство, има творчество, има научна кариера, а не просто стомах. Културата се гради от характери.
  3. Ще загуби традицията, защото в културата освен самата култура, като ценност, съществува и традицията за нейното развитие и съхраняване. Работата в областта на културата е последователен процес, там има наследственост и традиция. Младите получават насоки за работа не от университета, а от опитните си колеги. Става въпрос не само за професионални подходи и методи. Става въпрос за възгледи, за устои, за вдъхновение, за смисъл, за цел. Тази линия ще бъде прекъсната и няма политическо тиксо, което да я залепи.Министерството „на културата” не разбира същността и смисъла на културата, а я разглежда единствено като ресурс за развитие на туризма, като повод за кандидатстване по европейски програми, като културен продукт. Културата не е „продукт”. Продукти има в магазина, а в културата има смисъл.Министерството и болшинството от медиите демонстрираха пълно незнание за това на какво ниво е българската култура, как се развиват процесите в нея, какви са тенденциите, какви са щетите, какви ще бъдат те в бъдеще, каква и чия е ползата от унищожаване на българската култура, каква и чия е ползата от съхраняване на българската култура, колко хора осъществяват дейност в това направление и колко хора са необходими за качественото провеждане на адекватна политика в сферата.Време е културата да излезе от ъгъла, в който е завряна, и да поиска своето – за благото на всички. Абсурдно е за нея да са остатъците в бюджета. Държавата тъкмо научи културата как да не яде и тя започна да умира.Ако Св. Княз Борис I Михаил беше съкратил личния състав на книжовните школи още щяхме да пишем „Тангра” с езически резки или на гръцки. Културата има много изражения, но най-важното е човешкото – тя е хората, които я създават, хората, които я крепят, хората, които я разпространяват и хората, които я приемат. Губим хора – губим култура.

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки