XIV световно триенале на архитектурата Интерарх 2015

XIV СВЕТОВНО ТРИЕНАЛЕ НА АРХИТЕКТУРАТА ИНТЕРАРХ 2015. ТЕМА „ЦЕННОСТИТЕ В АРХИТЕКТУРАТА” (и проблемите у нас).

XIV Световно триенале на архитектурата ИНТЕРАРХ 2015, се състоя от 17 до 20 май 2015г. в София. To беше посветено на едни от водещите сектори на културните индустрии, а именно архитектурата заедно с дизайна. Това каза при откриването на ИНТЕРАРХ 2015, заместник-кметът по културата на София г-н Тодор Чобанов, и добави; „Щастливи сме да бъдем домакини на това събитие, което събира върхови професионалисти в едно такова изкуство като архитектурата“.

Организатори на "ИНТЕРАРХ 2015" са Международната академия на архитектурата със съдействието на Съюза на архитектите в България и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Като продължение на дългогодишната си традиция, ИНТЕРАРХ’2015 отново даде възможност архитекти, проектанти, теоретици и студенти по архитектура от цял свят да обменят идеи с водещи представители на архитектурната професия, като част от общия дебат за тенденциите и достиженията в многообразната панорама на съвременната световна архитектура. В авторските презентации бяха представени виждания на световни имена в съвременната архитектура, които иначе просто няма къде и как да чуем и видим.

Всичко това представляваше една изключително рядка възможност, да се докоснем до висшето в нашата прекрасна професия, до нещо което не е всекидневие, но винаги е съпътстващо високите архитектурни постижения. Триеналето ИНТЕРАРХ’15 е вече едно утвърдено международно събитие от върхов международен мащаб. Участници в него бяха архитекти със световна известност демонстриращи своите най-нови върхови постижения, в презентации и лекции. Това бяха хора като: арх. Фумико Маки (Япония), арх Максимилиано Фуксас (Италия), Ерик Ван Егерат (Холандия), Франциско Серано (Мексико), Сергай Скуратов (Русия), Чуй Кай (Китай), Александер Кудрявцев (Русия), Емре Аролат, (Турция), арх. Питър Пран САЩ, арх. Ричард Ингланд (Малта) и много други световно изявени, отрупани с международни награди архитекти от цял свят.

Бяха засегнати широк кръг от проблеми, като се започне от последните им лични световни постижения по целия свят и се стигне до проблеми като Архитектурната идентичност; Човешкия подход в архитектурата; Местния Рационализъм и Глобализъм в Китай; Разнообразието на Утопичната архитектура и нейното еуфорично завръщане; Устойчивото развитие в архитектурата; Реализирани размисли; Как от увредените и грозни градове с помощта на метаболизма да направим щастливи и хубави градове; Да смесим умният анализ, формовото експериментиране и социалната отговорност в проектантска комбинация; Параметричния подход в архитектурата; Да проектираме емоцията; Сакралното пространство - еманация на духа в архитектурата и т.н.- все изключително интересни презентации.

Програмата на ИНТЕРАРХ’2015 включваше още Изложба „Водещи майстори на съвременната архитектура - членове на МАА“, Изложба-конкурс на архитектурни реализации, Изложба-конкурс на проектни разработки, включващa и студентски дипломни проекти, Изложба-конкурс на архитектурни книги и списания, публикувани след 2010 г.

Не знам дали цялата архитектурната колегия осъзнава, че дължи едно много голямо БЛАГОДАРЯ на човека, Президента на МАА, Академик арх. Георги Стоилов, който за 14 път прави невероятното – да организира този световен форум на МАА и да докара на живо, тук у нас, едни от най-големите светила на съвременната световна архитектура и то в настоящите обстоятелства на икономическа и тежка духовна стегнация в България.

Става българска традиция, обаче вместо тези големи световни културни форуми да се превръщат все по-ярко и осъзнато, в символ на национална гордост на водещо световно архитектурно събитие за Европа, те да започват да минават все по-незабележимо и скромно отразявани, както в медиите, така и в нашата професионална гилдия, като нещо което си го знаем и с което сме свикнали. Нима един истински професионалист който работи в една главоломно бързо развиваща се област като архитектурата може да си спести срещите с хора като Максимилиано Фуксас, Фумико Маки, Ричард Ингланд и т.н. Наясно ли сме какво точно правим, какво печелим или губим?

До тук, още веднъж специални благодарности към организаторите на този невероятен световен форум или ако трябва да бъдем още по-точни, още веднъж специални благодарности на Президента на МАА, академик арх. Георги Стоилов за организацията на този изключителен форум.

Следват обаче не по-маловажни и не по-малко съществени ВЪПРОСИ, не към организаторите на триеналето, а към българските архитекти; българските университети по архитектура, българските преподаватели по архитектура, българските студенти по архитектура, радетелите за висококачествено образование у нас.

В полупразната зала на Университета по архитектура, строителство и геодезия, на мен като модератор на Триеналето ми бяха зададени и редица въпроси от чужденците, на които ми беше не само трудно, но и много неудобно да отговоря:

Например, попитаха ме колко са архитектите в България и защо ги няма в залата. Нали заради тях се прави това Триенале, за което чужденците плащат пари за да могат само да присъстват и да слушат дискусиите.

Попитаха ме също къде са студентите по архитектура и защо ги няма в залата? Разбира се те не знаеха и не допускаха, че вече в България имаме 5 университета по архитектура, а и аз сконфузено не държах да ги информирам за това. Единственото което случайно знаех беше, че никой от тези университета не беше прекъснал заниманията си по архитектура за 3 (три) сутрини, за да могат студените им по архитектура безнаказано да присъстват на това уникално събитие. А имаме и студентски съюзи. Може би в същото време тези университети бяха подсигурили по-добри лекции и презентации по архитектура за своите възпитаници?

Не ми беше зададен въпросът, а къде бяха и преподавателите по архитектура от същите тези университети? Той се подразбираше. Преподавателите не се ли интересуват от новостите в професията, които да предадат на своите студенти. Архитектурното обучение не е ли правене на способни бъдещи архитектурни величия? Така ли ще правим качествено висше архитектурно образование във България?

Дали при тема на Триеналето „Ценностите в архитектурата” има смисъл след казаното да се запитваме, защо в България няма значителни съвременни сгради и архитектурни постижения. На мен ми е трудно да отговоря. Не бих желал да кажа обаче и обратното! То би обезсмислило не само триеналето, но и живота ми като архитект.

Не бих могъл да премълча и печалният опит за финал на това триенале: да се състои и някаква дискусия по въпросите на архитектурното образование у нас, без студенти и без водещи преподаватели от многобройните университети и ръководители на архитектурни катедри у нас. А веднага след нашето триенале, в Барцелона се е състояла Международна конференция на тема „Образователните иновации в архитектурата” Тези въпроси у нас интересуват ли изобщо някого?

Говорим понякога за „дъно”. Признавам, аз нямам вече точна представа за „дъно”. Задаваме ли си също въпросът, а как изглеждаме ние от страни в чужбина в разказите на присъствалите на нашето Триенале чужденци?

А темата на XIV Световно триенале на архитектурата ИНТЕРАРХ 2015 беше „Ценностите в архитектурата”.

Благодаря за вниманието на всички, които все пак се заинтересуват от тези мои бегли бележки.

Проф. МАА д-р.арх. Стефан Попов Директор Стратегически образователни проучвания и програми. Международната академия по архитектура. 29.06.2015

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки