Защитата на историята и културата на България

Здравейте...Пиша това с огромна мъка и болка от случващото се в момента с Паметника „1300 години България“, от това, че хората се разделиха заради защитата на една и съща кауза – ИСТОРИЯТА на КУЛТУРАТА ни!Архитектурата, както Правото и Медицината, няма Бакалавър, учи се до Магистър и следват 2 години специализация до получаване на пълни права. (общо около 8 години)Проблемът с Монумента, е проблем, с който трябва да се занимават само специалисти (архитекти), НО нали в България всеки знае и разбира от всичко...Моята позиция е както за запазване и възстановяване на Монумента „1300 години България“, така и за построяване на Паметник на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове - НО НЕ единия за сметка на другия!Завърших архитектура в НБУ преди 2 години, от 10 години се занимавам с интериорен дизайн, от дете обичам да рисувам и да танцувам, обичам музиката, колекционирам и смесвам грамофонни плочи, обичам фотографията, занимавам се и с актьорско майсторство...постоянно търся нещо ново, чрез което да изразявам и развивам себе си... и като цяло се определям като човек на изкуството.От малка имам влечение и към историята и литературата. Не случайно избрах ситуация за дипломения си проект в град Ерфурт- обявен за градоустройствен паметник на културата.Повечето от вас сигурно не знаят какво означава това, но то не и необходимо, защото това е специфика в определена сфера. Копирам точното определиние от Уикипедия. Паметник на културата или културна ценност е:-всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.Следователно градоустройствен паметник на културата е цял град или част от него.В България, за огромно съжалиние, институцията, която се занимава с това, не функционира. Ставаме свидетели на абсолютни безумия! Като пример ще дам сградата на Европейския съвет на ъгъла на ул. „ Раковски” и ул. „Рачо Димчев”. За осъществяването на проекта е било необходимо разрушаването на съществуващата постройка, която е била паметник на културата!!! Тази сграда е била най-старата на ул.„ Раковски” и една от най-старите в София, оцеляла дори и след ужасните бомбандировки над града през 1944г. За да бъде построена новата сграда, старата е отписана от книгата за паметници на културата и съответно разрушена. А новата сградата е изцяло изплагиатстваната от Корпоративната сграда на „Хърст” в Ню Йорк на Норман Фостър и като обем и мащаб не се вписва по никакъв начин в околната среда.Предполагам на всеки му е правило впечатление колко много стари къщи и сгради са покрити с мрежи. Те „чакат” да стигнат до такава степен на разрушаване, че да бъде невъзможна реставрация. Всички те са паметници на културата! За да се поддържа такава сграда се изискват не малко средства. За съжаление, в България, за разлика от другите страни, на собствениците на сгради с такъв статут не се отпуска финансиране или поне облекчаване от данъци. Това принуждава тези хора, а и нас да чакаме пълната разруха...Паметникът „1300 години България“ също беше ограден с години, „чакащ” да се саморазруши. Според мен една от причините много хора да не го харесват е точно тази, че е бил недостъпен за обществото, за да бъде разбран или използван.Познаването на историята на архитектурата е от основна важност за разбирането на социалния контекст и духа на мястото при проектирането. Познаването на принципите на проектиране и на контекста на средата, които формират параметрите, с които архитектът ще работи, са базово изискване.Монументът „1300 години България“ не е обявен за културна ценност, но според мен отдавна е трябвало да бъде! И не само той! Цялото градоустройство, включващо сградата на НДК с Монумента, фонтаните, слънчевия часовник, ландшавта (парковите пространства)... Всичко там трябва да бъде обявено за градоустройствен паметник на културата! Това е ансамбъл, включващ в себе си различни парчета, като пъзел. Ако липсва и едно парче, всичко рухва и губи смисъл!Самият Паметник е уникален от гледна точка на всички изкуства! Съобразен е с обемите, осите, силуетите и с мащаба на пространството. Той много ясно разкрива това, което авторите са искали да предадат на поколенията! Само трябва да отворим душите и сърцата си за да го видим.Монументът „1300 години България“ е може би единствения паметник в Света, който има и подземна част. Тази част е символ на робските години и трудните моменти на държавата, за да не ги забравяме... Другите обеми, наподобяващи спирала, която се извисява стъпаловидно нагоре, разкриват бъдещите не лесни, но сигурни стъпки, които водят нагоре, към едно желано светло бъдеще... За пластиките няма какво да кажа, освен, че са уникални сами по себе си и в невероятен унисон с архитектурната част. Те достатъчно ясно разкриват това, което автора иска да изрази и е повече от абсурдно да бъдат разделяни!Монументът „1300 години България“ е един от първите примери в Света на новото течение в Модернизма, а именно – Деконструктивизъм, възникнал 80-те години на 20-ти век. Известни архитекти, които следват това течение са Франк Гери, Питър Айзенман, Бернард Чуми, Рем Кулхас, Заха Хадид, Даниел Лебескинд и други.Докато следвах образованието си в НБУ, беше поканен Даниел Лебескинд. Той изнесе различни интересни лекции и провеждаше уъркшопи. Предполагам, че точно по време на престоя му в столицата ни, Либескинд се е вдъхновил от Паметника „1300 години България“ за склуптурата си в Италия. Не знам защо на някои хора им е трудно да повярват в това, след като самият той си го признава и е повече от очевидно!Ще си позволя да копирам части от една изключително интересна статия, за която добавям линк, но изисква регистрация в сайта.>>> https://bit.ly/2tjcytJ„Проф. Уве Брюкнер е едновременно архитект и сценограф, преподавател в университета по изкуства и дизайн в Базел и основател на "Ателие Брюкнер", водещо име в областта на съвременния експозиционен дизайн и музейната сценография.…Той пристига в България, за да работи по международен проект за пренареждането и осъвременяването на част от експозицията на Националния исторически музей, но толкова се впечатлява от паметника "1300 години България" пред НДК, че решава да възложи разработването на сценографско и урбанистично решение за бъдещето му като дипломна работа на студентите си в Швейцария.…Вие какво бихте направили с паметника пред НДК?

  • Все още не съм се отказал от идеята за собствен проект, но не искам да разказвам, за да не повлияя на студентите.

Искам да кажа нещо: монументът, който имате - всъщност скулптура, защото аз не гледам на него като на паметник - е изключително модерен. От моя гледна точка, а аз съм виждал много монументи по света, той има качествата да се превърне в символ, в международно разпознаваемо място. Толкова е уникален, че не би могъл да бъде преместен никъде другаде, защото ще загуби силата си.

Паметникът има потенциала да се превърне в изключително привлекателно, в знаково място за София. Мисля, че ако доживее, рано или късно ще се превърне в сцена за културни събития. Бих ви посъветвал да го укрепите и да назначите независим комитет, който да го управлява като място за срещи и култура. Бих тръгнал в тази посока и съм сигурен, че Старчев няма да има нищо против. Повярвайте ми, паметникът ще възвърне всичко вложено в него и отгоре.

Използвайте го. Ако го преместите или свалите, ще загубите много.“

Ако монументът бъде реставриран, може наистина да се превърне в сцена за безкрайно развитие на всички изкуства и културни мероприятия. Да се правят концерти, различни представления със звук и светлина, изложби, уъкшопи на открито, а защо не и театрални постановки и още много други неща, свързани с култура и изкуство, които евентуално могат да бъдат отключени във въображението на артиста след възстановяването на този уникален архитектурен шедьовър и пространството около него. Ние можем да му вдъхнем нов живот, който да се прероди с нови идеи, нови виждания, нови символики, нови послания... Всички изкуства са уникални сами по себе си! Когато обаче се комбинират, те се допълват и доразвиват взаимно и ни позволяват да достигнем до още по-силни възприятия и усещания.Паметник на на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове, ако погледнем реално никога не е имало! Имало е паметни плочи, закрепени за стените на съществуващите тогава казарми. Тези сгради и стените с мемориалните плочи са били почти изцяло разрушени след бамбандиравките през 2-рата Световна война.Когато е започнал строежът на НДК, всичко там е било изринато и изкопано, за да се поставят основите на едно ново начало. Това е било най-мащабното преустройство на градска среда със смяна на функция в центъра на столицата до ден днешен. Стените на казармите НЕ СА разрушени умишлено, за да бъде построен Паментика „1300 години България“. Всичко от тези останки е било заснето и внимателно запазено. Веднага е бил направен проект на много по-подходящо място, който за съжаление не е изпълнен заради пари, власт, интереси и липса на поемане на отговорност!Ако бъде построен Паметник на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове на мястото на „1300 години България“ съм сигурна, че ще се получи страшна пространствена пародия! И ако следваме тази логика – нека бутнем и НДК и да се построят казармите, за да се върнат паметните плочи на стените им, както е било!

НДК, пространствата около сградата и всички допълнителни елементи са проектирани да изпълняват функции, свързани с културата. Там няма логика да има мемориален паметник от такъв характер като на Паметник на загиналите 1-ви и 6-ти Пехотни полкове.Само си представете как отивате със семейството си да поставите цвете и да почетете паметта на загиналите. Искате минута спокойствие за да помислите за вашия прародител, да се върнете назад във времето, да поплачете... но в същото време наоколо крещят деца, викат тинейджъри, минават колоездачи, скачат скейтбордисти, чува се музика, някой пее, танцува и се забавлява, шум от коли, клаксони...Жалко и трагично е, че позволихме на държавниците да ни разделят. Има 2 отделни групи във ФБ за запазването и възстановяването на двата паметника. От моите приятели има едни и същи хора и в двете групи. Въпреки че в групата на Паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове ми направиха впечатление даста грозни изказвания на разгневени и озлобени хора, сигурна съм, че има немалко такива, които са и за двата паметника. Нека се обединим и да се борим заедно нещата да се направят адекватно, да се борим за общата ни кауза!Не може да се казва за нещо, че е грозно, само защото не може да бъде разбрано заради липса на познания. Такова изказване, на най-елементарното ниво, е въпрос на вкус. Както не всички хора харесват например висшата мода, така и в архитектурата, не е задължително едно нещо да се харесва от всички. Както хората слушат и харесват различна музика, така и тук... Такива определения не могат да са причина да се руши изкуство! НЕ може да се намесват в пространство и архитектура непрофесионалисти! Все едно да дадеш на някой, който не е хирург, да оперира... за мен това е равностойно на умишлено престъпление!Като заключение, искам да кажа, че от дете съм възпитавана да пазя, обичам и да бъда благодарна за това, което имам!Майка ми казва: ‘’Не е страшно да се занимаваш с глупави хора, те могат да се научат, да се образоват и да те разберат. Страшно е да се занимаваш с прости хора, защото простият човек си остава прост’’Силно се надявам да стане чудо и този ад да спре...да се събудим от този кошмар! Всички виновници да си получат последствията и законът да бъде променен и да се изпълнява! В изкуството няма място за политика!„1300 години България“ е моят любим паметник и винаги ще бъде❤️

Утре има протест - нека го подкрепим

>>> https://www.facebook.com/events/118194105379939/

Мир Любов Изкуство

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки