Зависимостта от чуждото утвърждаване

Прочетете цялата статия!

https://www.facebook.com/KonstantinKatsarov.co/ https://www.facebook.com/KonstantinKatsarov.co/photos/a.1594300677354105.1073741842.257715391012647/1566577283459778/ПИТАМ ЗА ЕДИН ПРИЯТЕЛ!

В момента пиша нова книга. Сериозна. Главният ми герой се прибира след тежко дежурство у дома и си задава въпрос: Как ли би изглеждал светът, в който живее – без фитнес залите, Фейсбук, телевизията и попфолка? Понеже той зададе въпроса, но пък аз пиша книгата, трябваше да започна отнякъде. Реших да е от себе си. Не от съседа, политиците, досадния водещ по новините, фитнес инструктора или чалга „звездата“, а от себе си. Идея си нямате колко е тонизиращо да „проникнеш“ сам в себе си. Не твърдя, че никой от Вас не знае как се прави…Опитах се да си спомня кой беше последният ден от живота ми – без интернет, фитнес, чалга и цифрова телевизия.Бях на двадесет и три. Лудо влюбен. Казваше се Ади. Бяхме колеги. Беше по-голяма на години от мен и семейна. Възможностите ми да я впечатля бяха ограничени. Можех само на работното място и то завоалирано, заради семейното ѝ положение, и заради колегите, които обичаха да шушукат. Ненавиждах края на работната седмица. Любовта правеше почивните ми дни безкрайни. Преди да дойде понеделникът, в който можех отново да я видя, за да измисля нещо с което да привлека благоразположението ѝ към мен. Трябваше да бъда изобретателен заради незаконната ни форма на привличане. Незаконна според морала на бракосъчетанието, пред което тя се бе заклела. Ако тогава имах Фейсбук или безУМЕН телефон, нещата щяха да бъдат много по-лесни. Но пък не толкова романтични. Щях да ѝ пиша. Да привлека вниманието ѝ с обработена снимка или добре обмислен пост. Със съобщение щях да имам време да подготвя репликите си към нея. На живо беше по-различно. Вълнение, колеги, времето което ни притиска, катранената и прихваната назад коса, тъмните и пълни с неизвестност и съблазън очи.След няколко десетилетия любовната ни авантюра вече е в овехтялата флашка на житейската ни памет, а Ади все още живее с мъжа си. Косата и вече не е катранена, а очите и не ми говорят нищо. Но аз нека доразлистя темата за интернета. Докато го правя ще изключа мобилните си данни за да не се разсейвам. Имам навика да поглеждам дали някой не ми е писал нещо или пък имам ли нов лайк на последния пост. Не, не съм пристрастен. Слабост би било да си призная подобно нещо. Така остойностявам житието си. Разбирам колко процента търсен и харесван съм. Не, не съм пристрастен, просто ми е важно да го знам. Времето, в което живея, ми наложи тези норми и аз не че съм някакъв първосигнален роб, но се съобразявам с този психогенен етикет.Изключих нета. Поне седмица ще опитам да не съм зависим от хорското одобрение. Ако на някой му трябвам, нека ми се обади. Превърнах се в секретарка – да отговарям на съобщения. При последната ми любовна авантюра заради един полусекс изписах цял ферман. Може би вече щях да съм завършил романа. Впоследствие разбрах, че тя имала фетиш към чатене. В момента това ще е неудобно за новата ми любовница, защото тя не може свободно да ми звъни, но си има и добра страна – ще се притесни за мен. Ще си помисли, че или нещо съм пострадал, или че съм я зарязал. Това предполагам ще засили чувствата ѝ.Бях скоро с любим човек на екзотично място. Още преди да пристигнем, вече градяхме планове как ще се тагнем и качим снимка. За да ни завиждат. За да дразним…Уж съм на любимото си място, с любимия човек, а побързах да кача снимката. Значи нещо ми липсва. Нещо ми е по-важно. Пристрастен към хорското мнение маниак... Заболяха ме очите преди да избера подходящата, и ѝ извадих душата да я обработи по-добре. Тя ми каза, че съм позьорче, но пък нямаше нищо против да го направи.Стаята ни беше превъзходна. С огромна спалня. В нея привечер властваше многозначителен сумрак. Правихме секс, но някак психически бях обременен от нещо. Не се чувствах свободен да се насладя на момента. Станах уж да се освежа и погледнах телефона си. Устройваше ме броя на събраните лайковете под снимката. Вече не чувствах психическа обремененост – сексът се случи невероятно.Ако ти се прави редовно секс задължително трябва да имаш профил във Фейсбук.Най-внушителни в социалната мрежа са визуално манипулираните селфита и остроумните цитати, собственост на надарени хора, които за щастие на идните тях поколения не са били пристрастени към фейсбук. Замисляли ли сте се дали персоната качила цитат от нечий автор е прочела произведението, от който той е изваден? Аз не правя такива неща, вие също…С това приключвам темата за мобилните ни връзки. Поне седмица няма да използвам интернет, за да не обслужвам чинно суетата си!Аз съм спортна натура. Така съм възпитан. В такова време израснах. Всички спортувахме от деца.По времето, когато бях влюбен в Ади тренирах на двора в къщата ми. Пълноценно. Имах набор от няколко упражнения и те даваха добър резултат – чувствах се много добре. Естествено, в стените на къщата по време на моите тренировки, от двукъсетачната ми уредба попиваше здрав рок. Това караше мисълта ми да бъде по-изобретателна, гъвкава и бърза. Повярвайте ми, има логика.После отвориха първата зала за фитнес. Ходех пеша до нея защото нямах кола. Беше по-удобна от двора вкъщи. Можех да правя повече упражнения и се срещах с различни хора. Тогава все още нямах представа колко е размерът на бицепса ми или четириглавия ми бедрен мускул – просто продължавах да се чувствам добре. Само това ме интересуваше.Скоро обаче всичко се промени. Аз се промених. Заради първата ампула тестостерон… Тя ми вдъхна амбиция, вяра, смелост, увереност, кураж… и ненужна доза допълнителна потентност. Да, дилърите. Познавам ги добре. Не ставаха за нищо друго. Скапаните дилъри на стероиди. Те превзеха „прехода“. Не мутрите, събирачите на дългове или рекетьорите, а дилърите на изкуствена мускулна маса. Светът около мен се напълни с огромни тела с малки сърца, а аз пък станах зависим.Ако искаш да имаш редовен и разнообразен полов живот, вземи си карта за фитнес. Последните ми дузина връзки са все от запознанства в зали.Модата се разви. Жените също започнаха да взимат добавки… И да продават… Стана пълно с жени като скелети с коремни преси, и такива с нрав и визия на мъже.Започнаха дефилетата. Изкуствено подържаните тела имаха нужда от подходящи одежди. Във фитнеса не се ходи без подходящ спортен екип и маркови аксесоари. Дори чичковците с шкембетата и лелките с бричовете нахлузиха модерни трика. И дойде времето на мъжете с чорапогащи…Телефонът не е телефон ако не те тагне от някоя фитнес зала или не ти качи подходяща снимка. Ако пък си рагу с преса, то нямаш равен… С носталгия си спомних за физзарядките преди първия учебен час и отличните ми оценки по физическо обучение.Няма да ходя в залата поне седмица! Но сега ми е лесно да го кажа. Вчера от ТЕЛК взех решение, че съм 80% инвалид. Заради пристрастяването, дилърите, стероидите… И пенсията ми е добра... Снимката за фейса може винаги да се пипне.По времето на Ади имаше по-малко телевизия и повече спомени. Тогава, ако ти е скучно отиваш за спомени. Сега, ако ти е скучно, си пускаш телевизора. Сега е по-лесно, ако ти е скучно… Но пък има дефицит на спомени. Телевизията е извратено нещо – през лятото те плашат, че е топло, а през зимата, че е студено. Страх те е като вали, като е сухо, когато е студено и когато е топло… В аптеките е пълно с хапчета против „страх“. Но тях ги дават само с рецепта. Психиатрите и дилърите са на власт… (и в любовта е така - зависимият винаги духа супата) И това e заради телевизията. Помня като дете, че баща ми не даваше да пускам телевизора докато ги няма с майка ми. А родителите ми ги нямаше по цял ден. Знаех как да го включа, но бях възпитан да зачитам авторитета на по-възрастните. Не гледах телевизия, но пък играех, учех, четях, общувах с някой…Сега няма да гледам телевизия поне седмица! За да си докажа, че го мога.По времето на Ади, аз поп-фолк не се сещам да е имало. Днес го има много. За радост, само по нашите географски ширини. За жалост, много хора ги напуснаха – ширините. Вероятно заради поп-фолка. Не зависи от мен, но ми се ще поне една седмица да не чувам ориенталски вопли - преди и аз да напусна родната география...Поп-фолка не е виновен, а хората. Не, че не опитах да го игнорирам поне за седмица. Останах си вкъщи. Не пусках телевизор, радио, телефон. Не излизах от стаята си денем. На петия ден, по улицата под мен мина с колата си един дебил с отворени прозорци. И от там се подаде Шушана…Питам Ви не заради мен. За един приятел питам! Заради главния герой в романа ми.Включвам си мобилните данни, за да не ме зареже любовницата… Мъже с включени мобилни данни с лопата да ги ринеш.Можех да напиша тези редове без да слагам снимката си под тях, но я сложих….

Отговорете на тази тема

Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да направи разлика между отделните компютри, персонализирани настройки на услугата, аналитични и статистически цели и персонализиране на съдържанието и показването на реклами. Този сайт може да съдържа и "бисквитки" на трети страни. Ако продължите да използвате сайта, ние приемаме, че той съответства на текущите настройки, но можете да ги промените по всяко време. Повече информация тук: Политика за поверителност и бисквитки